Вежди Рашидов прегръща Йълдъз Ибрахимова на поредната бляскава изложба. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Иван Пенев е роден на 13 август 1945 г. в Кюстендил. Завършил е ВИИИ “Николай Павлович”, специалност декоративно-монументална живопис при проф. Г. Богданов. Работи като реставратор, уредник и главен уредник в Художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора” в родния си град. Негови творби – керамика, витраж, мозайка, живопис и приложна графика, се намират в престижни частни колекции в България, Франция, Австрия, Германия, Перу, САЩ, Кипър, Англия, Швейцария, Македония.
..........................................................
- В юбилейния ти албум - ретроспекция на цялостното ти творчество, още на първите страници виждаме две графики на Вежди Рашидов, които нямат нищо общо със сегашния мастит творец и министър на културата. Толкова ли зле е изглеждал в ония години?
- Рисувал съм го като студент, бяхме приятелчета. Аз бях в пети курс, той - в трети. Имахме един преподавател по научен комунизъм, вече съм му забравил името, който не го обичаше заради това, че е турчин. И искаше да го скъса и да му провали следването. Тогава бях във вузовския комитет /на комсомола – б.а./ заедно с Краси Вълканов и защитихме Веждичката като талантлив човек и като художник, който трябва да си продължи образованието в академията. На него това му е направило силно впечатление – слушал зад вратата какви ги нищим на твърде висок глас. Особено се впечатлил от ултимативния тон, който съм държал на даскала по научен комунизъм… Така станахме семейни приятели. До момента, до който вече неговата кариера тръгна в друга посока. И оттогава не съм му се обаждал. Въпреки че ме е канил. Ще му ходя някой ден на гости…
- Светлин Русев като председател на СБХ, воглаве с Миланка Грозданова, тогавашен секретар “Пропаганда и агитация” в ОК на БКП, лобираха твърде много за кюстендилските художници. Спомням си, че вие бяхте най-галените деца на интелигенцията. Ползвахте най-различни благинки като собствено държавно ателие, докато работнически семейства се завираха в неугледни квартири. Затова и мнозина от новите демократи ви нарочиха за комунисти.
- Има нещо вярно /смутено – б. а./… Вярно е това, че тогава на културата се обръщаше повече внимание. В сравнение със сегашното западане на СБХ като творческа институция, оттеглянето на някои големи имена оттам - не знам с каква цел след демокрацията. Така че си прав…
- Вашата гилдия осъди предишния кмет Кирил Алексов, а допуснахте човека на енергийния бос Христо Ковачки – Петър Паунов, да спечели втори мандат. Та този човек се подиграва с всички вас от четири години насам! Той постоянно се гъбарка с интелектуалния елит на Кюстендил, наричайки ви пренебрежително “ония, брадатите”?!
- Алексов ми нанесе една писмена обида като главен уредник на ХГ “Владимир Димитров-Майстора” – че се
“скитам като бездомно куче из града
и нищо не съм направил за този град”. Което не е вярно! Имам поне пет фрапантни пластики. Ксерокопирах обвинението му, раздадох го на всички партии, но нито една от тях не пое ангажимент за някаква реакция. Осъдих го като частно лице за обида – и морално, и материално.
Но не за 1 лев, както е при някои други колеги. След финализиране на делото съдия-изпълнителят дори ме попита как да му вземем парите. “Ами запорирайте му една заплата, тя е 900 лв., и ми я преведете на моя сметка”.
- Та как ще изглеждат предстоящите баталии с Паунов?
- Много трудно! В последните години като председател на съюза на художниците поддържахме една къща, която е общинска собственост, и за която плащахме наема в картини. Паунов каза, че не може да плащаме в картини, а в пари. Определиха 60 лв. на месец. Бях принуден от колегите да взимам по 3 лв. членски внос, след като в СБХ е 1,50 лв. Върнахме му къщата, сега сме без база. Всеки се справя индивидуално…
Преди изборите Паунов обяви, че ще кандидатства Кюстендил да стане Европейска столица на културата. Но как ще го постигне, след като много от колегите се изнесоха по чужбина. Както един политик се изказа –
“Материалът вече го нема!”
