Страдам от сърдечна недостатъчност и от чернодробна предостатъчност, смееше се зевзекът
<em>Иван СЛАВКОВ е роден на 11 май 1940 г. в София. Бивш ватерполист. Ексшеф на БНТ. Спортен и футболен деятел. В края на 70-те години е ръководител на футбола в &ldquo;Левски&rdquo;. Председател на Българския олимпийски комитет от 1982 до 2005 г., член на Международния олимпийски комитет от 1987 до 2005 г. От 1995 до 2005 г. е президент на Българския футболен съюз.<br /> <br /> Зет на Тодор Живков. Бохем. Всеобщ &ldquo;Любимец 13&rdquo;. И определено най-големият образ по нашите географски ширини. Днес - 1 май, малко след 13,00 часа той почина в столичната Правителствена болница. БЛИЦ предоставя на вниманието на читателите си последното интервю на Батето за <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/health">в. &quot;Доктор&quot;</a>, в което той говори открито за здравословното си състояние.<br /> </em><br /> <strong>- Имал ли сте здравословен проблем по време на работа?<br /> </strong>- Да. Получих хипертонична криза. Отидох във Военна болница, където всички са ми приятели. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.<br /> <br /> <strong>- А как сте с кръвното?<br /> </strong>- Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две кризи. И в двата случая веднага извиках лекар. Аз много обичам да се грижа за здравето си.<br /> <br /> <strong>- Как лекувате хипертонията?<br /> </strong>- С лекарства, които пия всеки ден.<br /> <br /> <strong>- Други болежки?<br /> </strong>- Страдам от безсъние. Сън ме не лови, като мисля за българския народ.<br /> <br /> <strong>- От какво друго страдате?<br /> </strong>- От сърдечна недостатъчност и от чернодробна предостатъчност.<br /> <br /> <strong>- На какво се дължи първото?<br /> </strong>- На доброто ми отношение към живота. Прекалено много обичам хората и раздавам сърцето си.<br /> <br /> <strong>- Наистина ли имате сърдечна недостатъчност?<br /> </strong>- Не. Имам желязно здраве. Наричат ме &ldquo;Сидер&rdquo;. Сидер означава желязо на гръцки език.<br /> <br /> <strong>- Правите ли нещо специално, за да поддържате желязното си здраве?<br /> </strong>- Често ходя на море. По три пъти на ден плувам във вода с температура 17 градуса. Как оживявам, не знам.<br /> <br /> <strong>- Пожелавам ви да влизате в морето с 13 градуса температура на водата и да не се оплаквате от нищо!<br /> </strong>- Не може ли да влизам в 44-градусова водка и пак нищо да ми няма?<br /> <br /> <strong>- Бяхте състезател по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?<br /> </strong>- Да. Имал съм много травми. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.<br /> <br /> <strong>- Как счупихте лакът?<br /> </strong>- Удари ме ръчка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да фиксирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.<br /> <br /> <strong>- На коя ръка получихте травмата?<br /> </strong>- На лявата. Аз съм левичар. Затова ме харесва жена ми.<br /> <br /> <strong>- За колко време ви извади от строя тази травма?<br /> </strong>- За цял сезон. След това ме гепи екзема. По време на сухи тренировки една баскетболна топка обърна всичките ми пръсти на лявата ръка.<br /> <br /> <strong>- Кой ви помогна за счупения лакът?<br /> </strong>- Лекарите от бившата 15 поликлиника. Положението беше сериозно. Кокалът ми се виждаше. Зашиха ми кожата с метални щипки.<br /> <br /> <strong>- Ръката ви сега изглежда идеално!<br /> </strong>- Разбира се. Другарят Славков се грижи за здравето си.<br /> <br /> <strong>- А как получихте екземата?<br /> </strong>- Най-вероятно от водата. Излекуваха ме специалистите от спортната поликлиника към бившия БСФС.<br /> <br /> <strong>- Правите ли си редовно профилактични прегледи?<br /> </strong>- Разбира се. Аз съм докторско чедо и най-редовно си правя всевъзможни изследвания. Българският народ не прави така. Това е голямата му беда. Не сме възпитани от деца да проверяваме здравословното си състояние.<br /> <br /> <strong>- Какво правите нощно време?<br /> </strong>- Когато съм си вкъщи - чета.<br /> <br /> <strong>- Колко часа спите в денонощие?<br /> </strong>- Около 6.<br /> <br /> <strong>- Има ли стрес в живота ви?<br /> </strong>- Единственият стрес в живота ми е свързан с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли го обяснили?<br /> </strong>- Стрес е, защото е имало възможност да бъда мъртвороден. <br /> <br /> <strong>- Бихте ли разказали нещо за вашия баща?<br /> </strong>- Той беше като Майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на баща ми - д-р Борис Славков, интернист - все още се носи като легенда. Спасил е много хора. Един от тях е прочутият наш художник Сули Сеферов.<br /> <br /> <strong>- Има ли други лекари в рода ви?<br /> </strong>- Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя казва: &ldquo;Ти си за затвора, ти си за лечение&rdquo;. <br /> Била е експерт в най-тежките криминални случаи. Едната от заварените ми дъщери завърши медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.<br /> <br /> <strong>- А вие как сте с очите?<br /> </strong>- Акад. Петя Василева ме оперира от катаракта на двете очи и ми имплантира лещи. Родих се!<br /> <br /> <strong>- Спортувате ли?<br /> </strong>- Да. Всеки ден ходя по един час, плувам. <br /> <br /> <strong>- Спазвате ли диета?<br /> </strong>- Ограничавам се в храненето. Не преяждам. Ям и пия всичко, но умерено.<br /> <br /> <strong>- Какво е журналистиката за вас?<br /> </strong>- Това е върхът на обществения професионализъм. Журналист съм от 40 години. Хората се качват в трамвая, говорят си какво са чели и какво са видели по телевизията. После отиват на работа и коментират какво са гледали предната вечер.<br /> <br /> <strong>- Как се чувствахте, докато бяхте единственият господар на ефира в националната телевизия?<br /> </strong>- Аз управлявах държавата Нямах контрол от никого. Имах самоконтрол.<br /> <br /> <strong>- В какво се изразяваше той?<br /> </strong>- Правех каквото си исках. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, но не и да се спира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях шеф. Нямаше Политбюро над мен, нямаше ЦК, МК и т.н. Никой не разбра, че управлявах страната.<br /> <br /> <strong>- Какво е спортът за вас?<br /> </strong>- Целият ми живот! Ако някой трябва да ме съди, това ще бъде за парите, които потроших, докато бях директор на телевизията - да показвам всички спортни състезания. Ще ви дам пример. Където и да се състезаваше Петър Попангелов, поръчвах трасе за излъчване на събитието. Същото беше и с тенисистките Малееви.<br /> <br /> <strong>- С какво се занимавате днес?<br /> </strong>- Председател съм на софийския клуб на спортния деятел. Занимавам се със строителството на Алеята на спортната слава, с изграждане на фондация за българските спортисти-ветерани (95 процента от тях умират от глад и от немотия). Създавам и фондация за социално подпомагане на тези хора.<br /> <br /> <strong>- Кой от хората, с които сте контактувал по света, ви е впечатлил най-много?<br /> </strong>- Никой не ме е впечатлил. Само аз съм ги впечатлявал. Имам самомнение. Познавам се с президенти, с министри, с премиери. Не искам да споменавам имена, но са ме впечатлили много гърци и турци. Бил съм на гости на Жак Ширак, докато беше кмет, на кмета на Виена, на премиерите на много страни. Имам самочувствие. Чувствах се равен с тях.<br /> <br /> <strong>- Известен сте с чувството си за хумор. Как съумяхте да го запазите през годините?<br /> </strong>- Плащам си.<br /> <br /> <strong>- Как точно?<br /> </strong>- Събирам хора, плащам им вечерята и говоря глупости. Те ми се радват и аз мисля, че имам чувство за хумор. Какво друго ми остава в живота, освен да се смея над себе си! Не мисля, че съм по-различен от другите. Всички сме замесени от една кал.<br /> <br /> <strong>- Защо казахте, че ви е останало само чувството за хумор?<br /> </strong>- Не е само то. Останаха ми и доста борчове, които трябва да изплащам. За щастие, имам и куче, и охрана. Никой не може да влезе в къщата ми.<br /> <br /> <strong>- Доволен ли сте от живота си до момента?<br /> </strong>- Ако някой дойде и ми каже, че е по-доволен от мен, ще го почерпя една ракия.<br /> <br /> <strong>- Кое е най-голямото ви професионално постижение?<br /> </strong>- Че оживях след всичките глупости, които направих в живота си. Най-голямото ми постижение е телевизията, разбира се.<br /> <br /> <strong>- В какво вярвате?<br /> </strong>- Само в себе си.<br /> <br /> <strong>- Българинът здрав човек ли е?<br /> </strong>- Да, той е като кютук. Истинският българин не може да бъде унищожен с нищо. Той може да бъде излекуван само с шамари, със студени вани и с кебапчета.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за Здравната каса?<br /> </strong>- Че е жив обирджилък. Държавата осъжда българина на измиране - с кретенизмите, които измисли. Въпреки всичко - като дух и като здраве - нашенецът е неизтребим.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че сте били близък с Ванга?<br /> </strong>- Да. Бяхме приятели. Заедно сме кумували. Тя ме обичаше като дете.<br /> <br /> <strong>- Какво ще пожелаете на читателите ни?<br /> </strong>- Дано дойде ден, след всички ваши публикации, да станем по-просветени в грижата за здравето си. Нека вашите читатели бъдат цветущи, вечно живеещи и безсмъртни! И да ползват съветите на тези, които могат да ги дадат.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong>