Патриарх Максим кътал в покоите си 300 чифта дамски гащи

София, България 17 Юли 2011, 07:34 8146 прочита 0 коментара

1971 г. Ловчанският митрополит Максим гласува на изборите за патриарх, които печели с пълно мнозинство.

• Въртял любов с момиче на име Зорка от прицърковното сиропиталище в Русе • Натирил последната си метреса и готвачка Виктория в манастира край Чепинци

4 часа престоя на крак патриарх Максим, макар и подкрепян от своите млади “пажове”, и служи “истово” в своя собствена прослава и в чест на 40-годишния юбилей от избора му за глава на БПЦ преди 2 седмици. Именно изборът му обаче през далечната 1971-ва се оспорва и досега, тъй като е бил извършен по лично нареждане на Тодор Живков и одобрен от ЦК и ДС. За което вече има и множество документални свидетелства. След като застава начело на църквата, Максим получава статус на номенклатурен кадър на ЦК с всички прилежащи екстри, от които не се е отказал и досега, пише в "ШОУ". Независимо от обвързаността му с бившия режим, при който процесът на превръщането на БПЦ в послушна пионка на партията и държавата завърши успешно, Негово светейшество обяви на всеослушание, че е “чист” и посрещна с видимо задоволство обещанието, че ще го направят почетен гражданин на София /по устав българският патриарх е и Софийски митрополит/. В навечерието на юбилея дядо Максим /или Мурджо, както го наричат зад гърба му в клира/ получи остър нож в гърба. Заби му го неговият дългогодишен приближен – младокът Теодор, който е негов личен секретар, душеприказчик и компаньон. Услужливи расоносци “снесли” на светиня му, че Теди бил любовник на Николай Пловдивски, най-отявления мераклия за “бялото було” на патриарха, и редовно снабдявал с поверителна информация 43-годишния “дядо”. Злобно съскала по адрес на довчерашния си покровител и неговата бивша готвачка /и още нещо/ в резиденцията му в Драгалевци – жена на име Виктория, напъдена заради “нелоялност” и “несправяне с работата”. Докато всъщност истинската причина била, че просто омръзнала с финансовите си претенции и женски капризи на 97-годишния дядо Максим и той гледал да я разкара далече от очите си. В момента Виктория го раздавала калугерка в Чепинския манастир и разправяла “без цензура” даже на случайни хора за похожденията си с духовник №1 на България. Въпреки достолепния си вид и раздухвания от близкото му обкръжение “аскетизъм” на младини бъдещият глава на БПЦ не се отказвал от земните наслади. Още докато е прост калугер в Троянския манастир, води люта битка с изкушенията, довела го до фетишизъм. Негови събратя от онова време свидетелстват, че в килията му скандализирани монаси открили... 300 чифта дамски кюлоти. Ревниво пазена в тайна е и дългогодишната връзка на Негово светейшество с леля Недка от Лесидрен. Двамата се залюбват, когато настоящият патриарх е Ловешки митрополит. Максим я приема скришом в покоите си, но толкова се пази от скандал, че веднъж дори се налага да я изнесат оттам, увита в килим като Клеопатра. След като е избран за патриарх, дядо Максим изтегля със себе си в София своята изгора барабар с нейния съпруг и дъщеря й, която след смъртта на родителката си поема щафетата в магерницата на Синода. Наскоро пък, както вече писахме, патриархът назначи зет си – пенсиониран военен летец, родом от Белоградчишкия край, за домакин на Софийска митрополия. А преди четири години се обзаведе и с млада готвачка – също негова далечна родственица, на име Мариана, чиято коронна гозба били гъби с ориз. Синодалните служители си облизвали пръстите, но дядо Максим не кусвал от манджата заради строгата си диета. Главата на БПЦ идва на бял свят в троянското село Орешак през праисторическата 1914 г. като Марин Найденов Минков. Баща му е типичен селянин-балканджия от началото на миналия век. Според гимназиалния учител и художник от Орешак Петър Хаджиев "Найден Минков Рачев /бащата на Максим - б. ред./ е калпав стопанин-земеделец, калпав дърводелец, калпав стражар-конегледач. Човек неустроен, равнодушен, без никакво откроено качество". Като ученик Максим също не блести с нищо. Майка му - баба Пена Борджукова, обаче е твърдо решена да го направи духовник, въпреки че до последно въздишала с