На всеки му се случва да стане обект на обида от страна на околните – за нещо дребно или по съвсем сериозни причини. По принцип ние възприемаме това като нарочно оскърбление и често реагираме много болезнено.

Ако внимателно анализираме събитията от всекидневието на всеки човек, ще открием, че сред тези, които най-много провокират влошаване на настроението, на първо място стои отблъскването от страна на околните. Стремежът или потребността да се установи връзка с други хора е заложена в нашето ДНК. Това означава, че ако не успеем да установим нормален контакт, това неизбежно ни разочарова. Ето защо най-ярката проява на социалния “отказ” – когато близък човек ни напусне, провокира изключително силен стрес.

Дори незначителните признаци на пренебрежение може да нарушат душевното ни равновесие и да нанесат сериозен удар по чувството ни за собствено достойнство. Самоуважението е частично отражение на вътрешното ни Аз и изпълнява функцията на барометър на общественото ни положение. Социалното самоуважение функционира подобно на радар, който сканира околния свят в търсене на всяка проява на неодобрение или неприемане. Ако радарът не беше толкова чувствителен към всяка демонстрация на отхвърляне от страна на околните, той би пропуснал сериозните симптоми, като така би ни оставял незащитени и би застрашавал щастието и дори безопасността ни. Природата се е погрижила да притежаваме способност да разпознаваме и най-малките признаци на потенциален отказ, защото от най-дълбока древност homo sapiens се намира в пряка зависимост от малката група хора, с която е съжителствал. Изгонването от нея се е превръщало в присъда, заплашваща оцеляването му.

Не ме ли боли?

Основната причина да ставаме все по-чувствителни към отхвърлянето от околните се изразява в това, че в нашето мобилно общество количеството на социалните връзки рязко намалява, а тяхната здравина е значително отслабнала. Преди 200 години всеки човек бил член на малък клан. Често хората цял живот пребивавали в едно населено място, без изобщо да имат възможност да го напуснат. Днес ние постоянно се сблъскваме с необходимостта да се адаптираме към стремително променящите се условия, да създаваме нови и нови социални връзки. Така количеството на потенциалните откази, които можем да получим, значително се увеличава.
Нашият “радар на отхвърлянето” не е приспособен да функционира в свят, където всеки ден попадаме в нови, често странни ситуации. Ако колегите ви са пропуснали да ви поканят да дойдете в бара след работа, не си правете извода, че ви смятат за досадник.

От страх пред вечността

Съществуват и особен тип хора с повишена чувствителност. Те са потопени в непрекъснатото състояние на тревожност и очакване на отказ от страна на другите. Всяка евентуална проява на неутрално или невнимателно отношение те интерпретират като умишлено пренебрежение. Предварително са настроени за търсене на доказателства за потенциална заплаха по техен адрес, готови са да си представят всяка ситуация в негативен план. В резултат на това мъжете стават по-завистливи и ревниви, а жените – по-враждебни и отчуждени.

Въпреки че съществува защитна система за поддържане и възстановяване на добрите отношения с околните, при хората с прекалено болезнени реакции на отказ нейното прилагане може да доведе до съвършено противоположен резултат. Такива хора живеят в постоянно състояние на паника и не само си осигуряват дълготрайни емоционални страдания, но и привеждат в действие най-неприятната черта от повишената си чувствителност към отказ – непрекъснато си навличат беди. Преувеличавайки значението на най-малката неприятност или отхвърляне от страна на околните или всяка грешка като доказателство за вселенска катастрофа, те дават воля на агресивността, гнева, отчаянието или завистта си. Редовните емоционални изблици само отблъскват от тях хората, чието внимание са се надявали да привлекат.

