Пламен Симов: Симеон Сакскобургготски е бил вербуван от ДС през 1964 г.
София, България
09 Апр. 2011, 14:21
19101 прочита
0 коментара
Той е посредничил срещу голяма комисиона, платена от българска страна, на испанската фирма „Седеруржика и комерцио”, чрез която тогавашният шеф на „Рудметал” Райно Керемидчиев е прибрал 600 000 долара подкуп
<em>В предишния брой на вестник "ШОУ" шефът на Моряшкия синдикат, изпълнявал редица задачи на Григор Шопов по борбата с корупцията във висшия ешелон на властта преди 10 ноември, наруши дългогодишното информационно затъмнение по темата „митрополит Андрей Велички” и неговата мистериозна смърт в Правителствена болница през 1972-ра. Според Симов дядо Андрей е бил подмамен от САЩ лично от Тодор Живков, на когото е подписал чек за 100 000 долара, с лъжливото обещание, че ще го направи патриарх на БПЦ. Но вместо това спестовните му книжки изчезват безследно, а безценният му архив е разграбен и впоследствие продаден от Милко Балев на фонд „Карнеги” за 5 млн. долара в съучастие с двама полковници от ПГУ и един от най-близките помощници на Людмила Живкова – Кирил Аврамов. <br />
<br />
Днес синдикалистът ще насочи острието на спомените си към научно-техническото разузнаване /НТР/ по времето на соца. Изненадващо или закономерно, един от основните „герои” на поредната порция от разкритията му за престъпната дейност на ПГУ е бившият премиер Симеон Сакскобургготски, посредничил на българските тайни служби при нечистите им сделки и облажил се от тях с тлъсти комисиони. <br />
<hr />
</em><br />
<strong>- Г-н Симов, обещахте, че следващите ви разкрития за престъпната дейност на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС ще бъдат свързани с кражбите на т.нар. високи технологии от Запад и нерегламентирания износ на редки метали. И досега се чуват мнения, че в това „направление” външното ни разузнаване е постигнало „големи успехи”, за които обаче се разбира едва след десетките провали. Но за тях, естествено, и досега се мълчи. <br />
</strong>- Може би все още останалите живи съвременници на 70-те години – редови служители на МВР, комунисти от средните партийни етажи и граждани, съхраняват в паметта си спомена за безукорно честния, смел и високо интелигентен български разузнавач, ”разкрит” единствено в матричните романи на Богомил Райнов и Павел Вежинов. Точно в това време, когато студената война и забраните на КОКОМ стимулираха предстоящата икономическа агония на „развития социализъм”, се роди научно-техническото разузнаване /НТР/ като отдел, мисля, 7-ми на ПГУ. Негов пръв конструктор беше проф. Иван Попов – член на политбюро на ЦК на БКП. Мишените на това направление бяха високите технологии и заобикаляне на препятствията за доставки на забранени продукти – специални стомани, електроника и почти всичко от дългия списък на ембаргови стоки. Родните разузнавачи чисто и просто следваше да се преквалифицират в крадци на западни технологии и световни контрабандисти! Реализацията обаче изискваше съвсем нов тип агентура и главното – <br />
<span style="color: #800000"><br />
<strong>огромни суми за подкупи, <br />
</strong></span><br />
в повечето случаи безотчетни. <br />
<br />
<strong>- Но тези „специалисти” са изпълнявали поставените им от властта задачи. И съответно са били контролирани. Кой отговаряше в ЦК за НТР, респективно за ПГУ? <br />
</strong>- Тодор Живков лично контролираше ръководството на ПГУ. Пред тези хора се откриваше за разораване безкрайна западна целина, за чието засяване се осигуряваха милиони долари и... никакъв контрол! Кой ще посмее да се усъмни в честността на партийния другар, генерал, полковник или доверен сътрудник при вербовки, договори на четири очи под носа на противника и предаване на крупни суми? Съмнение може да внуши само чужд агент или клеветник на външнотърговските ни кадри, а оттук - и на народната власт. Това беше отговорът на властта и нейното предупреждение към всеки, който се опитва да освети блатото на корупцията!<br />
