Журналистът Григор Лилов: Кунева е обслужила всички и всички са останали доволни!

Съдружничката на Моника Йосифова – Мария Дивизиева, оглавява щаба на червената царистка

София, България 14 Авг. 2011, 21:01 4305 прочита 0 коментара

Журналистът Григор Лилов: Кунева е обслужила всички и всички са останали доволни!

Меглена Кунева танцува умело на политическия дансинг.

Истината за досието на изгонения либийски консул, ужасяващите тайни на родните кандидат-президенти, разкрива топжурналистът Григор Лилов единствено пред "ШОУ".

Не само в хитовите си книги &bdquo;Най-богатите българи”, &bdquo;Либийска връзка” и &bdquo;Тайната на големите играчи”, но и след тях Лилов проследява заплетените мръсни игри на българските политици. - Какво можеш да ми кажеш около изгонения либийски консул Ибрахим Ал Фурис, който беше обявен от Министерството на външните работи за &bdquo;персона нон грата”, но въпреки това има вероятност да остане още цяла година в България? - Още по времето на случая с нашите медицински сестри той е сред факторите в сложната дипломатическа и особено разузнавателна игра около него. Близък е до тогавашния шеф на либийските тайни служби – племеникът на Муамар Кадафи - Муса Куса, който му е бил и шеф като заместник-външен министър. Превеждал му е по време на двете му секретни посещения у нас - по случая в Бенгази и други въпроси от “взаимен интерес” на срещи с нашите държавници – премиери и президент в резиденциите във Воден и Шабла. Саркастично се изказвам за “взаимните интереси” – в книгата си описвам какви грандиозни далавери въртяха три поредни правителства с режима на Полковника, докато за прикритие пред външния свят българските сестри ги изтезаваха в затвора. Всъщност още оттогава се е знаело, че днешният дипломат е агент на либийското разузнаване. На този фон е неясно защо българската страна е приела акредитацията му за генерален консул у нас, а чак сега, на фона на революцията в Либия, в ДАНС се присетиха за това. Имам обяснение – Куса предаде Кадафи и избяга в Англия. Достатъчно е разказал за агентурата си на МИ-6 – английското разузнаване. А навремето точно Лондон ни спипа в търговия на посланическия политическо-властови и бизнес кръг “Сапфир” с тайните на НАТО и Запада в полза на Кадафи. Та с поредната дипломатическа нота е изгорял и Ибрахим ал Фурис. Да не забравяме, че и сър Марк Алън – шеф на “Глобални операции” на английските тайни служби, а сега съветник на “Бритиш петролиум” е добре запознат с България. Та той беше може би една от трите основни фигури, които играеха на Запад по решаване на казуса с медиците ни и преговаряше и с Кадафи, и с нашите държавници. - Доколкото знам, либийският дипломат живее в квартал &bdquo;Красно село” и плаща наем от 400 евро... И смяташ ли, че Фурис може да представлява реална заплаха за националната ни сигурност, каквото съмнение посяха от Агенцията по бежанците наскоро, искайки мнението на ДАНС? - Само една от квартирите му е там – тристаен апартамент. Но има и други. Разбира се, че представлява заплаха като резидент на един враждебен режим. Не забравяй, че нашето правителство призна либийските бунтовници. Има и още едно обстоятелство - Ибрахим ал Фурис има високопоставен източник на информация в нашето Външно министерство - т.е. предател на най-високо равнище. Именно този човек го е предупредил за обявяването му за “персона нон грата”, за да вдигне фалшивия бунт срещу Кадафи. За мен това е още по-грандиозен, макар и премълчан скандал и бих казал – нечуван провал на ДАНС. - Какво загуби България заради Либия – ти проследяваш и анализираш тази връзка в книгата си? - Точната формулировка не е заради Либия, а заради управниците ни. Например само онази сделка “пари срещу живот за медсестрите” официално струва цели 461 милиона долара и затова се пази в дълбока тайна. Но всъщност сделката с Муамар Кадафи беше за опростени над 4 милиарда долара заеми – 3,2 млрд. долара военен кредит, по половинмилиардни търговски и четвърт милиард междуправителствени дългове! Без лихвите! Дадени от бедна България на богатата на петрол Джамахирия. Чрез тези дългове Кадафи изпра част от парите и ги преобразува като отплата в “куфарчета” за достойни наши съграждани, които днес наричаме олигарси. Държавата ни изгуби нефтените и газови концесии там, на които се разположиха чужди компании и така попиля поне още няколко десетки милиарда долара. За сметка на това в Лондонското финансово сити се появиха няколко родни “балкански шейхове на петрола”, както ги наричат там. Едновременно с това се попиляха и единадесет човешки живота, участвали в трансферите по тези връзки (както и членове на семействата им) и доказано над 30 души у нас, заразени със спинозна кръв като онази в Бенгази, търгувана от родственици на царското величие. Е, това са само някои от “тайните на големите играчи”, както озаглавих последните си книги за мръсотията на родния преход и елит. - И понеже стана дума за големите тайни и големите играчи, за които пишеш, как ще коментираш тайните на един голям играч за президентския пост – Меглена Кунева. - Самата Меглена е инкогнито за избирателя. Като снаха на висшата комунистическа номенклатура не трябва да вярва в Бога, след промените на 10 ноември вярва по православному, а в хода на стремителната й кариера се превръща в католичка, какъвто е добрият й приятел Барозу. От уважаваната в тоталитарните времена фамилия Пръмова в демократическите лансира бащината си Кунева. Опитва се да се посочи като дисидент, освободена от радиото заради пиетета й към екологията, но е работила в структура на зловещото Шесто – идеологическото управление на ДС. Та дори и името си променя - от българското Милена, както е записана в едновремешните документи на по-европейско звучащото Меглена. Е, не смятам, че са играли други, потайни съображения – обикновено една промяна на буквата на име на човек или фирма ти дава ново лице и в “Интернет”. Изобщо като личност тя се асоциира в съзнанието ми с една фраза от пиесите на знаменития британски писател Оскар Уайлд – “Извинете, че не ви познах, но аз съм се променил много”. Та тя е била старши юридически съветник – т.е. дясна ръка в международните договорки на всеки премиер в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов. При царя стана министър, а при Станишев – еврокомисар. До гуша е в голямата игра и големите тайни на големите играчи, щом е била доверен човек при толкова разноцветни и разнокланови кабинети и управления. Всъщност и затова я гласят за президент – обслужила е всички и всички са останали доволни. Както съм описал в томовете си за тайните на играчите, затварянето на реакторите беше решено през далечните 1993-1994 г. Ето я първата тайна – през 1993-а правителството на проф. Любен Беров – сламеният човек на “Мултигрупата”, както го наричаха, поиска и подписа споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие, с клуба на най-развитите държави Г-7 и Европейския съюз за финансова помощ за затваряне на мощности на АЕЦ "Козлодуй" със срок до 1 януари 2007 г. Правният консултант по тези решения и договори беше Кунева като съветник на престарелия професор. Най-големият противник на блоковете с номер от 1 до 4 беше Франция. Френски екологични организации обработиха европейското обществено мнение. Но кой им плащаше? Не някой друг, а Москва. Трябваше да се затвори АЕЦ “Козлодуй”, за да се мотивира отварянето на АЕЦ “Белене”. По онова време никой у нас, поне официално освен “големите тайни играчи” не говореше за нова АЕЦ и не се канеше да я строи. Обаче се оказа, че през тази далечна 1994 г. фирмата от Москва “Атомстройекспорт”, е сформирала за целта специален консорциум с френско-немския "Фраматом"! Той извърши по-късно ремонтите на иначе предназначените за спиране реактори, извърши и модернизирането на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй”. Договорите са одобрени от Министерския съвет, чийто юридически съветник и консултант беше Кунева. Затова не е съвпадение, че през същата вече забравена година – 1994 г., когато Москва си извоюва и чрез Кунева затварянето на “блокове на “Козлодуй” и строеж на АЕЦ "Белене" с немско и френско участие (договорката обаче не беше спазена), България получи и датата за влизане в Евросъюза със срок тринайсет години по-късно - на същия 1 януари 2007 г., когато трябваше да затворим окончателно блоковете № 1-4 ! Е, така кандидатката за днешен президент ни вкара в Европа. И още една тайна – финансиращата операциите за “Козлодуй” банка беше “Париба”. Ставаше дума за половинмилиарден кредит! Защо да се чудим тогава, че юристът Кунева, подготвяла и този изгоден за финансовата институция договор, след еврокомисарството се отзова точно в борда на банка “Париба”! Е, питам се каква ще е цената и за нас, и онази за нея при обещанието й след членството в ЕС като президент да ни направи и европейци. А иначе изненадата около “Белене” за родната общественост дойде цели 14 години по-късно, в средата на януари 2008 