Роси: Моето ДНК е уникално
&ldquo;Различна съм от другите хора. Моето ДНК е уникално. Аз също съм уникална и трябва да ме приемат такава, каквато съм, и да се опитат да ме разберат. Родила съм се, ще живея и ще умра. Човек има право на живот, свобода и собственост&rdquo;. Мисълта за собственото &ldquo;аз&rdquo; ме прави самотна и беззащитна пред смъртта. Зад този &ldquo;аз&rdquo; остава безусловно борбата за задоволяване, признание, успех и власт&rdquo;.<br /> <br /> Думите са написани на първа страница в тетрадка, част от която е използвана като дневник от 18-годишната Росица Белнейска, пише в. &ldquo;България днес&rdquo;.<br /> <br /> Уникалният документ бе предоставен от родственици на девойката. Дванайсетокласничката от училище &ldquo;Георги Брегов&rdquo; в Пазарджик и 16-годишната й сестричка Христина бяха открити зверски убити в местността &ldquo;Грамадите&rdquo; над Пещера на 31 януари 2006 г. Двете изчезнали на 27 януари вечерта, били в заведение в Пазарджик, тръгнали да се прибират в дома си в покрайнините и оттам следите им се губят. Няколко дни полицията ги издирва, а на 31 януари към 15,30 ч. случайно ги открива овчар. <br /> <br /> &ldquo;Бог не допуска съмненията. Искам да ме приемат, такава каквато съм и да се опитват да ме разберат. Човек винаги може да противодейства на желанията си, ако те причиняват страдание на друг. Където е вината, там трябва да се търси свободата и отговорността&rdquo;, пише Роси в дневника си.<br /> <br /> Страниците от тетрадката са вече пожълтели, а близки на момичетата, които го предадоха, поискаха да останат анонимни заради спорните въпроси около смъртта на двете сестрички. В дневника Росица не само е споделяла своите душевни терзания, но на части от страниците има записани стихотворения, които са я впечатлявали./БЛИЦ<br /> <br />