Причината за драстичната мярка формално са новите условия, на които трябва да отговарят лечебниците от 2010 г. - да осигуряват 24 часа в денонощието възможност за прием при спешни състояния, да имат назначени лекари по съответните специалности, да разполагат с необходимата апаратура, както и да имат клинична лаборатория. Малките здравни заведения няма да могат да отговорят на новите критерии и затова не биха могли да сключат договор за работа с НЗОК, съответно да получават пари за извършената дейност. Истинската причина за закриването на почти половината болници у нас (те са общо 240) е липсата на пари в бюджета за здраве.

Сред първите здравни заведения, които ще хлопнат кепенци, е общинската болница в гр. Трън, защото за миналата година там имало само 94 души, приети за лечение. Подобно е положението в Брезник и Ивайловград. Общинската болница в град Кула също затваря, след като в края на миналата година спря да работи по клинични пътеки заради липса на квалифицирани кадри.

И болницата в Сопот щяла да бъде затворена, макар там през 2009 г. да са били оперирани 2182 души. Така е с многопрофилната болница в Ардино. Радомирската лечебница вече не работи от началото на новата година. Тя обслужваше три общини - Радомирска, Земенска и Ковачевска, но осем от всички девет лекари, работили там, са напуснали. В немалката болница имаше вътрешно отделение, хирургия, детска клиника, рентген и клинична лаборатория.

В други здравни заведения ще бъдат закривани отделни клиники - най-вече АГ и хирургии. Така е с болниците в Преслав и Нови пазар, където ще останат без родилно отделение заради липсата на специалисти. Бъдещите майки ще пътуват до болницата в Шумен, за да родят. АГ-отделението на болницата в Дряново ще има същата съдба, като там местните жени ще раждат в габровската областна болница.

През тази година всеки пациент ще е длъжен да плаща потребителска такса от 2% върху минималната работна заплата от 240 лв. за всеки ден престой в болница. Това прави по 4,80 лв. дневно, като таксата се дължи само през първите десет дни от престоя в болница. От плащането са освободени деца до 18 години, бременни и родилки до 45 дни след раждането, социално слаби, ветерани от войните и военноинвалиди, онкоболни, медицински специалисти, хора с увреждания и други. Тази информация, заедно със списък с консумативите и дейностите, които не покрива НЗОК и трябва да се купят от болния, ще бъде обявена на достъпно място във всяка болница. Целта на този списък е всеки човек да знае точно за какво може да му се искат пари при лечението и така да се ограничат рушветите в системата.

Другата голяма новост от тази година е, че линейките няма да имат право да отказват посещение при повикване от пациент. Екипите ще са задължени да отидат на адреса, да прегледат оплакалия се и да му сложат диагноза. В зависимост от състоянието на човека и спешността, линейката ще го закара до съответната болница или ще го остави на домашно лечение. Ако болницата, изпратила линейката, не може да се погрижи за пациента, колата трябва да го закара до друго здравно заведение, което има възможност да организира терапията му. При отказ за приемане в болница дежурният лекар е длъжен да отбележи аргументите си в амбулаторния журнал. За да се избегне напливът към “Спешна помощ”, особено в районите със закрити болници, към спешните центрове ще отворят кабинети, където ще се редуват специалисти и джипита, планират от здравното министерство. За заплата на медицинския персонал обаче ще са нужни близо 8 млн. лв., с които ведомството не разполага.

Марги Иванова