С потрес прочетох статията на Любомир Михайлов в миналия брой за бомбардировките над София. Вероятно на читателите е малко известно, че при тях загиват и неколцина български лекари.

При 2-те жестоки бомбардировки на 10 януари 1944 г. те са общо 7.
 
При дневната падат над 60 бомби в Александровска болница. Шестима лекари не напускат клиниките и остават при своите пациенти, за да ги успокояват. Това са психиатрите д-р Христо Петров (роден 1901 г.), д-р Димитър Попов (р. 1904 г.), д-р Веселка Василева и д-р Иван Иванов, както и рентгенологът д-р Илия Топалов и неврохирургът д-р Асен Карадимов. Първите двама са погребани именно в двора на Александровска болница, затова знаем рождените им години, но не е посочено, че са загинали така самоотвержено.

При нощната бомбардировка загива, затрупан в къщата си заедно с жена си и слугинята, създателят на българската оториноларингология проф. Стоян Белинов, полиглот (владеел е 12 езика). През 2000 г. в негова памет създадохме Белиновия симпозиум по уши-нос-гърло и ежегодно го организираме.

Понякога в нещастието идва и щастие... При бомбардировката на 30 март в двора на Софийския централен затвор пада мощна бомба, която изкъртва вратите му. Видели се на свобода, навън хукват да бягат 50-ина затворници. В една от килиите лежи наскоро оперираният Станко Тодоров, ремсов деятел, със задочна смъртна присъда (бъдещият наш премиер). Изваден му е бъбрекът след тежко нараняване при засада. Минавайки край килията му, един от бегълците - Стефан Ненов (Одинокий), го забелязва и измъква навън. Понеже му е тежък, го скрива в курника на една изоставена от евакуирани софиянци къща. Веднага след отбоя полицаите претърсват целия район и залавят почти всички бегълци с изключение на Станко и Стефан. Станко Тодоров се укрива чак до 9 септември и се спасява, но Одинокий отива партизанин в Трънския отряд, където е убит.

Всичко това Станко Тодоров лично ми го е разказал, когато пишех книгата "И волята е лекарство".

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ, гл. редактор на в. "Български лекар"