Т.е. вече не сме тоя град на художниците, с който се славехме навремето. Художник вече не е престижна професия.
- Кюстендил “роди” и доста политици, като Иво Атанасов. За мнозина той си остава “пич” – показа в жълтата преса дългите бедра на половинката си, медсестра в местната клиника. Фиксира и чувството си за хумор с невероятното си пожелание към електората: “Да пием червено вино, за да бъдем здрави. А трябва да бъдем здрави, за да можем да пием ракия!”
- Иво пишеше, беше в тия среди, но мога с чиста съвест да кажа, че докато беше по върховете, нищо не направи в областта на културата. И в другите области не е направил нищо, а имаше тази възможност. Нищо не се случи…
- Най-голямата “уста” на БСП в парламента – Мая Манолова, също е “кюстендилска слива”, да ме прости за сравнението. Виждаш ли я като меценат, като стожер, който би върнал поне малко старата слава на местните майстори?
- Не! Имам го уважението, на само като “здравей-здрасти”. В сериозната си част, когато трябва да се направи нещо, й липсват подобни индикации…
- Освен че е град, където художници създават шедьоври, Кюстендил се слави и като “столица” на ъндърграунда – той е родното място на братята Васил и Георги Илиеви. А на 40 км североизточно, в някогашния Станке Димитров, днешно Дупница, се заражда “явлението” Иво Карамански. Имал ли си вземане-даване с тях?
- Не, поръчки не съм получавал от тях. Мисля, че Георги Илиев финансира паметника на Левски, който беше направен от колегата Мите Чудомиров… Иначе
с Васко и Жоро се познаваме
като кюстендилци, защото и аз съм бил спортист, но те бяха в друга област. Доста по-млади са от мен. Аз съм тренирал дълго бягане, баскетбол, ски…
- Направил си три уникални стъклени Разпятия на Христос, които ми каза, че си продал твърде изгодно, за над 1000 евро. Ти, къде на шега, къде на майтап, повтаряш: “Колегата /сиреч Господ – б.а./ постоянно ми помага!”...
- Нямам претенции, че досега съм сътворил шедьовър. Едно френско семейство купи разпятието и изречението беше такова, че “ние сме обиколили света, но досега не сме видели подобен уникат, направен от такъв материал”. Което ме поласка, но не смятам, че съм направил шедьовър. Един колега е казал, че за да бъдеш гений, трябва да си в трите варианта:
“Евреин, луд и педераст”…
- Няма как да не те попитам и за “птичката божия” от кв. “Бараково” на гр. Кочериново, Биньо Иванов – космополитния поет, който го нареждат редом с Борис Христов, Христо Фотев и още други гении, имал “щастието-нещастието” да реди рими и да оцелява в “прокълнатия” град на художниците – Кюстендил?
- Партнирахме си не само на маса и на чашка, за което намекваш, но си водихме и много сериозни разговори. И приживе Биньо беше един голям поет, не само за Кюстендил, страната и чужбина. В момента е преведен на десетки езици. Но като човек всеки си има слабости, които…
Имам и там един куриоз. Помоли ме веднъж да му дам 5 лева назаем, защото дъщеря му имала рожден ден. Предварително знаех, че ще ги изпие. Затова го хванах за ръчичка, купихме подаръка… Но това е и моя слабост, нали. Всички пием! Не го обвинявам за нищо….
- В първите години на демокрацията се появи смразяващата ума информация, че Майстора е забременил… собствената си сестра?! По това време ти вече работиш в едноименната галерия, която е съхранила най-добрите му платна. Знаеш ли нещо по този въпрос?
