„В момента компаниите в САЩ се огъват под тежестта на едни от най-високите данъци в света“. Това каза в края на февруари американският президент Доналд Тръмп по време на първата си реч пред Конгреса, пише profit.bg.

В съответствие с протекционистичния си дневен ред и мерките, които обеща в предизборната си кампания, Тръмп изтъкна в речта си необходимостта от осъществяване на реформи, „които да позволят повторното задействане на двигателя на американската икономика“.

Тази сряда той запретна ръкави и обяви амбициозен, но противоречив план за данъчни реформи. Американският финансов министър Стивън Мнучин каза на пресконференция, че става въпрос за „най-голямото намаляване на данъците в историята на страната“.

Централно място в плана, който трябва да бъде одобрен от Конгреса на САЩ, заема рязкото намаляване на данъчната ставка за корпорациите и големите компании, която ще бъде сведена до 15% спрямо настоящите 35%.

Гари Коен, директор на Националния икономически съвет, уверява, че САЩ са една от най-неконкурентните страни в света в областта на корпоративните данъци.

Но дали твърденията на Белия дом са верни? Наистина ли компаниите в САЩ плащат най-високите данъци?

Според последните изследвания на редица международни организации и експерти - това е доста далеч от реалността.

Измама

„Изявления, като това на американския президент, са преднамерено подвеждащи“, казва Едуард Клейнбард, професор по право и бизнес от университета в Южна Калифорния, който е публикувал книги и е говорил пред американския Конгрес за данъчната политика.

„Предвидената в закона данъчна ставка за корпорациите в САЩ е сред най-високите в света. Но действителната данъчна ставка, която плащат компаниите, по отношение на икономическите си доходи, е по средата на групата развити икономики“, казва Клейнбард.

И обяснява, че „събирането на корпоративни данъци е ниско, защото системата предлага много преференции и освобождаване от данъци“. „Просто не събираме номиналния данък от 35%“, допълва Клейнбард.

Глобалният доклад за конкурентноспособността за 2016-2017 г. на Световния икономически форум оценява състоянието на 140 икономики. Той изчислява общата данъчна тежест като сумата от данъци, които трябва да плаща работодателят, а служителят – не.

Това включва от корпоративния данък (върху печалбите на компаниите), до социалните осигуровки, разходите за труд, имотните данъци и данъка върху обема от сделки.

Въз основа на тези данни, получени от доклада за 2015 г. Doing Business: Paying Taxes на Международната корпорация по финанси на Световната банка, изследването потвърждава класацията.

САЩ не са сред 20-те най-неконкурентни страни от гледна точка на фискален натиск за 2016-2017 г. Там попадат Аржентина, Боливия, Таджикистан, Колумбия, Алжир, Мавритания, Бразилия, Гинея, Никарагуа, Венецуела, Италия, Китай, Чад, Гамбия, Бенин, Тунис, Индия, Испания, Коста Рика. В пълния списък от 140 страни, анализирани в доклада, САЩ са на 45-о място.

Поради това Световният икономически форум смята САЩ за една от трите най-конкурентноспособни страни в света, заедно със Сингапур и Швейцария. Освен това, според най-скорошните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), САЩ не са сред държавите, в  които компаниите плащат най-много данъци.

Далеч от другите държави

Въз основа на данните от 2015 г. фискалното и данъчното бреме поставя САЩ на 32-о място сред 35 индустриализирани страни, анализирани от ОИСР. Далеч напред са Дания, Франция, Белгия и Италия, които оглавяват класацията.

„САЩ дават на компаниите всякакви видове преференции и облекчения, които намаляват икономическото бреме на приходите“, обяснява Клейнбард, автор на книгата „По-добри сме от това: Как правителството трябва да харчи парите ни“.

Той допълва, че страната има международна данъчна система, която на практика позволява на международните компании да участват в планирането на данъците.

„Компаниите пренасят печалбите си не само от САЩ, а от европейските страни с високи данъци към юрисдикции с ниски данъци и в крайна сметка не плащат данъци никъде“, казва Клейнбард. „Системата се нуждае от реформа“, завършва той.