Тя предпочита Симеон Радев, автора на „Строителите на съвременна България”
«Точно преди един век големият гръцки писател, поет, драматург и философ Никос Казандзакис се запознава с първата българска художничка експресионистка Бистра Винарова във Виена, където тя, едва 21-годишна, е подредила своя графична изложба. Софиянката веднага му прави изключително силно впечатление не само с оригиналните си творби, но и с рядката си красота и интелигентност. На другия ден гъркът отново отива да види изложбата, на третия ден – пак, докато накрая, целият пламнал от притеснение, й предлага да се видят вечерта и да прекарат заедно в някое заведение. Оттук насетне бъдещият автор на «Зорба Гъркът» направо преследва младата художничка и накрая й предлага ръката си.
От купищата писма на Казандазис до художничката, които синът й Траян Радев грижливо пазеше до смъртта си, разбираме, че той безумно я е обичал и е бил готов да направи всичко за нея, но кой знае защо тя не му е отвърнала със същите силни чувства и той много е страдал от липсата на взаимност в срещите им», разказва изкуствоведът.
- Как само на 21 години една българка се озовава във Виена и даже излага там свои творби?
- След като прави началните си стъпки в рисуването в ателието на Елисавета Консулова-Вазова, снахата на Иван Вазов, през 1911 г. Бистра Винарова заминава за Дрезден, а по-късно за Мюнхен, Виена и Берлин, където учи живопис и едновременно с това излага свои работи. Изложбите й в Германия, Швейцария, Австрия, а след това и в Италия, Франция, Англия и Америка се посрещат изключително добре. Мюнхенският й професор Ханс Хофман насърчава дарбата й да се изявява еднакво добре както в портрета, така и в голото тяло.
Бистра е само на 23, когато в нея се влюбва
жененият и доста по-възрастен германски скулптор проф. Георг Колбе.
Отношенията им са белязани с много страст и нежност.
И друг много известен интелектуалец и поет Райнер Мария Рилке, е поразен от чара на Бистра Винарова. Той я забелязва на откриването на изложба във Виена, но не успява да я заговори. След време двамата се сблъскват случайно в една галерия. Рилке смята това за знак от съдбата, използва момента и й казва: "Щом се срещаме, значи, че съдбата ни свързва." По това време той е секретар на великия френски скулптор Огюст Роден. След време Рилке й посвещава нежни стихове. Любовта му обаче остава платоническа - разбираме го от многото писма, запазени в архива на художничката.
- Да се върнем на Никос Казандзакис. Защо според вас нашата художничка не е отговорила на чувствата му?
- Един бог знае! Синът й Траян Радев допускаше, че причина може да е елинизмът на гърка. По това време той е горещ привърженик на шовинистичната идея за създаване на велика гръцка държава, която да включи части и от България, Турция и Албания. "Добре че тогава майка ми е проявила благоразумие и прозорливост, защото доста по-късно Казандзакис стана известен с антибългарските си изказвания", коментира Траян Радев. Представяте ли си как са звучали идеите на елинизма в ушите на една голяма патриотка, чийто баща генерал Върбан Винаров е участвал във всички военни сражения по онова време и е бил един от първите ни офицери завършили висше военно училище в Русия, е след това е личен адютант на княз Батемберг и на Фердинанд!
Бистра Винарова
наследява красотата на майка си известната столична дама Елиза Винарова,
която украсява приеми и светски събирания и блести с пъргав ум и начетеност. Тя е дъщеря на известния възрожденец д-р Георги Вълкович, един от първите български професори медици в Цариград, а по-късно и в София. Разправят, че княз Фердинанд, който по това време още не е женен, я кани на няколко пъти в двореца, но тя категорично му отказва.
- Кой е мъжът, когото Бистра Винарова избира, след като не отговаря с взаимност на толкова знатни ухажори?
- Това е големият публицист, историк и дипломат Симеон Радев – авторът на знаменитата книга «Строители на съвременна България».
Когато през 1907-1908 г. започва да събира документи за написването на своите "Строители…", той веднага разбира, че няма да са му достатъчни само намерените материали, и тръгва да интервюира останалите живи участници в историческите събития непосредствено след Освобождението. Така през 1910-а, когато вече е известен публицист и дописник, автор на стотици блестящи статии за в. “Вечерна поща” и сп. “Художник”, Радев се озовава в дома на Елиза Винарова, за да разговаря с нея за покойния й съпруг и за някои близки до тяхното семейство исторически личности. Именно тогава се запознава и с Бистра Винарова, която му прави много силно впечатление със своята красота и интелект.
