"Казали на майка ми, че ще изляза само в дървен балтон", разкрива Боян Шика
<em>Скандалният пандизчия Боян Любомиров Стоянов, известен повече като Боян Шика, вече е на свобода! Той се зарази от СПИН в Софийския централен затвор. Докато излежава първата си присъда, през 2002 г. той успява да сключи брак с тогавашната си приятелка. Правят му пълни кръвни изследвания, от които става ясно, че е напълно здрав. И изведнъж - ХИВ-позитивен! Първо Боян заболява от остър перитонит, приет е в МВР болница и опериран по спешност. Връщат го в лечебницата на затвора, където главният хирург, махайки конците, му съобщава: &bdquo;И, между другото, си болен от СПИН&rdquo;. Как се е заразил, не става много ясно - неколкократно зад решетките са му правени тестове за наркотици &ndash; всички отрицателни. Не е имал нито хетеро-, нито хомосексуални контакти. Съпругата му е здрава.<br /> <br /> Единствено пред репортер на &quot;ШОУ&quot; Боян Шика реши да проговори за втори път, казвайки истини за затвора, които по негови думи иначе няма как да видят бял свят.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Бояне, в интервюто ни в началото на юни тази година ти ми сподели, че със сигурност ще последва &quot;закопчаване&quot; за теб. Така ли стана?<br /> </strong>- Да, както ти бях казал, всичко това се случи очаквано. Моментално след нашето интервю изхвърчаха няколко докладни и от запечатки минаха на карцери. Веднага обяснявам, че след карцерите нямаме право на храна, както и на каквито и да е било комуникации с никого. Оставаш напълно изолиран! Бях с три карцера от по 14 дена, оставен абсолютно без храна... въпреки здравословните ми проблеми.<br /> <br /> <strong>- Добре де, фактът че чрез &quot;ШОУ&quot; ти даде гласност на проблемите, които има в затвора, не направи ли поне малко по-предпазливи хората, които го управляват? <br /> </strong>- Те не се притесняват от нищо и от никого - правят, каквото са решили. Новият началник Кръстев (Петър Кръстев, бел. ред) е абсолютна пионка на Митко Димитров! Вкараха ме в карцера въпреки обясненията на един от докторите в медицинския център, че няма да ми понесе. И го направиха, без да им мигне окото - с ясната представа, че аз без храна не мога. <br /> <br /> Опитаха се да ме смачкат по всевъзможни начини! От тяхна страна беше демонстрация на сила, защото целта им беше да ме съсипят, докато съм там. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но за тяхна изненада оцелях...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Сега си на свобода - това окончателно ли е или отново ще се връщаш в затвора?<br /> </strong>- Документално мисля, че всичко вече е окончателно. Аз надлежах присъдата си с четири месеца и половина, което не е никак малко, и всъщност излязох на свобода след един документ, който ми откриха благодарение на Николай Кокинов. Изпратили го вкъщи и баба ми го препратила като писмо. Представиха документа на началника на затвора, защото аз имам 14 различни справки за освобождаване, в които дата с дата няма. И все не ми я даваха тази дата. Накрая ми казаха 28-и юли, а това е абсолютно несъвместима дата от гледна точка на присъдата, която излежавам и съм излежал. Влезнах в затвора на 25 март 2009 г. и до 25 март 2011-а двете години изтичат. Имаше два месеца прекъсване... На 16 февруари аз трябваше да бъда официално освободен, но това не се случи. До 15-и миналия месец съм ходил многократно и при Митко Димитров, и при новия началник Кръстев - не ми се обърна никакво внимание. Само ми се дават справки, а документът, който лично изисках от прокуратурата, ми беше показан с думите от страна на Кръстев, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&quot;Николай Кокинов не е компетентен за проблемите на територията на затвора&quot;.<br /> </strong></span><br /> Написах молба, адресирана до Кокинов, след което неочаквано последва много бърза реакция и веднага бях освободен от затвора. Аз не знаех изобщо, че ще изляза, не съм го и очаквал след всичко, което ми се случи там. Знаеш ли, че когато излизах, аз се разплаках, разридах се по пътя, докато вървях и треперех целият. Просто не вярвах, че ми се случва, не вярвах, че ще стане. Не вярвах, че тия хора ще ме пуснат да си отида жив оттам! Здрав - не, но поне жив...<br /> <br /> <strong>- Познаваш ли лично Николай Кокинов и ако не е така - ще направиш ли възможното, за да се срещнеш с него?