Лазар Колев, основният заподозрян за убийството на сестрите Белнейски, е заплашил, че ще се самоубие. Пред съкилийник той е споделил, че не издържа на натиска, на който е подложен, разкриха източници на “ШОУ” от затвора в Пазарджик, където Колев бе преместен след няколкомесечен престой в ареста на Националната следствена служба.

“Чувствам се зле, не ме чака нищо хубаво и не виждам смисъл да продължавам”, твърдял Лазар Колев. След преместването му в пазарджишкия затвор той е поставен при добри условия, с него в един отряд лежат стари познати, с които се е срещал при предишния си престой, когато излежава присъда за кражба на мобилен телефон. В началото Колев се държал като местна знаменитост и се хвалел, че е най-известният затворник в Пазарджик. С течение на времето обаче изпаднал в депресия и все повече споделял, че иска да сложи край на живота си.

Марин Марковски, адвокатът на Лазар Колев, отрече неговият клиент да е във

влошено психическо състояние

“Мисля, че се чувства добре. Върнат е в една позната обстановка, с която е свикнал, няма причини за тревоги”, убеден е Марковски. Майката на Лазар Колев Мариана обаче също била притеснена за състоянието на сина си. “Страх ме е, че той е зле психически, могат и да поръчат да го убият. В затвора лесно може да бъде инсценирано сбиване, при което синът ми да пострада”, твърди тя.

Лазар Колев е поставен на общ режим, всеки ден излиза на т.нар. “каре” и по време на разходката се среща със затворници и от други отряди. Няма ограничения и в това да посещава лишени от свобода в други килии през деня.

След последното си преместване в пазарджишкия затвор той започнал да се увлича от философска литература и молел библиотекаря на затвора да му набави такива книги.

Интересното в случая е, че при психологичната експертиза Колев бе оценен като човек със средно ниво на интелигентност, склонен да се подчинява, със скрита в себе си агресия. Именно това беше причината следователите да търсят и друг участник в убийството на Белнейски. Тяхната теория бе, че Лазар няма нито потенциала, нито знанията, за да може сам да планира заличаването на следите след извършване на престъплението.
До момента обаче по телата на сестрите Белнейски е открито само ДНК от Лазар Колев. Още по време на първата патоанатомична експертиза е

иззет генетичен материал,

който би могъл да отговаря на друг човек, но заради грешки при съхраняването тези улики се оказаха недостатъчни, за да бъде намерен и евентуалният втори убиец.

Делото за убийството на сестрите Белнейски трябва да влезе в съда до месец. Дотогава разследващите ще трябва да са готови и с окончателния вариант на обвинението срещу Лазар Колев. Поради липса на достатъчно улики не може да се каже нито къде е било извършено убийството, нито по какъв точно начин са умрели двете момичета, твърдят запознати с делото. В документа, с който Лазар Колев е привлечен като обвиняем, се твърди, че жестокото престъпление е било извършено в рамките на три дни – от 29 до 31 януари 2006 г. За този тридневен период той се е опитал да даде алиби, което впоследствие се е провалило.

Версии

Една от версиите, по които тръгват разследващите още от момента, в който стигат до Лазар Колев, е че всъщност в убийството е замесен вуйчо му Паун Лазаров. Той е сред известните бизнесмени в Пазарджик, има и силно политическо лоби. Приближен е до сегашния кмет на града Тодор Попов. Близък приятел е и с предишния шеф на областната дирекция на полицията в града Жоро Стоицев. Двамата често ходят на лов, виждат се и по други поводи. Именно Жоро Стоицев е този, който започва разследването на жестокото убийство.

Заради множество грешки на полицаи местопрестъплението е опорочено, унищожени са важни следи още в първите часове след намирането на труповете в местността “Грамадите” край Пазарджик. Екипът, който извършва огледа, не загражда мястото, да тъпчат край труповете са допуснати дори журналисти и по този начин са загубени много улики.
В първите часове, в които полицаите започват по навик да привикват сводници от ромския квартал на Пазарджик, не са назначени дори ДНК-експертизи.

Стига се до там, че труповете на двете момичета след аутопсията са оставени в помещение без охрана, до което всеки би могъл да има свободен достъп. По-късно това ще даде основание на тези, които защитават Лазар Колев, да твърдят, че уликите не са взети и съхранявани според законовите изисквания. Заради всичките тези пропуски Жоро Стоицев е критикуван и обвиняван, че не си е свършил работата. Покрай топлите му връзки с Паун Лазаров възниква и съмнението

дали не е помагал на приятеля си

Още в първите дни след ареста на Лазар Колев по подозрение, че той е убиецът на сестрите Белнейски, вуйчото Паун Лазаров е другият заподозрян. По време на разпитите те разпитват с часове племенника му и го питат дали не прикрива по-висшестоящ съучастник. Лазар Колев обаче отричал до последно. Така разследващите са принудени да привикат на разпит самия вуйчо. Странното е, че той дава противоречиви обяснения къде се е намирал по време на убийството на момичетата. Заради това той е подложен на детектор на лъжата, който да установи със сигурност мами ли вуйчото или не.

Теория на конспирацията

Версията, че Лазар Колев е имал по-висшестоящ съучастник, се подкрепя и от друг затворник с интересно минало – Страхил Атанасов. Той също е от Пазарджик, в миналото се отърква покрай местните мутренски величия, но край в “кариерата” му слага дело за изнасилване на момиченца. Заради тежкото престъпление Страхил Атанасов е осъден на 18 години затвор. Зад решетките той развива активна дейност, пише доноси срещу съкилийници и постепенно се сдобива с по-особен статут. Докато лежи в Пловдив, му е поверено да стопанисва дори затворническата лавка. Далаверата секва, когато е спипан, че краде от провизиите.

След като е върнат в София, Страхил Атанасов започва да разказва на всички една и съща версия – че е внедрен от МВР с една единствена цел – да се сближава с различни съкилийници и да изтисква информация за тях. Всички му вярват, още повече, че при него на свиждане се отбиват известни прокурори и следователи. След всяка среща Страхил “се надува” и казва: “Дойдоха при мен да им помогна малко!”
Година след смъртта на сестрите Белнейски той започва да

пише писма до различни институции,

в които твърди, че има важна информация за убийството на момичетата. Страхил Атанасов се представя за един от най-добрите приятели на Лазар Колев. По време на срещите си с хора от екипа, разследващ убийството на сестрите, той твърди, че всъщност Паун Лазаров стои в основата на убийството.

През август м.г. Страхил Атанасов е пуснат с прекъсване, за да може да погребе баща си, но не се връща в уречения ден обратно в затвора и е обявен за общонационално издирване. Докато е на свобода, Страхил Атанасов се свърза с репортер на “ШОУ”. По време на телефонните разговори той ползва различни, предплатени сим карти, за да не бъде проследен. Страхил Атанасов се взима наистина насериозно: “Няма да се върна, защото имам още работа по това да разкрия кои са истинските убийци на сестрите Белнейски, и когато му дойде времето, това ще се разбере”, твърди Страхил Атанасов. Да се издържа, докато бяга от затвора, му помага първата съпруга на Куйович. Или поне така твърди той: “С Куйович се сближихме, докато бях в затвора. Като разбра, че излизам, ме натовари със задачи, които сега върша и й помагам!”

Страхил Атанасов е безславно заловен, докато прави опит да обере... книжарница в Русе. След кратко преследване той е вкаран отново в софийския затвор.

Заради твърденията му, че знае неизвестни досега обстоятелства около убийството на двете сестри, Страхил Атанасов е привикан на разпит в Националната следствена служба, където той дава неясни и объркани показания, разкриха източници на “ШОУ” от разследването.

Мария НИКОЛАЕВА