На 5 август се навършиха 12 години от смъртта на Тодор Живков
В последните години сред българското население се забелязва почти епидемична носталгия по покойния Тодор Живков и неговото време. Ето защо по повод годишнината от неговата смърт, 5 август 1998 г., вестник "Над 55" отново се обърна към Дамян Дамянов, който направи поредица от разкрития за бита и нравите на комунистическия елит преди 10 ноември. Дамянов е син на бившия зам. министър-председател на републиката и председател на Народното събрание Райко Дамянов и отрано се запознава с тайния живот на червената буржоазия.
Г-н Дамянов, ако не беше паднал от власт, къде щеше да бъде погребан Тодор Живков? Може би до мавзолея?
- Имам сведения, че след 1980 г. Милко Балев е провел дискретен разговор с Тодор Живков, като му е казал приблизително следното: "Другарю Живков, вие сте виден деец на международното комунистическо и работническо движение, верен марксист-ленинец, последовател на делото на Благоев и Димитров! Редно е да помислим и за историята. Един ден ние вероятно няма да сме живи, но можем да помислим това място отляво на мавзолея да бъде запазено за вас!"
Живков отговаря на това предложение: "Абе, в моята рода мъжете са столетници!",
и почва да изброява колко е живял дядо му, баща му и прочее. "Рано е да мислим за това, но ако партията така е решила!" Познавачи на Живковия характер и начин на изразяване тълкуват това като съгласие. И наистина, ако не беше се случила датата 10 ноември 1989 г. и Живков беше починал на постовете, които заемаше, щеше да бъде погребан до стената на мавзолея.
Как са били изпращани червените богоизбрани в края на земния им път?
- Да тръгнем от Георги Димитров и мавзолея, който трудно разрушиха през 1999 г. Мавзолеят е бил построен ударно – само за една седмица, до пристигането на тялото на вожда Димитров от Съветския съюз. През следващата 1950 г. на 77-годишна възраст почина неговият съратник и първи човек в държавата Васил Коларов. На заседание на Политбюро било решено да бъде погребан от вътрешната дясна страна на мавзолея на Георги Димитров. И наистина до 1990 г., когато гробът беше премахнат, имаше барелеф на Коларов на стената на мавзолея и гробът се поддържаше добре. През 80-те години сред червения елит започва да се коментира идеята, че лявата страна на мавзолея откъм банката е свободна и според тогавашните разбирания един ден може да се използва за гробно място на Първия.
Правеше впечатление от лявата страна на бившата сграда на мавзолея една дървена врата - хората се чудеха къде води...
- Тази врата водеше по един дълъг коридор с неоново осветление. В този коридор само по време на манифестации работеше бюфет за членовете и кандидат-членове на Политбюро и поканените за манифестацията чуждестранни гости. Всъщност това си беше специална стая. Наричаха я “правителствената”.
Там имаше разкошно тапицирани кресла, канапета и столове, изящни масички и препълнен с маркови лакомства бюфет
Продуктите за него се докарваха със специална кола от правителствения хотел-ресторант “Рила”. Предлагаха се торта “Гараш”, сандвичи с луканка, бонбони “Дипломат”, банани, портокали... Разходите по време на манифестациите бяха за сметка на УБО – от перото “Официални мероприятия”.
А защо беше толкова секретен този бюфет?
- Защото щеше да направи лошо впечатление на трудовия народ, че другарите се "подкрепят" по време на манифестация и не могат даже да издържат ръкомаханията. Слизаха до бюфета на смени и после пак се връщаха да приветстват народа. Тоалетната пък, където се облекчаваха партийните величия, се намираше само на стотина метра от саркофага на Димитров. Веднъж на Владимир Бонев му прилоша от дългото стоене на трибуната и се наложи да го свестяват в правителствената стая. Тодор Живков обичаше да пирува там на четири очи с държавни глави от цял свят. Разказвали са ми, че тогава никой не е смеел да припари в стаята. Когато Михаил Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС, Живков разговарял и с него в бюфета на мавзолея.
За дървената врата и за бюфета разбрахме, но аз ви питам как изглеждаха техните погребения...
- Дълго време преди смъртта си повечето си мечтаеха за луксозно и почтително погребение. Имаше обаче една подробност. Само ако умираха като членове на Политбюро, им се гарантираше държавно погребение с всички полагащи се почести и гробно място в “правителствения” парцел № 10 на Централните софийски гробища. Например Антон Югов като низвергнат беше погребан през 1991 г. до пътеката - три парцела под църквата, като му бе потърсено извънредно място. За разлика от него
на Боян Българанов, който почина през 1972 г., бе организирано пищно погребение
и роднините му се ползваха от големи привилегии след смъртта му. Като член на Политбюро му се полагаха екстри и след смъртта. Вдовицата му Ана Българанова написа молба до секретариата на ЦК на БКП да закупи вила в Бояна и й се разреши. Това разрешение и документите са ми били в ръцете - чел съм ги лично.
Говори се, че тя била с доста особен характер...
- Тя беше истински звяр - физически и духовно. Ниска и пълна, със зла физиономия. Българанова беше майстор на клюките и интригите. Гонеше и биеше домашните помощнички, които им осигуряваха от УБО. Никой не искаше да работи в това семейство. Българанов, ако и да беше властен като шеф, вкъщи беше мъж под чехъл. А той самият беше един от любимците на Живков, от най-верните му слуги. Живков май го държеше с някакъв компромат отпреди 9 септември 1944 г., защото Българанов не смееше да шукне в негово присъствие. Ходеше леко прегърбен и с риза дори и на плажа.
Вдовиците на другарите явно са продължавали да ползват привилегии дори след смъртта на мъжете си...
- Да, с разрешение лично от Живков и след съответните молби те можеха да закупуват държавните апартаменти, които обитаваха било с наем, било без, и да запазят държавната кола за определен период. Например по благоволението на Живков на лични негови приятели като Георги Павлов - член на ЦК, се раздаваха както безвъзмездни пари, така и заеми. Отпуснаха му 20 000 лева за лични заслуги към Живков. Това не се обсъждаше и не се мотивираше гласно, но се знаеше. Такива привилегии станаха реалност след 1981-ва, когато властта на Живков стана безгранична и той се чувстваше съвсем сигурен на поста си.
Как изглеждаше едно погребение на червен големец?
- Първо започваше с поклонение в залата на партийния дом. За по-важните клечки присъстваше лично Живков. Обикновено някой от секретарите на ЦК прочиташе надгробното слово, в което се изтъкваха заслугите на починалия, постовете и ордените му. После се правеше поклонение. По протокол всички минаваха и се покланяха пред покойника и изказваха съболезнования на най-близките. След поклонението траурната процесия потегляше към Централните софийски гробища. Там също се провеждаше скромна церемония. Поднасяха се венци и цветя както там, така и преди това в партийния дом.
Разходите бяха за сметка на държавния бюджет
За по-нисшите номенклатурни дейци, като членове на ЦК и не много близки на Живков, се провеждаше ритуал в самата зала на Централните софийски гробища, без ритуал в партийния дом. И с това се подсказваше кой какво място е заемал – не само в партийната и държавната йерархия, а и в сърцето на Първия. Това беше и знак в каква степен ще продължават да имат евентуално привилегии близките на покойника. Борис Копчев например - бивш член на ЦК, а преди 9 септември 1944 г. началник-щаб на Осма въстаническа оперативна зона, беше напълно лишен от внимание както приживе, така и след смъртта му.
Имаше ли държавни погребения за дейци от сферата на културата и изкуството?
- Да, особено за онези, които се ползваха с благоволението на Живков. С особени почести бяха погребани Георги Караславов и Пантелей Зарев, а от артистите - Апостол Карамитев.
А как бе погребан вашият баща? Навремето той е бил голяма фигура в държавата...
