Камен има дъщеря от половинката си Боряна.
Камен Алипиев-Кедъра е един от най-добрите спортни журналисти в българския тв ефир. Талантът му е открит от легендарния Сашо Диков, който през 1992-а му дава възможност за изява в Спортната редакция на БНТ. Бащата на Камен Алипиев също е известен спортен тв журналист - Цветан Алипиев. Кедъра е пионер в „семейния живот” без брак, защото от 20 години живее на семейни начала с приятелката си Боряна, с която се запознават в коридорите на телевизията. От любовта им се ражда дъщерята Александра, която прави връзката им „пълнолетна”, защото вече е почти на 18 години!
....................................
- Ти започваш работа още през 1987 г., но в рекламния отдел на БНТ. Бил си спортист, завършил си семестриално ВИФ, баща ти го познават всички – защо веднага не отиде в спортната редакция?
- Петте години, които прекарах като асистент-режисьор, ми помогнаха много и благодарение на тях научих за телевизията неща, които сега няма как да се научат. Контактите са си контакти, името е важно, но трябва да докажеш, че можеш, затова трябваше да се оправям сам.
- Кой е най-ценният съвет, пример или градивна критика, който си получавал от баща?
- Винаги ще си спомням изрази като: „от ефира връщане няма” и „навиците от улицата са динена кора в ефира”. Второто се отнася за говорните навици и жаргона, който по негово време беше абсолютно недопустим. Всъщност най-ценният му израз е казан не пред мен, а пред Вера Маринова:
“добрият спортен коментатор трябва да има в главата си кладенец”.
Кладенецът всъщност е метафора за богатата обща култура и солидните спортни познания, без които въобще не си струва да сядаш пред микрофона
- Шефът на „Черно море” Асен Христов те обвини в ефир, че Тити Папазов ти плаща, за да не критикуваш баскетболния „Левски”, а ти му се закани, че ще го съдиш, ако не ти се извини! Но си близък приятел с Тити от години, а и си върл левскар - защо тогава се засягаш?
- Асен ми се извини още следващата седмица на един мач в Самоков и сега сме в чудесни отношения. Той заслужава само похвали заради това, което прави за спорта. Що се отнася до приятелството ми с Тити – никога не съм го крил и се гордея с него. Но това, че сме играли заедно с него баскетбол в „Левски” като юноши и че заедно си мечтаехме да станем треньори, няма нищо общо с необоснованото обвинение в корупция! Може да ти звучи високопарно, но(освен семейството и приятелите), имам само едно скъпо нещо и това е доброто ми име. Затова и се засегнах.
- Получавал ли си предложения за платени репортажи или положителни коментари?
- Да, получавал съм. Но всички удряха греда с мен.
- На времето ти застана твърдо на страната на Максим Стависки - защо?
- Тогава се опитах да кажа, че той се самонаказва достатъчно и евентуалният му престой в затвора няма много да промени нещата. Надявам се не мислиш, че го смятам за невинен?! Но най-лесното е да нападаш, да обвиняваш, да вземеш правилната позиция на страдащите семейства и
да направиш довчерашния си национален герой на парцал.
Много по-трудно е да се опиташ разбереш страданието и на другата страна, преди да започнеш да хвърляш камъни. След това имаше и един скандал с Албена (Денкова) като шеф на федерацията, от който ми е останал лош вкус в устата, защото обвиненията срещу нея тръгнаха от нашето студио и още не съм, а и сигурно никога няма да бъда сигурен, че съм бил прав в този случай...
- Какво ще кажеш за сегашните футболисти, които не излизат от чалга-заведенията и се фокусират повече в силикона и повечето „бройки” с плеймейтките, отколкото в тренировките?
- Повечето от „героите”, за които говориш, не са футболисти, а клоуни и не са чували за неща като „Воля за победа”. Спомни си как започна Ники Михайлов и каква метаморфоза претърпя при допира си с истинския професионализъм. Вярно, че засега показва лош вкус по отношение на жените, но у него не остана и следа от предишния арогантен младеж, напротив – стана отговорен. Що се отнася за бройките, силикона и чалгата – те не са проблем само на футболистите. Те формират мисленето на цяло поколение, за което други ценности няма. И това, за съжаление, ще даде доста негативни резултати в съвсем близко бъдеще.
- Ето обаче едно мнение за теб от журналиста Георги Неделчев: „Неговият стил винаги е бил и ще бъде запазена марка - смес от самодоволство, запалянковщина и странна фамилиарност с гостите. За този човек времето е спряло.”
- Мога да ти отговоря и със заглавието на въпросния „журналист”:
„Кедъра и Петела осраха световното!”
Винаги съм отворен към критика, стига тя да ми дава повод за размисъл и да ми помага да вървя напред. Сега ми е най-лесно да ти отговоря с мнението си за Неделчев, но смятам за прекален комплимент дори споменаването на името му. Със сигурност имам запазена марка, но тя е съставена от други компоненти. Може би това за фамилиарността е вярно, но в повечето случаи става дума за гости, които познавам от години. Всъщност истинският телевизионен критик (освен Негово Величество Зрителя) е само един и той се казва Кеворк Кеворкян!
