Сееш, жънеш, вършееш, мелиш, печеш, ядеш - от векове досега технологията е същата.
Целият ритуал от прибирането на дивата пшеница лимец до изпичането на безценния хляб показаха пенсионерите от родопското село
През миналата седмица в стамболовското село Рабово започна ритуалът по прибирането на екологично чистото зърно от древното жито на Тракия. Хлябът от това зърно е бил основната храна на древните траки. Това е т.нар. диво жито, което е абсолютно чист екологичен продукт и се продава в специализираните магазини за биохрани.
Един хляб, произведен от дива пшеница, струва 6 лв. и не може да се намери винаги. Според собственика на нивата от 5 дка, Петко Ангелов, този хляб не може да лекува само кокоши трън. Зърното не съдържа глутен и това го прави изключително здравословен хранителен продукт.
Петко Ангелов е бивш летец, който се приземил и оцелял след много тежка самолетна катастрофа. Сега е стъпил здраво на краката си и отглежда екологично чисти продукти. Той разказа пред репортер на вестник „Над 55”, че дивата пшеница е прародителката на всички видове днешна пшеница и дава едва 120 кг зърно от декар. Обработката на това зърно налага древните методи на прибиране и съхраняване. Класовете се прибират със сърп и паламарка, а след това сноповете се вършеят с кон и диканя. Зърното се отвява с веялка, а останалите люспи се отвяват на вятъра. Мели се по примитивен начин, а хлябът се пече в специална пещ на живи въглени. Всичко това се прави от възрастни хора, които знаят как му е редът.
Тодорка НИКОЛОВА
Един хляб, произведен от дива пшеница, струва 6 лв. и не може да се намери винаги. Според собственика на нивата от 5 дка, Петко Ангелов, този хляб не може да лекува само кокоши трън. Зърното не съдържа глутен и това го прави изключително здравословен хранителен продукт.
Петко Ангелов е бивш летец, който се приземил и оцелял след много тежка самолетна катастрофа. Сега е стъпил здраво на краката си и отглежда екологично чисти продукти. Той разказа пред репортер на вестник „Над 55”, че дивата пшеница е прародителката на всички видове днешна пшеница и дава едва 120 кг зърно от декар. Обработката на това зърно налага древните методи на прибиране и съхраняване. Класовете се прибират със сърп и паламарка, а след това сноповете се вършеят с кон и диканя. Зърното се отвява с веялка, а останалите люспи се отвяват на вятъра. Мели се по примитивен начин, а хлябът се пече в специална пещ на живи въглени. Всичко това се прави от възрастни хора, които знаят как му е редът.
Тодорка НИКОЛОВА