- Той почина в родното си село - Гергини, Габровско, през юли 1986 г. Винаги е искал да бъде погребан при родителите си. Погребението му се отложи по решение на ОК на БКП за няколко дни по-късно - според мен, за да няма голям наплив и да "засенчи" софийските погребения. Въпреки това се събраха хора с над 50 автобуса от целия регион. Дойдоха много хора от София. Общо имаше сигурно около 10 000 души. Татко бе обичан човек и никога не е искал да го погребват с почести - искаше да си остане в родното село и там остана...
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Г-н Дамянов, ако не беше паднал от власт, къде щеше да бъде погребан Тодор Живков? Може би до мавзолея?
- Имам сведения, че след 1980 г. Милко Балев е провел дискретен разговор с Тодор Живков, като му е казал приблизително следното: "Другарю Живков, вие сте виден деец на международното комунистическо и работническо движение, верен марксист-ленинец, последовател на делото на Благоев и Димитров! Редно е да помислим и за историята. Един ден ние вероятно няма да сме живи, но можем да помислим това място отляво на мавзолея да бъде запазено за вас!"
Живков отговаря на това предложение: "Абе, в моята рода мъжете са столетници!",
и почва да изброява колко е живял дядо му, баща му и прочее. "Рано е да мислим за това, но ако партията така е решила!" Познавачи на Живковия характер и начин на изразяване тълкуват това като съгласие. И наистина, ако не беше се случила датата 10 ноември 1989 г. и Живков беше починал на постовете, които заемаше, щеше да бъде погребан до стената на мавзолея.
Как са били изпращани червените богоизбрани в края на земния им път?
- Да тръгнем от Георги Димитров и мавзолея, който трудно разрушиха през 1999 г. Мавзолеят е бил построен ударно – само за една седмица, до пристигането на тялото на вожда Димитров от Съветския съюз. През следващата 1950 г. на 77-годишна възраст почина неговият съратник и първи човек в държавата Васил Коларов. На заседание на Политбюро било решено да бъде погребан от вътрешната дясна страна на мавзолея на Георги Димитров. И наистина до 1990 г., когато гробът беше премахнат, имаше барелеф на Коларов на стената на мавзолея и гробът се поддържаше добре. През 80-те години сред червения елит започва да се коментира идеята, че лявата страна на мавзолея откъм банката е свободна и според тогавашните разбирания един ден може да се използва за гробно място на Първия.
Правеше впечатление от лявата страна на бившата сграда на мавзолея една дървена врата - хората се чудеха къде води...
- Тази врата водеше по един дълъг коридор с неоново осветление. В този коридор само по време на манифестации работеше бюфет за членовете и кандидат-членове на Политбюро и поканените за манифестацията чуждестранни гости. Всъщност това си беше специална стая. Наричаха я “правителствената”.
Там имаше разкошно тапицирани кресла, канапета и столове, изящни масички и препълнен с маркови лакомства бюфет
Продуктите за него се докарваха със специална кола от правителствения хотел-ресторант “Рила”. Предлагаха се торта “Гараш”, сандвичи с луканка, бонбони “Дипломат”, банани, портокали... Разходите по време на манифестациите бяха за сметка на УБО – от перото “Официални мероприятия”.
А защо беше толкова секретен този бюфет?
- Защото щеше да направи лошо впечатление на трудовия народ, че другарите се "подкрепят" по време на манифестация и не могат даже да издържат ръкомаханията. Слизаха до бюфета на смени и после пак се връщаха да приветстват народа. Тоалетната пък, където се облекчаваха партийните величия, се намираше само на стотина метра от саркофага на Димитров. Веднъж на Владимир Бонев му прилоша от дългото стоене на трибуната и се наложи да го свестяват в правителствената стая. Тодор Живков обичаше да пирува там на четири очи с държавни глави от цял свят. Разказвали са ми, че тогава никой не е смеел да припари в стаята. Когато Михаил Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС, Живков разговарял и с него в бюфета на мавзолея.
За дървената врата и за бюфета разбрахме, но аз ви питам как изглеждаха техните погребения...
