“През 1990 г. имахме много трудни разговори с лидерите на БСП. Успяхме да убедим комунистите, че президентът трябва да е от демократичната опозиция и те, макар и трудно, се съгласиха.
 
Иначе заплашихме, че ще искаме нови избори, а кризата вече беше понапреднала. Като председател на Координационния съвет на СДС тогава предложих кандидатурата на д-р Петър Дертлиев за президент на страната... След като след 2 дни се проведоха още гласувания, стана ясно, че кандидатурата на Дертлиев няма да мине. Без подкрепата на част от комунистите ние не можехме да спечелим.

И тогава реших да поканя Блага Димитрова за наш кандидат-президент. Тя категорично отказа под претекст, че е болна и здравето не й позволява да се натовари с такива тежки ангажименти...

И старите кримки в СДС свикаха Координационния съвет по своя инициатива на 30 юли. Те направо започнаха да ме обработват да се кандидатирам за президент, но аз не желаех този пост. Причината - СДС беше доста пъстра коалиция и можеше да се разпадне... Те обаче настояха...

Нямаше как, трябваше да се съглася при това положение. И така, на следващия ден бях предложен като кандидатура на СДС официално. При гласуването получих 265 гласа и бях избран”, спомня си големите политически игри Желев, който впоследствие беше презрян от “сините” заради прословутите “Боянски ливади” през лятото на 1992 г.

Желю Желев разкрива и една малка тайна на своето вице Блага Димитрова: “Блага я тресеше някаква шпиономания - че охраната й я следи. Поради това не искаше никаква охрана, но тя бе задължителна.”