- Д-р Димков, казват, че очите са огледалото на човека - така ли е?
- Така е, те са отражение на нашия живот. В известна степен има някаква истина и в това. Най-ценното в ирисодиагностиката е, че тя дава цялостна картина на организма. Тоест, не се разглежда всеки орган отделно, а се добива представа за състоянието на целия организъм, за взаимовръзката на отделните органи с настоящите оплаквания, с минали заболявания. Не само на един орган. При ползването на природните методи на лечение е много ценна, защото тя може да бъде насоченя към целия организъм. Ирисодиагностиката е един диагностичен метод, който доста

добре се съчетава с методите на природната медицина

- При преглед всичко ли се вижда там, или изскача някой определен проблем?
- Бих казал, че някои заболявания са с известен приоритет. Но това вече не зависи от самия диагностичен метод. Получавайки цялостна картина при диагностиката, в голяма степен се виждат нещата и на какво ще се даде приоритет. Нещата са свързани - диагностичният с лечебния процес. Според мен няма 100% сигурен диагностичен метод, винаги може да се наложи някакво допълнение с използването на друга методика. Най-малкото лабораторните изследвания - като кръвна картина, урина - някакви други допълнителни изследвания.

Ценното е общата картина,

която дава ирисодиагностичният метод. Само така борбата с болестта е ясна, целенасочена, адекватно подбрана. Това е много важно при по-нататъшния лечебен процес.

- Изпращате ли пациент за нови изследвания?
- Не, диагнозата трябва да бъде пълна и окончателна. Не може да се остави един пациент с полудиагноза, което на практика не е диагноза. Правилно поставената диагноза е 50% от лечението. В повечето случаи прегледът с метода на ирисодиагностиката е много точен. Така че не е необходимо да изпращам пациента да си направи и други изследвания.

- Може ли да бъде увреден ирисът при преглед?
- Не, в никакъв случай. Насочването на светлина към окото не уврежда ириса. Човекът, който практикува по този начин, трябва да е достатъчно отговорен към пациентите си. Ако нещо не му е ясно, не е сигурен в диагнозата, то в такива случаи е по-добре

пациентът да няма диагноза, отколкото да е с грешна

Когато няма диагноза, болният продължава да търси, докато нещата не се изяснят. Когато обаче има грешна диагноза, това вече е пагубно. Така че въпросът според мен относно правилността на диагнозата е човекът, който практикува дадения, конкретния метод, без значение какъв е той, да бъде достатъчно отговорен към пациентите. И ако самият той не може да доуточни нещата, съответно да насочи пациента към други диагностични методи, към някакво допълнение на диагностичния процес. В крайна сметка така ще се уточни диагнозата.

- Какво повече се вижда в ириса ни, отколкото на рентгена?
- Не бих сравнявал така нещата. Рентгенът, както и скенерът, магнитно-ядреният резонанс си имат своето конкретно предназначение при определени проблеми. Диагностицирането с тях е необходимо при доста сложни или не толкова объркани ситуации. Така че няма напълно 100% абсолютно точен метод за диагностика. Ценното в ирисодиагностиката е, че на практика в ириса се виждат всичките ни заболявания.

- Има ли противопоказания?
- Не, няма. Всеки може да провери състоянието на своя организъм, без да пострада от този преглед.

- Има болни с проблеми с очите - перде, глаукома. Трудна ли се оказва ирисодиагностиката?
- Катарактата е помътняване на лещата. Това перде е зад ириса. То не пречи. На практика светлинният лъч не достига до окото. В зависимост от това дали има промени по самия ирис от прекарани очни заболявания, тези фактори трябва да се отчитат и да се знаят.

- Трябва ли в университетите да има такива специалности?
- Това е най-лошото в България за последните години. У нас

действа методът на отрицанието

То е повече, отколкото позитивното. Тези методи на диагностика и лечение биха могли да се изучават факултативно, по желание, а не задължително. В крайна сметка, миналата година имаше международен конгрес по ирисодиагностика не у нас, а в Атина. Защо те да могат да признаят тези специалности и да бъде организиран конгресът от медицинския им университет, а у нас да не може да се изучават факултативно? Въпрос пак на организация, на интереси, на желание.

- Хомеопатия или фитотерапия?
- В случая хомеопатията се изучава официално. Би могло и до фитотерапията да има адекватен достъп. Двата метода не трябва да карат пациентът да избира. Стоейки една до друга, те могат да се допълват и използват взаимно.

- Коя медицина е по-търсената?
- Винаги съм казвал, че медицината е една. Няма алтернативна или официална медицина. Тъй наречената официална е отпреди 3 века, алтернативната медицина е от хилядолетия. Защо трябва да делим едното от другото в крайна сметка? Според мен важното при всеки един процес - и диагностичен, и лечебен - е интересът на пациента.

Едно интервю на Люба МОМЧИЛОВА