След 13 години двамата се виждат отново, само че във Виена. Там Бистра следва живопис, а Радев работи в архивите на бившата Австро-унгарска империя. Той е вече на 44 години, владее 5 езика, включително арабски и турски, и е утвърден дипломат – бил е пълномощен министър в Букурещ, Берн и Хага.
През 1922-ра двамата се сгодяват във Виена, а през 1923-а се женят в Цариград, където той е ипратен на дипломатическа работа.
През периода 1925-1933 г. Симеон Радев е наш посланик във Вашингтон, през 1935-1938 г. – в Лондон, през 1938-1940 г. – в Брюксел. Там, в изисканите салони на тези световни градове, хайлайфът веднага заговаря за прочутата двойка. До приятелство с тях се домогват политици, учени, артисти, журналисти.
Бистра Винарова, която владее няколко чужди езика, е
перлата на дипломатическите среди зад океана.
Разправят, че на един прием в българското посолство тя за изумление на присъстващите се явява в тоалет стил "Втора френска империя". С роклята с кринолин жената на посланика ни блести сред семплите дрехи на другите дами и събира възхитените погледи на кавалерите.
- Вярно ли е, че връзката на семейство Радеви е била толкова силна, че двамата можели да общуват помежду си и само по телепатия?
- Когато през януари 1944 г. над София прелитат големите англо-американски крепости-бомбардировачи и сеят разруха, семейството на големия наш историограф и дипломат Симеон Радев е в една вила в Бояна. Един ден той решава да слезе до София, за да свърши някаква работа. След часове във въздуха се разнася мощен тътен – градът отново е подложен на бомбардиране. Тогава съпругата на Радев – Бистра, се усамотява в един ъгъл на къщата, започва нервно да пуши и след около половин час каза на сина си: "Трайче, чух го! Баща ти е жив!" След няколко часа двамата, седнали на двора, виждат Радев да се прибира. Преди да стигне до тях, той извиква на жена си: "Чу ли ме, защото аз те чух!" Историкът Панайот Стойчев разказва за телепатичната връзка, която авторът на «Строители на съвременна България» и съпругата му – художничката Бистра Винарова, поддържат помежду си, както и за други интересни моменти от техния живот.
- Случката, която разказвате, може и да е чиста случайност. Знаете ли и други такива любопитни истории?
- Колкото щеш! Ще кажа само, че преди атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година Симеон Радев е бил предупреден от жена си за опасността, която го дебне.
- Каква е съдбата на семейството след преврата на 9 септември 1944 година?
- Като съпруга на «буржоазния историк» Симеон Радев, Бистра Винарова е отстранена от всякаква изложбена дейност. А самият Радев, след като през 1940 година се връща от Брюксел, е уволнен от външното ни министерство и е пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. В тези тежки години Радев пише спомени, които предава за жълти стотинки на БАН.
Народната власт настанява в дома на Радеви двама младоженци, а синът Траян дели стаята си със студент по медицина. Въпреки че има 3 висши образования - история, френска филология и библиография,
години наред той не може да си намери работа.
Занимава се с тежка физическа работа, от която печели дребни суми. Единственият редовен доход, който влиза в къщата им, е малката пенсия на баща му. Управляващите предлагат на Симеон Радев да промени възгледите си и редица факти от историографските си съчинения. Макар че мизерства, той не променя нищо от написаното.
Въпреки униженията, на които е подложен, синът не се отрича и за миг от името на баща си. Да се откаже от семейството си настоява известен професор от БАН, който щедро му обещава, че ако го направи публично, народната власт ще го приеме занапред като свой. Траян Радев отхвърля предложението с възмущение.
След 1950 година баща му успява да го направи свой секретар на отпуснатата щатна бройка от академията на науките. Публицистът има проблеми със зрението. Синът започва собственоръчно да обработва бащините си трудове. Симеон Радев умира на 15 февруари 1968 г., няколко дни след като книгата му “Ранни спомени” е подписана за печат. Едва след смъртта на баща си Траян Радев успя да купи първата и единствена пишеща машина в този дом, с която след това преписа и редактира епохалните трудове на своя баща. Негова е заслугата миналото лято да излезе от печат още един, трети том на «Строителите на съвременна България».
