Велико Търново, България
24 Окт. 2011, 18:48
30729 прочита
1 коментара
• Заради тайните в иманярския дневник мистериозно умира „гуруто” на местните малджии Цветан Тенекеджията
• В подземията край великотърновските села Пушево и Ветринци се намира Книгата на Вълчан войвода –в нея са отбелязани точните местонахождения на над 7000 съкровища.
• Там се пази и една от най-древните лечителски книги, в която са записани над 40 000 рецепти срещу различни болести, както и начини за мумифициране на трупове.
Легендата за големите съкровища, които се крият между великотърновските села Пушево и Ветринци от много години не дават мира на иманярите от цяла България. А информацията, че съществува и таен иманярски дневник, който подробно описва мястото, смятано за светая светих на търсачите на съкровища от страната и чужбина, действа на всички малджии като валериан на котка.<br />
<br />
Репортерът на БЛИЦ се добра до информацията, че ръкописът е иззет от бившата „Държавна сигурност” в началото на 80-те години на миналия век, но съществуват и негови копия, които не са конфискувани. Българските последователи на Индиана Джонс твърдят, че към ръкописа има и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на несметното богатство. Мистерията се подклажда и от загадъчната смърт на „гуруто” на местните иманяри - Цветан Тенекеджията, който загинал при тайнствени обстоятелства и след множество разпити. Навремето случаят е потулен, но и до днес той е една от задължителните теми на всички златотърсачески сбирки.<br />
<br />
Според тайния иманярски дневник съществува система от пещери между Пушево и Ветринци, които били използвани за „сейф” от прочутия с многобройните си обири на турските хазни Вълчан войвода. В записките е посочено, че най-важната от всички пещерни и скални образувания край великотърновските села е пещерата „Матеица”. Уточнено е, че в нея има даже и подземна църква. „Врели и кипели” в малджийския занаят разказват, че информацията в тайния дневник е събирана в продължение на стотици години, използвани са и множество ръкописи на иманяри и любители изследователи. Всички са категорични, че природният „трезор” на Вълчан войвода се намира в местността „Райски дол”. Мястото е известното и с името си „Дрянков баир”. Смята се, че легендарният хайдутин го е подбрал нарочно – заради характерната голяма извивка, която река Янтра прави наблизо. В тайния иманярски дневник, проучван и от милицията, е описан в детайли входът към подземните пещери. Уточнено е, че пътят към тях е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. Според автора на ръкописа до ден-днешен съществувало и едно въже, поставено още от началото на 19 век, което било грижливо намаслено от хайдутите, за да не гние.<br />
<br />
„Като се слезе в подземието, трябва да се върви само наляво, тъй като има заложени капани, през които човек може да пропадне”, пише в тайния иманярски дневник. Там е посочено и, че централният вход към пещерата „Матеица” се намира между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността „Райски дол” до реката.<br />
<br />
В иманярските записки е отбелязано, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода, която указвала точното местонахождение на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите той е искал да докаже на Руската империя, че може да подпомогне една евентуална война между нея и турците. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници. В тайния дневник е записано, че край село Пушево се пазела и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести, както и начини за мумифициране на трупове. Тук се намирала и църквата, в която също се пазели доста съкровища, сочи иманярският ръкопис.<br />
<br />
При написването на тайния иманярски дневник авторът взел основните сведения от работния бележник на някой си Кръстьо Пулев. През 1921 година Пулев успял да проникне в пещерата „Матеица” и описал с детайлни подробности своята експедиция. Ямболията твърди, че подземната църква е с размери 163 на 105 метра, а олтарът й е висок 25 метра. В интериора й са използвани доста елементи от Рим и Египет, което е странно за християнски храм.<br />
<br />
Кръстьо Пулев се спуснал в пещерите на 10 юли 1921 година. Придружавал го е и един турчин, на име Али. Ямболията отбелязва, че със спътника си се запознават в Анкара, където двамата работят в турския архив. Именно от там получават и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-точно тесните като кладенец галерии, двамата се връщат за нова експедиция година по-късно. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В една от галериите те се натъкват на скелети. Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата се връщали многократно, за да изнасят от златото.<br />
<br />
В тайния иманярски дневник е записано, че на 21 септември 1953 г. и други двама златотърсачи са ходили на мястото. И те също описват подробно експедицията си в ръкопис, а техните бележки също са поместени в тайния иманярски дневник. Точните имена на членовете на втората златотърсаческа група не са посочени, само инициалите им – О.Д. и К.П. Последният напълно съвпада с името Кръсто Пулев. Двамата са отбелязали, че подземията са пълни със змии и плъхове. В подземния „трезор” на Вълчан войвода те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин. Един от авантюристите взима част от литературата и в бележките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно написва в дневника си, че мястото било „прокълнато” и тук смъртта си намерили доста хора.<br />
<br />
Според други сведения той заровил на доста места скъпоценности от пещерата „Матеица”. Цели три гърнета имало в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Възрастните жители от селото си спомнят, навремето там са живели две жени с такова име, но и двете отдавна са се преселили в отвъдното.<br />
<br />
„На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота. Първо зарових делва от „Матеица”, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние”, посочва Кръстьо Пулев. В началото записките му попадат в ръцете на тетевенския иманяр Иван Кофара. Той пък ги завещава на някой си Емо Доктора от Велико Търново, който е близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат в подземията, но той е осуетен от тогавашната милиция. Дълго време тайният иманярски дневник и картите от „Матеица” се пазят от органите на реда. Притежателите им обаче се погрижили да се изготвят копия, едното от които е собственост на осведомителя на БЛИЦ.<hr />
<br />
<br />
<strong>Досие: </strong><br />
<br />
• В иманярските записки се описват и няколко места в цялата страна, където имало несметни богатства. Освен в местността „Матеица”, несметни богатства се криели и в местностите „Коенец” и „Мадара”, край Плевен и „Конската пещера” край Хасково.<br />
<br />
• И най-големите родни златотърсачи от времето на социализма са посочили редица факти, свързани със съкровището. Вълчан войвода е ограбвал турските кервани около Хаинбоаз и е разкрил и доста тракийски гробници около Казанлък. За известно време четата му е шетала там, след като по следите й пращат множество потери.<br />
<br />
<strong>с. Пушево, Великотърновско,<br />
Марина ШИВАРОВА</strong>
1 Коментара: