Никола ГЕШЕВ
В интернет пространството и в нито една енциклопедия не може да се намери и ред за него - проф. Георги Делчев - Беладоната. Защо? – нека отговорът тежи на съвестта на историците. Паметта человеческа затова е уникална, щото никой не е в състояние да я изтрие.
Представям спомените си за Беладоната – анархист №1, когото и Гешев не успял да пречупи, един от най-“калпавите” ученици на Айнщайн, но впоследствие признат от великия физик наравно с Дънов, създателят на безникотиновия тютюн, но патентован в САЩ, личен приятел на Пабло Пикасо и единственият българин, който се сбогува на смъртния одър с Ерих Мария-Ремарк в швейцарска клиника край брега на езерото Лаго Маджоре.
Средата на 70-те години на миналия век. Бунтарско студентско поколение. Често зарязвахме аудиториите на СУ “Климент Охридски” и засядахме в култовото заведение “Варшава”. Та именно в един такъв момент на “нирвана” към моята скромна особа се присламчи старец с бастун от съседната маса, изгледа ме от горе до долу и отсече: “Извинявай, момко, ти не си ли моят син?!” И тогава имаше откачалки, както и сега, но дозата на търпимост бе в много по-големи граници. Направихме място на странника, похортувахме си по най-различни теми, но единствено мен покани вечерта да му гостувам на ул. “Гогол” 21. И като в приказка на Хофман пред комплексираната ми провинциална особа се откри един нов свят, за който ще мечтая до края на дните си…
Едва след десетилетия осъзнах, че съм се докоснал до един от най-великите българи, познат-непознат, “прокажен”, анатемосван, “заличен от картата” и от паметта на България, но пък ценен в Европа…
Апартаментът на третия етаж на ул. “Гогол” 21 се оказа единственото жилище в София, което не се… заключва. Професорът ме беше предупредил да си взема мадама и пиене и направо да нахълтвам в жилището му, тъй като звънецът му не работел. Първата вечер разпускахме с брилянтното ми русо гадже от онова време, графичката Анжелина Христова, мир на праха й, ученичка на проф. Чуклев. Домакинът, разбрал каква е професията й, извади една поизвехтяла от пипане графика на Пабло Пикасо – “Клоунът”, с лично посвещение. Останахме втрещени, че държим в ръцете си оригинал на световноизвестния художник. “Май се запознахме с него (Пикасо – б.а.) в Монте Карло или Монако, не си спомням вече. И той, и аз – ценители на женската хубост, а бяхме с едни такива сочни прелести, гърдите им… на дини приличат. Отдели се за миг, направи на паспарту тия наброски и ми ги подари. А това, което съвсем ще ви шокира, е последният каталог на творчеството му – четете: “Графика /20/30 см/ “Клоунът”. Притежателят – неизвестен. Първоначална тръжна цена – 10 000 долара”…
Веднага с Анджи го контрирахме с въпроса защо подобен шедьовър се мъдри измежду вехториите му, а не го е продал или не го е предоставил на НХГ срещу прилично възнаграждение. А проф. Делчев живееше като един интелектуален клошар – прозорци, неотваряни от години, алуминиева чинийка, в която се мъдреха остатъци от храна, на които и мишките биха се мръщили, задух и смрад… Но при такъв титан на мисълта и времето “битовизмите” се превръщаха в негов плюс. “Аз нямам нужда от пари. А и не знам спомените каква тарифа имат”, лаконично отвърна той.
За да ни ошашави съвсем, извади студентската си книжка от университета в Прага, където следвал фармация, а преподавател по физика му бил… Айнщайн
Авторът на теорията на относителността го къса три пъти. Три парафа се мъдрят и на китапа му. Впоследствие над 3000 любители на автографи от цял свят искат да купят студентската му книжка само заради подписа на гения, предлагат му баснословни суми, но нашенският “коч” твърдо ги отбива. Пак от сантименти…
“Ако някой говори за феноменална памет, тя принадлежи само и единствено на Алберт Айнщайн. Доказана е във времето и пространството. При него беше нещо уникално. Едва ли ще го надмина някога, но пък бях “дръпнал” с безникотиновия тютюн. Малцина знаят и откъде идва прякорът ми “Беладоната” (хубава жена на италиански – бел. на ред.). Ами защото именно от селекцията на това отровно растение с още други аз създадох първия безникотинов тютюн в света в началото на 60-те години на ХХ век. Предложих го на тогавашната ИНРА (Институт за рационализации към БАН – б.а.), там ми се изсмяха… и продадох изобретението си на най-мощните компании в САЩ. Патентоваха го веднага. Та на една годишнина в Прага – не ме закачай за години, седим в президиума - и Айнщайн, и моя милост. Правя се, че не го познавам – та нали три двойки ми е напраскал. Как да го уважавам?! По едно време пред целия форум става и пред всички на висок глас изрича: “Проф. Делчев, вие бяхте най-слабият ми ученик по физика, но пък станахте гениален химик с изобретението си. Шапка ви свалям!”. Туш в залата. Представи си само какъв е бил бумерангът в България…”
Малко известен факт е, че и преди, и след 9 септември проф. Георги Делчев запазва “относителна политическа самостоятелност”, апропо – и анонимност. Нещо невероятно за преломните ни години. Просто е заличен от всякакви списъци.
