В началото на февруари ни напусна писателят Васил Кинов – с тези банални редове се изчерпваха жалейките, публикувани в родните средства за масова информация. Приятелите на покойния обаче останали като ударени от гръм при тъжната вест, тъй като авторът на 25 белетристични книги и на десетки сценарии, приживе пращял от здраве и мъжка сила.

“Имахме си традиция да се събираме мъжка компания преди обяд в “Макдоналдс” на пл.”Славейков”. Васко беше най-възрастният от нас, но изглеждаше като младеж. Беше в превъзходна кондиция. Винаги усмихнат и ведър. С железни мускули, енергичен, издръжлив... Нищо човешко не му беше чуждо. Консумираше само екологично чисти храни от Троянския край.

Заглеждаше се по хубавите жени. И изведнъж – починал?!”, разказва авер на Кинов от тайфата.
Месец преди фаталната развръзка обаче писателят тръгнал по доктори. Доверил пред приятелите си, че му открили високо кръвно. Те го успокоявали, че напоследък и много по-млади от него хора страдат от хипертония, но напразно. 69-годишният белетрист бил твърдо решен да ликвидира “от корен” здравословния си проблем, защото не можел да живее като “болен човек”.
Минал на консултации при няколко професори и медицинските светила му препоръчали да си постави байпас на сърцето.

“Така ще станеш като нов за 5000 лв., 15 години ще си пиеш ракията и ще гониш младите гаджета!”,

зомбирали го “белите престилки”. От компанията пак се опитали да го разубедят да не се подлага на интервенция, която не му е жизнено необходима, обаче писателят бил непреклонен. Разговаряли и със сина му Виктор, служител в НСБОП, да вразуми овреме баща си, но и снажният мъж не успял да направи нищо по въпроса.

“Един път Васко не дойде в заведението и разбрахме, че на другия ден ляга за операция в болница “Токуда”. Когато му отидохме на свиждане, изглеждаше добре. След 2-3 дни обаче усетихме нещо нередно. Това просто не беше същият човек. Около него витаеше най-страшното. Уплашихме се, разбрахме, че няма да го бъде. Но защо? Нали операцията уж е била успешна? “Абе, Васко, защо даде да ти режат сърцето, какво става сега?”, пита го един от общите ни приятели. “Ами, лекарите ми казаха, че докато още съм бил в упойка, съм си разкъсал нещо на гърдите...”, опитал се да обясни причината за видимо влошеното си състояние Кинов.

Според приятелите му не било редно да се прибира вкъщи само 3-4 дни след интервенцията, а да остане в болницата под наблюдение поне още седмица. “Явно обаче докторите са виждали накъде отиват нещата и са го изписали, за да почине вкъщи и да не им създава проблеми...”, предполагат аверите на покойния белетрист. Уви – мрачните им прогнози се сбъднали.

Още на другия ден, след като излязъл от болницата, писателят издъхнал.

Почитателите на Васил Кинов вероятно не знаят, че той се пада рода на новоизбраната българска еврокомисарка Кристалина Георгиева. Покойният майстор на перото е брат на нейния съпруг – строителния инженер Кино Дулев Кинов – добър специалист и много етичен човек, който никога не парадирал с нищо. Поне така твърдят негови бивши колеги.

Мнението им се припокрива с това на майката на Кристалина – 89-годишната Минка, която също разхвали пред медиите своя зет.

“Кино е от Орешак, внимателен, добър човек", сподели възрастната жена.
Бъдещата еврокомисарка среща бъдещия си съпруг на сватбата на своя приятелка от квартала. Двамата моментално се харесват и като по филмите любовта им остава вечна.

Комшии на семейството от Орешак за пръв път разкриха “троянската връзка” на еврокомисарката ни. По думите им Кристалина и мъжът й имали наследствен имот в китното старопланинско село, откъдето е родом и патриарх Максим, и често се отбивали там. Не се големеели, държали се съвсем нормално, твърдят местните хора.

Близки на Васил Кинов обясняват отсъствието на неговата ВИП-снаха от погребението му с факта, че точно по това време е била в чужбина и се е готвела за миналото “на шест” “препитване в Брюксел.

Данаил КОЛАРОВ

................................
ДОСИЕ

- Писателят и преводач от полски Васил Дулев Кинов е роден на 28 май 1940 г. в троянското село Орешак. Завършил е българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Бил е редактор в БНТ, екскурзовод, завеждащ отдел "Култура" във в. "Земеделско знаме", работил е и в Българската кинематография. В средата на 90-те години бе аташе по културата в българското посолство във Варшава.

Автор е на 25 белетристични книги, между които "Не чакай залеза", "Цвят на корментил", „Ловен сезон", "Часът на демоните", "Нощни птици", "Кучето", "Пет романа". Носител е на наградата "Ламар" за проза (1991 г.) и втора награда на пловдивското издателство "Хр. Г. Данов" за "Нежност за беглеца". Броени дни преди внезапната си кончина писателят се похвалил пред свои събратя по перо, че е на финала на новата си книга.

- Покойният белетрист бе разведен с първата си и единствена съпруга, за която се говори, че в момента била една от най-известните столични ясновидки. “Ако се беше допитал до нея, тя сигурно щеше да “види”, че операцията ще завърши фатално. Но за съжаление двамата почти не общуваха...”, издават техни познати.

Деверът на Кристалина Георгиева има от брака си цели 3 деца – две дъщери и един син, които били много привързани към него. Затова нелепата смърт на баща им ги покрусила до дън-душа. Както вече споменахме по-горе, наследникът на писателя - Виктор Кинов, е служител на НСБОП. Едната от дъщерите му живее в Канада, а другата – в София.