„Труд” се хвърли по очи на банкера Цветан Василев

<em>Обидно сладникава статия за банкера Цветан Василев ознаменува първия работен ден на новата главна редакторка на &bdquo;Труд&rdquo; Димитрана Александрова. Под заглавието &bdquo;Искам да докажа, че съм най-добрият&rdquo; на цели две вестникарски страници е проснат разказ за детството, младостта и професионалната реализация на собственика на Търговско-корпоративна банка, изпълнен в най-блудкавите традиции на родната журналистика от времето на соца. </em><br /> <br /> Паметливи споделят, че такива статии са къдрили по партийна поръчка щатните драскачи в &bdquo;Работническо дело&rdquo; и &bdquo;Отечествен фронт&rdquo; за функционери на БКП, герои на социалистическия труд и ятаци на партизани с недоказана биография. Но никой не си е позволявал подобни венцехваления с днешна дата нито за Жан Виденов, нито за Иван Костов, нито дори за Бойко Борисов в апогея на властта и влиянието им. Авторката на угодническата летопис за Василев &ndash; Валерия Велева, разпознала се още като &bdquo;Мадам В.&rdquo; от прочутото писмо на Ахмед Доган, обаче смело е възкресила погребания с омерзение жанр.<br /> <br /> Ето и някои неподражаеми образци на журналистическите прозрения и стилистично изящество на първата шпага на &bdquo;Труд&rdquo;, очевидно срещнала и подкрепата на новата си началничка в лицето на Димитрана Александрова. &bdquo;Произхожда от обикновено семейство на работници. В училище бил не само добър математик - амбициозният Цветан е пълен отличник, първенец на випуска на Математическата гимназия в Габрово. След уволнението от казармата през 1979 г. го изпращат да следва в Полша. Не по негов избор, а защото &quot;нашите&quot; деца ги пращат в Москва, а него - в Лодз, външна търговия&rdquo;, каканиже Велева досущ като хартисала от соца репортерка за доячка в китна кравеферма.<br /> <br /> &bdquo;Към банкерството тръгва, воден от авантюра. Нито е учил за банкер, нито знае за какво става дума. Максим Димов, вече нагазил в бизнеса, го кани през 1991 г. да се насочат заедно към финансите. Цветан трябва да избира между сигурната държавна работа и джунглата на частния бизнес. &quot;Тогава разсъждавах така: свободата е синоним на това да няма какво да изгубиш.&quot; И се впуска в авантюрата. С Максим откриват първата у нас финансова къща &quot;Бромак&quot;. Завъртат колелото успешно, но през 1995-а се разделят. Остават добри приятели&rdquo;, ниже се задъханият разказ на вдъхновената журналистка. <br /> <br /> &bdquo;Две жени - съпругата и дъщерята, изпълват личното му емоционално пространство. Гордее се с Радосвета, в която вижда самия себе си. Вероятно защото и тя като него винаги се стреми да е на върха - най-добрата във випуска (2003 г.) на Американския колеж в София, обрала всички награди в училището, завършила &quot;с невероятен успех един от престижните американски университети в Бостън и след това мастърс в Париж&quot;. Сега менажира проекти на банката. Но държи да има свой път на развитие&quot;, прониква в душевността на младите попрезрялата репортерка. &nbsp; <br /> <br /> А съпругата? Класическа схема на студентска любов с интелигентна дама, доцент в УНСС, която дава пълната си подкрепа и разбиране на мъжа, когото е избрала преди 28 години. Вечерите са задружни - за разговори, заобсъждане, за слушане на музика - рок, джаз. Той присъства само на задължителни коктейли, тя никога не го придружава. Светският снобизъм е презрян&rdquo;, гласи заключението на &quot;Мадам В.&quot;, която обича да прави шумни партита за целия елит по повод на книгите с интервютата си, които издава.<br /> <br /> И така нататък и все в този дух, за да стигне до финалните акорди на венцехваленето: &bdquo;Не крие амбициозността си, смята посредствеността за самоубийствена. И влиза от проект в проект. Досега все успешни&rdquo;, заключава Велева, явно неосъзнала, че посредствеността наистина е самоубийствена. И че нейните влизания от поръчка в поръчка досега са все по-неуспешни.<br /> <br /> Не е известно с какво е заслужил това един от най успешните наши банкери и как е реагирал твърде мълчаливият и обран в публичното пространство Цветан Василев на това отблъскващо със слагачеството си представяне. Нито на кого му е хрумнало да се хвърли така по очи на банкера и защо. Бълвочът обаче подпали форума на &bdquo;Труд&rdquo; от възмутени коментари и за пореден път доказа, че винаги можеш да се излагаш, като надцениш себе си, но никога не бива да се резелиш, като подценяваш читателя. <br /> <br />