Последните думи на Грубешлиев пред "ШОУ": Лъжа е, че съм закарал Стоянка Мутафова с пистолет в гражданското!

София, България 23 Февр. 2011, 17:20 26668 прочита 0 коментара

Не мога да кажа лоша дума за бившата ми жена най-малкото защото е майка на детото ми

Вторият съпруг на актрисата Стоянка Мутафова и баща на дъщеря й Муки - Леонид Грубешлиев, почина на 90-годинишна възраст. Сбогуването с него беше днес от 14.30 часа в Обредния дом на Централните софийски гробища. Предоставяме на читателите последния материал с участието на легендарния журналист във в. "ШОУ", публикувано на 28 юни 2006 година. Леонид Грубешлиев е живата легенда на българската журналистика, на преводаческото изкуство - и, разбира се, на соцбохемството, разцъфнало пищно още през 50-те години на миналия век. От дете се движи в средите на най-видните наши интелектуалци, писатели, артисти, музиканти, художници... Син е на известната поетеса Мария Грубешлиева, но израства в семейството на втория й съпруг - писателя-комунист Людмил Стоянов. С него бяхме големи приятели, въпреки че той не ме отгледа в класическия смисъл на думата, защото тогава вече бях голям. Научи ме обаче на много неща, доверява Грубето, както го наричат неговите многобройни авери. За съжаление техните редици прогресивно оредяват. Покойници са Павел Вежинов и Богомил Нонев, партизанския командир Сашо Гетман, Багряна и Александър Геров, Георги Павлов -Павлето, бившия зам.-шеф на БТА - публицистът и автор на партизанската песен "Хей, поле широко..." Теньо Стоянов... От някогашната компания още се "се държат на стремето" комай само той и класикът Богомил Райнов. Леонид Грубешлиев пристига на срещата ни с английска точност. Разпознавам го от раз, въпреки че от единствената му снимка, станала достояние на медиите, е изтекла много вода. ЕГН-то и бурният живот не са оставили почти никакви следи върху него. Само вече я няма люлеещата се моряшка походка. Грубето е завършил Морското училище във Варна и освен към елита на културтрегерите се числи и към кастата на морските вълци. Питам го вярно ли е, че на младини е изпивал на екс екс под формата на "коктейл" половин литър различен концентрат. Следва усмивка под мустак и... потвърждение. Като ученици в Морското често се отбивали по заведенията. Имали си номер - който изпие наведнъж пет 100-грамови "юзчета", съдържащи плодова ракия, сливова, гроздова, коняк и мастика, ще обере точките на кръчмаря и той обезателно ще почерпи цялата тайфа. "Тогава в България уиски още нямаше, разказва Грубето. Аз пъхах ей така в устата си /показва нагледно как го е правил - б.ред/ и петте тънки и дълги гърла на бутилчиците и ги гаврътвах до дъно. Днес обаче малко съжалявам за тези изпълнения, които тогава са ми се стрували върхът на мъжкарството..." За пръв път пред представител на пресата Грушеблиев повдига завесата и над първия си брак - с легендата на Сатирата Стоянка Мутафова. За нея той е "голямата любов". Заради младия Льончо Стояна, която по това време е изгряващата звезда на пражкия театър "Алхамбра", напуска и първия си съпруг - световноизвестен театрал, и Чехия. "Някъде четох, че с пистолет съм я закарал в гражданското, но това не е вярно...", шегува се Грубето. И допълва, че никога не би могъл да каже лоша дума за Стоянка - най-малкото защото е майка на дъщеря му. Двамата са заедно 7 години. Тогава живеят на ул."Славянска" 40 и почти всяка вечер се черпят в съседния Руски клуб - най-тежкарското заведение за ония години. Признава, че не му е било лесно да се раздели със семейството си. Дълго се измъчвал, особено когато е трябвало да взима щерка си Муки в почивните дни и по празниците. "Втората жена на Павел Вежинов - Виолета Моллова, ме спаси от тази безизходица. Виждаше как се терзая, как се разкъсвам и ме посъветва да "поукротя топката". Да изчакам малко, да видя реакциите и на другата страна...", споделя бившият благоверен на "жената-смях". За втория си брак - с радиожурналистката Лиляна Лазар Тошкова, дъщеря на известен композитор, предпочита да не разказва. Може би защото е овдовял наскоро. Синът му Божил обаче прави успешна кариера в Америка като музикант. Преподава в тамошна академия и надали ще се завърне в родината, въпреки че и в България е жънел успехи с Държавния симфоничен оркестър и фестивалния оркестър, дирижиран от покойния маестро Емил Чакъров. Репортерът на народния седмичник любопитства и за дългогодишната работа на Грубешлиев в списание "Наша родина" с главен редактор речеписеца на Тодор Живков Димитър Методиев. "С него бяхме не само колеги, но и големи приятели, твърди Грубето. На пръв поглед той изглеждаше надменен, даже грандоман, но с мен винаги се е държал много добре. Аз от няколко години живея в неговия апартамент. Митко ми го продаде. Общи познати ни съветваха да не си разваляме отношенията по този начин, обаче нищо такова не се случи. Даже Методиев искаше да ми го продаде много по-евтино, но аз настоях да получи истинската цена. Беше много близък с Тодор Живков, но не знам дали са си ходили на гости. По принцип Живков рядко ходеше на гости на когото и да било. С Митко Методиев се