Росен Плевнелиев през 2007 г. пред "Банкеръ": Живеем в града на греха (пълният текст)

Бр. 35; 01.09.2007 г.<br /> <br /> РОСЕН ПЛЕВНАЛИЕВ, УПРАВИТЕЛ НА LINDNER, ПРЕД В.&rdquo;БАНКЕРЪ&rdquo;<br /> <br /> ЖИВЕЕМ В ГРАДА НА ГРЕХА<br /> За мен &quot;Софийски имоти&quot; са еманацията на злото в столицата<br /> <br /> <strong>Г-н Плевналиев, вече седма година се борите с общината да изпълни собствените си решения. Не мислите ли, че това е малко странно?</strong><br /> - Странно е, меко казано. Реално това е единствената прозрачна сделка за замяна, която е изцяло в полза на общината, и може би именно защото е прозрачна и защото е в полза на общината, тя не става.<br /> <strong><br /> Искате да кажете...</strong><br /> - Не плащаме подкупи. Ние сме немска публична компания и не можем да вадим пари за такива цели. Ако системата ни на управление не беше такава, досега всичките тези лобита в СОС, които си гласуват, както решат, можеха да бъдат &ldquo;напаза-рувани&rdquo;, а ние да сме забравили за проблема. Нашата сделка обаче не може да мине вече седма година, тъй като парцелът, за който става дума, е в капитала на &ldquo;Софийски имоти&rdquo; АД. Публично известен факт е, че от тази фирма просто няма спасение. Но така или иначе ние няма да платим и лев подкуп.<br /> <br /> <strong>Настояваха ли за това?</strong><br /> - Не директно. Никой не е дошъл да ми каже дай толкова и толкова пари, за да уредя въпроса. Започнаха обаче да се навъртат различни хора с предложения &ldquo;да помогнат&rdquo; за разрешаване на случая. И тъй като аз оставих тези подмятания без отговор и не ходих на определяните от тях срещи - резултатът е налице, сделка няма. Пращали са какви ли не &ldquo;доброжела-тели&rdquo;, които казват - нали знаеш, има начини проблемът да бъде решен...? Нали знаеш, ти трябва да се видиш с точните хора...? Никой не споменава сума, но пък и аз не съм човекът, който ще тръгне в тази посока. Защото тръгнеш ли - няма връщане. Знам, че ако някой ви каже: елате на една среща - интересът ви ще бъде защитен, няма да има проблеми и т.н., и вие отидете - свършено е. Това е покана за танц, която вече сте приели. Отново подчертавам - ние сме немска публична компания, не можем да вадим такива пари, а ако ги извадим, те ще се видят на борсата.<br /> <strong><br /> Как се изнудва инвеститор като Lindner?</strong><br /> - Не ми се говори по този въпрос. Просто такава е ситуацията в този град, в който нещата са докарани дотам, че дори и принципалът, в случая кметството и СОС, да вземат решение - нещата пак не се случват. Това е, общо взето, да имаш фирма, на която си собственик, да си назначиш управител -човек на трудов договор, и той да започне да си прави каквото си иска, а ти по никакъв начин да не можеш да реагираш. В случая принципалът вече е решил, че тази замяна е в изгода на общината. Това е така, защото гражданите на кв. &ldquo;Младост&rdquo; ще получат метро и общината ще замени реално кокошка за кон, а не както обикновено става в подобни случаи....<br /> <strong><br /> Кой е реалният виновник тази сделка да бъде сложена на трупчета?</strong><br /> - &ldquo;Софийски имоти&rdquo;, разбира се. Те просто не предвиждат процедура. Причината според мен е, че с тази сделка ние бръкнахме в джоба на началниците в дружеството.