Първият дебат на най-рейтинговите кандидат-президенти потвърди моята непоколебима теза: президентската институция в България е напълно излишна. Дори световните корпорации, които правят обороти колкото годишния брутен вътрешен продукт на страната ни, имат само Управителен и Надзорен съвет. Президентът какъв е? Надзорник на трите самостоятелни власти ли? Кому е нужно това?!
В Конституцията е записано: &quot;България е република с парламентарно управление.&quot; Значи ни трябва силно и компетентно Народно събрание, силна и порядъчна изпълнителна власт. И спокойно можем да си спестим 4-те милиона лева, които отиват годишно за издръжка на президентската свита.<br /> <br /> Какво мисля за първия кандидат президентски дебат с двамата най-рейтингови претенденти: Плевнелиев и Калфин.<br /> <br /> <u><strong>Калфин:</strong></u> Доминираше с речовитост, отработено сценично поведение, енергичност, самоувереност. Прекали със задявките към опонента си. Започна лошо с тирада срещу Бойко Борисов и управляващите и прекали с&nbsp;фокусирането върху&nbsp;тази тема. Какво да очакваме от тази непоносимост към министър-председателя през следващите две години, ако Калфин стане президент?! Война на институциите &ndash; е естественият отговор. Този филм сме го гледали вече. Ужасен е. И е загуба на време и енергия за всички.<br /> <br /> Познавам Ивайло Калфин още от първия му депутатски мандат. Мислех си в началото на кампанията, че би му подхождал победният слоган на Франсоа Митеран от 1981 година: &ldquo;Спокойната сила&ldquo;. Не би. Снощи той се държа на сцената като Скалата от кеч-шоу в Лас Вегас. Като прекалил с &bdquo;Ред бул&ldquo;. <br /> <br /> Калфин е умен, ерудиран и много добре подготвен по европейските теми. Той е заместник-председател на бюджетната комисия на Европарламента, така че познава отлично не просто българския дял от европарите, той е наясно с генералното &bdquo;кеш флоу&ldquo; на общността. Но през последните 20 години не е изкарал сам заплатата на нито един работник или служител. Затова замисленият като ефектен удар срещу Плевнелиев &ndash; подаването на папка с данъчните декларации през последните 10 години имаше обратен ефект сред хората от бизнеса. Жонглирането с числа, в което той увлече и Плевнелиев, беше абсолютно ненужно: ние, публиката в студиото и пред екраните, нито знаем наизуст тези числа, нито дори много-много ни пука за тях. Да отидат да си мерят калкулаторите в Брюксел. И без друго двамата за замърсили говоренето си с банализирани еврочиновнически шаблони.<br /> <br /> В рекламните паузи Калфин се разгряваше като боксьор тежка категория на ринга. Няма лошо. Напрежението на предизборната кампания е огромно и някои спортни техники са просто задължителни за претендентите, които влизат от спринт в спринт, от сблъсък в сблъсък. Но дали боксовите му ръкавици не удариха между веждите всички онези, които харесват сдържания,&quot; обран&quot; и дипломатичен Калфин?! Той имаше нужда от няколко капки&nbsp;самонадеяност и ударност, но беше предозирал енергийната напитка. <br /> <br /> Агитката на &bdquo;червения ъгъл&ldquo; беше сплотена, нахъсена, като фенове на мечтаещ за реванш отбор в републиканско дерби. Две от младите жени, които задаваха въпроси, преминаха границата на здравословната целеустременост и пропаднаха в тъмната зона на махленската кавга. Жал ми стана за Любомир Левчев &ndash; добре че скоро го отведоха вкъщи да си почива. Отслабналата и разхубавена Весела Лечева, с приятен шоколадов тен, придобит на крайморските гръцки имоти на полуживия си съпруг, стоя до края на дебата и даже на извънредното студио. Забележителна отдаденост.<br /> <br /> <u><strong>Плевнелиев:</strong></u> Остави се дълго време в ролята на спаринг-партньор на Калфин, рядко нападаше, неубедително се отбраняваше. Неговата сдържаност изглеждаше като неувереност.&nbsp;Той е безпомощен в публичен дебат и това е обяснимо: до лятото на 2009 г. единствената му арена е бил личният му офис и от две години - министерският му кабинет. Не притежава&nbsp;опита и закалката на Калфин от неговата 20-годишна политическа кариера. Предизвика жалост, вместо респект. Беше облечен в костюм не по мярка, ръцете му притреперваха, беше блед като болен от анемия. Май наистина му е необходимо спешно преливане на желязо.