огорчение, че синът й Марин изобщо не ставал за тази работа. Старицата била потресена, че чедото й проповядва от олтара с... овчарска гугла на главата вместо калимавка! Може би заради това Максим приел смъртта й с пълно равнодушие и даже с облекчение. Владика, който вече не е между живите, доверил навремето: "Патриарх Максим нито за миг не се развълнува. Не отрони нито една сълза пред ковчега и гроба на своята майка. Този факт доведе до почуда присъстващите на погребението синодални архиереи". Когато през 1941 г. Марин Минков завършва Богословския факултет на СУ и е ръкоположен за йеродякон в Троянския манастир с монашеско име Максим, един от най-авторитетните по онова време богослови - презвитер проф. д-р Стефан Цанков, казва следното по негов адрес: "Той е една много малка бучка кал. Тя ще се разпадне и утаи на дъното. Няма да се отрази на състоянието на църквата. Йеродякон Максим ще стигне най-много до игумен". Човек на “ШОУ” дочу, че до дни предстои да излезе на бял свят някакъв тежко апокрифен досега документ, че Максим е подавал молба за... членство в БКП/?!/ Дали това е поредната “партенка”, целяща да орезили тотално патриарха, остава загадка. Но е факт, че бързото си израстване в служебната йерархия дядо Максим дължи на изключителните си за църковник качества. Много тайно се предполага, че той вероятно ги е придобил след изкарана спецшкола на НКВД /после КГБ/ по време на престоя си в СССР като престоятел на подворието на българската църква в Москва. А пък в семинарията, малко преди това, негови съученици са бъдещият министър на отбраната ген. Добри Джуров, бъдещият министър на културата Петър Вутов и главният плановик на соцпетилетките Евгени Матеев. "Товарищи, ну и я уже тоже комунист!", проговорил на чист руски Марин от Орешак при посрещането на Червената армия в духовното училище в Черепиш, разказваха приживе негови съученици. Нито един от випуска на дядо Максим обаче вече не е между живите. Любимото занимание на патриарха от годините, когато е главен секретар на Синода, та чак до наши дни, било да кисне с часове във ваната. Синодалните старци твърдят, че се оттеглял с неизменния израз: "Иду купаться". "С особено удоволствие в продължение често пъти на часове патриарх Максим си чупи сам и яде орехи и същевременно гледа от прозорците на патриаршеския дом към улицата. Смята се за красив и това свое мнение споделя и със своите хора. Всеки ден отделя достатъчно много време, за да се оглежда в огледалото. Постоянно глади и реши косата и брадата си. Патриарх Максим разиграва този сеанс и при извършване на богослужение, на света литургия, пред светия престол и в такива сакрални мигове, когато би трябвало да спре и дъха си", сподели малко преди да склопи очи свещеникът от София Янко Димов. По думите на отец Димов дядо Максим бил "пословичен скъперник". Той разкрива още, че по свидетелство на зам.-началник отдел в Софийската митрополия " в склада, кухнята и на трапезата на патриарха се трупат много хранителни продукти: месо, зеленчуци, консерви, компоти, плодове, които в никакъв случай не могат да се изконсумират на масата. Всички излишъци се хвърлят в кофата, но нито една троха или грам не се дават никому". Янко Димов споделя също, че "всяка седмица патриарх Максим получава безвъзмездно по избор и поръчка една джипка различни провизии и продукти от ставропигиалните манастири. В битността си на патриарх получава подаръци и винаги с висока стойност. Тези от тях, които са с особена ценност, задържа лично за себе си. А подаръците, които дава, винаги са за сметка на църквата". За това, че главата на БПЦ не е аскет, а стопроцентов мъж, отдаден на прекалено мирски радости и съблазни, говори фактът, че успява да прослужи само една година - от 1936-а до 1937-ма, като певец-деловодител в русенския храм "Успение Богородично". Махат го заради "слаба музикалност, чиновническа непохватност и една малка компрометираща любовна история с някакво момиче - Зорка, от прицърковното сиропиталище", четем в документ, запазен в Централния държавен исторически архив /ЦДИА/. "Патриарх Максим за синодалната и митрополитската среда е тих бисексуалист, пише в книгата си, посветена на патриарха, покойният столичен свещеник. Като последна, особено тясна, многолетна и много коментирана в това отношение се сочи връзката му с неговия шофьор Борис Ников - богослов. Патриарх Максим го довежда със себе си от Ловеч. Той живее в патриаршеския дом на ул."