- Разполагам с пълната информация. Това са абсолютни глупости. Бил е човек с такъв морал, който малко хора притежават. Така че това са измислици от хора, които търсят някаква евтина сензация. Не се посвениха да посегнат и на него. Когато Майстора е във Франция по покана на Световното движение за мир, на него обръщат по-голямо внимание, отколкото на Пабло Пикасо. И авторът на “Герника” се съблича по гащи, за да направи по-голямо впечатление, да предизвика вниманието към себе си…
Кюстендил,
едно интервю на Георги АНДОНОВ
..........................................................
- В юбилейния ти албум - ретроспекция на цялостното ти творчество, още на първите страници виждаме две графики на Вежди Рашидов, които нямат нищо общо със сегашния мастит творец и министър на културата. Толкова ли зле е изглеждал в ония години?
- Рисувал съм го като студент, бяхме приятелчета. Аз бях в пети курс, той - в трети. Имахме един преподавател по научен комунизъм, вече съм му забравил името, който не го обичаше заради това, че е турчин. И искаше да го скъса и да му провали следването. Тогава бях във вузовския комитет /на комсомола – б.а./ заедно с Краси Вълканов и защитихме Веждичката като талантлив човек и като художник, който трябва да си продължи образованието в академията. На него това му е направило силно впечатление – слушал зад вратата какви ги нищим на твърде висок глас. Особено се впечатлил от ултимативния тон, който съм държал на даскала по научен комунизъм… Така станахме семейни приятели. До момента, до който вече неговата кариера тръгна в друга посока. И оттогава не съм му се обаждал. Въпреки че ме е канил. Ще му ходя някой ден на гости…
- Светлин Русев като председател на СБХ, воглаве с Миланка Грозданова, тогавашен секретар “Пропаганда и агитация” в ОК на БКП, лобираха твърде много за кюстендилските художници. Спомням си, че вие бяхте най-галените деца на интелигенцията. Ползвахте най-различни благинки като собствено държавно ателие, докато работнически семейства се завираха в неугледни квартири. Затова и мнозина от новите демократи ви нарочиха за комунисти.
- Има нещо вярно /смутено – б. а./… Вярно е това, че тогава на културата се обръщаше повече внимание. В сравнение със сегашното западане на СБХ като творческа институция, оттеглянето на някои големи имена оттам - не знам с каква цел след демокрацията. Така че си прав…
- Вашата гилдия осъди предишния кмет Кирил Алексов, а допуснахте човека на енергийния бос Христо Ковачки – Петър Паунов, да спечели втори мандат. Та този човек се подиграва с всички вас от четири години насам! Той постоянно се гъбарка с интелектуалния елит на Кюстендил, наричайки ви пренебрежително “ония, брадатите”?!
- Алексов ми нанесе една писмена обида като главен уредник на ХГ “Владимир Димитров-Майстора” – че се
“скитам като бездомно куче из града
и нищо не съм направил за този град”. Което не е вярно! Имам поне пет фрапантни пластики. Ксерокопирах обвинението му, раздадох го на всички партии, но нито една от тях не пое ангажимент за някаква реакция. Осъдих го като частно лице за обида – и морално, и материално.
Но не за 1 лев, както е при някои други колеги. След финализиране на делото съдия-изпълнителят дори ме попита как да му вземем парите. “Ами запорирайте му една заплата, тя е 900 лв., и ми я преведете на моя сметка”.
- Та как ще изглеждат предстоящите баталии с Паунов?
- Много трудно! В последните години като председател на съюза на художниците поддържахме една къща, която е общинска собственост, и за която плащахме наема в картини. Паунов каза, че не може да плащаме в картини, а в пари. Определиха 60 лв. на месец. Бях принуден от колегите да взимам по 3 лв. членски внос, след като в СБХ е 1,50 лв. Върнахме му къщата, сега сме без база. Всеки се справя индивидуално…
Преди изборите Паунов обяви, че ще кандидатства Кюстендил да стане Европейска столица на културата. Но как ще го постигне, след като много от колегите се изнесоха по чужбина. Както един политик се изказа –
“Материалът вече го нема!”
Т.е. вече не сме тоя град на художниците, с който се славехме навремето. Художник вече не е престижна професия.
