Детето ви се е затворило в стаята си и не пуска никого при “първо повикване”. Защо? Защото това е неговата лична територия!
Какво става там, зад вратата? Неоправено легло, разхвърляно бюро, търкалящи се навсякъде CD-та, списания, дрехи, плакати на поп и фолк кумири... Но това е само външната страна на въпроса. Всъщност целият този “хаос” е личното пространство на вашето дете, където то се чувства комфортно.
Безпорядъкът е относително понятие
Ако кажете на детето си, че в неговата ”бърлога” не може да се живее, то ще се разстрои и обиди. Как така, след като то си живее там и знае отлично мястото на всяко нещо! И дори да го принудите да въведе образцов ред, още на следващия ден всичко ще си бъде постарому. Защо на него му е по-удобно така и струва ли си да си хабите нервите по този повод?
По-добре помислете как да направите жизненото пространство на тийнейджъра по-функционално. Предложете му например да поставите над работното му място допълнителна етажерка за списания и други “дреболии”. Важното е вещите, които младежът ползва редовно, да му бъдат на една ръка разстояние.
Колкото до безполезните (от наша гледна точка) предмети, позволете на стопанина на “бърлогата” сам да се разпорежда с тях.
Проблемът с чистенето също може да се разреши по мирен път.
По взаимно съгласие определете хигиенния минимум, който той трябва да спазва (през ден да изнася боклука, веднъж седмично да пуска прахосмукачката и да бърше праха, редовно да оставя дрехите си за пране.
“Вход забранен за родители!”
В интернет сайтовете “се разхождат” най-различни таблици с подобни надписи, повечето впрочем доста остроумни. Те се радват на особена популярност сред подрастващите и знаете ли защо? Защото на тази възраст възниква особено силна потребност от собствен недосегаем свят.
Някои родители, които се отнасят прекалено сурово към подобни “мерки”, възприемат това като стремеж към прекалено ранно порастване. Не бива обаче да гледате на нещата по този начин. За детето е много важно да премине през процеса на психологическото отделяне от родителите, за да се почувства самостоятелна, жизнеспособна личност. “Разделянето на територията” е възможност да се придобие самоуважение и известна самостоятелност.
Старайте се ако няма особена необходимост, да не нарушавате тези граници. Преди да влезете в стаята на тийнейджъра, задължително почукайте. Ако при вашата поява то прояви известно безпокойство, веднага го успокойте, че нямате намерение да следите с какво се занимава. Младият човек трябва да е сигурен, че правото му на частен живот се уважава, колкото и помпозно да звучи това. В противен случай детето може да се затвори в себе си, да стане по-потайно или агресивно по отношение на нарушаването на личните му граници - тоест към вас.
Ако са му дошли гости
Не се обиждайте на детето, ако ви помоли да не влизате стаята му, докато там са негови приятели. Това също е проява на стремеж към психологическа свобода от родителската опека, така че го приемете като даденост.
Не е изключено подрастващите да започнат да се държат по-шумно, отколкото е прието, но не бързайте да проявявате справедлив гняв, не драматизирайте нещата, тъй като те така дават израз на емоциите си, общуват, споделят своето мнение. Ако заприличате на разярена фурия, реакцията на гостите и на детето ви може да бъде съвсем непредсказуема.
Почукайте и помолете сина си или дъщеря си да излезе за минутка и едва тогава, без свидетели, помолете да се държат по-разумно, тъй като силната музика пречи на съседите.
ВАЖНО! Изисквайте детето предварително да ви уведомява за идването на гостите му и продължителността на визитата. Ако събирането ще бъде по-дълго, обяснете на наследника си, че след определен час гостите му не трябва да се разхождат из къщата и да пречат на домакините да почиват.
Дръжте ситуацията под контрол
Независимо от мирния подход при решаването на спорните въпроси, родителите не трябва да губят контрол над ситуацията. Запазете си правото при необходимост да влезете в стаята на детето в негово отсъствие. “При необходимост ”означава, че то не спазва предварителните уговорки помежду ви или че нещо го заплашва. А сте длъжни да “нахлуете в неговата територия”, ако нещо в поведението му ви тревожи и не знаете причините – изведнъж успехът му в училище се е развалил, в къщата са се появили незнайно откъде скъпи вещи, детето е станало вяло и бледо или хипервъзбудимо и т.н.
Какво става там, зад вратата? Неоправено легло, разхвърляно бюро, търкалящи се навсякъде CD-та, списания, дрехи, плакати на поп и фолк кумири... Но това е само външната страна на въпроса. Всъщност целият този “хаос” е личното пространство на вашето дете, където то се чувства комфортно.
Безпорядъкът е относително понятие
Ако кажете на детето си, че в неговата ”бърлога” не може да се живее, то ще се разстрои и обиди. Как така, след като то си живее там и знае отлично мястото на всяко нещо! И дори да го принудите да въведе образцов ред, още на следващия ден всичко ще си бъде постарому. Защо на него му е по-удобно така и струва ли си да си хабите нервите по този повод?
По-добре помислете как да направите жизненото пространство на тийнейджъра по-функционално. Предложете му например да поставите над работното му място допълнителна етажерка за списания и други “дреболии”. Важното е вещите, които младежът ползва редовно, да му бъдат на една ръка разстояние.
Колкото до безполезните (от наша гледна точка) предмети, позволете на стопанина на “бърлогата” сам да се разпорежда с тях.
Проблемът с чистенето също може да се разреши по мирен път.
По взаимно съгласие определете хигиенния минимум, който той трябва да спазва (през ден да изнася боклука, веднъж седмично да пуска прахосмукачката и да бърше праха, редовно да оставя дрехите си за пране.
“Вход забранен за родители!”
В интернет сайтовете “се разхождат” най-различни таблици с подобни надписи, повечето впрочем доста остроумни. Те се радват на особена популярност сред подрастващите и знаете ли защо? Защото на тази възраст възниква особено силна потребност от собствен недосегаем свят.
Някои родители, които се отнасят прекалено сурово към подобни “мерки”, възприемат това като стремеж към прекалено ранно порастване. Не бива обаче да гледате на нещата по този начин. За детето е много важно да премине през процеса на психологическото отделяне от родителите, за да се почувства самостоятелна, жизнеспособна личност. “Разделянето на територията” е възможност да се придобие самоуважение и известна самостоятелност.
Старайте се ако няма особена необходимост, да не нарушавате тези граници. Преди да влезете в стаята на тийнейджъра, задължително почукайте. Ако при вашата поява то прояви известно безпокойство, веднага го успокойте, че нямате намерение да следите с какво се занимава. Младият човек трябва да е сигурен, че правото му на частен живот се уважава, колкото и помпозно да звучи това. В противен случай детето може да се затвори в себе си, да стане по-потайно или агресивно по отношение на нарушаването на личните му граници - тоест към вас.
Ако са му дошли гости
Не се обиждайте на детето, ако ви помоли да не влизате стаята му, докато там са негови приятели. Това също е проява на стремеж към психологическа свобода от родителската опека, така че го приемете като даденост.
Не е изключено подрастващите да започнат да се държат по-шумно, отколкото е прието, но не бързайте да проявявате справедлив гняв, не драматизирайте нещата, тъй като те така дават израз на емоциите си, общуват, споделят своето мнение. Ако заприличате на разярена фурия, реакцията на гостите и на детето ви може да бъде съвсем непредсказуема.
Почукайте и помолете сина си или дъщеря си да излезе за минутка и едва тогава, без свидетели, помолете да се държат по-разумно, тъй като силната музика пречи на съседите.
ВАЖНО! Изисквайте детето предварително да ви уведомява за идването на гостите му и продължителността на визитата. Ако събирането ще бъде по-дълго, обяснете на наследника си, че след определен час гостите му не трябва да се разхождат из къщата и да пречат на домакините да почиват.
Дръжте ситуацията под контрол
Независимо от мирния подход при решаването на спорните въпроси, родителите не трябва да губят контрол над ситуацията. Запазете си правото при необходимост да влезете в стаята на детето в негово отсъствие. “При необходимост ”означава, че то не спазва предварителните уговорки помежду ви или че нещо го заплашва. А сте длъжни да “нахлуете в неговата територия”, ако нещо в поведението му ви тревожи и не знаете причините – изведнъж успехът му в училище се е развалил, в къщата са се появили незнайно откъде скъпи вещи, детето е станало вяло и бледо или хипервъзбудимо и т.н.