Цар Калоян" 7. Там необратимо се разболява и умира сравнително млад. Патриарх Максим изживява неговата смърт особено тежко и продължително - като никоя друга, включително и тази на родителите си. В разговор с приятели Борис Ников се оплаквал, че дядо Максим много го ревнува. "Той иска постоянно да се въртя около него. Вечерно време не ляга, докато не се прибера, ако съм излязъл извън митрополията, и да види дали ще се прибера сам. Много мъчно ми разрешава полагаемия ми се отпуск". След смъртта на Ников неговите наследници получават и стойността на неизползвания за три години редовен годишен отпуск. Ние смятаме, че във връзка с половата аномалия на патриарх Максим стои фактът, че в негово време и "светителстване" хомосексуалистите в средата на висшето духовенство са специално защитени, настанени, покровителствани. Тази своеобразна мафия е укрепена", осветлява добре прикритите "тъмни петна" от интимното житие-битие на патриарха отец Димов. Знайно е, че Максим е пожизнен глава на БПЦ. По силата на това до живот му е осигурена пълна и щедра издръжка за сметка на църквата. Шири се безплатно в покоите си на столичната улица "Калоян" 7, на негово разположение са вили със скъпо и комфортно обзавеждане. Не плаща нито стотинка за отопление, осветление и обслужване. Още по времето на Тато е ползвал три луксозни коли - волга, чайка и мерцедес. Веднага след промените се снабдява и с джип. Целият му автопарк /съществено модернизиран в полза на западните марки/ се обслужва от персонален шофьор и мияч. Заплатата му още в края на 70-те години, когато средното трудово възнаграждение за страната е някакви си 180 лв., е възлизала на цели 3200 лв. Всичко това обаче не удовлетворява патриарх Максим, категоричен е поп Янко. Користта съпровожда всяка негова стъпка. Във време на остра жилищна криза в столицата той купува три апартамента, които се държат неизползвани. Ремонтират се от СИНСТРО безвъзмездно, за сметка на БПЦ. За освобождаването от наематели на апартамента на Максимка /неговата племенница, дъщеря на брат му Константин - б.ред./ извършва ред виновни действия чрез комбинации с църковни жилищни помещения. Към споменатите вече злоупотреби ще прибавим и следната. Мария Николова от София, улица "Арх. Миланов" 20, просветена, материално обезпечена, религиозна и самотна жена на средна възраст, решава да се оттегли в манастир и да приеме монашеството. Обхожда редица женски манастири и накрая преценява, че най-подходящ за нея е този край село Врачеш, Ботевградско, който е в пределите на Ловчанската епархия. Мария Николова се обръща с молба към тогавашния Ловчански митрополит Максим да бъде приета в този манастир и да получи монашеско пострижение. Митрополит Максим, естествено, събира сведения за кандидатката за монашество. Те са съвсем благоприятни, но между другото той научава, че тя има апартамент, който продава поради това, че й става безпредметен, след като отива в манастир и приема монашество. Продажбата е вече уговорена, подписан е предварителният договор с Евдокия Илиева Войнова. Независимо от тази перфектност на въпроса алчността и симонията на митрополит Максим са неумолимо провокирани. Той без срам и стеснение казва на Мария Николова, че постъпването й в манастира и пострижението й за монахиня ще стане, ако той придобие собствеността на апартамента й. Изнудването е успешно поради обета на Мария пред Бога, че ще приеме монашество. Максим придобива, да не кажем присвоява, апартамента на Мария Николова на ул. "Арх. Миланов" 20 в София, а самата тя постъпва в манастира край село Врачеш. Патриарх Максим има собствеността, владението и ползването на този апартамент и сега. Той стои заключен, празен. Патриарх Максим само от време на време се отбива в него за някакво удоволствие и подхранване на собственическото си чувство", издава отец Димов поредната нечистоплътна тайна от реалната, а не каноничната и лустросана биография на главата на БПЦ. Богомил АНГЕЛОВ