Главата на БПЦ на 97-ия си рожден ден в Бачковския манастир.
В навечерието на “деня Х”, когато най-после ще се отворят досиетата на висшия клир, “ШОУ” научи от многократно “тестван” източник, че и самият патриарх бил... с агентурно картонче в Държавна сигурност! Неудобната истина е прочетена черно на бяло от известен bg-журналист, дългогодишен кадър на БНТ, получил достъп до редки документи, касаещи БПЦ и деянията на нейните пастири.
“Въздигането на архиерей в митрополитски сан не се състоя, тъй като Браницки епископ Максим /бъдещият патриарх – б.ред./, ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ НА ДС, се обяви “против”, пишело в документа, с който е имал шанса да се запознае телевизионерът.
Както вече неведнъж писахме, съществувало споразумение “под масата” ДС-масивът от бумаги, уличаващи този и онзи владика в сътрудничество с тайните служби на комунистическия режим, да не бъде огласяван публично до “деня Y”, когато дядо Максим ще се пресели в по-хубавия свят. И тогава, както е по закон, агентурното му минало ще остане завинаги скрито от очите на миряните.
До редакционното финализиране на броя със стопроцентова сигурност може да се каже само, че главата на БПЦ е бил не само “доверено лице” на Държавна сигурност, но и неин особено любопитен обект. Оторизирани ДС-служители
са го наблюдавали като рядък екземпляр в “златната клетка” на покоите му
в сградата на Софийската митрополия на ул. “Цар Калоян” 7. До “народното издание” обаче стигнаха само откъси от единичен отчет от бройкането на Негово светейшество, които могат да се обобщят в няколко изречения.
“Патриархът е представител на третия вид мъже в църквата. Кара на самозадоволяване и си брои парите.
Тези от подслушването, като включвали апаратурата при Максим, чували вечер: двайсет, петдесет, шейсет и девет... Накрая им писнало и се вмъкнали вътре. Преровили помещението и намерили на патриарха паричките. Човекът броял, ли броял имането си. Иначе сексът не го интересувал. Беловласият патриарх се самозаводолявал – излизало му по-евтино и неангажиращо”, твърди бивша служителка на Синода, също доверено лице на спецслужбите, чийто съпруг навремето бил шеф в отдел “Религия, религиозни култове и секти” в Шести отдел.
За съжаление граничещо с ненаучната фантастика начинание е български журналист да си проправи път до Максим, за да научи от първо лице, единствено число /а не както е в църковната документация – първо лице, множествено число/ къде свършват реалиите и започва измислицата за кариерата и личния му живот. От години светиня му е ограничил максимално достъпа да собствената си особа, допускайки до “будоара” си само младичкия си секретар и компаньон Теодор, за когото обаче се шушука, че бил интимен приятел на Николай Пловдивски и снасял всичко на амбициозния и властолюбив 43-годишен “дядо”.
“Дори несменяемият личен шофьор и бодигард на патриарха – бившият офицер от УБО Стоян Крушкин, не може да влезе току-така при него. Той се бие в гърдите, че можел да вкара определени хора с “делови оферти” при Максим и да ходатайства за тях, но това е блъф.
Само трима души в държавата притежават “пропуск” за патриаршеските чертози,
но имената им се пазят в строга тайна. Останалите са просто лобисти, гледащи да изкопчат някой и друг лев или облага в натура от посредническите услуги. Известно е, че един от тях е “човекът-банка” Петър Стоев, който наистина има статус на голям дарител на БПЦ. Но сега влиянието му забележимо за посветените е спаднало и затова дори и той трудно ще се докопа до личен контакт с дядо Максим”, светват ни Божи служители.
В църковните среди отдавна не величаят духовник №1 на България с титлите му, а го наричат “Мурджо”, “Стара майка” или... “Памперса”.
Последното засега прозвище му било лепнато по време на двудневния църковен събор преди 3 години от скандалния Левкийски епископ Павел, “архонтонисал” между другото и приближената си в тесен и широк смисъл Силвия Панагонова, вдовицата на застреляния подземен бос Бай Миле. Когато журналисти попитали епископа какъв ще бъде дневният ред на авторитетния форум, Павел се изцепил: “Ала-бала, портокала, борба за капитала!”. След което, без никой да го пита, цитирал и брадатия виц, циркулирал още преди 10 ноември, но за Цола Драгойчева:
“Дневният ред на патриарха е следният: в 6,30 часа ходене по малка нужда, в 7 – събуждане”.
И уточнил, че на дядо Максим ще му “седне” много добре и прякорът “Памперса”. Насъбралите се медийни кадри почнали да се кискат, но все пак не посмели да пуснат в употреба новото “именце” на Негово светейшество.
Миналата седмица целокупното медийно войнство на страната се скъса да предъвква претопленото ястие за апартамента на патриарха в столичния кв.”Лозенец”, който той уж тихомълком приписал на любимата си племенница – дългогодишната кардиоложка от Първа градска болница д-р Максимка Минкова, щерка на покойния му брат Константин.
Че Максим е собственик от няколко петилетки на апетитно жилище на тихата софийска улица “Ар. Йордан Миланов” 20, отдавна не е новина. Даже не е и “анахроника”, тъй като историята със злополучния имот бе описана надълго и широко от “ШОУ” преди повече от 5 години. Уви – колегите са пропуснали “солта и пипера”, които
превръщат рутинната наглед покупко-продажба в далавера.
А определено си е струвало да се поразровят в сделката.
Приживе столичният свещеник Янко Димов осветли пред репортер от “вестника на народа” някои изтрити тъмни петна от иначе лустросаната “агиография” на главата на БПЦ, свързани с неговата алчност и стръвта му към трупане на движими и недвижими материални придобивки.
“Максим е пожизнен глава на БПЦ. По силата на това до живот му е осигурена пълна и щедра издръжка за сметка на църквата. Шири се безплатно в покоите си на столичната улица "Цар Калоян" 7, на негово разположение са вили със скъпо и комфортно обзавеждане. Не плаща нито стотинка за отопление, осветление и обслужване. Още по времето на Тато е ползвал три луксозни коли - волга, чайка и мерцедес.
Веднага след промените се снабдява и с джип.
Целият му автопарк /съществено модернизиран в полза на западните марки/ се обслужва от персонален шофьор и мияч. Заплатата му още в края на 70-те години, когато средното трудово възнаграждение за България е някакви си 180 лв., е възлизала на цели 3200 лв.
Користта съпровожда всяка негова стъпка. Във време на остра жилищна криза в столицата той купува три апартамента, които се държат неизползвани. Ремонтират се от СИНСТРО безвъзмездно, за сметка на БПЦ.
За освобождаването от наематели на апартамента на Максимка извършва ред виновни действия
чрез комбинации с църковни жилищни помещения.
Към споменатите вече злоупотреби ще прибавим и следната. Мария Николова от София, улица "Арх. Йордан Миланов" 20, просветена, материално обезпечена, религиозна и самотна жена на средна възраст, решава да се оттегли в манастир и да приеме монашеството. Обхожда редица женски манастири и накрая преценява, че най-подходящ за нея е този край село Врачеш, Ботевградско, който е в пределите на Ловчанската епархия. Мария Николова се обръща с молба към тогавашния Ловчански митрополит Максим да бъде приета в този манастир и да получи монашеско пострижение.
Митрополит Максим, естествено, събира сведения за кандидатката за монашество. Те са съвсем благоприятни, но между другото той научава, че тя има апартамент, който продава поради това, че й става безпредметен, след като отива в манастир и приема монашество. Продажбата е вече уговорена, подписан е предварителният договор с Евдокия Илиева Войнова. Независимо от тази перфектност на въпроса алчността и симонията на митрополит Максим са неумолимо провокирани. Той без срам и стеснение казва на Мария Николова, че постъпването й в манастира и пострижението й за монахиня ще стане, ако той придобие собствеността на апартамента й.
Изнудването е успешно поради обета на Мария пред Бога, че ще приеме монашество. Максим придобива, да не кажем присвоява, апартамента на Мария Николова на ул. "Арх. Йордан Миланов" 20 в София, а самата тя постъпва в манастира край село Врачеш. Патриарх Максим има собствеността, владението и ползването на този апартамент и сега. Той стои заключен, празен. Патриарх Максим само от време на време се отбива в него за някакво удоволствие и подхранване на собственическото си чувство", изплю камъчето в зората на прехода отец Димов.
Припомняме, че още в началото на 90-те дядо Максим прехвърли на племенницата си и огромния апартамент на тузарската столична улица “Оборище”, предоставен му преди падането на Тато от власт от тогавашния кмет на София и член на ЦК Иван Панев, който също притежава жилище в сградата, барабар с куп соцвеличия в политиката, науката и изкуството.
Според запознати светиня му треперел над родата си и я подсигурявал с благи постове до девето коляно. През есента на м.г. например, както “ШОУ” първо надуши, той назначил за домакин на Софийска митрополия съпруга на Максимка, пенсиониран военен летец, родом от Белоградчишкия край. Преди около 4 лета се обзаведе и с млада и засукана готвачка с кокетното име Мариана, която също се падала негова родственица, но по-далечна. Нейната коронна гозба била гъби с ориз.
Всички служители на Синода си облизвали пръстите, но дядо Максим само гладел брада и хвалел опитната кулинарка, без да си позволи да вкуси от изкушението заради строгата диета, която спазва от време оно.
Богомил ПАПАЗОВ
“Въздигането на архиерей в митрополитски сан не се състоя, тъй като Браницки епископ Максим /бъдещият патриарх – б.ред./, ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ НА ДС, се обяви “против”, пишело в документа, с който е имал шанса да се запознае телевизионерът.
Както вече неведнъж писахме, съществувало споразумение “под масата” ДС-масивът от бумаги, уличаващи този и онзи владика в сътрудничество с тайните служби на комунистическия режим, да не бъде огласяван публично до “деня Y”, когато дядо Максим ще се пресели в по-хубавия свят. И тогава, както е по закон, агентурното му минало ще остане завинаги скрито от очите на миряните.
До редакционното финализиране на броя със стопроцентова сигурност може да се каже само, че главата на БПЦ е бил не само “доверено лице” на Държавна сигурност, но и неин особено любопитен обект. Оторизирани ДС-служители
са го наблюдавали като рядък екземпляр в “златната клетка” на покоите му
в сградата на Софийската митрополия на ул. “Цар Калоян” 7. До “народното издание” обаче стигнаха само откъси от единичен отчет от бройкането на Негово светейшество, които могат да се обобщят в няколко изречения.
“Патриархът е представител на третия вид мъже в църквата. Кара на самозадоволяване и си брои парите.
Тези от подслушването, като включвали апаратурата при Максим, чували вечер: двайсет, петдесет, шейсет и девет... Накрая им писнало и се вмъкнали вътре. Преровили помещението и намерили на патриарха паричките. Човекът броял, ли броял имането си. Иначе сексът не го интересувал. Беловласият патриарх се самозаводолявал – излизало му по-евтино и неангажиращо”, твърди бивша служителка на Синода, също доверено лице на спецслужбите, чийто съпруг навремето бил шеф в отдел “Религия, религиозни култове и секти” в Шести отдел.
За съжаление граничещо с ненаучната фантастика начинание е български журналист да си проправи път до Максим, за да научи от първо лице, единствено число /а не както е в църковната документация – първо лице, множествено число/ къде свършват реалиите и започва измислицата за кариерата и личния му живот. От години светиня му е ограничил максимално достъпа да собствената си особа, допускайки до “будоара” си само младичкия си секретар и компаньон Теодор, за когото обаче се шушука, че бил интимен приятел на Николай Пловдивски и снасял всичко на амбициозния и властолюбив 43-годишен “дядо”.
“Дори несменяемият личен шофьор и бодигард на патриарха – бившият офицер от УБО Стоян Крушкин, не може да влезе току-така при него. Той се бие в гърдите, че можел да вкара определени хора с “делови оферти” при Максим и да ходатайства за тях, но това е блъф.
Само трима души в държавата притежават “пропуск” за патриаршеските чертози,
но имената им се пазят в строга тайна. Останалите са просто лобисти, гледащи да изкопчат някой и друг лев или облага в натура от посредническите услуги. Известно е, че един от тях е “човекът-банка” Петър Стоев, който наистина има статус на голям дарител на БПЦ. Но сега влиянието му забележимо за посветените е спаднало и затова дори и той трудно ще се докопа до личен контакт с дядо Максим”, светват ни Божи служители.
В църковните среди отдавна не величаят духовник №1 на България с титлите му, а го наричат “Мурджо”, “Стара майка” или... “Памперса”.
Последното засега прозвище му било лепнато по време на двудневния църковен събор преди 3 години от скандалния Левкийски епископ Павел, “архонтонисал” между другото и приближената си в тесен и широк смисъл Силвия Панагонова, вдовицата на застреляния подземен бос Бай Миле. Когато журналисти попитали епископа какъв ще бъде дневният ред на авторитетния форум, Павел се изцепил: “Ала-бала, портокала, борба за капитала!”. След което, без никой да го пита, цитирал и брадатия виц, циркулирал още преди 10 ноември, но за Цола Драгойчева:
“Дневният ред на патриарха е следният: в 6,30 часа ходене по малка нужда, в 7 – събуждане”.
И уточнил, че на дядо Максим ще му “седне” много добре и прякорът “Памперса”. Насъбралите се медийни кадри почнали да се кискат, но все пак не посмели да пуснат в употреба новото “именце” на Негово светейшество.
Миналата седмица целокупното медийно войнство на страната се скъса да предъвква претопленото ястие за апартамента на патриарха в столичния кв.”Лозенец”, който той уж тихомълком приписал на любимата си племенница – дългогодишната кардиоложка от Първа градска болница д-р Максимка Минкова, щерка на покойния му брат Константин.
