Преди половин година аз и приятелят ми решихме да се оженим. След като той ми направи предложение обаче, не сме мръднали нито крачка напред по приготовленията. Той всеки ден измисля нови и нови препятствия и причини. Вече не знам как да се държа в тази ситуация. Трябва да бъда по-настоятелна или да го изчакам най-сетне да се заеме с подготовката на сватбата?
- Подготовката за сватбата е отлична проверка за отношенията на бъдещите съпрузи към семейния живот. Сваля ли той от себе си всички задължения под различни предлози, вълнува ли се, поема ли инициатива, дава ли предложения, изпълнява ли обещанията си? Изчакайте да видите дали когато той е в отпуск, ще прояви повече активност. Ако това не се случи, опитайте се косвено да го подтикнете или го предизвикайте на откровен разговор. Или пък в подходящ момент му кажете, че не настоявате за тази сватба, ако той не е убеден в правилността на решението си и не е готов да направи тази крачка. Обикновено такива заявления мотивират мъжете повече от един ултиматум, защото се поставя под съмнение тяхната смелост и решителност, а не правото им на свобода и свободен избор.
Ще помогне ли разводът?
Със съпруга ми сме женени от две години, а живеем така, сякаш сме съседи. Приятелките ми ме съветват да се разведа, но какво ще реши това? Мъжът ми никога не ми говори мили неща. Ако се опитам да поговоря с него, просто отива в другата стая. Миналата година намерих в телефона му SMS с интимно съдържание, простих му, но той прие това като нещо съвсем естествено. Лошото е, че не мога да забременея и имам чувството, че нещата точно за това се разпадат. Ако се разведем, няма да мога да си намеря място от тревога и ужас къде е сега, с кого живее и наистина ли се чувства по-добре без мен!
- Трябва да поговорите с него. Попитайте го как вижда по-нататъшния ви живот като семейство, какви са според него проблемите ви, иска ли да запази този брак, или живее по инерция с вас. Само така можете да разберете какво става и да решите проблема. А докато не оправите отношенията си, не мислете за деца, защото след раждането проблемите само ще се изострят. Не губете време в опити да контролирате съпруга си, да разузнавате с кого е и къде е - от това няма никаква полза. Колкото повече усилия полагате да го държите до себе си, толкова по-лесно “ще ви се изплъзне”. Насочете тази енергия и усилия, за да подобрите живота си, със или без него.
-----------------
Влюбването паникьосва мъжа
Не бързай да оправяш ситуацията, ако партньорът ти е станал затворен и мълчалив. Това е неизбежно, но временно зло
Случва се даже най-грижовният и любящ мъж да се затвори в себе си. Изведнъж става безчувствен и мълчалив, истински таласъм. Как ние, бедните жени, да се държим в такава сложна ситуация? Защото ние сме същества с изострено чувство за вина и първото, което ни идва наум, е: "Аз съм сбъркала нещо!" И се залавяме да оправяме ситуацията с всички достъпни ни средства, само и само да измъкнем любимия си от черупката.
Малка разлика
Най-лошото, което можеш да направиш, оказвайки се в подобна ситуация, е да се паникьосаш и да се опиташ да върнеш мъжа "в лоното на семейството" с прекалена грижовност или - обратно, с осъждащи викове. Така нищо няма да постигнеш, само рискуваш да загубиш любимия си. Преди да разгърнеш пълномащабни бойни действия, анализирай какво се е случило всъщност. Ако промените са били внезапни, без видими причини, имаме работа с причудливите прояви на мъжката психология. Как мислиш, защо мъжът се затваря в себе си, дистанцира се, че и престава на общува - защото вече не обича? Нищо подобно!
Причината за такива промени се крие дълбоко в мъжката природа, следователно се отнася към нещата, които са ти непонятни, но с които се налага да се съобразяваш. Какво прави жената, ако се сблъска с неразрешим проблем? Правилно - споделя го с любимия, с приятелките и роднините си. А досещаш ли се какво прави мъжът в аналогична ситуация? Затваря се в себе си и докато не намери решение, не го чакай да се върне "обратно". Да си признае, че има проблеми, които не е способен да реши "от раз", за мъжа означава да признае собствената си слабост и несъстоятелност, а такова нещо той не може да си позволи. При жената до голяма степен нещата стоят обратно. Как постъпваме ние, когато видим, че отношенията с партньора ни стават прекалено близки и той обсебва всичките ни мисли? Наслаждаваме се на споходилото ни щастие, при това в непосредствена близост до обекта на нашето обожание.
Какво прави мъжът, когато осъзнае, че е дошла любовта? Няма да повярваш - изпада в паника. Ужасява се, че губи контрол над чувствата си, а заедно с това и независимостта и свободата си... и отново си взема таймаут, за да се спре, да обмисли по-нататъшното си житие-битие в новия си статус на гадже или даже на съпруг.
Мъжът се затваря в себе си, ако е в състояние на стрес, ако от нещо е разстроен, ако е изваден от равновесие. Ако не знае как да отговори на поставен му въпрос /особено когато от отговора зависи по-нататъшната му съдба/ и т.н., и т.н. С други думи, затвореността е типична реакция на силния пол на всяка затруднителна ситуация, затова към нея трябва да се отнасяме като към неизбежно, но временно зло.
Лъч светлина
Пита се какво да правиш през това време ти. Ами това, което правиш обикновено - да водиш пълноценен живот. Да ходиш на работа, да се срещаш с приятелки, да се отдаваш на неудържим шопинг... Помисли само - та ти сега имаш много свободно време, което може да посветиш само на себе си. Можеш например да се освободиш от излишните килца или да започнеш да учиш португалски. Представи си колко приятно ще му бъде на твоя избраник след време, откривайки колко си се разхубавила и си поумняла. Ако живеете под един покрив и ти си принудена да търпиш неговото безразличие на практика всеки ден, ето няколко дребни, но много действени препоръки:
- бъди доброжелателна и не го осъждай;
- не изисквай внимание, не го обвинявай в безчувственост и равнодушие;
- не му досаждай с прекомерна грижовност и съчувствие;
- не се опитвай да решаваш проблемите на мъжа вместо него и дори не му предлагай помощ!
Просто се запаси с търпение и преживей смутното време. Ако имаш възможност, премести се временно при родителите си или при близка приятелка. Идвайки на себе си, любимият ти сам ще те повика обратно - когато разбере, че е овладял ситуацията или е намерил правилното решение. Даже ако панически се боиш, че мъжът няма да се върне, не го задържай насила. Ако причината не е у теб - той със сигурност ще се върне, няма къде да ходи. Ако пък дистанцирането му е обусловено от страх от близостта, с натиска си ти само би добавила поводи за безпокойство. Обратното - спокойствието и търпението ти ще го убедят, че изборът му на партньорка е правилен - защото с мъдрото си поведение ти за сетен път ще му покажеш, че нямаш намерение да ограничаваш свободата му. И че няма смисъл да се бои от сближаването с теб!
Силният пол е "водолаз"
Продължителността и дълбочината на потопяването в себе си зависят от характера на проблема и характера на персонажа, решаващ този проблем. Колкото по-силен и по-самостоятелен е партньорът, толкова по-често той ще се затваря в себе си и толкова по-продължителни ще бъдат "отлъчките" му. Практически всички представители на силния пол - независимо от възрастта, социалното положение, темперамента и телосложението - от време на време имат нужда да останат насаме със себе си. Това е тяхна природна потребност.
Мая ЗЛАТАНОВА
- Подготовката за сватбата е отлична проверка за отношенията на бъдещите съпрузи към семейния живот. Сваля ли той от себе си всички задължения под различни предлози, вълнува ли се, поема ли инициатива, дава ли предложения, изпълнява ли обещанията си? Изчакайте да видите дали когато той е в отпуск, ще прояви повече активност. Ако това не се случи, опитайте се косвено да го подтикнете или го предизвикайте на откровен разговор. Или пък в подходящ момент му кажете, че не настоявате за тази сватба, ако той не е убеден в правилността на решението си и не е готов да направи тази крачка. Обикновено такива заявления мотивират мъжете повече от един ултиматум, защото се поставя под съмнение тяхната смелост и решителност, а не правото им на свобода и свободен избор.
Ще помогне ли разводът?
Със съпруга ми сме женени от две години, а живеем така, сякаш сме съседи. Приятелките ми ме съветват да се разведа, но какво ще реши това? Мъжът ми никога не ми говори мили неща. Ако се опитам да поговоря с него, просто отива в другата стая. Миналата година намерих в телефона му SMS с интимно съдържание, простих му, но той прие това като нещо съвсем естествено. Лошото е, че не мога да забременея и имам чувството, че нещата точно за това се разпадат. Ако се разведем, няма да мога да си намеря място от тревога и ужас къде е сега, с кого живее и наистина ли се чувства по-добре без мен!
- Трябва да поговорите с него. Попитайте го как вижда по-нататъшния ви живот като семейство, какви са според него проблемите ви, иска ли да запази този брак, или живее по инерция с вас. Само така можете да разберете какво става и да решите проблема. А докато не оправите отношенията си, не мислете за деца, защото след раждането проблемите само ще се изострят. Не губете време в опити да контролирате съпруга си, да разузнавате с кого е и къде е - от това няма никаква полза. Колкото повече усилия полагате да го държите до себе си, толкова по-лесно “ще ви се изплъзне”. Насочете тази енергия и усилия, за да подобрите живота си, със или без него.
