Сатиричният театър стартира сезон 2011-2012 г.

Под знака на любимия драматург Станислав Стратиев. - Две премиери за една седмица – «Максималистът” и „Животът, макар и кратък”. Василена Радева за творческите си акценти

Само в рамките на точно една седмица Сатиричен театър “Алеко Константинов” ” изстреля” две премиери от един и същ автор – „Максималистът” и „Животът, макар и кратък” от Станислав Стратиев. Този „залп” не e случаен, а в памет на 70-годишнината от рождението на любимия на поколения българи сатирик.

В цялата над половинвековна история на Сатиричния театър няма друг автор, игран толкова много и с такъв успех. Триумфалният марш на Станислав Стратиев в сградата на ул. „Стефан Караджа” 26 започва още на 11 февруари 1974 г. с премиерата на първата му пиеса - „Римска баня”, за да последват още 11 постановки на негови творби. Само на тази сцена (защото той е поста-вян, разбира се, и в други театри) неговите спектакли са играни над ...1 500 пъти ?!

Салоните винаги се пукат по шевовете, опашките пред касата се вият десетки метри. Дълги години в различни периоди и до ранната си смърт Станислав Стратиев е драматург, художествен ръководител и дори директор на Сатирата. На свой ред пък този театър с основание го смята за своя ”рожба” и направи много за израстването на неговия талант и за популярността му.

Станислав Стратиев и Сатиричният театър са така свързани, както ... Ленин и Партията в известната поема на Владимир Маяковски :”Ние казваме Ленин, подразбираме Партията...” Впрочем Сатиричният се „ражда” като театър през далечната вече 1957 г. именно с „Баня” от Маяковски (реж. проф. Стефан Сърчаджиев). Също по ирония на съдбата най-добрият „фотограф” и „иронизатор” на абсурдите на социализма, Ст. Стратиев е роден именно на сакралната за родните социалисти дата – 09.09. , само че 1941 г.

Сега безспорен акцент в репертоара на Сатиричния театър за сезон 2011-2012 г. е специалната му програма «70 години от рождението на Станислав Стратиев». Освен първата за сезона премиера «Максималистът”, последвана от „Животът, макар и кратък”, предстои и колаж по текстове на Станко, както го наричаха близки и познати, под името „Лека форма на тежка депресия”. Като прибавим към тях излязлата вече през май т.г. илюстрована книга – албум „Стратиев и Сатирата”, съставена от сина му Любомир, и разбира се, култовата „Римска баня”, която се играе тук от 2006 г., режисирана от Славчо Пеев, въплътил се в близкото минало не в една и две централни роли в сатиричните комедии на Станко, получаваме представа за тази програма.

И в двете пиеси “Максималистът” и „Животът, макар и кратък” режисьорите Гаро Ашикян и съответно Василена Радева са разчитали главно на младите актьори в театъра. „Това е нашата политика, да даваме път на младите”, изтъкна драматургичният консултант на Сатиричния Никола Вандов. Впрочем това не е изненада при такъв директор като широко скроения човек и изкусен мениджър в културата Иван Попйорданов и главен художествен ръководител от старта на сезон 2011- 2012, мултиталантът Камен Донев. Веднага трябва да кажем, че младите се справят много добре. Благовест Благоев и Милена Аврамова са много жизнени и неподправени в главните роли на Славчо и Ваня от «Максималистът» , където ярък образ на «словесния» гардероб изгражда Явор Борисов (и тримата са ни познати от «Характери на Камен Донев на същата сцена) . В „Животът, макар и кратък” пък всички от актьорския състав (без знаменитата и винаги блестяща Йорданка Стефанова) са състуденти на младата режисьорска „звезда” Василена Радева от НАТФИЗ. С тях тя е направила и своя прощъпулник на голяма сцена –първата си постановка през 2005 г. на „Вампир” от Антон Страшимиров в Стара Загора, а сега отново е свикала под знамената Мартин Каров, Константин Икономов и Кирил Бояджиев.

Особено трудна е задачата на Мартин Каров в централната роля на архитект Стилянов – и като обемист текст, и като драматично превъплъщение в интелигента, който веднъж е решил да се освободи от своите страхове, да каже истината за „безчовечните панелки, в които все пак ще живеят хора”, да не прави повече компромиси, но пред него като непреодолимо препятствие в условията на „развития социализъм” се изпречва едно ….скъсано копче на панталона. Мартин Каров (познаваме го добре и от друга „архитектска” роля в „Air Tango” от М. Камолети) на практика „носи действието”. Той е умело партниран от бездушния шеф на ателието за „комплексни шивашки услуги” ( в него нямат право да зашият дори едно копче), наречен иронично от автора Стратиев Човека, Константин Икономов. На пластичността и музикалността, които този възпълен актьор показва в сцената с „производствената гимнастика” , би могъл да завиди дори всеки …балетист при своя екзерсиз.

Разбира се, мнозина ще потърсят сравнението с предишните постановки на „Максималистът” (реж. Крикор Азарян и Маргарита Младенова, 1984 г.) и на „Животът …”, поставен две години по-късно от проф. Здравко Митков. Ще си спомнят така рано напусналия ни талант Кирил Варийски в главните роли и на двете пиеси, Константин (Пацо) Коцев, Васил Попов, Славчо Пеев и други от „златния списък” на Сатирата преди четвърт век. Младата трупа на театъра сега обаче крие много потенциал и той трябва да се използва.

Като сюжет „Максималистът” е по-комичната от двете сатирични комедии. Режисьорът Гаро Ашикян, поставил преди това на същата сцена и „Боговете” от Георги Данаилов, очевидно има усет към комедийните ситуации. А такива дал Бог в „Максималистът” със символа на гардероба („не лукс, а необходимост” по думите на младата Ваня в пиесата), който обаче говори , рисува, флиртува, а накрая иска и куче. Много по-социално остра, носителка на идеите на драматурга Стратиев, иронизиращ и изобличаващ абсурдите на социализма, който уж прави всичко в името на човека въобще, а за човека конкретно въвежда безумни правила и забрани, е обаче „Животът, макар и кратък”.

В отговор на мой въпрос към Василена Радева, коя от двете борещи се, но и преплитащи се линии на Стратиев в „Животът….” – самоиронията и иронията над страховете и комплексите на хората или състраданието и разбирането към малкия човек, би желала да изведе напред в своята постановка, лауреатката на „Аскеер 2010” за изгряваща звезда и „Икар 2011” за най-добър спектакъл (и двете за „Нордост” в Младежкия театър) сподели: „Моят акцент е върху иронията и самоиронията. Според мен страхът сега не е ОТ, а ЗА човека и човешкото в него. Затова на преден план извеждам екзистенциалното.

Борислав КОСТУРКОВ