Стреляха по мен в градината на посолството, но от българските служби не направиха нищо, за да ме защитят
<em>Леа Коен, която от години живее в Швейцария и Испания, тези дни е за кратко в България. След напускането на политическата сцена именитата наша дипломатка и посланичка в Белгия, Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн, се потапя в писане на романи, а творбите й са преведени на няколко европейски езика. Повод за краткото пребиваване на Леа Коен у нас е излезлият преди броени дни неин нов, осми роман - &bdquo;Сбогом, Брюксел&rdquo;. В разговор с репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo; за първи път тя разкри една строго пазена тайна за живота си в Брюксел - опит за убийство и последвали заплахи над семейството й!<br /> </em><br /> <strong>- Какво стана със &bdquo;синята идея&rdquo;, къде е, стопи ли се? Вие тръгнахте в политиката и кариерата си от нея&hellip;<br /> </strong>- Аз вече не се занимавам с реална политика, но имам една такава фраза: &bdquo;За да се отървем от илюзиите си, трябва за постигнем поне една от тях&rdquo;. За съжаление, ние постигнахме тази илюзия - осъществяване на &bdquo;синята идея&rdquo;, но тогава не я наричахме илюзия. Мислехме, че тя е нашето пристанище, тя е нашата реалност. Но, за съжаление, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тя също се оказа една илюзия.<br /> </strong></span><br /> <strong>- На какво ви научи дипломацията?<br /> </strong>- На много неща, но първо ми даде много сюжети. Срещна ме с много персонажи. Помогна ми да видя вътрешната, тъмната страна на политиката, на политическите сделки. Даде ми &bdquo;шанса&rdquo; много често да се сблъсквам с лицемерието в политиката, с фасадата от клишета и фалшиви фрази; да констатирам факта, че реалната политика много често се разминава с декларациите, които се правят в нейна чест. Това е един безценен опит, но в същото време мога да кажа, че това е и един горчив опит&hellip;<br /> <br /> <strong>- Два действителни криминални случая са в основата на сюжета ви в &bdquo;Сбогом, Брюксел&rdquo;. Какво е Брюксел и какъв е процентът на фактологията в написаното от вас?<br /> </strong>- Другите ми досегашни романи не са свързани с попрището ми на дипломат, освен този. И мога да кажа, че десет процента от романа е истина. Става въпрос за едно убийство, което действително се състоя. Става дума за един пожар, който действително се състоя и т.н. Другото... е фикция. Дори някои от тези епизоди, написани по действителни случаи, в книгата да звучат фикционално, те пак са действителни! <br /> <br /> Шест години съм живяла в Брюксел и добре усетих пулса му. Той е едно голямо предизвикателство, защото, противно на клишето, което съществува като за една органична столица на Европа, в която някакви административни машини работят безукорно - това всъщност е един много сложен град, който има своите крайни квартали и тъмна страна, подземия. Опознах го, когато се разделих с дипломатическите си функции. Не можеш да го опознаеш от стъклата на автомобила или официалния ескорт. За да опознаеш един град, трябва да слезеш по улиците му, да се качиш в обществения транспорт, да пътуваш в метрото му. И аз правих точно така дори и когато бях посланик - редовно пътувах с метрото и знаех цената на билета за обществения транспорт.<br /> <br /> <strong>- А конкретни персонажи от тази &bdquo;градска среда&rdquo; вмъкнахте ли в романа?<br /> </strong>- О-о-о, да! Такава е Матилда - една проститутка, действителен образ. Запознах се случайно с нея. Тази Матилда я срещнах в едно от брюкселските кафенета на един булевард, където често се измъквах от функциите си на посланик и ходех, за <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>да си почина от атмосферата в посолството, която беше отблъскваща. <br /> </strong></span><br /> Наистина имаше моменти, в които се задушавах там. Исках да виждам нормални хора, да дишам &bdquo;нормален въздух&rdquo;! Да взема вестник в ръка, да изпия едно нормално кафе, за да започне главата ми да мисли нормално. Отивах до първата спирка на трамвая. Вземах го и тръгвах из Брюксел. Знаех, че имам час или поне 40 минути, в които никой не ме следи, никой не ме контролира и не знае какво правя. Наслаждавах се истински на такива моменти. И в един от тях аз се запознах с тази Матилда. Така се случи, че стояхме на една и съща маса в това кафене. Каза ми, че отдавна не е идвала в Брюксел, тъй като живее в Сингапур. <br /> <br /> Попитах я какво прави там. Разказа ми съвсем непосредствено, че е управителка на един хотел в Сингапур и спокойно обясни, че преди това е била проститутка. Беше една изключително приятна и интелигентна дама. И тя така спечели моите симпатии, че ние след известно време пак се виждахме с Матилда. Тя беше за един месец в Брюксел и за това време няколко пъти пихме заедно кафе и, слава Богу, това никой не го разбра от посолството, защото може да си представите какви коментари щеше да има? Но тази Матилда остави един такъв светъл спомен, че още тогава си казах: някой път аз някъде ще я спомена с добро. Ето, дойде времето. Тя е един от персонажите в романа. Изобщо, тя е от тия дами, които упражняват тази професия по един много по-различен от вулгарните представи начин. Не е проститутка по социални причини, че някой я е отвлякъл насила, като някои млади момичета, а по едни съвършено други мотиви. Тя е една изключително артистична и с много чар жена, с едни много здрави представи за хората, за мъжете, за жените. Казваше така: &bdquo;Добрите хора само изглеждат такива, особено мъжете! Лошите &ndash; също, особено жените!