Граничар убил Гешев край Свиленград

София, България 09 Юли 2011, 11:05 11520 прочита 0 коментара

Антон Югов изпраща нарочен човек, за да разпознае тялото

Легендарният суперполицай Никола Гешев е бил убит на 8 срещу 9 септември 1944 г. от граничен патрул на българо-турската граница край Свиленград и разпознат от нарочно изпратен човек от МВР-София, твърди пред в. "ШОУ" историкът д-р Добри Желев, автор на книгата "Никола Гешев и неговите секретни операции". В началото на септември 1944 г. Никола Гешев изготвя доклад за правителството за политическата обстановка. В него той прави извод, че ситуацията е неудържима и че партизаните овладяват положението. Според доклада за 27 дни - от 20 юни до 27 юли 1944 г., в нелегалност са минали 8815 души. Живите партизани са 16 963. Единственият изход, според Никола Гешев, е бягство през южната ни съседка Турция. На 8 септември 1944 г. от София бягат две групи. Едната е ръководена от Андрей Праматаров - началник на царското разузнаване, а другата - от Никола Гешев, полицаят, работил срещу БКП в продължение на години. В периода 1941-1944 г. Гешев е началник на отделение &bdquo;А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия. Областният началник на полицията в Пловдив Иван Фичев предварително уговаря те да бъдат прехвърлени в Турция. Иван Фичев поема групата на Гешев с неговата кола и стигат до Капитан Андреево. Там подофицер Армутлиев ги насочва към турската граница. Очиства границата, откъдето трябва да минат В тъмнината обаче те объркват пътя. Движат се във верига от трима души на 50 метра един от друг. Среща ги граничен наряд от 3-ма души, старшият на наряда е с автомат. "Стой, горе ръцете!" - командва той, но не са имали замисъл да ги убиват, а да ги задържат. Никола Гешев, който е бил в тежко психическо състояние, вади пистолет и стреля 3 пъти по войника. Но не улучва. Тогава старшият на наряда стреля и забива 4 куршума в Гешев, който умира на място. Министърът на вътрешните работи Антон Югов и началникът на Държавна сигурност Димо Дичев изпращат човек, който да разпознае трупа и да потвърди със стопроцентова сигурност, че това е трупът на Никола Гешев. От Съдебна медицина-София в Свиленград пристига и съдебен лекар, който да направи аутопсия на трупа. Погребват тялото на Гешев в безименен гроб, за да не дадат възможност на неговите почитатели да устройват поклонения и антиправителствени демонстрации. Името на войника от граничния патрул е дълбоко засекретено, за да не бъде подлаган на отмъщение от страна на фашистите. През 1961 г. историкът д-р Добри Желев и проф. Мито Исусов четат в МВР цялата секретна документация за Никола Гешев, включително протокола от аутопсията и разпитите на войника, стрелял по него Шефът на царското разузнаване Андрей Праматаров, за разлика от Гешев, тръгва към южната граница на 8 септември 1944 г. с влак, а не с кола. Пристига на 9 септември късно вечерта в Свиленград. Казват му, че руснаците са блокирали района, за да задържат германската дипломатическа мисия. Тогава научава и че колегата му Гешев е убит. Праматаров се отказва да премине границата с Турция, връща се обратно и решава да се насочи към Италия. Задържан е в Македония от македонските партизани, които го предават на българските и го връщат в София. Андрей Праматаров е осъден на смърт от Народния съд, но впоследствие е оставен жив. За да използват неговата задгранична агентура, го помилват и го освобождават. Разузнаването след 9 септември 1944 г. взема от него цялата царска агентура и я използва. Един от емблематичните царски агенти е митрополит Андрей Велички, който венчава цар Симеон и царица Маргарита в Женева през 1960 г. Андрей Велички е вербуван за агент през 1934 г. с псевдоним "Попа". След това го прехвърлят в САЩ. Когато вече се издига и става митрополит, го използват рядко. Неговото единствено желание е да умре в България и когато се разболява тежко, Господин Гочев, началник на външното разузнаване, а след това заместник-началник на Военния отдел на ЦК на БКП, осигурява Андрей Велички да бъде приведен в Правителствена болница. Историците преглеждат и документите, свързани с Тодор Живков в архивите на Гешев. Те показват, че Живков е бил преценен за твърде незначителен за вербуване от Обществена безопасност. По време на първия му арест през 1933 г. Живков е бил бит и освободен. През 1934 г., когато го задържат за втори път, му теглили отново един бой и след това го освободили. Тодор Живков, който е бил член на БКП от 1931 г., тогава не е бил деятел от голям мащаб. Впоследствие на него му е било предложено да участва в една акция и поради това, че отказва, защото я смята за левосектантска, за един дълъг период е наказан да не заема ръководни длъжности. През 1941 г. е включен активно в партийния живот, но след това не е задържан. Петър Иванов-Амзел, началникът на Гешев, един много интересен разузнавач, по-голям разузнавач от Гешев, в един момент, когато обсъждат кои от активните антифашисти да бъдат вербувани, един от разузнавачите споменава Тодор Живков и Петър Иванов-Амзел казва: "Оставете го, той не представлява интерес." След това Петър Иванов-Амзел отива на работа в Гестапо. За прикритие е назначен в РО-2, там работи към Гестапо, а след 9 септември Народният съд го осъжда на смърт, но преди да изпълнят смъртната присъда, отиват двама полковници при него, искат да ползват неговата информация... Петър Иванов-Амзел е щял да знае, ако Тодор Живков е бил агент, и щеше да каже на Съветите. Дали Амзел е казал, това остава загадка. Стефан ИВАНОВ Версии за съдбата на топченгето <hr /> • Първата — официалната, че е убит при опит да избяга в Турция при границата в района на Свиленград на 9 септември 1944 година следобед. Гробът съзнателно е оставен неизвестен, за да не става обект на поклонение. • Втората, че е убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 година. • Третата, че е останал жив, успял да премине в Турция, живял до дълбока старост, вероятно в Мюнхен и дори, че е бил преподавател в Школата на КГБ в Москва. • Четвъртата, че е останал жив и живее до средата на 80-те в Латинска Америка. Агентурата <hr /> Счита се, че Гешев е разполагал с широка агентурна мрежа, състояща се от 186 агенти в средите на комунистическата партия, вкл. на най-високо ниво — ЦК. Поради това на 9 септември 1944 г. Гешев се оказва &bdquo;най-търсеният човек“ в страната. На него се приписват думите: &bdquo;И 50 години аз ще управлявам България“, както и &bdquo;Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите — да видите как се управлява с кундурджии!“. Противоречиви са и сведенията за съдбата след 9 септември 1944 г. на агентите, вербувани от Гешев. Според представителя на България в ООН през 1963 г. Иван-Асен Георгиев, само двама-трима от агентите на Гешев, внедрени в БКП, впоследствие са разкрити, за останалите се предполага, че са продължили да заемат вкл. най-високи постове в партийната йерархия. Никола Гешев е съученик на Станислав Т. Балан (секретар на цар Борис III) и на известния комунистически функционер Трайчо Костов, за когото дори по-късно има версия, че е бил негов агент, което се явява и действителната причина за ликвидирането на Т. Костов през 1949 г. Като младеж Гешев се интересува от социалистическите и марксистките идеи. През 1924 г. при погребението на основателя на Социалдемократическата партия Димитър Благоев Гешев носи на ръце ковчега на Дядото заедно с Вълко Червенков.