Григор Лилов: Кадафи се продаде на Китай и западът му взе главата

София, България 24 Окт. 2011, 18:42 3996 прочита 0 коментара

Смъртта на либийския диктатор Муамар Кадафи предизвика световна вълна от коментари! Българските медици от Либия си отдъхнаха с: „Бог го наказа! Ние продължаваме напред!”. Но кой всъщност беше Кадафи – специално пред „ШОУ” топжурналистът Григор Лилов, автор на скандалната книга „Либийска връзка”, разкрива мистерията около диктатора.

<hr /> - Кой стоеше зад Кадафи? - Диктаторите не падат от небето. Те са отровен плод от дървото на световната геополитика, пешки върху шахматното й поле, за което писа американският политолог Збигнев Бжежински. Например Кадафи пипна властта в Либия по онова време, когато умря Насър и властта в Египет взе Ануар Садат, за да смени политиката на страната си от проруска на проамериканска. Факт е, че превратът на либийският тиранин изпревари с няколко часа подготвен преврат от старши офицери, които също са искали да свалят крал Идрис от властта. Изгонените руски военни части от Египет намериха добър приют при Кадафи в Джамахирията. - Излиза, че е направляван от руските служби, за да бъде противовес на проамериканската ситуация в Египет? - Истинското му име се води Муамар бен Мухамед Абу Меняр Абдел Салям бен Хамид ал Кадафи. Всъщност има поне 60 варианта за изписването му на арабски и още трийсетина – за транскрипцията на английски. Официално биографията му се знае, но също така официално се поставя под съмнение изцяло – от датата и годината на раждането до детайлите от живота му. От една страна, е син на беден камилар от пустинята, но от друга – с перфектен английски и дори завършва с отличие курса по бронетанкови войски на военната академия на Нейно величество – английската кралица. Прост бедуин е, но говори добре сръбски, знае руски и дори разбира български. Когато писах книгата си &bdquo;Либийска връзка”, говорих с почти целия български персонал, който го е обслужвал и те ми го споделиха. Един беден заблуден бедуин, който няма дори акт за раждане – пише той самият за себе си. Нещо издиша. Западни медии лансираха хипотеза, че е син на Албер Прециози – френски летец – корсириканец, служил в Либия и загинал през 1943 г. в небето на Русия като летец от воюващата съвместно с Червената армия ескадрила &bdquo;Нормандия – Неман”. В книгата си &bdquo;Либийска връзка” аз посочвам хипотеза, за която няма никаква публичност. Според нея той е син на бедуина Мухамед Абу Менер и еврейката Аиша Бен Ниран. Ако е вярна, то дъщеря му Айша (има транскрипция и като Аиша) е кръстена на баба си. В Либия са живели над 70 000 евреи – т. е. всеки 50-60 жител на страната. Прогонени са през 1969 г. и малко след това Кадафи взима властта. Съществуват и още любопитни детайли. Само революцията попречи Сейф ал Ислам да се ожени за Орли Вайнерман. Тя е израелска актриса, модел, нещо като тамошен символ, подобен на Мерилин Монро. Или друг факт - при посещение в Джамахирията в анкетата, която се попълва на граничния пункт съществува изискването вместо бащиното име да се вписва името на майката. Това вероятно иде от юдаизма – истински евреи са онези, на които майка им е еврейка. &bdquo;Съдбата беше неблагосклонна към евреите. Те бяха подложени на страдания от ръцете на правителства, вождове и други народи от най-древни времена... Евреите са братовчеди на арабите от коляното на Авраам. Исторически между арабите и евреите няма вражда”. Кой мислете, че е написал това? Самият Кадафи. Според разследването, което направих за &bdquo;Либийска връзка” нашият Соломон Паси покрай историята със сестрите ни беше и совалката в преговорите между полковника в Триполи и властите в Тел Авив за завръщането на прогонените евреи. Спомняш ли си как при посещението му в Джамахирията пред декември 2001 те се прегръщаха и наричаха братя?! Тогава Кадафи му подари своята ”Зелена книга” с посвещение &bdquo;На моя брат Сюлейман”. Те двамата, наистина може да са си роднини... Ако бащата на Муамар е бербер от Сахара, то майка му според моята версия е еврейка от Мегреб – район на Сахара. Родът на Паси произхожда от град Фес, който е в същия регион. - Поради каква причина този диктатор толкова години оцеля във властта? - 42 години политическо дълголетие е забележителен рекорд, особено по тези краища на света. Единственото обяснение е в геополитиката. Кадафи още като младеж се запознава с акад. Евгений Примаков – тогава съветски кореспондент, а години по-късно шеф на Външното разузнаване на КГБ и в новите времена дори премиер на Русия. Същевременно е факт английската бронетанкова академия и съответно връзки със спецслужбите на Острова. Най-сетне американците и англичаните са могли през 1969 г. да пометат преврата му за часове. Но не са го направили и после горчиво съжалявали. Факт е мълчанието на Тел Авив за произхода му, а разкритията биха могли да предизвикат проблем пред властта му и дори да го катурнат от нея. За мен Кадафи е рожба на тайните служби, при това не само на една, а на няколко, борещи се помежду си. Както в спорта, така и на световната дъска пешката може да се превърне в царица. Това се случи в действителността и той излезе извън контрол – подобно на чудовището в знаменития роман за Франкенщайн. Може би затова не се стигна до процес, а набързо го убиха. Виж, той е маниакален, неконтролируем, вживян в ролята си на световен злодей, герой, борец срещу еди и еди какво си. Претенцията му беше не само да остане в паметта на народа си, но и в историята на планетата. Никой не знаеше за какво