- Дълго време преди смъртта си повечето си мечтаеха за луксозно и почтително погребение. Имаше обаче една подробност. Само ако умираха като членове на Политбюро, им се гарантираше държавно погребение с всички полагащи се почести и гробно място в “правителствения” парцел № 10 на Централните софийски гробища. Например Антон Югов като низвергнат беше погребан през 1991 г. до пътеката - три парцела под църквата, като му бе потърсено извънредно място. За разлика от него
на Боян Българанов, който почина през 1972 г., бе организирано пищно погребение
и роднините му се ползваха от големи привилегии след смъртта му. Като член на Политбюро му се полагаха екстри и след смъртта. Вдовицата му Ана Българанова написа молба до секретариата на ЦК на БКП да закупи вила в Бояна и й се разреши. Това разрешение и документите са ми били в ръцете - чел съм ги лично.
Говори се, че тя била с доста особен характер...
- Тя беше истински звяр - физически и духовно. Ниска и пълна, със зла физиономия. Българанова беше майстор на клюките и интригите. Гонеше и биеше домашните помощнички, които им осигуряваха от УБО. Никой не искаше да работи в това семейство. Българанов, ако и да беше властен като шеф, вкъщи беше мъж под чехъл. А той самият беше един от любимците на Живков, от най-верните му слуги. Живков май го държеше с някакъв компромат отпреди 9 септември 1944 г., защото Българанов не смееше да шукне в негово присъствие. Ходеше леко прегърбен и с риза дори и на плажа.
Вдовиците на другарите явно са продължавали да ползват привилегии дори след смъртта на мъжете си...
- Да, с разрешение лично от Живков и след съответните молби те можеха да закупуват държавните апартаменти, които обитаваха било с наем, било без, и да запазят държавната кола за определен период. Например по благоволението на Живков на лични негови приятели като Георги Павлов - член на ЦК, се раздаваха както безвъзмездни пари, така и заеми. Отпуснаха му 20 000 лева за лични заслуги към Живков. Това не се обсъждаше и не се мотивираше гласно, но се знаеше. Такива привилегии станаха реалност след 1981-ва, когато властта на Живков стана безгранична и той се чувстваше съвсем сигурен на поста си.
Как изглеждаше едно погребение на червен големец?
- Първо започваше с поклонение в залата на партийния дом. За по-важните клечки присъстваше лично Живков. Обикновено някой от секретарите на ЦК прочиташе надгробното слово, в което се изтъкваха заслугите на починалия, постовете и ордените му. После се правеше поклонение. По протокол всички минаваха и се покланяха пред покойника и изказваха съболезнования на най-близките. След поклонението траурната процесия потегляше към Централните софийски гробища. Там също се провеждаше скромна церемония. Поднасяха се венци и цветя както там, така и преди това в партийния дом.
Разходите бяха за сметка на държавния бюджет
За по-нисшите номенклатурни дейци, като членове на ЦК и не много близки на Живков, се провеждаше ритуал в самата зала на Централните софийски гробища, без ритуал в партийния дом. И с това се подсказваше кой какво място е заемал – не само в партийната и държавната йерархия, а и в сърцето на Първия. Това беше и знак в каква степен ще продължават да имат евентуално привилегии близките на покойника. Борис Копчев например - бивш член на ЦК, а преди 9 септември 1944 г. началник-щаб на Осма въстаническа оперативна зона, беше напълно лишен от внимание както приживе, така и след смъртта му.
Имаше ли държавни погребения за дейци от сферата на културата и изкуството?
- Да, особено за онези, които се ползваха с благоволението на Живков. С особени почести бяха погребани Георги Караславов и Пантелей Зарев, а от артистите - Апостол Карамитев.
А как бе погребан вашият баща? Навремето той е бил голяма фигура в държавата...
- Той почина в родното си село - Гергини, Габровско, през юли 1986 г. Винаги е искал да бъде погребан при родителите си. Погребението му се отложи по решение на ОК на БКП за няколко дни по-късно - според мен, за да няма голям наплив и да "засенчи" софийските погребения. Въпреки това се събраха хора с над 50 автобуса от целия регион. Дойдоха много хора от София. Общо имаше сигурно около 10 000 души. Татко бе обичан човек и никога не е искал да го погребват с почести - искаше да си остане в родното село и там остана...
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