<br /> <br /> Не познавам лично Плевнелиев. Струва ми се смислен и борбен човек, държи се възпитано. Македонец е и вероятно зад привидната крехкост стаява силен характер. Но не е автентичен биткаджия. Сигурно е добър мениджър, но не умее да менажира публичния си образ. Все още не може да се освободи от сковаността на човек, влязъл по чужда воля в политиката. Имам предвид кръга Цветелина Бориславова &ndash; &bdquo;Капитал&ldquo; &ndash; &bdquo;Отворено общество&ldquo;. Те сега се раздират от дилемата &ndash; как да подкрепят своя човек, но да не наливат вода в мелницата на Борисов или Цветанов. Мъка. <br /> <br /> Агитката на Плевнелиев беше сбироток без формален лидер. Прозрачно напомпани с ентусиазъм. Не бяха избрали правилните хора да задават въпроси на Калфин &ndash; това трябваше да свършат &bdquo;остриетата&ldquo; Андрей Слабаков и Роберт Янакиев . А що диреше там Христо Марков, приближен доскоро на Надежда Михайлова-Нейнски?!<br /> <br /> За мен като медиен човек има един основен въпрос: какво искаха да постигнат щабовете на кандидат-президентите чрез този публичен дебат: да сплотят твърдия си електорат, да съберат допълнителни гласове, да облъчат инертните, които не искат да гласуват за никого, да откъснат гласове от &bdquo;чуждия&ldquo; електорат... какво по-точно?! Кого таргетираха, както е модерно да се казва. И съобразиха ли с този анализ поведението и посланията на кандидат-президентите?!<br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128,0,0)">Очаквах мач от Шампионската лига. Гледах мач от Б група. </span><br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Очаквах дебат на кандидат-президенти. Слушах препирня на бивши министри.</strong></span> <br /> <br /> <strong>Единият вадеше греховете на последните 20 години. Другият - на последните 2. А е важно бъдещето, нали?!<br /> </strong><br /> Калфин спечели червения избирател, недоверчив към него, защото не го припознава като &bdquo;свой&ldquo;партиен човек. Спечели жадуващите &bdquo;червен&ldquo; реванш, спечели почитателите на &ldquo;твърдата ръка&ldquo;. Загуби бизнеса, умерените, гравитиращите към център-ляво, загуби уморените от кресливците, загуби стремящите се към по-културен политически диалог. Загуби националистите, които веднага реагираха във Фейсбук: &ldquo;Гласуваш за Калфин, получаваш Доган&ldquo;. Дали &bdquo;квотата на Доган&ldquo; ще бъде достатъчно голяма да компенсира тези предстоящи &nbsp;загуби?! <br /> <br /> Плевнелиев спечели ГЕРБ-ерския избирател, защото демонстрира лоялност към Бойко Борисов, въпреки че беше заядливо предизвикван от Калфин, спечели тези, които са &nbsp;уморени от&nbsp;кресливия тон на площадната демокрация. Загуби почитателите на &bdquo;твърдата ръка&ldquo;, загуби онези, които смятат, че политиката е&nbsp;занимание за решителните... <br /> <br /> Всъщност,&nbsp;Плевнелиев загуби по-малко от Калфин. Макар, че Калфин е видимият победител в телевизионното шоу. <br /> <br /> Най-силно в този дебат беше отсъстващото присъствие на Бойко Борисов. Пак всичко се въртеше около него. БСП кога ще се освободи от тази обсебеност?! Стават смешни: Бойко, та Бойко... Хората какво да си кажат: Бойко трябва много да ги дразни тия, щом като толкова му се ядосват. БСП печели ли от това? Съмнявам се. <br /> <br /> Боя се, че след този дебат избирателната активност ще падне &ndash; поне с още малко. Гледам коментарите във Фейсбук: нито единият, нито другият са &bdquo;моят&ldquo; кандидат &ndash; пишат мнозина. Нито пък, който и да било от останалите. &bdquo;За кого да гласувам?&ldquo;, това&nbsp;продължава да бъде&nbsp;въпросът. <br /> <br /> Няма кандидат с харизма!<br /> <br /> Безспорният печеливш е ТВ7. Защото Николай Бареков успя да изпревари всички останали. Каквито и дебати да се правят оттук-насетне &ndash; този беше първият, този ще се помни.<br /> <br /> <strong>Соня КОЛТУКЛИЕВА</strong>