По ръба на бръснача

Разликата между нормалната реакция и проявата на равнодушие и болезнената чувствителност към отказа се изразяват преди всичко в излишно анализиране. Чувствителните хора често се оказват и любители на прекаления анализ, тоест имат склонността да губят прекалено много време в размишления над най-обикновени събития. Те отново и отново ще прекарват през главата си мисълта защо еди-кой си не е отговорил на имейла им, ще ровят в миналото, ще търсят доказателства за това, че въпросният човек им е обиден или смята да ги изключи окончателно от живота си. И докато негативните мисли продължават да притискат съзнанието им, страдалците изпитват все по-силно чувство на тревога и враждебност независимо от пълната липса на реална информация или причини за мълчанието на другата страна. И когато най-накрая срещата с въпросното лице се състои, емоционалната реакция се оказва съвършено неподходяща и необичайно остра. На “виновника” му се вменява умисъл за нанасяне на обида, разбор на събитията, което в крайна сметка може да доведе до истински скандал и разрив.

Нормалната реакция на възможната проява на неприязън от страна на околните се смята за опит да се получи допълнителна информация за ситуацията или вземане на мерки за възстановяване на отношенията. Но хората, страдащи от болезнена чувствителност към отказа, съзнателно предпочитат губещите стратегии. Например те продължават отчаяно да се стремят към по-близки отношения и да предявяват към партньора си необосновани претенции, като същевременно непрекъснато се опасяват, че той ще ги напусне. Или пък избягват всички тесни контакти, като така предотвратяват хипотетичния скандал и в същото време не дават възможност на самите себе си да получат подкрепа и разбиране от околните. При всички случаи те са заплашени от самота и депресия.

Живот на минно поле

Твърдението, че отказът наранява, може да бъде интерпретирано в съвсем пряк смисъл. Невролозите са открили, че процесът на отхвърляне и възникването на физическа болка активират една и съща мозъчна зона – предната част на кората. Дори раздялата с най-добрата приятелка може да бъде толкова опасна за вашето здраве, колкото докосването с гола ръка на горещия котлон.

Децата, които постоянно се намират в очакване на отказ, се отличават с голяма агресивност и по-често от съучениците си имат конфликти с учителите. Подрастващите реагират много болезнено на неприятностите, които им се случват с околните, и обикновено проявяват повишена прикритост и сдържаност през първите етапи от приятелските си отношения. Те изпитват трудности например при промяна на местоживеенето или училището, защото много трудно се адаптират към новите условия.

Естествено най-сериозни проблеми тази фобия създава за интимните отношения. Колкото и нежен и грижовен да е партньорът на човека, страдащ от повишена чувствителност, той непрекъснато се страхува да не бъде изоставен. Абсолютно безобидните жестове се възприемат като враждебни и заплашващи намерения, а това много пречи и на двамата да се насладят напълно на семейното щастие.

Животът с човек, който реагира болезнено на всеки отказ, прилича на минно поле. Всяка грешка, например позвъняване в 18.03, а не в 18.00, може лесно да провокира изблик на гняв у мнителната ви половинка. Тези хора се нуждаят от непрекъснато потвърждаване на чувствата на партньора. Но дори и ако непрекъснато предлагате все нови и нови доказателства за своята любов, дадената информация не се приема с абсолютно доверие, тъй като е била получена “до поискване”, а не спонтанно. Подобен подход не може да не дразни околните. Уверените в себе си хора много трудно могат да разберат подобен партньор.

Да се демонтира “свръхчувствителният радар”, в който тези хора са се превърнали, е трудно и на теория, и на практика. Разбирането на проблема е първата ви крачка към изхода от задънената улица. Най-доброто лекарство срещу безпокойството и болезнената чувствителност към отказ безспорно са верните и грижовни приятели, готови да изтърпят всички абсурдни изблици на “болния” и да работят върху създаването на силни, доверителни отношения. Страдащият от такава фобия човек започва да се чувства по-уверено, което му помага да подобри връзките си с околния свят. В крайна сметка празната електронна поща няма да се възприема като признак на безразличие от страна на близките или като вселенска катастрофа, а само като това, което е – празна електронна поща.