<br /> </strong>- Не, не съм се срещал с него, но мисля да го запозная с много работи. С нещата, които стават в затвора. Ще искам среща с този човек, както и с министъра на правосъдието.<br /> <br /> <strong>- С Маргарита Попова?<br /> </strong>- Да. Защото мога да ти кажа, че да - ние не сме цветя за мирисане, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в затвора стават недопустими неща, за които никой не знае. <br /> <br /> </strong></span>И всеки на този свят трябва да си носи отговорността.<br /> <br /> <strong>- В предния ни разговор ми спомена, че в затвора крият епидемия от туберкулоза. Как се крие подобно нещо?!?<br /> </strong>- Крие се. Умишлено. Не се търсят адекватни мерки, а непрекъснато биват изпращани хора, лишени от свобода, към Ловеч в тежко състояние. Хора, които са изключително зле здравословно. За какво говорим - та те дори нямат доблестта да се обърнат към министъра или към когото е нужно, за да потърсят разрешение на патовата ситуация... <br /> <br /> <strong>- Какви здравословни проблеми имаш в момента? Все пак няма как да подминем факта, че ти стана ХИВ-позитивен именно влизайки в затвора.<br /> </strong>- В момента съм в такава еуфория, че нищо не мога да усетя. На свобода съм, при любимите си хора и това е всичко, което може да ме накара да се почувствам щастлив. Миналата седмица майка ми ми показа някакъв sms от непознат номер, в който се казва, че ще ме приберат, но... мъртъв! &bdquo;Синът ти ще си го прибереш оттука в дървен балтон&rdquo;, гласи съобщението. Представи си какво й е било. <br /> <br /> <strong>- Кажи ми как те изпратиха останалите затворници, когато си тръгваше от Софийския? <br /> </strong>- Искрено се радваха, че аз най-накрая излизам на свобода. Но от тях разбрах, че дори в този момент Митко Димитров е направил опит да ми направи лошо - попитал е дали не мога да бъда вкаран умишлено в ситуация така, че да излезе, че аз съм престъпникът, за да се върна обратно в затвора. Да ми се спретне някой нагласен номер, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за да ме заключат отново... <br /> </strong></span><br /> Аз оцелях въпреки всичко. Затова се постарах да демонстрирам на останалите затворници, че по-силна от волята на човек няма! И не си затворих устата тогава, не си я затварям сега, няма да я затворя изобщо. Искам да си кажа нещата такива, каквито са. В затвора последните месеци се опитаха по всякакъв начин да ме убият - заставам си смело зад думите. <br /> <br /> <strong>- Страхуваш ли се от нещо сега?<br /> </strong>- Да, страх ме е, нормално е да ме е страх&hellip; Главната ми идея е да се махна оттук.<br /> <br /> <strong>- Да напуснеш България ли?<br /> </strong>- Точно така. Аз намразих родината си - никога не съм харесвал държавата заради някои работи, но сега намразих и собствената си родина.<br /> <br /> <strong>- Бояне, споменаваш често любимите си хора. Знам, че приятелката ти издържа на всичко и не те изостави, докато беше в затвора, остана плътно зад теб независимо от всичко. Сега, когато си на свобода, защо не вземеш да вдигнеш една хубава сватба с нея?<br /> </strong>- (смее се). Надявам се някой ден и това да стане. Мислел съм го, да. Аз в затвора сключих брак с една жена, с която към днешна дата вече отдавна сме разделени, но с човека до мен сега със сигурност съм обмислял сватба и тя го знае.<br /> <br /> <strong>- Остана ли нещо неказано в този наш разговор?<br /> </strong>- Всъщност, да... има едно нещо, което ще те помоля да напишеш. Сега в момента в затвора има едно момче, което е от дълго време там, не вижда с едното око, с психически отклонения е... Откакто в Софийския затвор има стационар, той е там - всеки го знае - Коко Кьоравия. Пуснаха го за прекъсване, сега е отново задържан. Началникът го изпрати наскоро в 5-а група, той се е разревал и заявил, че иска да си ходи там, където е бил преди това - най-малкото има това право, тъй като е болен човек. Тези стационари са за такива хора. Началникът му отвръща да изчезва, че ще стои в 5-а група. Под влияние на афекта си Кьоравия казал, че ще изпие една чаша хлорна вар. Знаеш ли каква е била реакцията на началника &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>казал му е да изпие направо две! Коко го е послушал &ndash; <br /> </strong></span><br /> изпил ги е и в момента се бори за живота си. Изгорил си е всички вътрешности, не се знае дали изобщо ще оцелее... Много е зле това момче.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><b><br /> </b>