Уви, само трийсетина души го изпратиха в последния му път на Централните софийски гробища на 4 юни т. г.
Венелин МИТЕВ
От купищата писма на Казандазис до художничката, които синът й Траян Радев грижливо пазеше до смъртта си, разбираме, че той безумно я е обичал и е бил готов да направи всичко за нея, но кой знае защо тя не му е отвърнала със същите силни чувства и той много е страдал от липсата на взаимност в срещите им», разказва изкуствоведът.
- Как само на 21 години една българка се озовава във Виена и даже излага там свои творби?
- След като прави началните си стъпки в рисуването в ателието на Елисавета Консулова-Вазова, снахата на Иван Вазов, през 1911 г. Бистра Винарова заминава за Дрезден, а по-късно за Мюнхен, Виена и Берлин, където учи живопис и едновременно с това излага свои работи. Изложбите й в Германия, Швейцария, Австрия, а след това и в Италия, Франция, Англия и Америка се посрещат изключително добре. Мюнхенският й професор Ханс Хофман насърчава дарбата й да се изявява еднакво добре както в портрета, така и в голото тяло.
Бистра е само на 23, когато в нея се влюбва
жененият и доста по-възрастен германски скулптор проф. Георг Колбе.
Отношенията им са белязани с много страст и нежност.
И друг много известен интелектуалец и поет Райнер Мария Рилке, е поразен от чара на Бистра Винарова. Той я забелязва на откриването на изложба във Виена, но не успява да я заговори. След време двамата се сблъскват случайно в една галерия. Рилке смята това за знак от съдбата, използва момента и й казва: "Щом се срещаме, значи, че съдбата ни свързва." По това време той е секретар на великия френски скулптор Огюст Роден. След време Рилке й посвещава нежни стихове. Любовта му обаче остава платоническа - разбираме го от многото писма, запазени в архива на художничката.
- Да се върнем на Никос Казандзакис. Защо според вас нашата художничка не е отговорила на чувствата му?
- Един бог знае! Синът й Траян Радев допускаше, че причина може да е елинизмът на гърка. По това време той е горещ привърженик на шовинистичната идея за създаване на велика гръцка държава, която да включи части и от България, Турция и Албания. "Добре че тогава майка ми е проявила благоразумие и прозорливост, защото доста по-късно Казандзакис стана известен с антибългарските си изказвания", коментира Траян Радев. Представяте ли си как са звучали идеите на елинизма в ушите на една голяма патриотка, чийто баща генерал Върбан Винаров е участвал във всички военни сражения по онова време и е бил един от първите ни офицери завършили висше военно училище в Русия, е след това е личен адютант на княз Батемберг и на Фердинанд!
Бистра Винарова
наследява красотата на майка си известната столична дама Елиза Винарова,
която украсява приеми и светски събирания и блести с пъргав ум и начетеност. Тя е дъщеря на известния възрожденец д-р Георги Вълкович, един от първите български професори медици в Цариград, а по-късно и в София. Разправят, че княз Фердинанд, който по това време още не е женен, я кани на няколко пъти в двореца, но тя категорично му отказва.
- Кой е мъжът, когото Бистра Винарова избира, след като не отговаря с взаимност на толкова знатни ухажори?
- Това е големият публицист, историк и дипломат Симеон Радев – авторът на знаменитата книга «Строители на съвременна България».
Когато през 1907-1908 г. започва да събира документи за написването на своите "Строители…", той веднага разбира, че няма да са му достатъчни само намерените материали, и тръгва да интервюира останалите живи участници в историческите събития непосредствено след Освобождението. Така през 1910-а, когато вече е известен публицист и дописник, автор на стотици блестящи статии за в. “Вечерна поща” и сп. “Художник”, Радев се озовава в дома на Елиза Винарова, за да разговаря с нея за покойния й съпруг и за някои близки до тяхното семейство исторически личности. Именно тогава се запознава и с Бистра Винарова, която му прави много силно впечатление със своята красота и интелект.
След 13 години двамата се виждат отново, само че във Виена. Там Бистра следва живопис, а Радев работи в архивите на бившата Австро-унгарска империя. Той е вече на 44 години, владее 5 езика, включително арабски и турски, и е утвърден дипломат – бил е пълномощен министър в Букурещ, Берн и Хага.
През 1922-ра двамата се сгодяват във Виена, а през 1923-а се женят в Цариград, където той е ипратен на дипломатическа работа.
През периода 1925-1933 г. Симеон Радев е наш посланик във Вашингтон, през 1935-1938 г. – в Лондон, през 1938-1940 г. – в Брюксел. Там, в изисканите салони на тези световни градове, хайлайфът веднага заговаря за прочутата двойка. До приятелство с тях се домогват политици, учени, артисти, журналисти.
Бистра Винарова, която владее няколко чужди езика, е
перлата на дипломатическите среди зад океана.
Разправят, че на един прием в българското посолство тя за изумление на присъстващите се явява в тоалет стил "Втора френска империя". С роклята с кринолин жената на посланика ни блести сред семплите дрехи на другите дами и събира възхитените погледи на кавалерите.
- Вярно ли е, че връзката на семейство Радеви е била толкова силна, че двамата можели да общуват помежду си и само по телепатия?
- Когато през януари 1944 г. над София прелитат големите англо-американски крепости-бомбардировачи и сеят разруха, семейството на големия наш историограф и дипломат Симеон Радев е в една вила в Бояна. Един ден той решава да слезе до София, за да свърши някаква работа. След часове във въздуха се разнася мощен тътен – градът отново е подложен на бомбардиране. Тогава съпругата на Радев – Бистра, се усамотява в един ъгъл на къщата, започва нервно да пуши и след около половин час каза на сина си: "Трайче, чух го! Баща ти е жив!" След няколко часа двамата, седнали на двора, виждат Радев да се прибира. Преди да стигне до тях, той извиква на жена си: "Чу ли ме, защото аз те чух!" Историкът Панайот Стойчев разказва за телепатичната връзка, която авторът на «Строители на съвременна България» и съпругата му – художничката Бистра Винарова, поддържат помежду си, както и за други интересни моменти от техния живот.
- Случката, която разказвате, може и да е чиста случайност. Знаете ли и други такива любопитни истории?
- Колкото щеш! Ще кажа само, че преди атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година Симеон Радев е бил предупреден от жена си за опасността, която го дебне.
- Каква е съдбата на семейството след преврата на 9 септември 1944 година?
- Като съпруга на «буржоазния историк» Симеон Радев, Бистра Винарова е отстранена от всякаква изложбена дейност. А самият Радев, след като през 1940 година се връща от Брюксел, е уволнен от външното ни министерство и е пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. В тези тежки години Радев пише спомени, които предава за жълти стотинки на БАН.
Народната власт настанява в дома на Радеви двама младоженци, а синът Траян дели стаята си със студент по медицина. Въпреки че има 3 висши образования - история, френска филология и библиография,
години наред той не може да си намери работа.
Занимава се с тежка физическа работа, от която печели дребни суми. Единственият редовен доход, който влиза в къщата им, е малката пенсия на баща му. Управляващите предлагат на Симеон Радев да промени възгледите си и редица факти от историографските си съчинения. Макар че мизерства, той не променя нищо от написаното.
Въпреки униженията, на които е подложен, синът не се отрича и за миг от името на баща си. Да се откаже от семейството си настоява известен професор от БАН, който щедро му обещава, че ако го направи публично, народната власт ще го приеме занапред като свой. Траян Радев отхвърля предложението с възмущение.
След 1950 година баща му успява да го направи свой секретар на отпуснатата щатна бройка от академията на науките. Публицистът има проблеми със зрението. Синът започва собственоръчно да обработва бащините си трудове. Симеон Радев умира на 15 февруари 1968 г., няколко дни след като книгата му “Ранни спомени” е подписана за печат. Едва след смъртта на баща си Траян Радев успя да купи първата и единствена пишеща машина в този дом, с която след това преписа и редактира епохалните трудове на своя баща. Негова е заслугата миналото лято да излезе от печат още един, трети том на «Строителите на съвременна България».
Уви, само трийсетина души го изпратиха в последния му път на Централните софийски гробища на 4 юни т. г.
Венелин МИТЕВ