<br /> Развалихме им схема, от която някои хора щяха да източат много милиони. Този парцел, който ние трябва да получим, е 15 дка срещу предоставени от нас 27 дка, и то на Околовръстния път. Още след първото решение на СОС обаче нещата започнаха да се мотаят. Нещо повече - дадоха ни да разберем, че то няма да бъде изпълнено. Междувременно от общинската фирма бяха побързали да направят градоустройство на парцела и дори да го продадат. През 2003-а &ldquo;на тъмно&rdquo; те правят градоустройство, при което на този парцел се предвижда изграждането на 18-етажни сгради с обща разгърната площ от 60-80 хил. кв. метра. По-късно разбрахме, че са се опитвали да го реализират по техния си начин. Разбрахме и че е имало преговори с Гри-ша Ганчев, с втори, с трети, но нещата са се раз-съхнали. А тези сгради с огромна етажност и разгърната площ са били заложени по този начин, за да се защитят големите комисиони. И това става при положение, че има решение на СОС за замяната с нас още от 2001-ва, което е потвърдено и през 2002 година...<br /> <br /> <strong>Може ли нормален инвеститор да работи в такава държава?</strong><br /> - Трудно. Единственият шанс да ти вървят нещата е да си плащаш на точните хора. Няма нито един чуждестранен инвеститор у нас, който да не го е осъзнал. Напоследък съм малко обнадежден, защото вече има солидар<br /> ност от страна на бизнеса и дори негласно споразумение да не плащаме.<br /> <br /> <strong>Ръководството на &ldquo;Софийски имоти&rdquo; беше сменено преди няколко месеца. Сега водите ли преговори с новото?</strong><br /> - В тази фирма аз посмъртно няма да стъпя! Сигурен съм, че там нищо не се е променило. За мен тя е еманацията на злото за този град. Ако всичко, което успя да &ldquo;изтъргува&rdquo; това дружество, беше направено по прозрачен начин, София отдавна щеше да има метро, да има магистрали, завод за боклук и отдавна градът да е наистина европейски. Столицата ни е ощетена със стотици милиони само от това дружество, а тя самата се е превърнала в града на греха.<br /> <br /> <strong>Разговора води Мариета Велинова</strong><br /> <br /> <br /> КАК ДА &ldquo;ИЗВИЕШ РЪЦЕТЕ&rdquo; НА ЧУЖДЕСТРАНЕН ИНВЕСТИТОР<br /> <br /> Независимо от отпускарския период надпреварата за местните избори през октомври започна. Политическите централи бързат да направят заявките си за бъдещото управление. Естествено в столицата ще се води най-ожесточената битка. В крайна сметка прогнозата, че килимчето ще бъде изтеглено под краката на традиционните политически сили, управлявали София през последните години, не може да не всява смут в душите на абонираните за властта. Особено на онези, които с факирска вещина вадеха от небитието някакви странни &ldquo;инвеститори&rdquo;, все неуспяващи да реализират намеренията си за разрастването на града. Но финансовите облаги неизбежно се озоваваха главно в собствените им джобове и... в тези на помагачите им с различно ниво на общинско влияние. Покрай тези &ldquo;благодетели&rdquo; обаче в София се престрашиха да влязат и няколко истински големи чуждестранни компании, като немалко от тях попаднаха в Капана на общинарските ООД-та Най-големият чуждестранен инвеститор в столицата - един от гигантите в строителния бранш и сред производителите на продукти за интериорен дизайн в Европа - Lindner Holding, вече седма година не може да се измъкне от железните клещи на общинската мафия. От 2000 г. до днес немската фирма реализира проекта си &ldquo;Бизнес парк - София&rdquo;, успявайки да вдигне &ldquo;град в града&rdquo; и да осъществи концепцията си за бързораз-виваща се градска структура, подобна на тези в Германия и САЩ. При окончателното завършване на градежа, което се очаква да стане към края на тази година, наред с корпоративните сгради и търговски обекти &ldquo;Бизнес паркът&rdquo; ще разполага и с 4 хил. паркоместа. Работещите на територията на комплекса ще са 10 хиляди и почти толкова ще са посетителите на ден. Само за миналата година паркът е регистрирал оборот от 33.3 млн. лв. и приходи от наеми в размер на 11.429 млн. лева. И забележете, всичко това, без да е купен и един квадратен метър &ldquo;преоценена&rdquo; общинска земя. Съответно, без намесата на &ldquo;благодетели&rdquo;. Но пък изтърваната възможност инвеститорът да се превърне в дойна крава за &ldquo;лобисти&rdquo; създава и най-сериозните му проблеми.