9 май, 05:40

Милена Фучеджиева: Убиецът Христо Сираков живее безсмислен живот, обграден от полупроститутки*

прочитания: 2341 | коментари: 51
София, България

Той трябва да направи фонд, с който да помага на пострадали от катастрофи, а не да налива пари в циците на идиоткиИзповедното интервю на Христо Сираков във вестник „ШОУ”, в което той призна, че е отговорен за смъртта на сина на Въло Радев, провокира една от жертвите му. Писателката Милена Фучеджиева, която през 1982 г.оцеля като по чудо при автомелето, причинено от бизнесмена, но загуби мъжа си Ради Радев и едва не абортира дъщеричката, която носеше в утробата си, изригна срещу него в личния си блог milenafuchedjieva.blogspot.com. Покрай Сираков го отнесе и Слави Трифонов, обявен от дъщерята на Дико Фучеджиев за „подлога на комунистите”.

Припомняме, че преди две седмици в интервюто си за „ШОУ” Христо Сираков призна: „По време на катастрофата, която преживяхме, в колата бяхме с Оги Купенов, един приятел, Милена и Ради. Нейно право е да ме обвинява. Това е факт. Аз няма как да го отрека. Мъката е за двама, и моя и нейна. А и на тяхното дете - също. Няма думи да се обясни по прост начин тази ситуация. Но аз не й се сърдя. И аз бях почти загинал. Бил съм в безсъзнание… Баща ми ни взе с хеликоптер, но за съжаление Ради не издържа. Аз бях 17 дни в кома в реанимацията на “Пирогов”. Всеки има право да ме нарича както иска. Единственото нещо, което не искам, е да се защитавам... Истината е, че сега не карам като на младини. Държи ми страх, че поради небрежност отнех човешки живот. Това е наистина големият страх в живота ми. Затова карам умерено”.

Сираков обаче спести една „малка подробност”. Няколко години след катастрофата, при която синът на Въло Радев умира, той прави още една! И отново загива човек! Преди време Милена Фучеджиева разкри в интервю за „ШОУ”, че Стоте манекенки се измъква и в този случай. За този инцидент не бил лежал нито ден в затвора, а просто заминал за Италия и всичко се потулило. Всъщност истината е, че Христо Сираков е съден и лежи две години.

Прочела интервюто му в народното издание, писателката, която дълги години живя в САЩ, отново го „подпука” в личния си блог в интернет. И въпреки че упоменава, че не желае писанието й да бъде препечатвано в пресата, си позволяваме да направим това, тъй като в историята е намесен и вестник „ШОУ”.

Аз, живият призрак около Христо Сираков

„Можех да си замълча, така както съм замълчавала при всички медийни изяви на Христо Сираков, но мълчанието е блато. Той, разбира се, премълчава, че аз едва оживях. Да, ако баща му не беше изпратил този хеликоптер, нямаше да съм жива в момента. Нито дъщеря ми щеше да я има, защото бях 19-годишна и бременна. Все пак имах късмет, че бях пребита от син на ченге, но не мога да съм му благодарна. Мога само справедливо да отбележа, че това се е случило.

Ако и аз бях умряла и детето ми не се беше родило... какво щеше да се промени? Нищо. Той сега пак щеше да дава интервюта за живота си на безсмислен човек, обграден с полупроститутки.
А Ради загина минути след катастрофата, 12 часа преди прословутият хеликоптер да дойде, така че Сираков лъже в интервюто. Както и, разбира се, не казва, че показанията ми бяха "опровергани" от показанията на Огнян Купенов, който беше облепил София с некролози "Ради, прости ми!", а аз не можах да разбера за какво Ради трябва да му прощава, при положение, че Огнян не беше шофьорът. Е, разбрах като дойде ред за показания. Той и Сираков са знаели, че ще лъжат:)

Купенов излъга, че Сираков е карал не със 120, а с 80 км в час. Съответно моите показания бяха пренебрегнати, и бяха взети показанията на Купенов.

Така ставаха нещата тогава, а покрай Стависки знам, че така стават нещата и сега.

Чета форума и установявам, че всъщност съм обвиняема за това, че съм се качила в колата на Христо Сираков, и че съм останала жива. Сираков е гад, ама и аз не заслужавам да живея. Детето ми също не заслужава да живее. нито Ради, синът на Въло Радев, заслужаваше да оцелее.
А какво означава номенклатура, защото това е причината да не заслужаваме да сме живи според някои от форума – бяхме нечии деца.

Означава синът на режисьора на "Крадецът на праскови" и "Осъдени души", и аз, дъщерята на писател и директор на Народния театър. Не децата на тези, които ограбиха държавата и които сега продължават да я управляват.

Да, нито Ради, нито аз заслужаваме да живеем, докато вие, обвиняващите, гледате как Слави Трифонов целува задника на Евгения Живкова по телевизията.

Народе... Много си тъп. Ще те клатят и убиват такива като Сираков, докато те има.
Както се казва, хайде, мен ме погребете и оставете Сираков щастлив и свободен. Какво обаче ще кажете за втория убит от него човек някъде около 89 г.,

който си е вървял по улицата и е бил пометен от тоя ненормалник?

И той ли е виновен, че е убит от Сираков? Той заслужава ли да изчезнат документите около делото му и Сираков да няма никаква присъда, защото заминава за Италия при положение, че е подсъдим, а?
Искате ли така да се случва с вашите деца? Да бъдат убивани безнаказано, искате ли? Това ви очаква, докато прощавате на Сираков, Стависки и сие, а жертвите се чувстват виновни, че са пострадали.
Една от причините да се махна от България и да не живея тук 21 години беше споменът от тази катастрофа и възможността някъде да се сблъскам с този престъпен глупак.

Можех и да простя за това, което причини на моето семейство и на семейството на Въло Радев. Но как да простя, след като явно не си е научил урока и е продължил да убива? Как се прощава на такъв човек?
И сега, няколко дни преди годишнината от катастрофата, той има наглостта да дава интервюта и да разказва как той също страдал.

Бих могла да му пожелая истинско страдание, такова, при което нещо да се случи на децата му, едното да загине в катастрофа, другото да остане без баща и сърцето му да кърви, докато е жив.
Ама истински да кърви, а не от страниците на "ШОУ", докато обяснява les choses de la vie. Но няма да го направя.

Има преса, има интернет, няма да млъкна, докато съм жива. Ще го карам да се чувства некомфортно, напомняйки му, че съществувам, както и че около него винаги ще витаят призраците на двете му жертви.
Ще напомням, че съществува още един безименен мъртвец освен Ради, който бди над Христо-Сираковите сънища. Обикновен човек, не дете на "номенклатура", а мъртвец с който можете да се идентифицирате - един от вас, щом слагате такова разделение за заслужаващите и незаслужаващите да живеят.

Обикновеният мъртвец, за който Христо Сираков никога не е бил осъден.

Удивена съм от мълчанието на роднините на загиналия. Защо не си търсите правата? Защо не говорите за това? Нищо няма да ви се случи, разкажете историята си.

Христо Сираков, трябва да направи фонд, с който да помага на пострадали от катастрофи. Да налива пари не в циците на идиотки, а в нещо, чрез което да помага на обществото и да покаже, че въпреки че е потъпкал закона, все пак наистина в него има разкаяние. Тогава бих могла да му простя… Сираков ще направи добре да изнесе и сина си извън България, защото ако остане тук, ще чете по вестниците, че баща му е двоен убиец. Ако не иска синът му да расте в подобна среда, Сираков ще трябва да промени живота си поне малко и да започне да помага на обществото. Като е толкова голям богаташ, нека да направи фонд, помагащ на сираци на убити в катастрофи. Тогава ще му простя. Звучи наивно, но в Америка така се прави. Не съм живяла там 21 години, за да си дойда тук и да наведа глава пред някакъв хем глупав, хем нагъл тип.”

* Заглавието е на редакцията на в. "ШОУ"
Добави в Facebook



51 коментара

Напиши коментар