Пейчинов демонстрира на малкия си работник пред Ротисерията в София как се лъскат обувки. Снимка: Стефан ДИМИТРОВ
Според близки приятели на наскоро починалия в САЩ милионер Августин Пейчинов той приживе обичал да се шегува, че роднините му щели да останат „много изненадани” след смъртта му. Май това е вече факт. Стана известно, че Пейчинов
дължи поне 4 млн. долара, а недвижимите му имоти били или ипотекирани, или продадени...
За да не връщат дълговете, родствениците на Пейчинов ще трябва официално да се откажат от наследство, и то час по-скоро - в краткия срок, предвиден от закона. В противен случай ще трябва да плащат, без да са сигурни, че ще хартиса някакъв актив, след като се разплатят. Ексцентрикът-самотник не харесвал никого от родините си и съвсем очевидно е живял с презумпцията да не им остави нищо.
Двата му най-импозантни имота – клубът „ The Box Tree” в Ню Йорк и Вила „Аква” във Варна, която е почти точно копие на нюйоркския клуб, са с
неясен статут на собственост.
До „ШОУ” достигна противоречива информация за „The Box Tree”, в който са сядали на маса Барбара Стрейзънд, Куинси Джоунс, Робърт де Ниро, Стивън Спилбърг, Имелда Маркос, кралица Йоана, цар Симеон и други световни знаменитости. Пейчинов закупил стара историческа сграда, в близост до хотела със същото име, която обаче се оказала проблемна – подпочвени води създавали непрестанни главоболия и глътвали огромни пари за ремонт. Интериорът пък, който изглежда толкова импозантно на фотографиите, всъщност бил пълна бутафория. Така нареченото златно стълбище, каквото има и във Вила „Аква”, било изградено от боядисан с варак гипс. Великолепно изглеждащите стаи, кръстени на Фаберже, Наполеон, Борис Трети и други знаменитости, изглеждат добре на снимка, но според мнозина са били нищо друго освен „постмодернистичен кич”.
Запознати твърдят, че
нюйоркският клуб бил продаден и на негово място вече стърчи небостъргач.
Други пък предполагат, че това няма как да се е случило, защото мястото, върху което била въпросната сграда, било тясно за изграждането на импозантен строеж.
Вила „Аква” край Варна, която е пълно копие на „The Box Tree”, не е нищо повече от лятна вила за приятелски срещи, която в последните години милионерът занемарил.
Ротисарията му в София в момента е нищо повече от обикновена бирария.
Мястото, където на тежка кръгла маса Пейчинов канеше за свои гости пъстра смес от знаменитости – от политици до артисти, в момента с нищо не напомня славното си минало. Само снимки пазят мигове от годините на нейния възход, когато лични гости на Пейчинов са били Джордж Сорос, Симеон Сакскобургготски, покойните Невена Коканова и проф. Чавдар Драгойчев, Стоянка Мутафова, ексминистърът на културата Георги Йорданов и мн. др.
Що се отнася до слуховете, че Пейчинов бил умрял от СПИН, то най-вероятно те идват от неосведомени източници, които свързват болестта с едно отдавнашно дарение на Пейчинов, отпреди поне 15 години. Пейчинов дарява 100 000 долара на акад. Люк Монтание. Дарението било целево – за експериментална дейност на Института „Пастьор”, ръководен от френския специалист по СПИН. Сътрудничката на Монтание и заемаща поста директор на лабораторията му - Софи Шамаре, според светските слухове –
интересна дама, но лесбийка, била честа гостенка на Пейчинов в България.
Според някои именно на близкото приятелство на Пейчинов и Монтание дължим застъпничеството на изтъкнатия лекар по либийското дело срещу нашите медицински сестри. Мнозина си спомнят, че акад. Монтание изготви доклад, който бе в тяхна защита, въпреки че това не изигра роля в съда на Кадафи.
Пейчинов държал на приятелите, но не обичал роднините си. Наричал ги „друга кръв”.
Георги Данаилов много хубаво разказва за гостоприемството на Пейчинов на нашенци, отишли на посещение в Ню йорк след Десети ноември: „Не знам дали в „Чемширът“ стана ясно доколко българските интелектуалци са интелигентни, подчертава писателят, но че умеят да ядат и пият гороломно на чужда сметка и че в това отношение проявяват завидно единство, в което всяка разлика в политическите възгледи изчезваше, ще се запомни!”. По-нататък Данаилов разказва как на Пейчинов му се наложило, понеже не само посрещнал гостите си на два ката в ресторанта си „Чемширът”, ами платил и за културна програма, да купува допълнително билети за непредвидени гости, които уредил за Метрополитен на представление на „Евгений Онегин“ с Мирела Френи и Николай Гяуров. Билетите стрували по 80 долара на трети балкон.
Пейчинов купил билети дори за двете дъщери на Жорж Ганчев,
които пристигнали от Калифорния уж да се видят с татко си. Към роднините си обаче милионерът съвсем не бил такъв.
През 2005-а съвсем в ексцентричния си стил написва обява във в. Пари”, че си търси „достойни наследници”.
Очевидно не ги е виждал в кръга от роднини. Според градската мълва със сестра си Оливера – негова сестра по линия на баща му, но от друга майка, се запознал преди години, и то по нейно настояване, с посредничеството на Евгени Минчев. Дамата посетила Евгени на „Парчевич” и го помолила да я запознае с брат й. Според разбиранията му за роднинство Пейчинов обаче не проявил особена топлота към нея и продължил да подчертава, че е „един на майка и на баща”. По този начин обезсмислял и роднинството си с поколенията на всички претендиращи за родство с него. Пейчинов не познавал отблизо и онези по-млади издънки на родословното си дърво, като съвсем нарочно отбягвал общуването си с тях.
Известно е, че има братовчедка Ани и няколко племенници – Моник, Ив и Асен, а вероятно и други по-нататък по родословните разклонения, но така или иначе всички тези хора, които днес се надяват на наследство, на практика вече ясно осъзнават, че няма какво да вземат. Според някои това било форма на отмъщение към роднините, за каквото Пейчинов обичал да се шегува приживе със „сатирски” смях. Очевидно милионерът нарочно е оставил всичко така, че и последният чек да не може да бъде осребрен от тях. Излиза, че дори след смъртта си красноречиво отказва близост с роднините си и от отвъдното ги принуждава и те да се откажат от него...
Еми МАРИЯНСКА
дължи поне 4 млн. долара, а недвижимите му имоти били или ипотекирани, или продадени...
За да не връщат дълговете, родствениците на Пейчинов ще трябва официално да се откажат от наследство, и то час по-скоро - в краткия срок, предвиден от закона. В противен случай ще трябва да плащат, без да са сигурни, че ще хартиса някакъв актив, след като се разплатят. Ексцентрикът-самотник не харесвал никого от родините си и съвсем очевидно е живял с презумпцията да не им остави нищо.
Двата му най-импозантни имота – клубът „ The Box Tree” в Ню Йорк и Вила „Аква” във Варна, която е почти точно копие на нюйоркския клуб, са с
неясен статут на собственост.
До „ШОУ” достигна противоречива информация за „The Box Tree”, в който са сядали на маса Барбара Стрейзънд, Куинси Джоунс, Робърт де Ниро, Стивън Спилбърг, Имелда Маркос, кралица Йоана, цар Симеон и други световни знаменитости. Пейчинов закупил стара историческа сграда, в близост до хотела със същото име, която обаче се оказала проблемна – подпочвени води създавали непрестанни главоболия и глътвали огромни пари за ремонт. Интериорът пък, който изглежда толкова импозантно на фотографиите, всъщност бил пълна бутафория. Така нареченото златно стълбище, каквото има и във Вила „Аква”, било изградено от боядисан с варак гипс. Великолепно изглеждащите стаи, кръстени на Фаберже, Наполеон, Борис Трети и други знаменитости, изглеждат добре на снимка, но според мнозина са били нищо друго освен „постмодернистичен кич”.
Запознати твърдят, че
нюйоркският клуб бил продаден и на негово място вече стърчи небостъргач.
Други пък предполагат, че това няма как да се е случило, защото мястото, върху което била въпросната сграда, било тясно за изграждането на импозантен строеж.
