"Не изпадайте в паника, когато сте болни", съветва атрактивният изпълнител.
Стоян ЗАХАРИЕВ е български поп певец, автор на песни и музикален продуцент. Едва 4-годишен припява “Дилайла”, за което получава прозвището “Малкия Том Джоунс”. На 7 години баща му го завежда на прослушване при професионален музикант, където след час научава наизуст 2 песни, едната от които на сръбски език. Следват уроци по китара и солфеж. На 15 години създава първата си група, която нарича “Гама 5”.
На 21 години започва да учи в Българската музикална академия в класа на Маестро Ангел Заберски. През този период започва да пише и първите си песни, една от които става негова запазена марка - “Анджелика”. Първият му самостоятелен албум носи заглавието “Free From All” (1995 г.). През 1998 г. на пазара излиза и вторият му албум, наречен “Индиго”. През 2000 г. подписва договор със скандинавска издателска компания за продажба на песни. Големият успех не закъснява. През същата година “Sonny music” включват “Анджелика” в албума на популярната мексиканска група “OV7”, от който се продават повече от 2,5 милиона копия. През 2011 г. започва работа по най-новия си проект - музикалното телевизионно предаване “Canto - сцена за певци”.
- Г-н Захариев, имали ли сте инциденти от здравословен характер на сцената?
- Да, в ранната си кариера. Първия път паднах от сцената. Беше много оригинално. При едно завъртане залитнах и паднах. Под сцената имаше дансинг, а на него - няколко девойки. Една от тях успя да ме хване. И да ме прегърне. Успях да отиграя тази ситуация - с целуване на ръка и ново завръщане на сцената. Втората случка си беше направо страшна. Концертът беше на открито, валеше дъжд. Сцената беше влажна. От микрофона ме удари 220 волта ток! Този инцидент направо ме хвърли три метра назад, чак при барабаниста. Целият бях син от удара.
- Как се чувствате?
- Добре. Благодарен съм на Бог и на моите родители, че са ме създали здрав. Благодарен съм и на себе си за това, че успях да се опазя. Не съм чупил нищо, не съм правил катастрофи. Само веднъж претърпях операция на носовата преградка. Но тя беше с козметична цел.
- Как се грижите за здравето си?
- През последните години много внимавам с какво се храня. Държа и на физическата си активност. Приемам предимно зеленчуци, пиле, риба. Вместо хляб, картофи и ориз ям леща и боб, т.нар. бавни въглехидрати. Избягвам всякакви кроасани и други тестени продукти.
От 15 години не съм пил газирани напитки
Всеки ден приемам по много минерална вода. Алкохол почти не пия, освен малко червено вино.
- Защо водите толкова природосъобразен начин на живот?
- Не зная. Ще ви го обясня с пример. Цял живот съм ял само бялото месо от пилето. Но не зная защо. Винаги съм харесвал леща и боб, салати, риба. Никога не съм бил почитател на свинското и мазното или на меса с кокали. Не понасям т.нар. балкански манджи, като шкембе-чорба и прочее. Единствената ми слабост е шоколадът. През уикендите ям течен шоколад сутрин. Гледам да е сутрин, за да изгори до следобед. Старая се също много да се движа. Ако се тъпчеш с 5 филии хляб на ден и не се движиш, естествено е да имаш шкембе или да те заболи сърцето. Според мен най-съществена е превенцията на здравето. Най-важно е да не се разболееш. Не трябва да допускаш холестеролът да ти запуши артериите.
- Откъде имате такава медицинска грамотност?
- Чета. Човек трябва да чете и да се учи. Преди време се заглеждах само по етикетите на храните с цел да не купя нещо с изтекъл срок на годност. През последните години правя друго. Поглеждам да речем киселото мляко. Виждам, че на него пише 2 процента масленост. На 100 г се падат 80 калории. Веднага го умножавам по четири. Това мляко ще има 320 калории.
- Броите и калориите?!
- Не ги броя. Това става машинално. Зная, че за своята възраст, ръст и килограми трябва да приемам около 1 700 калории дневно. Ако закусвам с кисело мляко и сандвич (или омлет с краставичка и филийка хляб), зная отлично колко калории приемам на всяко хранене. Понякога си позволявам волности на ума, който храни и тялото. Съвсем съзнателно си отварям буркан с нутела. С кафенцето в неделя си хапвам по 2-3 малки лъжички. Мисля, че
човек не трябва да се лишава от нищо
Храненето трябва да бъде разнообразно, с ниско ниво на въглехидрати. Да се приемат повече протеини и зеленчуци.
- Защо казвате, че живеете с 300 км/ч или това вече е минало?