В Гешев беше заложена някаква генетична злост. Собственоръчно изтезаваше само достойните нему жертви
Още щом ме видеше, очите му кръвясваха: “С комунистите знам как да се справя, социалдемократите не са ми проблем, за фашистите и дума не отварям, но вие, анархистите, постоянно ми лазите по нервите и от вас не мога да мигна. Като трън сте ми в обувката!”. Представи си след това какво следваше…, връщаше се в началото на житейската си кариера проф. Делчев. Гешев собственоръчно му вади нокти от краката и ръцете, разтяга му мъндракулките (тестисите – б.а.), слага го на “гарода” – средновековен уред за изтезаване, при който човешкото тяло се “удължава” със сантиметри.
Патентованият в САЩ “безникотинов” тютюн му носи само... отрицателни дивиденти. Разпнат е на кръст от службите на ДС, но се застрахова с документи, че първо е предоставил изобретението си в България, където никой не му е обърнал внимание. Когато вижда, че става твърде напечено в родината му, отпрашва за Прага – второто му отечество. Там го носят на ръце. Дори и днес, след смъртта му…
Следващият епизод, който тотално обръща житието-битието на Беладоната, е Ерих Мария-Крамер, известен повече като Ерих Мария-Ремарк (анаграма на последното – б.а.). Писателят и българският учен живеят на квартира под един покрив в Прага. Оформящият се вече като европейски класик тотално се вайка, че не знае къде се намира роднината на съквартиранта му – ту я бърка с Румъния, ту с Черна гора и Херцеговина. Въпреки незнанието запазва най-добри чувства към “бугарина”.
Както е известно, Ремарк има твърде буен живот. Лично Хитлер го погва и изгаря на клада романите му, сред които “На западния фронт нищо ново” и “Черният обелиск”. Преселва се в САЩ и дели новото си брачно ложе с холивудската звезда Полет Годар, бивша съпруга на Чарли Чаплин. Изживява последните си дни в швейцарския санаториум в градчето Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре. В елитния санаториум за туберкулозно болни, където донаписва последния си роман “Сенки в рая” – синтез на цялостното му творчество, на 25 септември 1970 г. допуска до предсмъртното си ложе едва петима души. Първият е Георги Делчев. Гениалният творец на “Триумфалната арка” и на “Черният обелиск” - дните са му преброени от шибаната “охтика”, е наясно с мисълта, че скоро и неговата “сянка” ще се слее с небесната, иска да подържи ръката на… един българин. Ръката на Георги Делчев.
И не само това – все още топлият ръкопис на “Сенки в рая” е адресиран директно… към българския народ с персонално посвещение като признание и извинение към него (народа ни – б.а.), тъй като Ерих Мария и до сетния си час не е знаел къде се намираме на картата на Европа
Дали е било жест към съквартиранта му – там чувствата винаги са били по-топли и непринудени, отколкото глобалните отправки към народи и нации – едва ли ще разберем някога.
Проф. Георги Делчев се връща в София в неописуема еуфория. И има защо – направил е пътека между световната и балканската култура. Със специално посвещение, което носи в ръце. След триста зора е приет в Комитета за култура от самата Людмила Живкова. “Вместо да ми се израдва, тя ми каза, че й губя времето. Че планът на “нейното” издателство бил зает за 5 години занапред… И ми тръсна вратата на разкошния си кабинет. Останах като гръмнат!”, завръща се в 1971 г. аверът на Крамер.