<br /> <br /> Началото на проекта за бизнес парка е сложено през 1999 година. Той е изцяло частна инициатива на Lindner Holding, който идва и изкупува земята от 1500 частни собственици, притежаващи над 90 парцела, за около 15 млн. долара.<br /> <br /> В продължение на година и половина германците преговарят с най-различни хора, за да може да се окруп-ни теренът. Единствените разговори, водени с кметската администрация, ръководена по това време от Стефан Софиянски, са около реализацията на начинанието.<br /> <br /> Управителят на Lindner в България -Росен Плевналиев, твърди, че кметът им казал: &ldquo;Вие така и така сте тръгнали да купувате, изкупете парцелите и на първа линия, тъй като ние планираме там да има спирка на метрото. По този начин вие ще си гарантирате интереса, защото в непосредствена близост до бизнес парка ще има и метростанция.&rdquo; Според Плевналиев, Софиян-ски е искал да премахне възможните пречки с позиционирането на 17-а метростанция, така както това се е случило при решението за 16-а станция. И до днес там се водят битки за парцели между наследници и община (знае се какво се случва и с Околовръстния път на София, където хиляди спекуланти и мошеници извиват и сега ръцете на общината за обезщетения). Когато преговаряш с един собственик, нещата определено са по-различни и именно поради тази причина от немския холдинг сметнали, че това, което им се предлага, е една добра сделка и за двете страни. Естествено получили и уверението, че когато дойде време да се строи метрото, те ще бъдат обезщетени за тези земи с други, подходящи за тяхната дейност.<br /> Инвеститорите се хванали на въдицата на вечно усмихнатия столичен градоначалник. На практика тази първа и единствена пресечна точка между Lindner и общината вкарва компанията в омагьосания кръг а<br /> административния рекет Вслушвайки се в съвета на Софиянски, тя наистина изкупува парцелите в зоната на околовръстния път пред кино &ldquo;Арена&rdquo;, хипер-маркет &ldquo;Технополис&rdquo; и магазин &ldquo;Комо&rdquo;. Оказва се обаче, че те попадат в зоната за озеленяване на бъдещата метростанция. Така 27 дка реално трябва да бъдат преотстъпени на общината, за да изпълни тя предвидените от нея дейности по метрото. През 2001-а Lindner внася предложение до Столичния общински съвет да замени тези терени с друг подходящ в района на ж.к. &ldquo;Младост&rdquo;, защото инвестициите й са концентрирани точно в този район. Оттук започва ходенето по мъките.<br /> <br /> Първото решение на СОС е с &sup1; 88 от 28 септември 2001 г., когато замяната е разрешена по същество. Определен е и теренът от 15 дка на запушения булевард &ldquo;Александър Малинов&rdquo; в ж.к. &ldquo;Младост 3&rdquo;, който обаче - за зла участ, се оказва в капитала на общинското дружество &ldquo;Софийски имоти&rdquo;. Следва решение &sup1; 30 от 29 април 2002-ра, което потвърждава предишното. Въпреки това техническото приключване на въпроса със самостоятелен акт се бави шеста година, при все че общината ще получи 27 дка атрактивни за търговска дейност парцели срещу 15 дка в полето между &ldquo;Младост 2&rdquo; и &ldquo;Младост 3&rdquo;.