<br />
<strong>- Вие обаче сте били един от „усъмнилите се”. Имахте ли някаква следа, която трябваше да бъде „разнищена”? <br />
</strong>- Пълното „доверие” във търговските ни представители аз развивах и в постоянни спорове с приятеля ми Георги Костов – вече осъден задочно на смърт по процеса „Фосколо и Петър Бояджиев” през 1968 г.<br />
Една сутрин той ми се обади по телефона и ми определи среща пред бистро на авеню „Виктор Юго” в Париж, като ме предупреди изрично да говорим само на френски. Имаше само две запазени маси – нашата и съседната. Обясни ми, че като случайни „французи” ще чуем интересен български разговор. След час сервитьорът настани на съседната маса две едри български глави със сакове с покупки, които отказаха да ги оставят на гардероба. През следващия един час станах свидетел как директор на кантора в „Булет” и юрисконсултът спореха как да си разделят получения подкуп от 6000 франка /2000 щатски долара/. Директорът настояваше за 4000 франка.<br />
<br />
Повече нямаше за какво да споря с Жоро Костов. На изпроводяк той ми каза да забравя случая, защото има много по-сериозни неща и не бива да разлайвам кучетата в София на дребно. С шоуто за дребния подкуп, тип „Биг брадър”, трябваше да ми се докаже, че изградената от служители и сътрудници на ПГУ външнотърговска пирамида е корумпирана „от корена до върха”. <br />
<br />
<strong>- Кой е информирал вашия приятел за предстоящата подялба на подкупа?<br />
</strong>- Краткият ресторантски сценарий бе неосъществим без помощта на френските служби – сама емиграцията нямаше техническа възможност да следи разговорите и движението на чужди граждани в Париж. Очевидно Франция, която ненавиждаше и наказваше тежко всяка чиновническа корупция, беше решила да ни помага за изобличението на това зло, което по-късно срина цялата източноевропейска икономическа система. Изглежда, пряката връзка с Григор Шопов и откритият ми и искрен ентусиазъм окуражаваха френските служби. Не липсваха и други мотиви... вероятно.<br />
<br />
Месец по-късно разбрах какво означаваха „по-сериозните неща”. Костов извади от една папка 2 оригинални листа – оферта на испанската металургична група „Седеруржика и комерцио”. На първата страница с химикалка имаше изписани три единици, които нямаха нищо общо с текста. Адресантът бе генералният директор на „Рудметал” Райно Керемидчиев /с ранг зам.-министър/. Костов ми разясни, че е достатъчно този документ да му бъде показан лично от моя близък Коста Янков, за да „завладеем бизнеса с метали на България”! Очакван беше и неизбежният резултат – пребледняване на стоманения бос, валидол, чаша уиски и предложение за сътрудничество. Жоро ми обясни и причината за тази реакция. При една от командировките си в тогавашната Западна Германия за договаряне с партньори от металургичните гиганти „Рейнщал” и „Тисен” Райно е заснет как получава подкуп от 600 000 долара в подредени пачки и ги прехвърля в куфарчето си. Показа ми и снимки от 15-минутния клип, на който с професионална яснота се открояваше и немският „дарител”. За който и да е съд по света, доказателството беше много по-силно от познатите ни съвременни флашки.<br />
<br />
<strong>- Защо сделката минава през испанска фирма?<br />
</strong>- Връзката с испанската фирма беше… Симеон Сакскобургготски! Той е посредничил в сделката срещу предварително определена комисиона от българска страна. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Костов ми обясни, че Негово величество още към 1964 г. е вербуван от ПГУ, <br />
</strong></span><br />
както и част от веселото му обкръжение, което познавах в Париж – емигрантът Илиан Иванов и бившият ми полуколега от ВИТИЗ - именитият монархист Христо Куртев. Една от връзките им с ПГУ бил консулът ни във Франция - Шишков. <br />
<br />
<strong>- Разкажете нещо повече за тези „весели приятели” на бившия премиер. <br />
