Една от най-атрактивните двойки по време на тазгодишния Виенски бал в София бяха Мария и Любомир Калинови – българи, които от 40 години живеят в САЩ. През гостоприемния им дом в Хюстън са минали много българи-имигранти, нуждаещи се от помощ. Интересна е и съдбата на семейството на техните деца и внуци. Репортер на “Женски Тайни” се срещна с Мария Калинова за разговор малко преди заминаването й обратно в Америка.

- Г-жо Калинова, вашата братовчедка Виолета Сиракова – съдия във Видин, ми каза, че дъщеря ви е известна актриса в САЩ...
- Известна е, дотолкова доколкото игра във филма “Красив ум”. Тя има доста добри театрални роли, но в момента е в отпуск по майчинство – има си бебе. Най-интересното е, че дъщеря ми Вивиан, която се роди в Америка и израсна там, се омъжи за българин. Съпругът й дойде на работа при мъжа ми, и така се запознаха. Вивиан е много красива млада жена - кара 40-ата си година.

- Имате и други деца...
- Имам една дъщеря от предишен брак, и тя също е в Америка. Прибрах всичките си близки и там са всичките ми внуци. Задружно семейство сме. Родила съм две дъщери и двама сина. Единият е на 35 в момента, а другият почина от рак много млад. Беше само на 22, когато откриха болестта. Казаха, че е доброкачествено образувание зад гръдната кост, но после се оказа, че не е така!..

Умря на 27. Учеше медицина.

Усещаше края си и освободи приятелката си от връзката им!..Сега бебето на дъщеря ми Вивиан носи неговото име - Емъри.

- Защо избягахте от България?
- Съпругът ми е син на д-р Тодор Калинов, който е бил секретар на Иван Багрянов. Свекърът ми беше изключително интелигентен и талантлив човек – знаеше седем езика. След подписването на мирния договор става директор на митниците. Почват да го насилват да става член на БКП. А той не е бил никога член на никоя партия, а е заемал високи постове само заради високото си образование. Навремето е бил представител на “Дженерал мотърс” за цяла Европа. И този човек хем го карат да работи за интересите на България, хем го репресират, че даже и така го пребиват веднъж, че от побоя се налага да му махнат единия бъбрек. На сина му Любомир, моят съпруг, не му даваха разрешение да следва. Това беше една от основните причини да избягаме през 69-а година. През Югославия, в Италия, и оттам – в Америка. Завършихме там, като едновременно с това учехме и езика. Мъжът ми завърши машинно инженерство, а аз съм медицинска сестра, въпреки че имах талант за оперно пеене. Мъжът ми си разви собствен бизнес – не много голям, но наш. До 89-та живеехме в Лонг Айлънд, Ню Йорк, и после се преместихме в Хюстън. Като се родиха децата, пращахме ги при дядо им и баба им в България по стюардеси - на нас не ни даваха разрешение. Едва измолихме, когато вече свекърът ми беше много възрастен – 87, и 8 годишен, и ни изпрати нещо като прощално писмо, те със свекървата да ни посетят в САЩ. Така те дойдоха при нас, докато бяхме още в Ню Йорк. И двамата са вече покойници, а имотите които имаме в “Лозенец”, така или иначе няма да ни се върнат въпреки реституцията. Това, което виждам сега в България, никак не ми харесва. В Павлово, където

имаме една къща, живее синът на тази, която наричат “тотаджийката”

– гледам един пълен млад мъж, когото непрекъснато го пазят...

- Вероятно говорите за сина на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева – Делян Пеевски...
- Не знам имената, но все се питам: очевидно това са хора, чиито страхове идват от многото пари – а откъде са тези пари за десетина години – откъде толкова, пита ли ги някой?! Това е срамота.

- Значи избягахте от една не съвсем добра България, а сега откривате, че е станало още по-лошо...
- И въпреки това никога не сме говорили лошо за родината си. Никъде. Учехме децата си на български – всичките ни деца знаят езика и уважават България. Домът ни е широко отворен за българи – всъщност изобщо не се заключва. Влизате и викате високо:”Мария!” – така е у нас. Не харесвам единствено онези, които идват и почват веднага да хулят!..

- Разбрах, че имате съмнение, че са искали да ви убият при първото ви връщане в България...
- Да,

“катастрофираха” ме през лятото на 87-а година.

И аз, и братовчед ми, с когото катастрофирахме, сме на едно мнение по този въпрос, но и двамата не потърсихме сметка как се случи катастрофата. Това става действително при първото ми връщане в България. Малко преди да си дойда, от полицията питали свекърва ми кога си идвам. По-късно именно този факт ни наведе на мисълта, че катастрофата не е била случайна, а “планирана”.

Отидохме на гости на мой братовчед, за обяд. Той винаги е бил шофьор на големци. Някакъв негов комшия трябваше уж да ни вози наобратно, обаче не дойде. И се появява някакъв друг: “Аз, вика, ще ви откарам!” После разбрахме, че работел за службите. Помня само, че ме погледна учуден, като си сложих предпазния колан, когато седнах в колата, понеже в България те били нещо формално.

Може би тоя колан всъщност ме спаси. Не помня нищо, освен удара в някаква “Лада”, в която се блъснахме. Хората от тая кола са загинали, а аз се събудих в “Пирогов”. Казаха ми, че непрекъснато съм повтаряла в несвяст: “Какво стана и кой сте вие?!” – вероятно това са били последните ми думи към шофьора. Братовчед ми обаче не пожела да ровим повече в тая история. Изглежда се страхуваше.

- Как попаднахте на Виенския бал?
- Именно чрез тази моя братовчедка от Видин - Виолета. Тя знае, че сме винаги отворени за срещи с българи, че обичаме да кръстосваме и по екскурзии из страната. На бала се запознахме с интересни хора. Общувахме повече с френския посланик и преводачката му. Запознаха ни и с кметицата на София.

- Как ви се видя тя?
- Хубава жена, но неподходящо облечена. Може би някой дизайнер я е посъветвал да се облече така, но личеше че и тя се чувства някак неудобно в това си облекло. Все пак тя е делова дама, която представляваше там България, а това голямо деколте въздействаше някак притеснително на всички. Хора от такъв висок ранг трябва да внимават. Всъщност, наш братовчед – Вергил Йорданов е в момента в парламента, именно от страна на ГЕРБ. 


Еми МАРИЯНСКА