Англичанинът Франсис Крик и американецът Джеймс Уотсън представят двойната спирала на ДНК, базирайки се на рентгеновата дифракция данни, събрани от Розалинд Франклин. По думите на самия Крик, те откриват „тайната на живота“. Това се случва на 25 април 1953 г., а девет години по-късно заедно с Морис Уилкинс получават и Нобелова награда за физика и медицина, припомня "Марица".

Според мнозина обаче Нобеловата награда е трябвало да бъде присъдена на Розалинд Франклин, тъй като нейните експериментални данни предлагат много важна част от доказателствата, водещи до решаването на структурата на ДНК. Но тя умира през 1958 година, а според установения ред за номинацията с Нобелова награда тя може да бъде присъдена само на живи учени.   

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК може да се нарича и молекула на наследствеността. Тя е носител на код, който управлява химичния състав на всичко живо, а двойната спирала на ДНК се е превърнала в един от най-известните научни символи.   

ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 г. открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Тъй като то се съдържа в ядрата на клетките, той го нарича „нуклеин”. През 1874 г. Мишер успява да раздели нуклеина на белтък и киселина, която през 1889 г. е наречена от неговия ученик Рихард Алтман „нуклеинова”. 

През 1919 г. американецът Фибъс Левин идентифицира главната захаридно-фосфатна верига. Той смята, че ДНК се състои от поредица нуклеотидни модули, свързани помежду си с фосфатни групи, но според него веригата е къса и базите се повтарят във фиксиран ред. През 1937 г. англичанинът Уилям Астбъри прави първият рентгеноструктурен анализ на ДНК. Ролята на ДНК при наследствеността е потвърдена през 1952 година, когато американците Алфред Хърши и Марта Чейз със своя експеримент на Хърши-Чейз демонстрират, че именно ДНК е генетичният материал при вируса Enterobacteria phage T2.