&rdquo;. Изобщо, казвам ви, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>лошите жени се намират на места, за които и не подозирате! <br /> </strong></span><br /> Това са точно жените от високите елитни кръгове, които са едни бездушни сметкаджийки, които са много по-порочни в поведението и помислите си от онези жени, които са окичени с прозвища и хората ги смятат за безнравствени.<br /> <br /> <strong>- Освен тягостната атмосфера в посолството и кратките, но зареждащи моменти, през които &bdquo;свободно дишате&rdquo; из Брюксел, имали ли сте драматични ситуации в кариерата си на дипломат?<br /> </strong>- О-о-о, да! Имаше опит за покушение срещу мен!<br /> <br /> <strong>- За убийство?!<br /> </strong>- Да! Аз никога не съм си позволявала досега да разказвам тези неща. Но имаше случай, в който беше стреляно срещу мен. И това стана в присъствието на други хора. Беше през 1992 г.<br /> <br /> <strong>- Къде се случи?<br /> </strong>- В резиденцията на посланика в Брюксел - в градината, където аз имах гости /б.а.- по това време Леа Коен е посланик в Брюксел/. Между гостите ми имаше и друг дипломат, и други хора, които са живи и здрави и до днес.<br /> <br /> <strong>- И които биха свидетелствали за този акт?<br /> </strong>- Разбира се, да! Бяхме общо около десетина човека, когато стреляха срещу мен. И тогава аз за първи път в живота си усетих миризмата на барут!<br /> <br /> <strong>- И на смъртта?!<br /> </strong>- Не! На смъртта &ndash; не, защото времето беше много кратко, за да осмисля какво става. Бяха два изстрела. Намерихме гилзите в краката ми и моментално влязохме вътре. Там имаше човек от сигурността, който светкавично прибра всички в сградата на посолството. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Загасихме лампите. И веднага извикахме полиция.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Установи ли се кой и откъде е стрелял?<br /> </strong>- Позицията на стрелбата беше не повече от пет-шест метра. До нас в градината имаше един голям жив плет. Зад живия плет имаше една съседна сграда, която в оня момент беше необитаема. Оттам се е стреляло. Макар и аз лично да не съм &bdquo;помирисала смъртта&rdquo;, я усетих впоследствие над мои близки. Имаше заплахи. Не ми се говори за тези смътни години&hellip;<br /> <br /> <strong>- А защо нищо не се знае за това покушение над вас досега?<br /> </strong>- Този случай не получи никога никаква гласност. А това беше един уникален случай над дипломацията изобщо! За съжаление, получих подкрепа само от белгийските служби за сигурност, но не и от българските. Никой от българските органи за сигурност не се намеси тогава за да ме защити.<br /> <br /> <strong>- Защо?<br /> </strong>- Това е въпрос, който оставям, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>вие да си отговорите сами&hellip;<br /> <br /> </strong></span><strong>- И последен въпрос. Вие сте &bdquo;гражданка на света&rdquo; - живеете, може да се каже, в три държави: основно в Швейцария, през последните години, зная, че имате къща и в Испания, а се връщате и в България. Знаете ли корените си, г-жо Коен?<br /> </strong>- Има осем еврейски клона, от които някои са се изгубили, някои са останали, а от деветия клон се смята, че е потомството на Исмаил. Корените ми, откъдето произлиза и фамилията &bdquo;Коен&rdquo; са Коенините, свещениците - осмият клон, които са едни от първите бегълци от Ерусалим след разрушаването на града от римляните. Те, преминавайки Средиземно море, се заселват на Балканите. И неслучайно на Балканите има огромни клонове от тези Коенини - евреи, заселени още през първи- втори век. Създали колонии и тези колонии се намират в днешна Гръцка Македония, повече от южната част на България. И има много фамилии, които се наричат Коен. Така че моето семейство е, така да се каже, от този клон на Коенините, който е дошъл на Балканите след римското нашествие. <br /> <br /> Но трябва да ви кажа, че от няколко поколения хората от моето семейство са напълно светски хора - не са религиозни. Това са тези реформирани еврейски общини, които са били създадени още в края на 19-и и началото на 20-и век, и са намерили място точно на Балканите. Те нямат нищо общо с тези страшно ортодоксални ашкиназки общини, една от които се намира в Антверпен. А още повече моите предци са били сефаратски евреи. Четвърто поколение съм софиянка. И често казвам за себе си, че съм като един пергел. В средата е България и където и да ходя по света, с какъвто и &bdquo;радиус&rdquo; да се отклонявам от този център, аз съм в него и винаги се връщам тук, където е родината ми.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>