</strong>- Наричам това обкръжение „весело”, защото Иванов например крещеше, че иска да влезе с танк в Търново и с ръста си от 165 см е служил в Чуждестранния легион /?!/ А пък Куртев и пред мен подчертаваше, че е „сексуален емигрант”, и то с пълно право. По-късно в Кьолн нашият емигрант Мишо Христов ми показа изумен обява в немски вестник /колонка „важни бракове”/ за сватбата между 34-годишния българин Христо Куртев и 70-годишната дъщеря на приказно богатия „крал на цинка”. <br />
<br />
Нямаше място за съмнение, защото самият Куртев още в края на 1966 г. ме заведе в една луксозна чайна на авеню „Джордж V” с препоръка да си избера богата приятелка, която да ми улесни финансово живота в Париж. В този известен салон най-младата дама беше на 60 години! Не стана. <br />
<br />
<strong>- Вие изгледахте клипа и го забравихте или…? <br />
</strong>- Изпратих незабавно документа в София и по телефона подсказах на Коста Янков, че преди да го представи на Керемидчиев, следва да се види с Григор Шопов. Последното не беше разбрано и пропуснато. Срещата в „Рудметал” се е състояла, ефектът е бил очакваният, но... Наложи се да се върна в България и лично да раздвижа въпроса. По общи данни „Рудметал” купуваше по различни канали ембаргови метали за над 500 млн. долара годишно с фалшиви сертификати за качеството им и, разбира се, по завишени цени. Загърбилите НАТО французи предлагаха редовен експорт на метали със същите качества, но подадената ръка беше отхвърляна от „Рудметал” – просто нямаше как да се договарят и прибират тлъстите комисиони при контрабандата. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>От разкриването на проверената корупционна схема миришеше на дълги години затвор, а защо не и на смъртна присъда за предателство!<br />
<br />
</strong></span>В тази напрегната ситуация аз подготвих среща с Керемидчиев чрез Валери Стефанов, тогава нов директор на Завода за тръби в Септември и близък със секретарката му. Григор Шопов беше на работно посещение в Москва. Два дни преди очакваната среща, след късна вечеря с общи приятели, Валери настоятелно ме помоли да откарам сутринта рано до Банкя неговата приятелка с личния му автомобил “БМВ”. При навлизане обаче в сухото павирано шосе на бул. „Баба Парашкева” /сега „Европа”/ при допира с неравния паваж и 60 км/ч колата се завъртя на 360 градуса, премина в лявото платно и за щастие спря на сантиметри от насрещния автобус. Намерих незабавно зам.-шефа на СГУ на МВР Сашо Бакърджиев и “БМВ”-то беше прибрано в двора на Централния затвор за експертиза. Оказа се, че поради предварително обработените джанти на предна дясна и задна лява гуми е постигнат 360-градусовият кръг след натискане на спирачката. Цветните снимки ясно документираха умишлената манипулация на джантите. Зам-.главният прокурор <br />
<br />
Димитър Капитанов констатира лаконично: <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>”Опит за убийство. И на неизвестни минувачи, но кой е обработил колата?”<br />
</strong></span><br />
В показанията си Стефанов твърдеше, че гумите му са „Мишлен”, а се оказаха „Файерстон”. Същият Валери /с майка рускиня/ се оказа сътрудник на ПГУ. Генералният директор на „Рудметал” и бивш служител на нацистката строителна организация през войната ТОД – също! При сложни и „остри” ситуации за убийците на ПГУ нямаше почивен ден. <br />
<br />
<strong>- Явно съдбата е била благосклонна към вас в този ден. Как се разиграха събитията по-нататък? Опитаха ли се да ви инсценират още ПТП-та? Или пуснаха в ход друг сценарий, за да ви запушат устата? <br />
</strong>- Григор Шопов се върна от Москва и аз следваше да замина за Париж и да получа от Жоро Костов филма за крупния подкуп. Паспортът ми обаче бе спрян временно „от най-високото място”! Отново Тодор Живков.<br />
По-късно и след указание да забравя думите „Метал”,”КОКОМ” и „Рудметал” ми беше разяснено, че съм засегнал стратегически съветски интереси. Възможно е, но не го вярвам. Държавната корупционна и криминална политика в България винаги са оправдавани с външно влияние и натиск от деня на независимостта до настоящия момент. Знам със сигурност, че Александър Божков е помолил Сорос да предупреди публично нацията със знаменития му „приятелски” съвет: „Не се борете с корупцията в страната ви! Опасно е!”<br />