Че Максим е собственик от няколко петилетки на апетитно жилище на тихата софийска улица “Ар. Йордан Миланов” 20, отдавна не е новина. Даже не е и “анахроника”, тъй като историята със злополучния имот бе описана надълго и широко от “ШОУ” преди повече от 5 години. Уви – колегите са пропуснали “солта и пипера”, които
превръщат рутинната наглед покупко-продажба в далавера.
А определено си е струвало да се поразровят в сделката.
Приживе столичният свещеник Янко Димов осветли пред репортер от “вестника на народа” някои изтрити тъмни петна от иначе лустросаната “агиография” на главата на БПЦ, свързани с неговата алчност и стръвта му към трупане на движими и недвижими материални придобивки.
“Максим е пожизнен глава на БПЦ. По силата на това до живот му е осигурена пълна и щедра издръжка за сметка на църквата. Шири се безплатно в покоите си на столичната улица "Цар Калоян" 7, на негово разположение са вили със скъпо и комфортно обзавеждане. Не плаща нито стотинка за отопление, осветление и обслужване. Още по времето на Тато е ползвал три луксозни коли - волга, чайка и мерцедес.
Веднага след промените се снабдява и с джип.
Целият му автопарк /съществено модернизиран в полза на западните марки/ се обслужва от персонален шофьор и мияч. Заплатата му още в края на 70-те години, когато средното трудово възнаграждение за България е някакви си 180 лв., е възлизала на цели 3200 лв.
Користта съпровожда всяка негова стъпка. Във време на остра жилищна криза в столицата той купува три апартамента, които се държат неизползвани. Ремонтират се от СИНСТРО безвъзмездно, за сметка на БПЦ.
За освобождаването от наематели на апартамента на Максимка извършва ред виновни действия
чрез комбинации с църковни жилищни помещения.
Към споменатите вече злоупотреби ще прибавим и следната. Мария Николова от София, улица "Арх. Йордан Миланов" 20, просветена, материално обезпечена, религиозна и самотна жена на средна възраст, решава да се оттегли в манастир и да приеме монашеството. Обхожда редица женски манастири и накрая преценява, че най-подходящ за нея е този край село Врачеш, Ботевградско, който е в пределите на Ловчанската епархия. Мария Николова се обръща с молба към тогавашния Ловчански митрополит Максим да бъде приета в този манастир и да получи монашеско пострижение.
Митрополит Максим, естествено, събира сведения за кандидатката за монашество. Те са съвсем благоприятни, но между другото той научава, че тя има апартамент, който продава поради това, че й става безпредметен, след като отива в манастир и приема монашество. Продажбата е вече уговорена, подписан е предварителният договор с Евдокия Илиева Войнова. Независимо от тази перфектност на въпроса алчността и симонията на митрополит Максим са неумолимо провокирани. Той без срам и стеснение казва на Мария Николова, че постъпването й в манастира и пострижението й за монахиня ще стане, ако той придобие собствеността на апартамента й.
Изнудването е успешно поради обета на Мария пред Бога, че ще приеме монашество. Максим придобива, да не кажем присвоява, апартамента на Мария Николова на ул. "Арх. Йордан Миланов" 20 в София, а самата тя постъпва в манастира край село Врачеш. Патриарх Максим има собствеността, владението и ползването на този апартамент и сега. Той стои заключен, празен. Патриарх Максим само от време на време се отбива в него за някакво удоволствие и подхранване на собственическото си чувство", изплю камъчето в зората на прехода отец Димов.
Припомняме, че още в началото на 90-те дядо Максим прехвърли на племенницата си и огромния апартамент на тузарската столична улица “Оборище”, предоставен му преди падането на Тато от власт от тогавашния кмет на София и член на ЦК Иван Панев, който също притежава жилище в сградата, барабар с куп соцвеличия в политиката, науката и изкуството.
Според запознати светиня му треперел над родата си и я подсигурявал с благи постове до девето коляно. През есента на м.г. например, както “ШОУ” първо надуши, той назначил за домакин на Софийска митрополия съпруга на Максимка, пенсиониран военен летец, родом от Белоградчишкия край. Преди около 4 лета се обзаведе и с млада и засукана готвачка с кокетното име Мариана, която също се падала негова родственица, но по-далечна. Нейната коронна гозба била гъби с ориз.
Всички служители на Синода си облизвали пръстите, но дядо Максим само гладел брада и хвалел опитната кулинарка, без да си позволи да вкуси от изкушението заради строгата диета, която спазва от време оно.
Богомил ПАПАЗОВ
