Синята коалиция е типичен пример за верността на вица, че в пъкъла само до българския казан нямало дяволи, защото ние сами се дърпаме в катрана.
Нещо подобно се случи и с номинациите за президент и кмет на София от т.нар. автентична десница. Напрежението беше предизвестено още след работната среща на ръководствата на СДС и ДСБ, които не се разбраха за общи кандидатури.
Докато партии и ПР-и се опасяват, че всяко по-рано обявено име ще даде повод за компромати и нападки от политическите противници, сините на секундата сами си станаха вътрешнопартийни опоненти. Веднага след избора на Румен Христов в СДС другият кандидат Надежда Нейнски реагира с остро писмо и определи избора като „уговорен мач”. Тя намекна за евентуална зависимост от ДПС и за колебанието дали са в управлението или в опозиция. Разделение за кандидатурата се получи и в самото ръководство. Според коментари във Фейсбук името на Румен Христов е твърде непознато, а колегата и дългогодишен ПР на ДСБ Найо Тицин призна, че отдавна не е чувствал ситуацията в дясното толкова безнадеждна, колкото след избора на Румен Христов за кандидат-президент на СДС. Мартин Димитров от своя страна призова ДСБ „да си успокоят емоциите” и определи кандидатът като „боец”, но отхвърли зависимостта му от Христо Бисеров и ДПС.
След обявяването на Светослав Малинов за кандидат на ДСБ Иван Костов лаконично обясни: „Твърдо сме решили да запазим Синята коалиция.” Което най-малкото показва, че има опасност от разпиляване на силите след предварителните избори. Разпад на синята коалиция е малко вероятен, но разколебаването на нейния електорат е напълно възможно. По-лошото е, че с тези разправии още от първия ден става много проблематично привличането на колебаещи се и симпатизанти от периферията на дясното или гласоподаватели, преминали към ГЕРБ.
Както се разбира от номинациите и поведението на двамата лидери, сред тях няма никаква нагласа да търсят гласовете и на извънпарламентарните партии вдясно. Подобни призиви отправяше Софиянски, който преди около месец в серия интервюта се самопредложи и за кмет на София. СДС вече посочиха за поста Владимир Кисьов, а ДСБ ще избират между имената на Прошко Прошков и Петър Москов. А да не говорим, че Костов едва ли ще приеме да прави предварителни избори с участието на бившия столичен градоначалник.
Така сините, ако използуваме футболния жаргон, си вкараха автогол още от съблекалнята и сега тепърва трябва да гонят изравняване на резултата. Що се отнася до целите – ако програмата минимум, която трябва да се достигне от Синята коалиция е резултат, по-висок от този на Неделчо Беронов на миналите избори – мачът е предварително загубен. С много.
Евгени Петров

