В Конституцията е записано: "България е република с парламентарно управление." Значи ни трябва силно и компетентно Народно събрание, силна и порядъчна изпълнителна власт. И спокойно можем да си спестим 4-те милиона лева, които отиват годишно за издръжка на президентската свита.

Какво мисля за първия кандидат президентски дебат с двамата най-рейтингови претенденти: Плевнелиев и Калфин.

Калфин: Доминираше с речовитост, отработено сценично поведение, енергичност, самоувереност. Прекали със задявките към опонента си. Започна лошо с тирада срещу Бойко Борисов и управляващите и прекали с фокусирането върху тази тема. Какво да очакваме от тази непоносимост към министър-председателя през следващите две години, ако Калфин стане президент?! Война на институциите – е естественият отговор. Този филм сме го гледали вече. Ужасен е. И е загуба на време и енергия за всички.

Познавам Ивайло Калфин още от първия му депутатски мандат. Мислех си в началото на кампанията, че би му подхождал победният слоган на Франсоа Митеран от 1981 година: “Спокойната сила“. Не би. Снощи той се държа на сцената като Скалата от кеч-шоу в Лас Вегас. Като прекалил с „Ред бул“.

Калфин е умен, ерудиран и много добре подготвен по европейските теми. Той е заместник-председател на бюджетната комисия на Европарламента, така че познава отлично не просто българския дял от европарите, той е наясно с генералното „кеш флоу“ на общността. Но през последните 20 години не е изкарал сам заплатата на нито един работник или служител. Затова замисленият като ефектен удар срещу Плевнелиев – подаването на папка с данъчните декларации през последните 10 години имаше обратен ефект сред хората от бизнеса. Жонглирането с числа, в което той увлече и Плевнелиев, беше абсолютно ненужно: ние, публиката в студиото и пред екраните, нито знаем наизуст тези числа, нито дори много-много ни пука за тях. Да отидат да си мерят калкулаторите в Брюксел. И без друго двамата за замърсили говоренето си с банализирани еврочиновнически шаблони.

В рекламните паузи Калфин се разгряваше като боксьор тежка категория на ринга. Няма лошо. Напрежението на предизборната кампания е огромно и някои спортни техники са просто задължителни за претендентите, които влизат от спринт в спринт, от сблъсък в сблъсък. Но дали боксовите му ръкавици не удариха между веждите всички онези, които харесват сдържания," обран" и дипломатичен Калфин?! Той имаше нужда от няколко капки самонадеяност и ударност, но беше предозирал енергийната напитка.

Агитката на „червения ъгъл“ беше сплотена, нахъсена, като фенове на мечтаещ за реванш отбор в републиканско дерби. Две от младите жени, които задаваха въпроси, преминаха границата на здравословната целеустременост и пропаднаха в тъмната зона на махленската кавга. Жал ми стана за Любомир Левчев – добре че скоро го отведоха вкъщи да си почива. Отслабналата и разхубавена Весела Лечева, с приятен шоколадов тен, придобит на крайморските гръцки имоти на полуживия си съпруг, стоя до края на дебата и даже на извънредното студио. Забележителна отдаденост.

Плевнелиев: Остави се дълго време в ролята на спаринг-партньор на Калфин, рядко нападаше, неубедително се отбраняваше. Неговата сдържаност изглеждаше като неувереност. Той е безпомощен в публичен дебат и това е обяснимо: до лятото на 2009 г. единствената му арена е бил личният му офис и от две години - министерският му кабинет. Не притежава опита и закалката на Калфин от неговата 20-годишна политическа кариера. Предизвика жалост, вместо респект. Беше облечен в костюм не по мярка, ръцете му притреперваха, беше блед като болен от анемия. Май наистина му е необходимо спешно преливане на желязо.

Не познавам лично Плевнелиев. Струва ми се смислен и борбен човек, държи се възпитано. Македонец е и вероятно зад привидната крехкост стаява силен характер. Но не е автентичен биткаджия. Сигурно е добър мениджър, но не умее да менажира публичния си образ. Все още не може да се освободи от сковаността на човек, влязъл по чужда воля в политиката. Имам предвид кръга Цветелина Бориславова – „Капитал“ – „Отворено общество“. Те сега се раздират от дилемата – как да подкрепят своя човек, но да не наливат вода в мелницата на Борисов или Цветанов. Мъка.

Агитката на Плевнелиев беше сбироток без формален лидер. Прозрачно напомпани с ентусиазъм. Не бяха избрали правилните хора да задават въпроси на Калфин – това трябваше да свършат „остриетата“ Андрей Слабаков и Роберт Янакиев . А що диреше там Христо Марков, приближен доскоро на Надежда Михайлова-Нейнски?!

За мен като медиен човек има един основен въпрос: какво искаха да постигнат щабовете на кандидат-президентите чрез този публичен дебат: да сплотят твърдия си електорат, да съберат допълнителни гласове, да облъчат инертните, които не искат да гласуват за никого, да откъснат гласове от „чуждия“ електорат... какво по-точно?! Кого таргетираха, както е модерно да се казва. И съобразиха ли с този анализ поведението и посланията на кандидат-президентите?!

Очаквах мач от Шампионската лига. Гледах мач от Б група.

Очаквах дебат на кандидат-президенти. Слушах препирня на бивши министри.

Единият вадеше греховете на последните 20 години. Другият - на последните 2. А е важно бъдещето, нали?!

Калфин спечели червения избирател, недоверчив към него, защото не го припознава като „свой“партиен човек. Спечели жадуващите „червен“ реванш, спечели почитателите на “твърдата ръка“. Загуби бизнеса, умерените, гравитиращите към център-ляво, загуби уморените от кресливците, загуби стремящите се към по-културен политически диалог. Загуби националистите, които веднага реагираха във Фейсбук: “Гласуваш за Калфин, получаваш Доган“. Дали „квотата на Доган“ ще бъде достатъчно голяма да компенсира тези предстоящи  загуби?!

Плевнелиев спечели ГЕРБ-ерския избирател, защото демонстрира лоялност към Бойко Борисов, въпреки че беше заядливо предизвикван от Калфин, спечели тези, които са  уморени от кресливия тон на площадната демокрация. Загуби почитателите на „твърдата ръка“, загуби онези, които смятат, че политиката е занимание за решителните...

Всъщност, Плевнелиев загуби по-малко от Калфин. Макар, че Калфин е видимият победител в телевизионното шоу.

Най-силно в този дебат беше отсъстващото присъствие на Бойко Борисов. Пак всичко се въртеше около него. БСП кога ще се освободи от тази обсебеност?! Стават смешни: Бойко, та Бойко... Хората какво да си кажат: Бойко трябва много да ги дразни тия, щом като толкова му се ядосват. БСП печели ли от това? Съмнявам се.

Боя се, че след този дебат избирателната активност ще падне – поне с още малко. Гледам коментарите във Фейсбук: нито единият, нито другият са „моят“ кандидат – пишат мнозина. Нито пък, който и да било от останалите. „За кого да гласувам?“, това продължава да бъде въпросът.

Няма кандидат с харизма!

Безспорният печеливш е ТВ7. Защото Николай Бареков успя да изпревари всички останали. Каквито и дебати да се правят оттук-насетне – този беше първият, този ще се помни.

Соня КОЛТУКЛИЕВА