<br />
НТР и ПГУ доказаха „високото си интелектуално ниво и патриотизъм” още в началото на своето съществуване в областта на електрониката и нефтените концесии. Оказа се, че тези важни направления могат да произвеждат едновременно както „милиарди” долари, така и… английски агенти!<br />
<br />
Моят приятел Терънс Роналд Кук – представител на крупната английска електронна фирма ІСL в България, която внесе и поддържаше електронната система на ЦУРК /Център за управление на ръководните кадри/ на ЦК на БКП, беше остроумен веселяк, който се ожени за българката Таня и осинови 14-годишния й син Ивайло. Още преди да се върне в Англия, той ми довери, че IBM – конкурентът от САЩ, са платили сериозен подкуп за доставката на компютърна система за българското корабостроене. Формално, за занижение на цените, е прието насрещно плащане с пчелен мед. Сделката е обработвана на Пловдивския панаир - естествено, от сътрудници на ПГУ. Замесваше се пряко и името на проф. Иван Попов. <br />
<br />
За моя изненада въпреки загубата за английския концерн Тери Кук потриваше доволно ръце с увереност, че голямата веселба от сключения с ІВМ договор предстои!<br />
<strong><br />
- Каква беше развръзката и изобщо имаше ли такава? <br />
</strong>- Оказа се, че по линия на СИВ България и Полша са подготвили съвместни програми в областта на корабостроенето и поляците, вече оборудвани с английската електроника, работят със специално подготвен от ICL софтуер, който е неприложим при други компютърни системи. Английската оферта предвиждаше безплатно прилагане на кооперативните програми с детайлни технически подробности, които американският им конкурент не беше в състояние да изработи. С една дума, ПГУ и проф. Попов закупиха огромен за времето и скъп компютър, който можеше да бъде разнасян по изложби или програмиран допълнително за нечии счетоводни отчети. Чуха се и крайни мнения, че се саботира интеграционната политика на СИВ.<br />
<br />
Като резултат от пламналата искра между ПГУ, другите служби на ДС и отделите на ЦК последваха тежки наказания, включително и на проф. Попов, но отново ОТ ГОРЕ беше забранено разследването за взети подкупи. По балкански образец аз бях също сред потърпевшите, макар и в момента без последствие – ПГУ беше вписало в досието ми, че съм английски агент, който е издал на служителя на МИ-6 Терънс Роналд Кук ... „Структурите на МВР, МНО и Държавния съвет?” /цитирам/. По мое искане това императивно заключение, което в началото на 70-те години водеше до смъртна присъда, беше отразено в писмо до Комисията по парламентарна етика на ВНС с председател Петър Емил-Митев и то и в момента може да се изиска от всеки журналист. <br />
<br />
В същото време <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>агентът на ДС Петър Корнажев с псевдоним Юри, <br />
<br />
</strong></span>с когото спорехме за мястото на прокуратурата и парламентарния контрол на дейността й, разнасяше из коридорите на парламента новината: ”Ние сме имали и депутати – чужди агенти!” Инструктираните от бившето ръководство на ПГУ и 6-о управление на ДС доносници трябваше да внушават какво следва да очакват всички, които изобличават корупцията на бившия режим.<br />
<br />
ПГУ в пълен партиен синхрон с 6-о управление на ДС имаше репресивни схеми, от които никой освен Тодор Живков не можеше да бъде защитен, дори и в случаите, когато министри понасяха отговорност за тежки загуби на икономиката от фалшивите информации на НТР-ПГУ.<br />
<br />
Дори и аз се възхищавам на тези, които излъгаха елегантно и срещу неголям подкуп това управление, за да въвлекат чрез него Тодор Живков и България в нефтените концесии в Либия, в чиито пясъци потънаха над 200 млн. долара.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</strong><b><br />
</b>
Последвайте ни
0 Коментара: