Две премиери на двата полюса - на трагедията и на комедията
София, България
16 Апр. 2011, 21:04
1674 прочита
0 коментара
„Бащата” на сцената на Народния театър и „Календарни момичета”в Сатирата
Две почти диаметрално противоположни постановки ни поднесе наскоро столичният театрален афиш – трагедията „Бащата” от големия и мрачен шведски драматург Аугуст Стриндберг в Народния театър „Иван Вазов” и комедията „Календарни момичета” от нашумелия напоследък англичанин Тим Фърт, автор на успешни филмови сценарии и пиеси, но също и на мюзикъли и текстове на забавни песни, на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов” . Общото между тях е обаче, че и двете пиеси, макар и от различен ъгъл и с различни изразни средства, целят да надзърнат в дълбините на човешката душа. Общ „знаменател” между тях е и вероятно случайният факт, че се явяват юбилейни постановки на два от най-обичаните театъра в България. „Бащата” е 1000-ната премиера в Народния, а „Календарните момичета” са 250-ата постановка в Сатирата. <br />
<br />
Битката между половете минава като „червена нишка” през повечето от над 60-те пиеси, които Аугуст Стриндберг ни е оставил в наследство. Темата за безмилостната борба между мъжа и жената е обусловена както от нерадостното детство (с майка мащеха) на големия шведски автор от края на ХІХ и началото на ХХ век, така и от неговите собствени три неуспешни брака. В „Бащата” полесражението е на терена на възпитанието на единствената дъщеря Берта (в ролята младата актриса Илиана Коджабашева) на знатно провинциално семейство. Бащата – военен комендант на областта, но и човек със сериозни научни интереси и постижения иска да изпрати дъщерята в големия град, за да се научи на самостоятелност и разшири своя светоглед. Майката на свой ред държи да запази Берта до себе си (та нали тя я е родила), да бъде в нейната сфера на влияние, дори за сметка на по-доброто й бъдеще. <br />
<br />
Режисьорът на спектакъла Йосиф Сърчаджиев много вярно поставя акцента именно върху тази борба между широкото мислене и чувството за собственост – борба при която не се щадят сили и средства, а майката е готова дори да посее семето на съмнението в бащинството на Капитана. Й. Сърчаджиев умело е подбрал и изпълнителите на двете централни роли –силно драматична е играта особено на Валентин Ганев, върху когото пада и основната тежест на представлението, и Мария Каварджикова, пресъздаваща властната майка Лаура. На Камерната сцена на Народния гледаме в „Бащата” изобщо един добър ансамбъл, в който личат също много добре познатите ни Юлиян Вергов и Йосиф Шамли, както и Вяра Табакова, отскоро, от 2010 г. заслужено в трупата на първия ни театър и много свежият, макар и в епизодична роля Васил Драганов. <br />
<br />
Свой дебют в Народния театър като режисьор с „Бащата” прави големият наш актьор с вулканичен темперамент Йосиф Сърчаджиев, който все по-успешно се възстановява след прекарания тежък мозъчен инсулт. Впрочем „кръвта вода не става”, защото бащата на Йоско, проф. Стефан Сърчаджиев, първосъздател на Сатиричния театър беше един от най-големите наши режисьори и преподаватели във ВИТЗ в миналото. След „Двама на люлката” от Уилям Гилбсън и „Кралицата на красотата от малкия град” от Мартин Макдона на сцената на Театър „Възраждане”, сега Йосиф Сърчаджиев прави успешен „хет-трик” в Народния – успех, за който значителен принос имат и сценографията и костюмите на Петър Митев, нацелили точно епохата и атмосферата на интелигентското скандинавско семейство.<br />
<br />
Действителна случка в малкото градче Нейпли (графство Йоркшир) от самия край на ХХ век стои в основата на трогателната комедия „Календарни момичета” от Тим Фърт. Съпругът на една от дамите Ани (в нейната роля на сцената на Сатиричния театър виждаме сега „звездата” от култовия навремето филм „Всичко е любов” Янина Кашева) от Женското дружество в градчето се разболява от левкемия. За да облекчат поне малко неговата и на другите онкоболни участ, приятелките на Ани решават да зарежат своите отвлечени, а понякога и направо празни, занимания в дружеството и да съберат пари за болните. Правят го по един необичаен и направо шокиращ провинциал-ното благоприличие начин – позират разсъблечени, въпреки зрялата си вече възраст, и отпечатват своите фотоси на стенен календар. Календарът се разграбва като топъл хляб. Следват интервюта, пресконференции с „календарните момичета”. Завалява поток от писма и парични преводи от цяла Великобритания и света в подкрепа на тяхната кауза. Така благотворителният фонд натрупва над 2 млн. английски лири.<br />
<br />
Сценарият на английския автор Тим Фърт пренася през 2003 г. тази случка от забутаното градче Нейпли на големия екран. Филмът „Календарни момичета”, в който блестят актриси като Хелън Мирън и Джули Уолтърс, скоро става световен хит. Големият му успех подтиква Тим Фърт да направи от него и сценична версия. Истински шанс е, че броени дни след театралната премиера в Лондон през април 2009 г., високо ерудиран наш режисьор като проф. Андрей Аврамов гледа пиесата и веднага си казва: „Тя е само за нас”. Вторият шанс за „Календарните момичета” и за родната публика (не се съмнявам, че тя масово ще се стича на представленията) , е че начело на Сатирата стои широко скроен директор като Иван Попйорданов, който веднага проявява своя нюх и дава „зелена улица” на спектакъла.<br />
<br />
Веднага трябва да кажа, че „Календарните момичета” далеч не са само елементарно забавление, макар и приятно. От сцената блика смях, но се прокрадва и тъга, доминира съчувствието към болния и неговите близки, към някои лични проблеми на дамите от Дружеството, може да капне и някоя сълза. Впрочем това е истинският театър. Водеща е темата за истинското приятелство. Именно в името на такава кауза и на съчувствие към неизлечимо болните човек може да надмогне себе си, да разчупи норми и догми. <br />
Проф. Андрей Аврамов работи с амбициозен женски актьорски екип, като в ролите на „момичетата от календара” зрителят може да види редица от своите любимки в Сатирата, като Йорданка Стефанова, Мария Статулова, Нона Йотова, Ана Вълчанова, Росица Александрова, спомената вече Янина Кашева, а така също префърцунената им и строга „шефка” Албена Колева и Павел Поппандов (запомващ се, въпреки появата си само в началото, като болния съпруг Джон). Несъмнено механизмът на техния ансамбъл още повече ще се „сработи” със „завъртането” на спектакъла във времето.<br />
<br />
В отговор на въпрос към режисьора Андрей Аврамов (той напоследък като че ли се «специализира» в работата с дамски екипи) какви са основните предизвикателства и по-лесно или по-трудно се работи само с актриси, той сподели специално за Blitz.bg: „С актриси се работи значително по-добре. Може би е заложено в женската природа. Те са съвестни и отговорни, стремят се да изявят своите качества. У мъжете е по-силно волунтаристичното начало: А бе, давай щом дойде публиката, ще станат съответният етюд или сцена. Да, ама аз искам – изтъкна проф. Аврамов- да видя, че всичко става още на репетицията. Именно така правят жените- актриси. И затова с тях е по-леко.”<br />
<br />
<strong>Борислав КОСТУРКОВ <br />
</strong>
Последвайте ни
0 Коментара: