Тодор Деянов: Управници, ако не откриете Съвестин, ще умрете

София, България 06 Март 2011, 12:40 2757 прочита 0 коментара

21 септември 2007 г. Тодор Деянов пали портретите на висши български политици заради бездействието по отвличането на сина му Съвестин.

Цената на дете като моето е 200 000 евро.

Тодор Деянов е баща на отвлечения на 6 май 1997 г. Съвестин, който тогава е на 8 години. 14 години по-късно Деянов осъди България в Европейския съд по правата на човека и трябва да получи от държавата обезщетение от 2400 евро. "ШОУ" даде възможност на бащата на Съвестин да излее мъката си. - Г-н Деянов, нееднократно казвате, че трафикът на хора от България е с политически чадър от най-високо място. - Да, и никой досега от висшите мижитурки не е посмял да ме опровергае. Абсолютно никой. Изпратих смъртни писма до Георги Първанов и Сергей Станишев през 2006 г. и тогава ги скриха на тържествата във Велико Търново на 22 септември – Деня на независимостта и рождения ден на Съвестин. Всички те знаят как и къде е продаден Съвестин. Той е отвлечен от двама сержанти - полицаи от провинцията, но тъй като се води следствие, не мога да изнасям по-конкретни данни. Двамата са гравитирали около иранеца, когото отдавна съм посочил, и проститутката. Тези двама полицаи са наблюдавали поне два месеца Съвестин, преди да го отвлекат. Съвестин – похитената съвест. Това го научих едва преди две години – не случайно МВР крие оперативното дело. - В момента води ли се разследване? - Формално се води, но не се прави абсолютно нищо. Тези двамата полицаи са избягали през 1999 г. в Канада. Иранеца го застреляха. Проститутката, предполагам, че е жива и здрава. Иранецът беше година и половина в следствения арест, пуснаха го и го застреляха на втория ден зад НДК. И никой не го е разпитвал. Но им е било ясно от самото начало в сектор “Издирване”, че са били замесени сержанти, че това е добре организиран канал за трафик на деца. От полицията са знаели, че каналът е бил съвсем по друг начин организиран, че са замесени и висши фуражки, затова всичко беше потулено и маскирано. - Какво означава “смъртни писма”, каквито сте пратили до президента и тогавашния премиер Сергей Станишев? - Текстът ми е много категоричен. Аз съм посочил – дал съм им срок, до който, ако не направят необходимото, няма защо да си играем на правосъдие и на Страсбург, ами трябва да се приложи старозаветното правило – зъб за чене, дете за две. Така съм си го написал и в съда. Можем ли да си играем на шикалки и на 2000 евро, аз трябва да съм овца... Срокът, който съм им дал, е до края на мандатите им. Написал съм в “смъртното писмо” до Станишев и Първанов – върнете Съвестин и ще ви се размине, вие знаете как е продаден. Написах им също – безсмъртни не сте, възмездието заслужено ще ви настигне – убеден съм, че ще умрете, докато серете. Всички канали в тази държава – дървесина, тютюн, селскостопански стоки, китайски стоки, проституция, просия на деца, незаконно осиновяване, както се случи със Съвестин – това се организира само от партийни ченгесарски величия. В България няма мафия, а има нещо много по-страшно, което се нарича държавен бандитизъм. Този партиен бандитизъм не допуска да има конкуренция в лицето на класическа мафия. Хората, които би трябвало да те защитават, те смачкват или излизат публично и казват: “Аз съм войник, каквото ми каже началникът...” Главният секретар е генерал, какъв войник? Схемата за държавния бандитизъм е още от времето на ЦК на БКП. За да крият оперативното дело, за да не допускат да имам аз средства, за да си го издиря сам, значи ги е страх, че това ще разплете точно търговия, организирана от държавни величия. Избират деца, които да са видимо здрави, красиви, отгледани, неутрални деца – нито мургави, нито много русоляви. Едно дете, за да струва 200 000 евро, трябва да бъде точно такова. Една от моите заблуди също беше, че се взимат бебета. Отдавна не се вземат, защото не се знае какво ще излезе от едно бебе, докато видимо здраво и красиво дете се вижда какво е. Такива деца са поръчкови, няма ги в точния момент в социалните домове в България. Те се крадат от съседни държави – Украйна, Молдова, но документите им се обработват в България и Румъния, и то по много елементарен начин – снимаш откраднатото дете в момента, слагаш му актуална снимка на документи, картонче на сираче, което вече го няма – примерно истинска снимка на Съвестин, но по документи става сиракът Николеску от Румъния. Това е елементарна подмяна на самоличност. Нашите кръщелни нямат никакви данни, когато трябва да си извадиш първия паспорт. Може всяко друго дете да пробуташ с такова кръщелно. Какви отличителни белези има там, освен написани имена и родители? От друга страна, се премина и към поръчково забременяване – извеждане на родилката в Гърция, Испания, Италия – отглеждат бременната в съответната държава и например италианецът признава, че е изневерил на жена си, когато се роди бебето... Но това е друга схема. Да се върнем на моите заблуди – че Съвестин е голям и че много помни. Докато не ми обясниха, като пътувах и навън, и в Интерпол и т.н., че много лесно се предизвиква частична амнезия с фенобарбитали. Човек заспива и не помни. Много лесно се заличава памет. И като попада на чуждо място, с чужд език, чужда среда, дори и да ме е сънувал, няма кой да му обясни какъв съм аз в съня му. Търговията с деца започва като държавен бандитизъм през 1968 г. с Указа за насърчаване на раждаемостта. Положителният ефект е, че гонехме 9 млн. души население с големи преимущества за трето дете. Обратната страна е, че държавата изкупуваше бебета срещу 500 лв. в самия родилен дом. Абортите – абсолютно забранени – стара, млада, ражда. Тези бебета са се изнасяли и винаги се е криело, но българските семейства винаги са имали проблем да си осиновят бебета. Тоест, като се разрови човек, България от онова време е изнасяла оръжие, синтетична дрога и бебета. Тази държавна политика продължава до ден днешен, само че се приватизира от доверени хора. Едни си хващат цигарите, други си хващат наркотиците, трети – банките... - Къде отиват тия деца? - Където са решили да отиде. Наши деца попадат в Швеция, Испания, Франция, Италия, САЩ, Канада, ЮАР, Австралия и за мое голямо изумление момченце би могло да попадне във висша каста в Индия. Осиновителите са богати, около 50-годишни. На тях тепърва не им трябва бебе, или пък са загубили тяхно дете и искат подобно, което да му прилича. Тогава още по-лесно се подменят документите. Примерно от Щатите отиват в Йордания, или с детето, пораснало след три години, си се прибират в Щатите - с другото... Трафикантите разчитат на пълна ненаказуемост. Аз съм единственият родител, който не психяса, не се пропи и не се отказа, седна и научи право и намери начин да ги съди. Едно интервю на Мария КОСТОВА ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ ВЪВ В. "ШОУ"