Христо ГЪРБОВ е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. От малък проявява артистични заложби - харесвало му да имитира различни хора. Сред най-популярните му роли са тези на Араламби в “Суматоха”, Сирано в “Сирано дьо Бержерак”, Пиер Миняр във “Вечеря за тъпаци”, запалянкото във “Фенове” и много други. Изиграл е над 40 роли. За изпълнението си в постановката на Иржи Менцел “Още веднъж отзад” през 2000 г. Гърбов получава най- престижното театрално отличие в България - “Аскеер”. Участва в култовото комедийното предаване “Улицата” на Теди Москов, както и в един от най-новите български сериали - “Морска сол”. Най-голяма известност получава с тв-шоуто “Комиците”, които в момента са на национално турне.

- Имали ли сте проблем със здравето по време на работа?
- По време на снимките на “Братът на бай Ганьо” ми беше спаднал гласът. Трябваше да пея и да танцувам. Танците не ме притесняваха толкова,но трябваше да изговоря изключително много текст. Играех с Татяна Лолова и с Кръстьо Лафазанов. Гласът ми беше толкова спаднал, че направо мутираше! Беше страшно неприятно за мен. Нямаше как да спрат снимките обаче. Най-вероятно съм карал някакво вирусно заболяване на крак. Стресът, който изживях тогава, беше голям. Хачо Бояджиев непрекъснато искаше нови и нови дубли. Колкото и да се стараех, гласът ми ме предаваше. Така си остана и на записа. Зрителите не ги дразни, но за мен притеснението беше голямо.

- Как се чувствате днес?
- Добре. До 30-годишната си възраст се занимавах с йога. Това ме предпази от много неща. Смятам, че владея тялото си много добре. Правя упражнения за гръбначния стълб, за тазобедрените стави, за сила на ръцете, за раменния пояс. Старая се да не се обездвижвам.

- Никакви здравословни проблеми ли нямате?
- Имам само наднормено тегло. Опитвам се да намаля стойностите на холестерола и на триглицеридите си. Правя си профилактични прегледи.

Трябва да ви кажа, че до този момент в живота не съм ходил на лекар

Дори не съм ползвал услугите на личния си лекар. По негов съвет си направих изследванията. Установиха се само леки отклонения от нормата, които ще се оправят с диета.

- С други думи - вие сте образец на добро здраве и това се дължи на йогата?
- Да, съгласен съм.

- Какво е вашето мнение за българските болници?
- Те попадат под репресивния поглед на правителството!

- Защо?
- Защото в тях се изразходват средства, а възвръщаемост няма. За управляващите болниците са място, където просто се изливат пари, без да има ефект.

- Чували ли сте нещо за Здравната каса?
- Срещу нея са повдигнати редица обвинения за потъване на средства.

- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Определено са високи. Но бизнесът с лекарствата е нещо друго.

- Какво?
- Той е просто търговия! Цялата здравна политика се определя от това какви лекарства да бъдат купени. Лично мен най-много ме тревожат проблемите на онкоболните. Как е възможно точно за тези хора да няма медикаменти?! Налага се близките им да ходят в чужбина, да влизат в още по-големи разходи. А не се знае лекарствата, които ще намерят, с какъв произход ще бъдат... Държавата няма никаква грижа за тези тежкоболни хора. А те са в най-голяма нужда! За мен това наистина

е престъпление!

- Пушите ли?
- Не. Отказах цигарите преди 18 години.

- Как го направихте?
- Използвах случай, когато бях болен от остър бронхит. В началото не пуших една седмица. После почна много да ми се пуши. Казах си: “Трябва да издържиш! Сега или никога!”. Така реших този проблем.

- Спортувате ли?
- Не. Имаме вила. Ходим там с жена ми Иглика. Аз кося двор от декар и половина. Там ми е фитнесът! Мисля, че да направиш един двор красив е по-смислено, отколкото да гледаш само себе си и мускулите си в огледалото.

- Спазвате ли диета?
- Опитвам се.

- С каква цел?
- Наднормено тегло.

- Вашето наднормено тегло е от сферата на фантастиката!
- Не е фантастика, за съжаление. Кантарът показва друго. Излишните килограми ми тежат. В повечето роли изпълнявам танцувални номера. В шоуто “Комиците” има много пластични моменти - тогава усещам тежестта на коремната част. С 5-6 кг съм над нормата. Започнах диета. Тя е нещо като разделно хранене. Махнах от менюто си хляба, сладките и солените храни.

- С какво се храните?
- С постни храни. От месата си позволявам само риба, пиле, телешко (ако е хубаво) или агнешко.

- Ядете малки животинки в нежив вид?
- Да. Един мой приятел работи като мен в градината. Беше се набол на столистник. Краищата му са остри като шипове. Пробол окото. Отива в болница - да го оперират по спешност. Почнали. Оттук нататък става като виц, но е истина. Спира токът. След известно време идва. Зашиват го. Тогава чак му казали, че е дошъл без направление и трябва да мине по клиничната пътека. Трябвало да мине през кардиолог и през още няколко кабинета.

- Но това се прави преди операцията, не след нея!
- Това е смешното, което исках да ви разкажа. Отишъл при кардиолога. Той го изгледал и попитал: “За какво идвате при мен?!”. Отговор: “Оперираха ми окото. Трябва да ме прегледате”. Въпрос на кардиолога: “Кога ви оперираха?”. Отговор на пациента: “Преди два дни”. Реплика на кардиолога: “Трябваше да дойдете при мен преди три дни! Веднага напуснете кабинета ми! Нищо не мога да направя за вас!”. В крайна сметка - изгонили го от всички кабинети... Оплака ми се: “Не можах да мина по никоя клинична пътека!”. За нас беше комично, но всъщност е трагично. После се шегуваше, че

пътеката му била много къса.