сприятелихме още от началато на съвместната ни работа в "Наша родина". Тогава главен редактор беше Богомил Нонев. Редакцията се намираше в огромен стар апартамент на ул. "Гочо Гепин", сега "Кърниградска". По едно време обаче излезе нареждане такива жилища да не се ползват от учреждения. А и Богомил Нонев никак не искаше да сме в "изолация" , а да се преместим в Полиграфическия комбинат, където бяха повечето редакции. И ни предложиха на мен и Митко да се нанесем в апартамента на "Гочо Гопин". Вече си бяхме начертали и план как ще преградим жилището, как ще разделим хола със завеса и когато ни идват общи приятели на гости, ще я дърпаме. Да, ама и двамата тогава живеехме в други райони на София. Трябваше да се преригистрираме на новия адрес. Кой обаче да го направи? Така и не намерихме време, затова апартамента след няколко предупреждения го дадоха на някакво нуждаещо се семейство...", връща лентата назад съпруг №1 на Стоянка Мутафова. Доскоро синът на Димитър Методиев държал кафене в блока, но бизнесът не потръгнал и той пуснал кепенците на заведението. Вътре то изобщо не било тип квартално капанче, а луксозно обзаведено. Но Методиев-младши не го бивало за тази занаят, понеже не бил общителен, твърдят съседи. Питам Грубето каква е тази история с бягството на Методиев-младши на Запад в средата на 80-те години, която се разправяше под сурдинка в писателското кафене. Оказва се, че синът на Татовия речеписец, философ по образование, наистина напуснал тихомълком България барабар с тогавашната си приятелка - гимнастичката Анелия Раленкова. И двамата имали международни паспорти и се установили в Италия. Димитър Методиев обаче начаса задействал дебелите си връзки и наследникът му скорострелно го върнали от Ботуша. "Митко преживя много тежко този случай, споделя Грубешлиев, но не защото се улаши, че това ще навреди на кариерата му, а от бащински чувства..." Освен с покойния речеписец на Първия близко приятелство го е свързвало и с нежния лирик Иван Пейчев. Защо така рано си отиде този невероятен поет?, интересува се човекът на ШОУ. Ами, как да ми го обясни, отишъл си от... леност и 6 бутилки "Карловски мискет" дневно. През последните месеци от живота си Пейчев почти не ставал от леглото. Надигал се леко само когато бъркал отдолу, за да извади поредното шише с вино. Днес неговата дъщеря Светлана и зет му Петьо живеели в апартамента на мастития журналист и нещатен секретар на Георги Димитров Теньо Стоянов. Не била никак розова и съдбата на друг голям авер и душеприказчик на Грубешлиев - поета Алексанъдр Геров. За жалост той страдал от сериозно психическо заболяване. Веднъж, в пристъп на поредната криза, се хвърлил под влака. По чудо обаче се отървал невредим. Тренът го метнал встрани, но от стреса Геров изненадващо дошъл на себе си и няколко години от болестта му нямало и следа. Втория път, когато лирикът изправил на нокти близките си, било на връщане от летуване в Созопол. Край Нови хан ненадейно изпаднал в помрачение. Усетил, че дрехите му пречат и се съблякъл, катто го е майка родила. Затворил се в колата си и така останал до сутринта. Съпругата му Тамара Такова не мигнала от притеснение и прегряла телефоните на милицията. В крайна сметка открили ексцентричния творец край шопското село. Чукали по стъклата на "Москвич"-а, но голият мъж вътре стоял като изтукан и часове наред не желаел да отвори. Стигаме и до баятата клюка за самубийството на една от половинките на именития белетрист Павел Вежинов. Естествено, Грубето е в час и по този въпрос. Твърди, че е познавал и четирите съпруги на Вежинов. Първата, Марина, накуцвала леко. За втората - Виолета Моллова, говори само със суперлативи. Четвъртата пък и последна - Нина Висулчева, била голяма хубавица и майсторка на картите. Навремето се пуснал слухът, че третата съпруга на писателя - Павлина, която била лабилна психически, се самоубива при неизяснени обстятелства. Жената пада от прозореца на семейния апартамент и почива на място. Но истината била по-различна. В кръговете около Вежинов се заговорило, че бащата на Павлина - бай Милан, бутнал дъщеря си долу. И повечето приятели на класика и досега били склонни да вярват именно на тази версия. А за гранддамата на българската поезия Елисавета Багряна може да говори с часове. Бил е близък не само с нея, но с последния й "граждански" мъж - журналиста-дипломат Александър Ликов. "Как само ридаеше на погребението му! Направо ми скъса сърцето!", казва Леонид Грубешлиев. Приживе били невероятно хармонична двойка. Ликов наричал жена си "Лизанка". Не му правили впечатление капризите й на примадона и на всепризната столична красавица. Едно лято отдъхвали по семейному в Созопол. От осем сутринта Багряна почнала да се гласи за плажа. Към десет часа още не се била натъкмила. Показала се на вратата и кокетно изчуруликала на благоверния си да й отпусне "само 15 минути". Но галантният джентълмен Ликов не проявил и грам нетърпение, камо ли да кипне като балкански "мачо". Когато поетесата най-сетне се появила, грациозно полюлявайки чантата с плажните такъми, подходящото време за трупане на тен отдавна било изфирясало.