“Беладоната” обаче е като куче, което и влак да го сгази, пак ще оцелее и ще лае. Превежда “Сенки в рая” на френски, продава го на френски издатели, те пък само след няколко месеца го филмират и последният роман на Ремарк се превръща в бестселър. Там някъде в субтитрите се мъдри и неговото име. Нашите тайни служби това и чакат – вкарват го в една черна волга и отново на Лъвов мост, след трийсетина години. По пътя разказва на соцченгетата, че с нищо не могат да го сплашат – никой от тях не е “ял попарата на Гешев”…
Георги АНДОНОВ
Представям спомените си за Беладоната – анархист №1, когото и Гешев не успял да пречупи, един от най-“калпавите” ученици на Айнщайн, но впоследствие признат от великия физик наравно с Дънов, създателят на безникотиновия тютюн, но патентован в САЩ, личен приятел на Пабло Пикасо и единственият българин, който се сбогува на смъртния одър с Ерих Мария-Ремарк в швейцарска клиника край брега на езерото Лаго Маджоре.
Средата на 70-те години на миналия век. Бунтарско студентско поколение. Често зарязвахме аудиториите на СУ “Климент Охридски” и засядахме в култовото заведение “Варшава”. Та именно в един такъв момент на “нирвана” към моята скромна особа се присламчи старец с бастун от съседната маса, изгледа ме от горе до долу и отсече: “Извинявай, момко, ти не си ли моят син?!” И тогава имаше откачалки, както и сега, но дозата на търпимост бе в много по-големи граници. Направихме място на странника, похортувахме си по най-различни теми, но единствено мен покани вечерта да му гостувам на ул. “Гогол” 21. И като в приказка на Хофман пред комплексираната ми провинциална особа се откри един нов свят, за който ще мечтая до края на дните си…
Едва след десетилетия осъзнах, че съм се докоснал до един от най-великите българи, познат-непознат, “прокажен”, анатемосван, “заличен от картата” и от паметта на България, но пък ценен в Европа…
Апартаментът на третия етаж на ул. “Гогол” 21 се оказа единственото жилище в София, което не се… заключва. Професорът ме беше предупредил да си взема мадама и пиене и направо да нахълтвам в жилището му, тъй като звънецът му не работел. Първата вечер разпускахме с брилянтното ми русо гадже от онова време, графичката Анжелина Христова, мир на праха й, ученичка на проф. Чуклев. Домакинът, разбрал каква е професията й, извади една поизвехтяла от пипане графика на Пабло Пикасо – “Клоунът”, с лично посвещение. Останахме втрещени, че държим в ръцете си оригинал на световноизвестния художник. “Май се запознахме с него (Пикасо – б.а.) в Монте Карло или Монако, не си спомням вече. И той, и аз – ценители на женската хубост, а бяхме с едни такива сочни прелести, гърдите им… на дини приличат. Отдели се за миг, направи на паспарту тия наброски и ми ги подари. А това, което съвсем ще ви шокира, е последният каталог на творчеството му – четете: “Графика /20/30 см/ “Клоунът”. Притежателят – неизвестен. Първоначална тръжна цена – 10 000 долара”…
Веднага с Анджи го контрирахме с въпроса защо подобен шедьовър се мъдри измежду вехториите му, а не го е продал или не го е предоставил на НХГ срещу прилично възнаграждение. А проф. Делчев живееше като един интелектуален клошар – прозорци, неотваряни от години, алуминиева чинийка, в която се мъдреха остатъци от храна, на които и мишките биха се мръщили, задух и смрад… Но при такъв титан на мисълта и времето “битовизмите” се превръщаха в негов плюс. “Аз нямам нужда от пари. А и не знам спомените каква тарифа имат”, лаконично отвърна той.
За да ни ошашави съвсем, извади студентската си книжка от университета в Прага, където следвал фармация, а преподавател по физика му бил… Айнщайн
Авторът на теорията на относителността го къса три пъти. Три парафа се мъдрят и на китапа му. Впоследствие над 3000 любители на автографи от цял свят искат да купят студентската му книжка само заради подписа на гения, предлагат му баснословни суми, но нашенският “коч” твърдо ги отбива. Пак от сантименти…
“Ако някой говори за феноменална памет, тя принадлежи само и единствено на Алберт Айнщайн. Доказана е във времето и пространството. При него беше нещо уникално. Едва ли ще го надмина някога, но пък бях “дръпнал” с безникотиновия тютюн. Малцина знаят и откъде идва прякорът ми “Беладоната” (хубава жена на италиански – бел. на ред.). Ами защото именно от селекцията на това отровно растение с още други аз създадох първия безникотинов тютюн в света в началото на 60-те години на ХХ век. Предложих го на тогавашната ИНРА (Институт за рационализации към БАН – б.а.), там ми се изсмяха… и продадох изобретението си на най-мощните компании в САЩ. Патентоваха го веднага. Та на една годишнина в Прага – не ме закачай за години, седим в президиума - и Айнщайн, и моя милост. Правя се, че не го познавам – та нали три двойки ми е напраскал. Как да го уважавам?! По едно време пред целия форум става и пред всички на висок глас изрича: “Проф. Делчев, вие бяхте най-слабият ми ученик по физика, но пък станахте гениален химик с изобретението си. Шапка ви свалям!”. Туш в залата. Представи си само какъв е бил бумерангът в България…”
Малко известен факт е, че и преди, и след 9 септември проф. Георги Делчев запазва “относителна политическа самостоятелност”, апропо – и анонимност. Нещо невероятно за преломните ни години. Просто е заличен от всякакви списъци.
В Гешев беше заложена някаква генетична злост. Собственоръчно изтезаваше само достойните нему жертви
Още щом ме видеше, очите му кръвясваха: “С комунистите знам как да се справя, социалдемократите не са ми проблем, за фашистите и дума не отварям, но вие, анархистите, постоянно ми лазите по нервите и от вас не мога да мигна. Като трън сте ми в обувката!”. Представи си след това какво следваше…, връщаше се в началото на житейската си кариера проф. Делчев. Гешев собственоръчно му вади нокти от краката и ръцете, разтяга му мъндракулките (тестисите – б.а.), слага го на “гарода” – средновековен уред за изтезаване, при който човешкото тяло се “удължава” със сантиметри.
Патентованият в САЩ “безникотинов” тютюн му носи само... отрицателни дивиденти. Разпнат е на кръст от службите на ДС, но се застрахова с документи, че първо е предоставил изобретението си в България, където никой не му е обърнал внимание. Когато вижда, че става твърде напечено в родината му, отпрашва за Прага – второто му отечество. Там го носят на ръце. Дори и днес, след смъртта му…
Следващият епизод, който тотално обръща житието-битието на Беладоната, е Ерих Мария-Крамер, известен повече като Ерих Мария-Ремарк (анаграма на последното – б.а.). Писателят и българският учен живеят на квартира под един покрив в Прага. Оформящият се вече като европейски класик тотално се вайка, че не знае къде се намира роднината на съквартиранта му – ту я бърка с Румъния, ту с Черна гора и Херцеговина. Въпреки незнанието запазва най-добри чувства към “бугарина”.
Както е известно, Ремарк има твърде буен живот. Лично Хитлер го погва и изгаря на клада романите му, сред които “На западния фронт нищо ново” и “Черният обелиск”. Преселва се в САЩ и дели новото си брачно ложе с холивудската звезда Полет Годар, бивша съпруга на Чарли Чаплин. Изживява последните си дни в швейцарския санаториум в градчето Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре. В елитния санаториум за туберкулозно болни, където донаписва последния си роман “Сенки в рая” – синтез на цялостното му творчество, на 25 септември 1970 г. допуска до предсмъртното си ложе едва петима души. Първият е Георги Делчев. Гениалният творец на “Триумфалната арка” и на “Черният обелиск” - дните са му преброени от шибаната “охтика”, е наясно с мисълта, че скоро и неговата “сянка” ще се слее с небесната, иска да подържи ръката на… един българин. Ръката на Георги Делчев.
И не само това – все още топлият ръкопис на “Сенки в рая” е адресиран директно… към българския народ с персонално посвещение като признание и извинение към него (народа ни – б.а.), тъй като Ерих Мария и до сетния си час не е знаел къде се намираме на картата на Европа
Дали е било жест към съквартиранта му – там чувствата винаги са били по-топли и непринудени, отколкото глобалните отправки към народи и нации – едва ли ще разберем някога.
Проф. Георги Делчев се връща в София в неописуема еуфория. И има защо – направил е пътека между световната и балканската култура. Със специално посвещение, което носи в ръце. След триста зора е приет в Комитета за култура от самата Людмила Живкова. “Вместо да ми се израдва, тя ми каза, че й губя времето. Че планът на “нейното” издателство бил зает за 5 години занапред… И ми тръсна вратата на разкошния си кабинет. Останах като гръмнат!”, завръща се в 1971 г. аверът на Крамер.
“Беладоната” обаче е като куче, което и влак да го сгази, пак ще оцелее и ще лае. Превежда “Сенки в рая” на френски, продава го на френски издатели, те пък само след няколко месеца го филмират и последният роман на Ремарк се превръща в бестселър. Там някъде в субтитрите се мъдри и неговото име. Нашите тайни служби това и чакат – вкарват го в една черна волга и отново на Лъвов мост, след трийсетина години. По пътя разказва на соцченгетата, че с нищо не могат да го сплашат – никой от тях не е “ял попарата на Гешев”…
Георги АНДОНОВ