<br /> <br /> Междувременно някои общински съветници, известни с близките си отношения с всички ръководства на общинската фирма, успяват да спрат действието на споменатите решения и вкарват многократно въпроса за обсъждане по комисии, докато го блокират. Инвеститорите недоумяват как една толкова прозрачна замяна, която е в интерес на целия град, може да бъде спряна от няколко човека с нездрави интереси? Росен Плевналиев, управителят на Lindner, е потресен от всичко, което му се е наложило да преживее през всичките тези години. Пред в. &ldquo;БАНКЕРЪ&rdquo; той заяви, че не е и сънувал, че компания от ранга на Lindner може да бъде разигравана по този начин. Дори в момента тя строи мост, който дарява на столицата. Стойността на инфраструктурата е 11.5 млн. лв., а (за сравнение) годишният бюджет на общината за това перо е 7.5 млн. лева. Тези аргументи, разбира се, не са достатъчни за разпасалите се общинари и подопечните им чиновници. Замяната е спирана многократно, а опитите за рекет са правопропорционал-ни на тези действия.<br /> <br /> Независимо че в края на миналата година &ldquo;Бизнес парк София&rdquo; бе продаден за 180 млн. евро на американската инвестиционна компания &ldquo;Грамърси&rdquo; (Gramercy), от Lindner все още се опитват да помогнат на новите собственици да се измъкнат от мрежата.<br /> <br /> Сегашната управителка на бизнес парка Елица Панайотова прави първия си опит да поднови преговорите с общинските съветници непосредствено след сключването на сделката между двете фирми. Първото заседание на общинския съвет, на което се обсъжда въпросът, е на 23 ноември 2006 г., но &ldquo;бързата реакция&rdquo; на няколко община-ри проваля кворума очевидно с надеждата американците да се окажат по-сговорчиви от немците към общинските лобита. Работата на хората обаче, които са очаквали да станат бъдещите &ldquo;помагачи&rdquo; на новите собственици, пак удря на камък. А за инвеститорите остава единствено възможността отново да обикалят по комисии, да внасят прошения и да водят кръгова от брана.<br /> <br /> Проблемите продължават до май тази година, когато заветното решение най-сетне пак е положително за предприемачите. За обиколките из коридорите на общината, за загубеното време и перипетиите, през които е минал, Росен Плевналиев хич и не иска да си спомня. Все пак е доволен, че на много хора в СОС им е писнало от темата &ldquo;Софийски имоти&rdquo; и независимо от политическата мътилка при взимането на решенията, са се намерили достатъчно доблестни общи-нари, които са прегласу-вали отново за извършването на замяната. Това, което управителят на немската компания не може да си обясни през този период на унижения, преживян заради реваншизма на пренебрегнатите лобисти, било тенденциозната дезинформация по случая, която Тошко Добрев (бивш началник на &ldquo;Софийски имоти&rdquo;) и Пламен Илиев (шеф на стопанската комисия) са внасяли по комисиите. &ldquo;Те просто откровено бяха лъгали и обръщали нещата на 180 градуса - казва Плевналиев. - Да не говорим, че дълго време не можех да разбера общинските съветници, които дотолкова формално разбират работата си, че нито мислят, нито се задълбочават във въпросите, които се обсъждат. Всеки си има неговия бизнес. Ходят като богопомазани и гласуват, без да са вникнали въобще в нещата. Седят в някакви комисии, пият кафета и както се наговорят - така гласуват. Бях потресен!&rdquo;<br /> <br /> В крайна сметка, до заветното решение вече се е стигнало. Но топката отново остава в полето на &ldquo;Софийски имоти&rdquo;, която държи ключа към парцела. А оттам нехаят за разпореждането на формалните им началници от СОС. Очевидно са получили &ldquo;указание&rdquo; да чакат и да проверят за последно дали все пак някой не би ги &ldquo;помолил&rdquo; учтиво за съдействие... И така седма година.<br /> <strong><br /> Мариета Велинова</strong><br />