щеше да си отвори устата на процеса, какво щеше да разкаже от подмолието на световната политика, където днес си враг, утре приятел, вдругиден – отново противник. - Режимът на полковника беше враг на Запада, после стопли отношенията си него. Защо? - Заради разпада на СССР и отслабването на Русия. Веднага след атентата срещу Търговския световен център Кадафи декларира, че САЩ имат правото и задължението да си отмъсти. Знаеш ли, че първата заповед в света за арест на Бин Ладен е поискана от бюрото на &bdquo;Интерпол” в Триполи? Знаеш ли, че част от спецзатворите на ЦРУ се намираха в Джамахирията? Например още през 2004 г., преди отмяната на санкциите, американска делегация начело с Уилям Бърнс - помощник на държавния секретар, беше на посещение в Джамахирията. Преди него бяха шефовете на ЦРУ. Бяха купища световни лидери. Всъщност ще цитирам авторитет - изявлението в &bdquo;Либийска връзка” на Никола Саркози: &bdquo;Бих искал да Ви припомня, че държавни и правителствени ръководители на различни държави по света съвсем не се поколебаха да посетят Триполи през последните 15 години: Романо Проди, Тони Блеър, Кондолиза Райс, Жак Ширак... Ангела Меркел изпрати външния си министър. Всички в края на визитите си дискретно прошепваха: “Моля ви, не забравяйте българските медицински сестри”. А после казваха: “Тихо! Да не говорим за това пред журналистите, защото либийският лидер може да се раздразни! Аз казах на Кадафи, че ще отида в Триполи като президент, когато той освободи медицинските сестри. Ако не бях направил това, което всъщност направих, сестрите все още щяха да са в затвора. Така че да, лесно е да се говори за права на човека, оставяйки хората да умират. Аз му казах: “Ще застанем до Вас по пътя на почтеността, защото вие ще загърбите демоните от миналото!” Тогава Саркози заяви, че като вътрешен министър, забележи, четири години е &bdquo;работил ръка за ръка” с либийските тайни служби в борбата срещу тероризма! - Смята се, че Западът проведе операцията "Обединен защитник" за по-лесен достъп до нефта и газа? - Когато ембаргото беше вдигнато и сестрите се завърнаха у нас, бяха сключени мащабни споразумения за икономическо сътрудничество. Само тези с Франция бяха за 10 млрд. долара – от строителство на АЕЦ през нефт и газ, та чак до доставки на оръжие. Англия също получи своите контракти, Италия и Германия – по-малко. Въпреки че Европа изпревари САЩ в политическото уреждане на конфликта, Вашингтон я изпревари пък в бизнесотношенията с Триполи. “Кадафи даде на американците всичко, което поискаха. Включително 127 000 кв. км. петролни полета! А Буш седнал да го врънка и заплашва заради някакви българки! Вместо да го покани в Белия дом, па да се снимат за спомен пред камината!”. Изреченията не са измислени – написани са във в. “Либия днес”. Изданието е известно като официоза на английски език на режима в Триполи. 48, 9% от акциите на държавната и единствена Национална петролна корпорация на Либия принадлежат на три американски компании – &bdquo;КонокоФилипс”, “Marathon” и “Amerada Hess”, влизаща в групата “Oasis”. В края на февруари 2008 г. най-голямата нефтена компания в света – американската “Ексон Мобайл” се сдоби с разрешението за проучване и разработка на петролните находища в шелфа на Средиземно море. Най-сетне американският инвестиционен фонд “Colony Capital LLC” се споразумя да придобие либийската петролна компания “Tamoil” срещу 4 млрд. евро. “Tamoil” притежава и управлява над 3 000 бензиностанции в Европа, разположени предимно в Италия и има рафинерии в Италия, Швейцария, Испания, и Германия. В България фирмата е позната на шофьорите с маслото, което им продава. - Но тогава за какво е войната? Едва ли е в името на човешките права, след като и досега в Африка има поне десет диктаторски режима, в които гинат милиони и никой по света не се намесва?! - Кадафи не изпълни огромна част от ангажиментите си към Англия и Франция, макар че те бяха главните двигатели на реабилитацията му. Затова се оказаха и главни участници в операцията. Полковникът не върна имуществото на евреите, както беше обещал... Прецака поляците, които имаха концесия в тамошните пясъци. Забрави обещанията си към други европейски държави. Намекна за национализации в енергодобивния сектор. Но и това не са истинските причини. Войната според мен се води не за петрол и газ, както се смята, а срещу такива доставки. Ще обясня. След като рухна СССР, а Русия продължава да остава слаба, диктаторът потърси нов геополитически поддръжник, за който да бъде толкова ценен, колкото беше за Москва в условията на студената война. Намери го в лицето на Китай. В последните години Пекин здраво стъпи по тамошните нефтени и газови полета, плащайки си от щедро по-щедро, включително и с оръжие. Това обяснява и намесата на Америка. Тя наистина получи всичко от полковника, както цитирах по-горе. Но кръвният й интерес е да не даде достъп на новата световна сила до един от най-големите производители на течно и синьо злато по света. Зависимостта на Китай от енергоресурсите е онова, с което в действителност го държат САЩ. Енергийната зависимост на Пекин сдържа експанзията му към Русия в Приамурския им край и Сибир. Накратко – пешката Муамар Кадафи, произведена в царица на световното шахматно геополитическо поле, реши да въведе нови играчи, освен познатите досега. Затова светкавично загуби играта – по безапелационен начин за поука на всички останали пешки и диктатори по света. Едно интервю на Анелия ПОПОВА ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"