Вила „Аква” край Варна, която е пълно копие на „The Box Tree”, не е нищо повече от лятна вила за приятелски срещи, която в последните години милионерът занемарил.
Ротисарията му в София в момента е нищо повече от обикновена бирария.
Мястото, където на тежка кръгла маса Пейчинов канеше за свои гости пъстра смес от знаменитости – от политици до артисти, в момента с нищо не напомня славното си минало. Само снимки пазят мигове от годините на нейния възход, когато лични гости на Пейчинов са били Джордж Сорос, Симеон Сакскобургготски, покойните Невена Коканова и проф. Чавдар Драгойчев, Стоянка Мутафова, ексминистърът на културата Георги Йорданов и мн. др.
Що се отнася до слуховете, че Пейчинов бил умрял от СПИН, то най-вероятно те идват от неосведомени източници, които свързват болестта с едно отдавнашно дарение на Пейчинов, отпреди поне 15 години. Пейчинов дарява 100 000 долара на акад. Люк Монтание. Дарението било целево – за експериментална дейност на Института „Пастьор”, ръководен от френския специалист по СПИН. Сътрудничката на Монтание и заемаща поста директор на лабораторията му - Софи Шамаре, според светските слухове –
интересна дама, но лесбийка, била честа гостенка на Пейчинов в България.
Според някои именно на близкото приятелство на Пейчинов и Монтание дължим застъпничеството на изтъкнатия лекар по либийското дело срещу нашите медицински сестри. Мнозина си спомнят, че акад. Монтание изготви доклад, който бе в тяхна защита, въпреки че това не изигра роля в съда на Кадафи.
Пейчинов държал на приятелите, но не обичал роднините си. Наричал ги „друга кръв”.
Георги Данаилов много хубаво разказва за гостоприемството на Пейчинов на нашенци, отишли на посещение в Ню йорк след Десети ноември: „Не знам дали в „Чемширът“ стана ясно доколко българските интелектуалци са интелигентни, подчертава писателят, но че умеят да ядат и пият гороломно на чужда сметка и че в това отношение проявяват завидно единство, в което всяка разлика в политическите възгледи изчезваше, ще се запомни!”. По-нататък Данаилов разказва как на Пейчинов му се наложило, понеже не само посрещнал гостите си на два ката в ресторанта си „Чемширът”, ами платил и за културна програма, да купува допълнително билети за непредвидени гости, които уредил за Метрополитен на представление на „Евгений Онегин“ с Мирела Френи и Николай Гяуров. Билетите стрували по 80 долара на трети балкон.
Пейчинов купил билети дори за двете дъщери на Жорж Ганчев,
които пристигнали от Калифорния уж да се видят с татко си. Към роднините си обаче милионерът съвсем не бил такъв.
През 2005-а съвсем в ексцентричния си стил написва обява във в. Пари”, че си търси „достойни наследници”.
Очевидно не ги е виждал в кръга от роднини. Според градската мълва със сестра си Оливера – негова сестра по линия на баща му, но от друга майка, се запознал преди години, и то по нейно настояване, с посредничеството на Евгени Минчев. Дамата посетила Евгени на „Парчевич” и го помолила да я запознае с брат й. Според разбиранията му за роднинство Пейчинов обаче не проявил особена топлота към нея и продължил да подчертава, че е „един на майка и на баща”. По този начин обезсмислял и роднинството си с поколенията на всички претендиращи за родство с него. Пейчинов не познавал отблизо и онези по-млади издънки на родословното си дърво, като съвсем нарочно отбягвал общуването си с тях.
Известно е, че има братовчедка Ани и няколко племенници – Моник, Ив и Асен, а вероятно и други по-нататък по родословните разклонения, но така или иначе всички тези хора, които днес се надяват на наследство, на практика вече ясно осъзнават, че няма какво да вземат. Според някои това било форма на отмъщение към роднините, за каквото Пейчинов обичал да се шегува приживе със „сатирски” смях. Очевидно милионерът нарочно е оставил всичко така, че и последният чек да не може да бъде осребрен от тях. Излиза, че дори след смъртта си красноречиво отказва близост с роднините си и от отвъдното ги принуждава и те да се откажат от него...
Еми МАРИЯНСКА