- Живеех така. Това беше преди около 10 години. Тогава нощта и денят бяха почти слети за мен. Нон-стоп пътувах, имах всякакви проекти. Животът ми беше нещо като постоянно парти. Днес съм забавил доста скоростта. По-точно е да се каже, че съм я оптимизирал. Понякога пак карам с 300 км/ч, но често доста по-бавно. Имам малко дете. Старая се да бъда по-ефективен в живота си. Искам да остава време за семейството ми.
- Спортувате ли?
- Ходя на фитнес, обичам да тичам, карам колело.
- Какво мислите за българските болници?
- Те са като българската музика. Има малко, но много качествени, организирани и менажирани болници, които са на европейско ниво. В масовите примери се наблюдава чиста разсипия в болниците. Сега е по-зле, отколкото във времето на комунизма. За мен в здравното заведение най-важна е личността на доктора. Аз отивам в болницата не заради сградата и нейните плочки, а защото там е д-р Иванов, д-р Петров или някой експерт, който знае и може. Германците с основание казват: “Няма извинение, че сте бедни! За вода и сапун винаги трябва да намирате пари”. Ще ви дам елементарен пример.
Недопустимо е в болница тоалетните да са заключени
и ключът да се намира у старшата сестра! Това е уникално унизително! Няма оправдание за бардака, който представляват повечето от нашите болници!
- Какви специалисти са нашите лекари?
- И те са в двете крайности. Има много добри и кадърни специалисти, но са малко на брой. Тъй като живеем в пазарна икономика, те се фокусират в собствен бизнес. Това е жалко! Мисля, че лекарската услуга трябва да бъде по джоба на обикновения човек. Лекарската професия според мен е адски отговорна. От медиците се изискват невероятни научни познания. Трябва да имат усет за преценка - за да поставят правилната диагноза.
- На какво ниво е българското здравеопазване?
- Общата компетентност на докторите е много висока, но нивото на услугата е много ниско.
- Какво мислите за цените на лекарствата?
- У нас те са много скъпи. Ще ви дам прост пример. Започва да ми тече носът. Веднага отивам на преглед. Купувам лекарства. Оказва се, че за тях съм дал 100 лв. - антибиотикът е 30 лв., хомеопатичните препарати - и те толкова, добавете и витамините.
- Кои са основните фактори, които увреждат здравето най-много според вас?
- Неправилното хранене, застоялият начин на живот, късната диагностика.
- Здрав ли е българинът?
- Разбира се, че не е здрав. Българинът има лоша цялостна култура, лошо възпитание, обездвижен е, не чете. От това страда и здравната му култура. Първото, което трябва да направи болният човек, е да не изпада в паника. Максимално бързо да разбере какво точно му има. И веднага да предприеме мерки за решаване на проблема.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
На 21 години започва да учи в Българската музикална академия в класа на Маестро Ангел Заберски. През този период започва да пише и първите си песни, една от които става негова запазена марка - “Анджелика”. Първият му самостоятелен албум носи заглавието “Free From All” (1995 г.). През 1998 г. на пазара излиза и вторият му албум, наречен “Индиго”. През 2000 г. подписва договор със скандинавска издателска компания за продажба на песни. Големият успех не закъснява. През същата година “Sonny music” включват “Анджелика” в албума на популярната мексиканска група “OV7”, от който се продават повече от 2,5 милиона копия. През 2011 г. започва работа по най-новия си проект - музикалното телевизионно предаване “Canto - сцена за певци”.
- Г-н Захариев, имали ли сте инциденти от здравословен характер на сцената?
- Да, в ранната си кариера. Първия път паднах от сцената. Беше много оригинално. При едно завъртане залитнах и паднах. Под сцената имаше дансинг, а на него - няколко девойки. Една от тях успя да ме хване. И да ме прегърне. Успях да отиграя тази ситуация - с целуване на ръка и ново завръщане на сцената. Втората случка си беше направо страшна. Концертът беше на открито, валеше дъжд. Сцената беше влажна. От микрофона ме удари 220 волта ток! Този инцидент направо ме хвърли три метра назад, чак при барабаниста. Целият бях син от удара.
- Как се чувствате?
- Добре. Благодарен съм на Бог и на моите родители, че са ме създали здрав. Благодарен съм и на себе си за това, че успях да се опазя. Не съм чупил нищо, не съм правил катастрофи. Само веднъж претърпях операция на носовата преградка. Но тя беше с козметична цел.
- Как се грижите за здравето си?
- През последните години много внимавам с какво се храня. Държа и на физическата си активност. Приемам предимно зеленчуци, пиле, риба. Вместо хляб, картофи и ориз ям леща и боб, т.нар. бавни въглехидрати. Избягвам всякакви кроасани и други тестени продукти.
От 15 години не съм пил газирани напитки
Всеки ден приемам по много минерална вода. Алкохол почти не пия, освен малко червено вино.
