В търсене на по-ефективни начини за вземане на превес по време на Втората световна война, лидерите на враждуващите се насочват към използването на нови военни технологии в сраженията. Това довело до разработването на уникални и до днес супер оръжия.
Вижте 10 от най-добрите проекти за супероръжия от Третия райх. в новото видео от канала „Top ot the tops“ във

„Дора“ и „Густав“
Тези две супер оръдия са дълги 47 метра и тежат 1,350 тона! Обслужват се от 250 души екипаж. Оръдието им е способно да изстрелва амуниции с тежест от няколко тона на разстояние от 47 километра. Кратерите, които се образуват след експлозията са с внушителните размери 10 метра широчина и също толкова дълбочина. Разработването на проекта за супер танковете започнало още през 1930 година, по искане на Адолф Хитлер. Основният им проблем е бил, че можели да се придвижват само върху специално изградени железопътни линии. Освен това, веднъж насочени в една посока, не можело да я променят по време на сражение.

V-2 (Фау-2)
Първата в света балистична ракета е разработена от немския конструктор Вернер фон Браун. Приета на въоръжение в края на Втората световна война. Първият тестови пуск на ракетата бил през март 1942 година. В бойни действия ракетата е включена през септември 1944-та.


От балистичната ракета са произведени около 4 хиляди бройки. 3225 били използвани за нападения по цели основно във Франция и Великобритания. Позната още като V-2, ракетата е първият, създаден т човека обект, който достига космоса по време на изпитанията.

Панцеркампфваген VIII Maus
Panzerkampfwagen VIII Maus е немски проект за свръх тежък танк. Основният дизайн за танка е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов още на следващата година. Първоначално е кръстен „Мамут“. Името е променено на „Мишле”, а в последствие на „Мишка“. „Мишката” е най-тежкият танк строен някога – 188 тона. Корпусът на танка е дълъг около 10 метра и широк 3 метра и 67 см. Реставриран е един от произведените два прототипа. Основен проблем на свръх тежкия танк бил, че поради неговата маса нямало двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч. на дълги дистанции. Порше предложил иновативна система с електрическа батерии и мотори, но тя била отхвърлена от Хитлер.

FX-1400
Немската радиоуправляема летателна бомба е първото в света високоточно оръжие. Бомбата е била разработена през 1938 година и е използвана за унищожаване на тежки бронирани цели, като крайцери и бойни кораби. FX-1400 или Fritz-X била пускана от бомбардировач от височина от 4 до 6 километра, на разстояние от около 5 км от целта. Това позволявало на бомбардировача да остане извън обсега на зенитния огън на противника.

V-3 (Фау-3)
V-3 или така наречената „стоножка” на войнишки жаргон, е многокамерно артилерийско оръдие, разработено в края на Втората световна война с цел да унищожи британската столица Лондон. От V-3 са произведени само три броя, като вторият влиза в употреба през 1945 година, когато изстрелва скромните 183 снаряда. Те са били насочени към Люксембург. Оръдието се оказало доста неефективно, тъй като само 142 от снарядите попаднали в целта.

Ландкрузер Р.1000
Landkreuzer P. 1000 или „Плъх” е наименованието на супер-тежък танк с тегло 1 000 тона. Той е разработен в Германия в периода между 1942 и 43 г., под ръководството на инженер-дизайнера Едуард Гроте.



През 1942 г. проектът е одобрен от Адолф Хитлер, но поради липса на средства за производството му, проектът е прекратен в началото на 1943 година. От този супер тежък танк няма произведен дори прототип.


Хортен Хо IX
Horten Ho IX е експериментален реактивен самолет, разработен в Германия от братята Валтер и Раймар Хортен в рамките на програмата, получила популярност като „1000-1000-1000” т.е. пускането на 1000 кг бомби на разстояние 1000 км със скорост 1000 км/ч. Това са първите реактивни самолети без опашка в света, конструирани по технологията „летящо крило”. След войната изследванията на проекта в САЩ показали, че радарите засичат тези самолети много трудно. Така, за първи път в историята на авиацията се използва концепция на Стелт технология.

Месершмит Me 262 „Швалбе”
Messerschmitt Me 262 „Швалбе” или в превод от немски „Лястовица”, e първият серийно произвеждан реактивен изтребител в света. Проектирането му започва още през 1938 г., но заради проблеми с двигателя е приет на въоръжение в средата на 1944 г. В сравнение със своите съвременници „Лястовицата” е много по-бърз и по-добре въоръжен. Самолетът е използван за различни цели, включително и като лек бомбардировач, разузнавателен самолет и дори и нощен изтребител.

Подводници тип ХХI
Подводниците от серията XXI са най-модерните дизелово-електрически подводници, създавани по време на Втората световна война. Те се потапят на голяма дълбочина, имат широк спектър на действие и са безшумни. Комбинацията от всички тези качества превръщат нацистките подводници в изключително опасни противници. Но те са конструирани твърде късно и не оказват съществено влияние на хода на войната.

Слънчево оръдие
Проектът „Слънчево оръдие“ представлява колосално орбитално огледало, което с лъчите си е способно да изгори цели градове, да изпарява реки и да стопява бронирана техника. Според автора на идеята – немския физик Херман Оберт, космическото огледало с ширина почти километър и половина щяло да фокусира слънчевите лъчи върху точно определени точки от земната повърхност, като по този начин насочи огромно количество слънчева светлина и енергия към целите за унищожение.



Източник: vesti.bg.