През последното десетилетие Русия използва редица инструменти, за да усили икономическото си въздействие в Централна и Източна Европа, с цел да разшири политическото си влияние. Това сочат данните от доклад "Кремълският наръчник: Оценка на руското влияние в Централна и Източна Европа" на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на форум под наслов "Руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа: Анализ на стратегическите уязвимости в условията на хибридна война".
Част от резултатите от изследването и доклада представи Руслан Стефанов, цитиран от news.bg.

Според оценката на доклада, икономическият отпечатък на Русия в петте изследвани страни - Сърбия, България, Латвия, Унгария, Словакия, варира от 11% дял от икономиката в Унгария и Словакия до 22% дял в България.

Пълният обхват на руското икономическо влияние обаче остава неизвестен, тъй като немалка част от него е скрита зад мрежа от чуждестранни кухи фирми и офшорни сметки.

Изследването показва, че България е най-уязвимото звено, когато се разглежда руското влияние в Централна и Източна Европа. Икономическото присъствие в България е най-силно, а ключови държавни институции са под влиянието на олигарси и мрежи от бивши агенти на службите за сигурност, свързани с руски политически интереси.

В ситуация на геополитическо противопоставяне в Европа, България може да бъде дестабилизирана като част от периферията на ЕС и НАТО. Русия вече е показала, че е способна да дестабилизира страната вътрешнополитически и икономически.

Сред механизмите, които Русия използва, за да усили икономическото си влияние в региона, са: експлоатиране на структурните слабости в икономиката в двустранните отношения, злоупотреба с дефицитите и структурните проблеми в политическата система, вкл. регулаторните органи, съдебната система, данъчните власти, управлението на държавни предприятия, особено в енергетиката, осигуряване на подкрепа на влиятелни политици или задкулисни фигури чрез корупция или изнудване, използване на корпоративни печалби и бизнес присъствие за политически цели, използване на мрежите на службите за сигурност от миналото, заграбване на ключови активи, създадени в периода преди 1989 г.

Едно от реалните измерения на руското влияние в Централна и Източна Европа е високата цена на вноса на природен газ. Заради липсата на алтернативни доставчици, неизгодните дългосрочни договори и отсъствието на либерализация на преносните мрежи, цените на доставка на природен газ в региона са 6-7% по-високи в Латвия и Унгария в сравнение със средната цена на "Газпром" за Европа, до над 25% в България. Ако цените от миналото десетилетие се запазят, българските потребители ще платят близо 1,1 млрд. евро повече за своя газ отколкото Германия за същото количество до 2030 г.

Именно условията по дългосрочните договори за покупка и транзит на газ между "Газпром" и "Булгаргаз" бяха сред мотивите на Европейската комисия да започне разследване за злоупотреба с монополно положение на европейския газов пазар.