В източната част на планината Гребенец в малка седловина е кацнало село Седларово, община Котел. Някога селото е било голямо, занаятчии са разработвали медното находище и имало 70 казанджийници. На няколкостотин метра от селото се намират останките от манастира „Свети Филип”, с църква в двора, изграден вероятно пред 13-14 век, когато в Сливенско е имало 24 манастира. Още по на север има градище, част от веригата крепости от Бакаджика до калетата на Везенково и Подвис.

През 1884-1885 г. неизвестен автор описва селата в тогавашната Котелска околия и пише за Седларово: ”В това село се е забелязало, че владее най-чудната красота на женския пол”.

Но селото е известно и със своите дълголетници.

Жельо Илиев е на 92 години, Желязко Симеонов на 88, Недко Железчев, Илия Енев, Курти Цонков и Недко Илиев са на по 87, Недко Симеонов е на 85.

Над 80-годишни са и Тодора Петрова, Въльо Вълев, Димитър Енев, Кръстина Маринова, Йордан Маринов, Кольо Цонков, Иван Русев, Петър Иванов, Магдалена и Киро Кирови.

Седларовци са известни и с трудолюбието си.

Най-възрастният човек в селото Жельо Илиев до 1956 г. работи в личното си стопанство, а след това е бригадир в растениевъдството до закриването на ТКЗС през 1991 г. Сега Жельо е в Дома за стари хора в Сливен и се радва на старините си.

Иван ТЕНЕВ, Сливен