- Защо водите толкова природосъобразен начин на живот?
- Не зная. Ще ви го обясня с пример. Цял живот съм ял само бялото месо от пилето. Но не зная защо. Винаги съм харесвал леща и боб, салати, риба. Никога не съм бил почитател на свинското и мазното или на меса с кокали. Не понасям т.нар. балкански манджи, като шкембе-чорба и прочее. Единствената ми слабост е шоколадът. През уикендите ям течен шоколад сутрин. Гледам да е сутрин, за да изгори до следобед. Старая се също много да се движа. Ако се тъпчеш с 5 филии хляб на ден и не се движиш, естествено е да имаш шкембе или да те заболи сърцето. Според мен най-съществена е превенцията на здравето. Най-важно е да не се разболееш. Не трябва да допускаш холестеролът да ти запуши артериите.
- Откъде имате такава медицинска грамотност?
- Чета. Човек трябва да чете и да се учи. Преди време се заглеждах само по етикетите на храните с цел да не купя нещо с изтекъл срок на годност. През последните години правя друго. Поглеждам да речем киселото мляко. Виждам, че на него пише 2 процента масленост. На 100 г се падат 80 калории. Веднага го умножавам по четири. Това мляко ще има 320 калории.
- Броите и калориите?!
- Не ги броя. Това става машинално. Зная, че за своята възраст, ръст и килограми трябва да приемам около 1 700 калории дневно. Ако закусвам с кисело мляко и сандвич (или омлет с краставичка и филийка хляб), зная отлично колко калории приемам на всяко хранене. Понякога си позволявам волности на ума, който храни и тялото. Съвсем съзнателно си отварям буркан с нутела. С кафенцето в неделя си хапвам по 2-3 малки лъжички. Мисля, че
човек не трябва да се лишава от нищо
Храненето трябва да бъде разнообразно, с ниско ниво на въглехидрати. Да се приемат повече протеини и зеленчуци.
- Защо казвате, че живеете с 300 км/ч или това вече е минало?
- Живеех така. Това беше преди около 10 години. Тогава нощта и денят бяха почти слети за мен. Нон-стоп пътувах, имах всякакви проекти. Животът ми беше нещо като постоянно парти. Днес съм забавил доста скоростта. По-точно е да се каже, че съм я оптимизирал. Понякога пак карам с 300 км/ч, но често доста по-бавно. Имам малко дете. Старая се да бъда по-ефективен в живота си. Искам да остава време за семейството ми.
- Спортувате ли?
- Ходя на фитнес, обичам да тичам, карам колело.
- Какво мислите за българските болници?
- Те са като българската музика. Има малко, но много качествени, организирани и менажирани болници, които са на европейско ниво. В масовите примери се наблюдава чиста разсипия в болниците. Сега е по-зле, отколкото във времето на комунизма. За мен в здравното заведение най-важна е личността на доктора. Аз отивам в болницата не заради сградата и нейните плочки, а защото там е д-р Иванов, д-р Петров или някой експерт, който знае и може. Германците с основание казват: “Няма извинение, че сте бедни! За вода и сапун винаги трябва да намирате пари”. Ще ви дам елементарен пример.
Недопустимо е в болница тоалетните да са заключени
и ключът да се намира у старшата сестра! Това е уникално унизително! Няма оправдание за бардака, който представляват повечето от нашите болници!
- Какви специалисти са нашите лекари?
- И те са в двете крайности. Има много добри и кадърни специалисти, но са малко на брой. Тъй като живеем в пазарна икономика, те се фокусират в собствен бизнес. Това е жалко! Мисля, че лекарската услуга трябва да бъде по джоба на обикновения човек. Лекарската професия според мен е адски отговорна. От медиците се изискват невероятни научни познания. Трябва да имат усет за преценка - за да поставят правилната диагноза.
- На какво ниво е българското здравеопазване?
- Общата компетентност на докторите е много висока, но нивото на услугата е много ниско.
- Какво мислите за цените на лекарствата?
- У нас те са много скъпи. Ще ви дам прост пример. Започва да ми тече носът. Веднага отивам на преглед. Купувам лекарства. Оказва се, че за тях съм дал 100 лв. - антибиотикът е 30 лв., хомеопатичните препарати - и те толкова, добавете и витамините.
- Кои са основните фактори, които увреждат здравето най-много според вас?
- Неправилното хранене, застоялият начин на живот, късната диагностика.
- Здрав ли е българинът?
- Разбира се, че не е здрав. Българинът има лоша цялостна култура, лошо възпитание, обездвижен е, не чете. От това страда и здравната му култура. Първото, което трябва да направи болният човек, е да не изпада в паника. Максимално бързо да разбере какво точно му има. И веднага да предприеме мерки за решаване на проблема.
Едно интервю на Здравка ИВАНОВА