г., когато руският президент Путин гостуваше у нас. Тогава беше подписано междудържавното споразумение с Москва за строителството на новата АЕЦ "Белене"от същата руска фирма "Атомстройекспорт". Но то беше акуширано и израждано от Кунева през 1993-1994 г. Всъщност има и още една тайна, която съм описал – последните детайли се нанесоха в малките часове на нощта в бар “Синатра”, където делегациите се срещнаха. Тогава името на собственика му, обслужвал лично Путин, Първанов и Станишев и подочул реплики, беше спестено в медиите. Той – Мишо Бирата, се ползваше с повече от могъща подкрепа и закрила, беше закрилян от кранчето на газта, понеже “Атомстройекспорт” е компания на “Газпром”. Беше се оказал подходящият човек на подходящото място и в подходящото време, но две години по-късно и мястото, и времето се оказаха неподходящи. Следователно – и човекът. Защото когато “Белене” зацикли, “изненадващо” смъртта го посети в правешкия хотел на консултанта по същия проект Валентин Златев. Виж, у нас имаме два пласта политика. Първият е по медиите и е предназначен за обикновените хора. Наричат го политика, но си е най-обикновен PR. Вторият пласт е онзи, за който пиша – истинският, пълен със смъртоносни тайни и погребващ България. Затова смело твърдя, че Кунева е истинският кандидат не само на червената БСП, но и на Русия. И понеже сме започнали с тайните, нека да продължа. Начело на предизборния й щаб е Мария Девизиева. Тя е била известна навремето като първа цигулка в министерството на бившия царски вицепремиер Николай Василев. В много тесни кръгове я знаят и като бизнессъдружничка на Моника Йосифова. Моника пък е жената, с която живее Сергей Станишев и която му роди дъщеря. Наскоро, на 3 юни Моника напусна заради майчинството управлението на фонда за имоти "Експат Бета" АДСИЦ. За нейното място в съвета на директорите препоръча и беше избрана шефката на щаба на Кунева - Мария Дивизиева. Нека не забравяме, че точно мъжът на Моника – Станишев, произведе Кунева в еврокомисар. Да спомена, че и мъжът й – Андрей Пръмов, е в борда на “Черноморско вино” Янчо Таков. Но да не забравяме, че Кунева е визирана по форуми като братовчедка на иначе синия до мозъка на костите си Соломон Паси. Т.е той е рода на видната комунистическа номенклатурна фамилия. Затова казвам, че нито има независими кандидати, нито партийни цветове там, където играят големите пари, където големите играчи редят, както тайните на капитала, така и тайните на изборите и народния вот. Например в директорския борд на компанията, където е била булката на Станишев, наследена от предизборната шефка на Кунева, стои Хари Тилев. Той е син на същия онзи Атанас Тилев, чийто досие агент Бриго Аспарухов унищожи. А защо, подсказва един скандал от епохата на студената война. Атанас Тилев е бивш преводач на Тодор Живков, жени се за щерката на финландския външен министър Каколайнен и през 1981 г. е атакуван от немската преса като агент на руснаците. “Велт ам зонтаг” го нарича “живият рупор на КГБ”. Заради скандала тъстът е принуден да подаде оставка от поста си. А, да не забравяме, че Тилев създава във Финландия компания “Тампела”, която със земекопните си машини обслужва тръбопровоиидите на “Газпром”. Плаща и пари на Симеон като консултант, а впоследствие царят пък назначава Николай Василев за свое вице. Николай Василев е сред собствениците на тази компания - фонд за имоти. Както се вижда, в нея са се събрали шефка на предизборен щаб, царист, но свързан с комунистите – син на шеф от разузнаването, син на човек, сочен за агент на КГБ и навремето подкрепен от СДС, което предложи да изкупи фалирания му трезор, булка на червения партиен лидер и т.н. Една от основните инвестиции покрай тази фирма е на морския бряг близо до Варна. Това са 140 декара от другата страна на р. Камчия, където ще се строи огромен комплекс. Първият по рода си комплекс също е на този бряг – води се като пионерски лагер, собственост на правителството на Москва! Питам се защо екозащитниците не са изревали досега, че там е резерватът “Лонгоза?! Може да се проследят и други връзки. Например чрез завода в Девня, чиято шефка е в щаба на Кунева, предприятието пък се води собственост на Марвекс, в която като съдружник се пише испанската “Молтурасион де гранелос” от една страна, а от друга – “Елва”. За финал – друга “Елва” – “Елва инк”, е представител на руските автозаводи ВАЗ у нас. И да не пълним повече място, че и цял вестник няма да стигне... Едно интервю на Анелия ПОПОВА