Обичаната фолкзвезда Емилия е родена на 21 март 1982 г. Родителите й Радка и Янчо Делеви живеят в Гълъбово, но тъй като по това време там няма родилно отделение, Еми се ражда в Раднево. Тя е второ дете в семейството – сестра й Даниела е с три години по-голяма от нея. Наш репортер изненада приятно изпълнителката на „Калифорния” с поканата да се включи в рубриката ни „Детство мое”. Тя на драго сърце прие предизвикателството да разкаже невинните си детски години. Оказа се, че това време го свързва с летните ваканции при нейните баба и дядо на село, където се събирали деца от цяла България и играли навън до късно.
Като малка Емилия боледувала често. Когато е едва на 6 месеца, развила двойна бронхопневмония. Точно затова почти няма снимки като бебе. Двете със сестра й са буйни деца – постоянно се карат и бият.

Детската мечта на Емилия е да стане акробатка – като леля си, която пътува често в чужбина и постоянно им носи подаръци. „Много си мечтаех един ден да обикалям, да видя целия свят”, разказва тя. Известно време малката Еми ходи на акробатика и дори била сред най-талантливите деца. Заричала се, че ще отиде да учи в спортно училище. 

Мечтата й била посечена

когато учителката й по акробатика забременяла и се преместила в Стара Загора. „Аз бях малка, родителите ми ходеха на работа и нямаше кой да ме води от Гълъбово до Стара Загора за тренировки. Освен това в онези години акробатиката не се смяташе за сериозно нещо. Нашите ме напъваха повече да уча, отколкото да продължа с това. Мечтата ми не се осъществи, майка ми и Господ бяха предначертали нещо друго. Тя настояваше да пея, защото педагози й бяха казали, че пея хубаво и трябва да се развивам”, откровена е топизпълнителката на „Пайнер”. 


Семейството на Емилия 

В ранните детски години имала и друга мечта – да има магазин. Това била основата й игра – опъвала една маса и нареждала на нея всякакви неща като сол, захарни изделия и т.н. Баба й угаждала на нейното желание и амбиция й карала останалите баби от махалата да си пазаруват при малката магазинерка. Обичала да си играе още с животинките на село. Непрекъснато си събирала пари, с които да си купи някое ново животно. „Синът ми Иван е същият – все едно гледам себе си като малка. Обожава животните, иска да се занимава с това, доставя му удоволствие да говори за тях и да научава нови неща за живота им. Аз също 

бях обсебена от животните 

Грижех се за доста от тях на село – патенца, пиленца, котенца, кученца...”, усмихва се изпълнителката на „Специално за всяка”. 

Като малка дружала повече с момчета, тъй като момичетата не я харесвали. Била доста слаба, а съученичките й изглеждали секси, хубави, по-развити и съответно имали мъжкото внимание. Животът на Еми обаче се обръща на 180 градуса и в момента не може да се отърве от вниманието на мъжете, което тогава й е липсвало. Тя се шегува, че когато като малък нещо ти липсва, после ти идва даже в повече. 

И до днес пази белег, причинен от невнимание в безхаберните детски години. По-големите какички, приятелки на сестра й, качвали малките момиченца на колелетата си да ги возят. „От смях и от игри кракът ми влезе между спиците и гумата. Тогава имах тежка рана и до ден-днешен пазя много дълбок белег на глезена долу. Целият ми крак беше разкъсан. Хубавото е, че не е на видимо място. А сега като голяма имам белег от клипа ни със Стефан Илчев - там чупихме разни неща и се порязах... 


Малката Еми (най-вдясно) със свои приятелки от Гълъбово

Не е имала някакъв прякор като малка, от който да се е дразнила. Но пък не обичала да я наричат Ема, искала да се обръщат към нея с цялото й име, защото си го харесвала. 
Питаме я кога е разбрала, че Дядо Коледа не съществува, а тя изригва в бурен смях. „Баща ми дълги години работеше като полицай. И на една Нова година със сестра ми 

видяхме униформа под наметалото на Дядо Коледа

Това беше моментът, в който ни стана ясно, че любимецът на децата всъщност е колега на баща ни. Вярвах още в Торбалан. Плашеха ме, че щял да дойде с торбата и да ме вземе”, смее се тя. 
Първото гадже на Емилия идва в доста късен етап – когато е в 9-10-и клас. „Тогава си мислех, че съм лудо влюбена в едно момче. Всъщност той беше по-голям от мен, хубав и готин. Спомням си, че беше русоляв и много го обичах. Мислех си, че това ще бъде мъжът на живота ми и аз никой друг няма да харесам на този свят. Той много ме нарани, започна да излиза с друго момиче. Тогава разбрах, че любовта е болка. В днешно време съм много внимателна в любовта”, споделя тя. 


Емилия с Десислава (вдясно) на концерт в Гълъбово

Първи стъпки в музиката 

Въпреки че в семейството й няма професионални музиканти, Емилия наследява таланта и любовта към пеенето от дядо си Дельо. Майка й я учи на първата песен, която Еми изпълнява пред публика едва на 6-годишна възраст – „Лиляно моме”. Дебютът й е на сватба, на която са поканени родителите й, и е заснета на видеокасета – запис, който и до днес всички гледат с удоволствие. Още оттогава желанието й да пее е толкова голямо, че на всички празници, на които ходи заедно с мама и татко, настоява да изпълни поне една песен с оркестъра. 

Талантът й не остава незабелязан и от народната певица Живка Казакова, при която я води майка й, за да се увери, че не е сбъркала в преценката за заложбите на дъщеря си. Еми тръгва на уроци при нея с идеята да я подготви за кандидатстване в музикално училище. Заниманията им приключват, когато Янко Милев – ръководител на самодеен състав от Гълъбово, кани Емилия да изпее заедно с тях песен на един концерт. Разбрала за изявата, Живка Казакова се отказва да й дава уроци и Еми продължава да пее със състава. В него са още Деси Слава и народният певец Владислав Севов. 


Подготви Красимир КРАСИМИРОВ