- Често влизаш в рубриките на „Господари на ефира”, с какво не беше съгласен и те подразни от излъченото, за да се обадиш на Рачков преди време?
- Това е стара история! Франк Синатра е казал, че няма лоша реклама, важното е да не ти объркат името! Подкрепям това и не ми пука, а и повечето неща, с които съм впечатлил “господарите”, са забавни и не са повод да се срамувам. Въпросният случай е свързан с някакво изречение, което според тях беше нечленоразделно, а всъщност много добре се разбираше какво казвам.
- Сигурно си имал много гафове в ефир и „зад кедър” - кои смяташ за забавни и кои са непростими?!
- Винаги има гафове. За разлика от повечето суперзвезди в българския ТВ бизнес, ние работим само „на живо”, каквото кажем – това излиза в ефир, няма време за монтаж и за чистене на грешките. Един от най-популярните ми напоследък гафове е как по време на баскетболен мач нарекох един фен на Левски „изрод”. Беше много идиотска ситуация, той ни атакува в гръб с един рупор и както си коментирахме започна да крещи: „Манченко, Манченко, кажи за съдиите, Манченко!”, а аз, без да се сетя да си сваля слушалките, се обърнах да го изгоня и това, което му казах, влезе в прякото предаване и естествено в „Господарите”. А непростими неща няма...
- За теб почти няма пикантни слухове - пазиш ли се или това е заради факта, че от 20 години живееш с една и съща жена?
- Не съм интересен на „клюкарските” издания. Макар че
- наскоро обявиха, че съм „счупил китките”...
Или че съм бил мъртвопиян в столичен клуб - и това „журналистическо откритие” беше подплатено със снимка от „Фейсбук”, открадната от профила на колежката ми Тони Близнакова.
- Дългогодишната ти приятелка Боряна е твоя колежка от БНТ - не скандализирахте ли пуританите там? Толкова време живеете без брак, а имате почти 18-годишна дъщеря?
- Боряна не работи в БНТ от 2008-а, отначало й беше много криво, но сега със сигурност е доволна, защото натрупа доста опит в други медии. С нея се запознахме в коридорите на БНТ, по-точно в една тонкабина и трябваше дълго време да я гоня, за да ми обърне внимание. В БНТ няма чак толкова много пуритани за скандализиране, а и едва ли ние сме първата такава двойка в близо 53-годишната история на „Сан Стефано” 29.
- Не е ли време да станеш шеф на спортната редакция след почти 25 години работа там?
- Има време за всичко. Да бъда началник, никога не е било моя цел. Хубаво е, ако си началник, нещата да зависят от теб ...
Едно интервю на Светлана ТЕРЗИЕВА-СЕСИЛ
....................................
- Ти започваш работа още през 1987 г., но в рекламния отдел на БНТ. Бил си спортист, завършил си семестриално ВИФ, баща ти го познават всички – защо веднага не отиде в спортната редакция?
- Петте години, които прекарах като асистент-режисьор, ми помогнаха много и благодарение на тях научих за телевизията неща, които сега няма как да се научат. Контактите са си контакти, името е важно, но трябва да докажеш, че можеш, затова трябваше да се оправям сам.
- Кой е най-ценният съвет, пример или градивна критика, който си получавал от баща?
- Винаги ще си спомням изрази като: „от ефира връщане няма” и „навиците от улицата са динена кора в ефира”. Второто се отнася за говорните навици и жаргона, който по негово време беше абсолютно недопустим. Всъщност най-ценният му израз е казан не пред мен, а пред Вера Маринова:
“добрият спортен коментатор трябва да има в главата си кладенец”.
Кладенецът всъщност е метафора за богатата обща култура и солидните спортни познания, без които въобще не си струва да сядаш пред микрофона
- Шефът на „Черно море” Асен Христов те обвини в ефир, че Тити Папазов ти плаща, за да не критикуваш баскетболния „Левски”, а ти му се закани, че ще го съдиш, ако не ти се извини! Но си близък приятел с Тити от години, а и си върл левскар - защо тогава се засягаш?
- Асен ми се извини още следващата седмица на един мач в Самоков и сега сме в чудесни отношения. Той заслужава само похвали заради това, което прави за спорта. Що се отнася до приятелството ми с Тити – никога не съм го крил и се гордея с него. Но това, че сме играли заедно с него баскетбол в „Левски” като юноши и че заедно си мечтаехме да станем треньори, няма нищо общо с необоснованото обвинение в корупция! Може да ти звучи високопарно, но(освен семейството и приятелите), имам само едно скъпо нещо и това е доброто ми име. Затова и се засегнах.
- Получавал ли си предложения за платени репортажи или положителни коментари?
- Да, получавал съм. Но всички удряха греда с мен.
- На времето ти застана твърдо на страната на Максим Стависки - защо?