-----------------
Влюбването паникьосва мъжа
Не бързай да оправяш ситуацията, ако партньорът ти е станал затворен и мълчалив. Това е неизбежно, но временно зло
Случва се даже най-грижовният и любящ мъж да се затвори в себе си. Изведнъж става безчувствен и мълчалив, истински таласъм. Как ние, бедните жени, да се държим в такава сложна ситуация? Защото ние сме същества с изострено чувство за вина и първото, което ни идва наум, е: "Аз съм сбъркала нещо!" И се залавяме да оправяме ситуацията с всички достъпни ни средства, само и само да измъкнем любимия си от черупката.
Малка разлика
Най-лошото, което можеш да направиш, оказвайки се в подобна ситуация, е да се паникьосаш и да се опиташ да върнеш мъжа "в лоното на семейството" с прекалена грижовност или - обратно, с осъждащи викове. Така нищо няма да постигнеш, само рискуваш да загубиш любимия си. Преди да разгърнеш пълномащабни бойни действия, анализирай какво се е случило всъщност. Ако промените са били внезапни, без видими причини, имаме работа с причудливите прояви на мъжката психология. Как мислиш, защо мъжът се затваря в себе си, дистанцира се, че и престава на общува - защото вече не обича? Нищо подобно!
Причината за такива промени се крие дълбоко в мъжката природа, следователно се отнася към нещата, които са ти непонятни, но с които се налага да се съобразяваш. Какво прави жената, ако се сблъска с неразрешим проблем? Правилно - споделя го с любимия, с приятелките и роднините си. А досещаш ли се какво прави мъжът в аналогична ситуация? Затваря се в себе си и докато не намери решение, не го чакай да се върне "обратно". Да си признае, че има проблеми, които не е способен да реши "от раз", за мъжа означава да признае собствената си слабост и несъстоятелност, а такова нещо той не може да си позволи. При жената до голяма степен нещата стоят обратно. Как постъпваме ние, когато видим, че отношенията с партньора ни стават прекалено близки и той обсебва всичките ни мисли? Наслаждаваме се на споходилото ни щастие, при това в непосредствена близост до обекта на нашето обожание.
Какво прави мъжът, когато осъзнае, че е дошла любовта? Няма да повярваш - изпада в паника. Ужасява се, че губи контрол над чувствата си, а заедно с това и независимостта и свободата си... и отново си взема таймаут, за да се спре, да обмисли по-нататъшното си житие-битие в новия си статус на гадже или даже на съпруг.
Мъжът се затваря в себе си, ако е в състояние на стрес, ако от нещо е разстроен, ако е изваден от равновесие. Ако не знае как да отговори на поставен му въпрос /особено когато от отговора зависи по-нататъшната му съдба/ и т.н., и т.н. С други думи, затвореността е типична реакция на силния пол на всяка затруднителна ситуация, затова към нея трябва да се отнасяме като към неизбежно, но временно зло.
Лъч светлина
Пита се какво да правиш през това време ти. Ами това, което правиш обикновено - да водиш пълноценен живот. Да ходиш на работа, да се срещаш с приятелки, да се отдаваш на неудържим шопинг... Помисли само - та ти сега имаш много свободно време, което може да посветиш само на себе си. Можеш например да се освободиш от излишните килца или да започнеш да учиш португалски. Представи си колко приятно ще му бъде на твоя избраник след време, откривайки колко си се разхубавила и си поумняла. Ако живеете под един покрив и ти си принудена да търпиш неговото безразличие на практика всеки ден, ето няколко дребни, но много действени препоръки:
- бъди доброжелателна и не го осъждай;
- не изисквай внимание, не го обвинявай в безчувственост и равнодушие;
- не му досаждай с прекомерна грижовност и съчувствие;
- не се опитвай да решаваш проблемите на мъжа вместо него и дори не му предлагай помощ!
Просто се запаси с търпение и преживей смутното време. Ако имаш възможност, премести се временно при родителите си или при близка приятелка. Идвайки на себе си, любимият ти сам ще те повика обратно - когато разбере, че е овладял ситуацията или е намерил правилното решение. Даже ако панически се боиш, че мъжът няма да се върне, не го задържай насила. Ако причината не е у теб - той със сигурност ще се върне, няма къде да ходи. Ако пък дистанцирането му е обусловено от страх от близостта, с натиска си ти само би добавила поводи за безпокойство. Обратното - спокойствието и търпението ти ще го убедят, че изборът му на партньорка е правилен - защото с мъдрото си поведение ти за сетен път ще му покажеш, че нямаш намерение да ограничаваш свободата му. И че няма смисъл да се бои от сближаването с теб!
Силният пол е "водолаз"
Продължителността и дълбочината на потопяването в себе си зависят от характера на проблема и характера на персонажа, решаващ този проблем. Колкото по-силен и по-самостоятелен е партньорът, толкова по-често той ще се затваря в себе си и толкова по-продължителни ще бъдат "отлъчките" му. Практически всички представители на силния пол - независимо от възрастта, социалното положение, темперамента и телосложението - от време на време имат нужда да останат насаме със себе си. Това е тяхна природна потребност.
Мая ЗЛАТАНОВА