- Кюстендил “роди” и доста политици, като Иво Атанасов. За мнозина той си остава “пич” – показа в жълтата преса дългите бедра на половинката си, медсестра в местната клиника. Фиксира и чувството си за хумор с невероятното си пожелание към електората: “Да пием червено вино, за да бъдем здрави. А трябва да бъдем здрави, за да можем да пием ракия!”
- Иво пишеше, беше в тия среди, но мога с чиста съвест да кажа, че докато беше по върховете, нищо не направи в областта на културата. И в другите области не е направил нищо, а имаше тази възможност. Нищо не се случи…
- Най-голямата “уста” на БСП в парламента – Мая Манолова, също е “кюстендилска слива”, да ме прости за сравнението. Виждаш ли я като меценат, като стожер, който би върнал поне малко старата слава на местните майстори?
- Не! Имам го уважението, на само като “здравей-здрасти”. В сериозната си част, когато трябва да се направи нещо, й липсват подобни индикации…
- Освен че е град, където художници създават шедьоври, Кюстендил се слави и като “столица” на ъндърграунда – той е родното място на братята Васил и Георги Илиеви. А на 40 км североизточно, в някогашния Станке Димитров, днешно Дупница, се заражда “явлението” Иво Карамански. Имал ли си вземане-даване с тях?
- Не, поръчки не съм получавал от тях. Мисля, че Георги Илиев финансира паметника на Левски, който беше направен от колегата Мите Чудомиров… Иначе
с Васко и Жоро се познаваме
като кюстендилци, защото и аз съм бил спортист, но те бяха в друга област. Доста по-млади са от мен. Аз съм тренирал дълго бягане, баскетбол, ски…
- Направил си три уникални стъклени Разпятия на Христос, които ми каза, че си продал твърде изгодно, за над 1000 евро. Ти, къде на шега, къде на майтап, повтаряш: “Колегата /сиреч Господ – б.а./ постоянно ми помага!”...
- Нямам претенции, че досега съм сътворил шедьовър. Едно френско семейство купи разпятието и изречението беше такова, че “ние сме обиколили света, но досега не сме видели подобен уникат, направен от такъв материал”. Което ме поласка, но не смятам, че съм направил шедьовър. Един колега е казал, че за да бъдеш гений, трябва да си в трите варианта:
“Евреин, луд и педераст”…
- Няма как да не те попитам и за “птичката божия” от кв. “Бараково” на гр. Кочериново, Биньо Иванов – космополитния поет, който го нареждат редом с Борис Христов, Христо Фотев и още други гении, имал “щастието-нещастието” да реди рими и да оцелява в “прокълнатия” град на художниците – Кюстендил?
- Партнирахме си не само на маса и на чашка, за което намекваш, но си водихме и много сериозни разговори. И приживе Биньо беше един голям поет, не само за Кюстендил, страната и чужбина. В момента е преведен на десетки езици. Но като човек всеки си има слабости, които…
Имам и там един куриоз. Помоли ме веднъж да му дам 5 лева назаем, защото дъщеря му имала рожден ден. Предварително знаех, че ще ги изпие. Затова го хванах за ръчичка, купихме подаръка… Но това е и моя слабост, нали. Всички пием! Не го обвинявам за нищо….
- В първите години на демокрацията се появи смразяващата ума информация, че Майстора е забременил… собствената си сестра?! По това време ти вече работиш в едноименната галерия, която е съхранила най-добрите му платна. Знаеш ли нещо по този въпрос?
- Разполагам с пълната информация. Това са абсолютни глупости. Бил е човек с такъв морал, който малко хора притежават. Така че това са измислици от хора, които търсят някаква евтина сензация. Не се посвениха да посегнат и на него. Когато Майстора е във Франция по покана на Световното движение за мир, на него обръщат по-голямо внимание, отколкото на Пабло Пикасо. И авторът на “Герника” се съблича по гащи, за да направи по-голямо впечатление, да предизвика вниманието към себе си…
Кюстендил,
едно интервю на Георги АНДОНОВ