- Тогава се опитах да кажа, че той се самонаказва достатъчно и евентуалният му престой в затвора няма много да промени нещата. Надявам се не мислиш, че го смятам за невинен?! Но най-лесното е да нападаш, да обвиняваш, да вземеш правилната позиция на страдащите семейства и
да направиш довчерашния си национален герой на парцал.
Много по-трудно е да се опиташ разбереш страданието и на другата страна, преди да започнеш да хвърляш камъни. След това имаше и един скандал с Албена (Денкова) като шеф на федерацията, от който ми е останал лош вкус в устата, защото обвиненията срещу нея тръгнаха от нашето студио и още не съм, а и сигурно никога няма да бъда сигурен, че съм бил прав в този случай...
- Какво ще кажеш за сегашните футболисти, които не излизат от чалга-заведенията и се фокусират повече в силикона и повечето „бройки” с плеймейтките, отколкото в тренировките?
- Повечето от „героите”, за които говориш, не са футболисти, а клоуни и не са чували за неща като „Воля за победа”. Спомни си как започна Ники Михайлов и каква метаморфоза претърпя при допира си с истинския професионализъм. Вярно, че засега показва лош вкус по отношение на жените, но у него не остана и следа от предишния арогантен младеж, напротив – стана отговорен. Що се отнася за бройките, силикона и чалгата – те не са проблем само на футболистите. Те формират мисленето на цяло поколение, за което други ценности няма. И това, за съжаление, ще даде доста негативни резултати в съвсем близко бъдеще.
- Ето обаче едно мнение за теб от журналиста Георги Неделчев: „Неговият стил винаги е бил и ще бъде запазена марка - смес от самодоволство, запалянковщина и странна фамилиарност с гостите. За този човек времето е спряло.”
- Мога да ти отговоря и със заглавието на въпросния „журналист”:
„Кедъра и Петела осраха световното!”
Винаги съм отворен към критика, стига тя да ми дава повод за размисъл и да ми помага да вървя напред. Сега ми е най-лесно да ти отговоря с мнението си за Неделчев, но смятам за прекален комплимент дори споменаването на името му. Със сигурност имам запазена марка, но тя е съставена от други компоненти. Може би това за фамилиарността е вярно, но в повечето случаи става дума за гости, които познавам от години. Всъщност истинският телевизионен критик (освен Негово Величество Зрителя) е само един и той се казва Кеворк Кеворкян!
- Често влизаш в рубриките на „Господари на ефира”, с какво не беше съгласен и те подразни от излъченото, за да се обадиш на Рачков преди време?
- Това е стара история! Франк Синатра е казал, че няма лоша реклама, важното е да не ти объркат името! Подкрепям това и не ми пука, а и повечето неща, с които съм впечатлил “господарите”, са забавни и не са повод да се срамувам. Въпросният случай е свързан с някакво изречение, което според тях беше нечленоразделно, а всъщност много добре се разбираше какво казвам.
- Сигурно си имал много гафове в ефир и „зад кедър” - кои смяташ за забавни и кои са непростими?!
- Винаги има гафове. За разлика от повечето суперзвезди в българския ТВ бизнес, ние работим само „на живо”, каквото кажем – това излиза в ефир, няма време за монтаж и за чистене на грешките. Един от най-популярните ми напоследък гафове е как по време на баскетболен мач нарекох един фен на Левски „изрод”. Беше много идиотска ситуация, той ни атакува в гръб с един рупор и както си коментирахме започна да крещи: „Манченко, Манченко, кажи за съдиите, Манченко!”, а аз, без да се сетя да си сваля слушалките, се обърнах да го изгоня и това, което му казах, влезе в прякото предаване и естествено в „Господарите”. А непростими неща няма...
- За теб почти няма пикантни слухове - пазиш ли се или това е заради факта, че от 20 години живееш с една и съща жена?
- Не съм интересен на „клюкарските” издания. Макар че
- наскоро обявиха, че съм „счупил китките”...
Или че съм бил мъртвопиян в столичен клуб - и това „журналистическо откритие” беше подплатено със снимка от „Фейсбук”, открадната от профила на колежката ми Тони Близнакова.
- Дългогодишната ти приятелка Боряна е твоя колежка от БНТ - не скандализирахте ли пуританите там? Толкова време живеете без брак, а имате почти 18-годишна дъщеря?
- Боряна не работи в БНТ от 2008-а, отначало й беше много криво, но сега със сигурност е доволна, защото натрупа доста опит в други медии. С нея се запознахме в коридорите на БНТ, по-точно в една тонкабина и трябваше дълго време да я гоня, за да ми обърне внимание. В БНТ няма чак толкова много пуритани за скандализиране, а и едва ли ние сме първата такава двойка в близо 53-годишната история на „Сан Стефано” 29.
- Не е ли време да станеш шеф на спортната редакция след почти 25 години работа там?
- Има време за всичко. Да бъда началник, никога не е било моя цел. Хубаво е, ако си началник, нещата да зависят от теб ...
Едно интервю на Светлана ТЕРЗИЕВА-СЕСИЛ