Никой не му дал никакъв документ.

- Не е имало пътека.
- Точно така е. Разказът на моя приятел беше смешен, но абсолютно показателен за това как всички администратори по болниците са си вързали гащите.

- Каква е диагнозата на нашето време?
- Мисля, че българското общество е с много слаба имунна система. Всякакви грипове, всякакви вируси - откъдето и да идват и с какъвто и характер да са - ни се лепят! В момента и аз имам летен вирус.

- Какъв?
- На горните дихателни пътища.

- Вярно ли е, че сте искали да станете лекар?
- Да.

- Защо?
- Защото винаги ми се е искало да помагам на хората. Страшно съм се измъчвал от това, че много от тях страдат. Мъчно ми е за онкоболните, за безсилието на медицината да се справи с рака. Мъчно ми е за това, че си отиват най-добрите от нас. Понякога се питам:

“Защо най-готините умират точно от рак?!”

Именно затова още от дете много исках да помагам на хората. Не зная защо, но имах чувството, че мога да лекувам. Още от тийнейджърска възраст започнах да се занимавам с йога. Страшно се запалих от източната медицина. Тя е основана на съвсем друг принцип. Китайската медицина залага на иглотерапията и на внушението. Лично аз съм силно впечатлен от учението на Дънов, както и от уменията на лечителя д-р Петър Димков. Занимавайки се с йога, стигнах до извода, че човек може и трябва сам да си помогне. За мен самовнушението е велика сила. Така реших, че мога да помагам и на други хора, ако стана лекар.

- Занимавате ли се още с йога?
- Вече не. Когато я практикувах, мислех, че е много важно да можеш да си владееш дишането и нервната си система. А аз съм нервен и сприхав човек. Правех най-простите упражнения от практиката на йога - съчетавах дишането с туптенето на сърцето си, за да се вкарам в някакъв ритъм.

- Защо днес не се занимавате с йога?
- Усетих, че призванието ми не е там. Явно няма да мога да постигна онова, което го пише в учебниците по йога - пълния синхрон със себе си. Насочих всичките си усилия към актьорската работа. Исках да я владея така, че винаги да бъда на ниво и да изпълнявам ролите си добре.

- Защо твърдите, че сте сприхав и нервен? Нямате вид на такъв човек.
- Слава Богу, че нямам такъв вид! По-добре е, нали?

- Трябва да има причина, за да твърдите това..
- Просто характерът ми е такъв.

- Какъв е, по-точно?
- Понякога съм спокоен и аналитичен. Но

бушоните ми избиват много често.

В спор обикновено силно се изнервям. Дори до степен, че не мога да се изразя! С други думи - ставам неприятна картинка.

- Какво може да ви изкара извън релси?
- Всичко. Най-вече, когато хората не разбират какво искам да кажа. От релси може да ме изкара със сигурност силният звук. Мразя силните звуци! Мразя пияниците страхотно! Не понасям грубостите. Мисля, че у нас в момента върлува страшна простащина. Възпитаните и добронамерени хора са безкрайно малко. Повечето от българите са станали хистерични в стремежа си да се доказват непрекъснато. Други стават хистерични от немотията, от бедността. И в двата случая хистерията и простотията са нетърпими за мен. Те ме вадят от равновесие.

- Защо българите стават все по-мрачни?
- Те са си мрачни, откакто се помня. Мисля, че тяхната мрачност в последно време се дължи на кризата, в която живеем и която сами си създаваме. До този момент се разбра, че ние не можем да се управляваме добре и да вървим на добре. След всяко поредно управление идва време на икономическа стабилизация. След това всичко отново рухва! И се започва отначало - с всяко правителство. Държавата ни е нискобюджетна. Парите, които достигат до обикновените хора, са малко. Губим страшно много, защото доходите ни са ниски. В сферите на изкуството, здравеопазването и образованието - области, които са насочени изцяло към обществото - непрекъснато текат съкращения. Колко хора си дават сметка, че по този начин се съкращават душата, животът и здравето на хората?!

- Здрави хора ли са българите?
- Не. По-скоро се правят на здрави. Дори и да имат проблеми, българите трудно отиват на лекар. Или тръгват към него в последния момент. Хората се страхуват от медиците и от профилактичните прегледи.

- Тежи ли ви да сте всенароден любимец?
- Не, не ми тежи. Напротив. Любопитно ми е. Понякога хора на улицата се обръщат към мен внезапно. Наскоро едно момченце на 10-11 години се изпъчи гордо пред мен и каза: “Ти знаеш ли, аз съм ти фен?” В случая той бе по-важен... Друг човек излизаше от портичка в квартала ми. Като ме видя, ме посочи с пръст и щеше да ми извади окото! Каза, че е мой фен. Отговорих: “Хубаво, братче. Благодаря, че си ми фен. Но да ме оставиш без око не е редно!”. Лаская се от народната любов. Но понякога хората са и тегоба.

- Вярно ли е, че в началото на демокрацията у нас сте искали да станете дистрибутор на салами?
- Абсолютно вярно е. През 1990-1991 г. аз се чудех откъде да си докарам допълнителни средства. С актьорската заплата просто не се живееше. Реших да търся алтернативни начини. Опитът ми да стана дистрибутор на салами беше неуспешен. Но щях да го направя, ако производителят ми беше разрешил да стана дистрибутор!

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА