Мая Попова - дъщерята на бившия зам.-министър на външните работи Живко Попов, е единственият феномен, който доказано вещае трусовете по света. Мая открива дарбата си през 1994 г. - изпитва страданията на бъдещите жертви на бедствия чрез жестоки болки в различни точки на собственото си тяло. Започва да се самонаблюдава и открива, че то е най-точната сеизмографска карта на света. Всяка точка на тялото й безпогрешно предсказва къде предстоят повече или по-малко страшни катаклизми.

.................................
- Защо не познахте катастрофалното земетресение в Чили? А преди това в Хаити?
- Напротив. Има го сайта ми. И едното, и другото. По принцип от известно време насам, от трагедията в Хаити, пък и малко преди това имам нещо като страхопочитание към големите стойности на земетресенията, защото биха могли да бъдат страшно катастрофални.

За Хаити писах в сайта си още на седми-осми, а то стана на 12 януари.

Може да се провери – “много силно сеизмично напрежение”, като се опитвам да налучквам с точност мястото. Пиша Тихоокеанска Централна Америка и наистина първо стана до град Фортуна над Сан Франциско, Северна Калифорния 6,5 по Рихтер с 24 вторични труса, които в рамките на денонощие разредиха напрежението, иначе градът би се сринал. Малко след това се случи в Хаити. Не писах Хаити, а Централна Америка просто защото не бях дислоцирала в този момент като географска точка Хаити, не го знаех с точност къде е. Признавам си. После пък пиша пак за много силно сеизмично напрежениие в Централна или северна тихоокеанска Южна Америка, но написах – не по-силно от Хаити. Щото, ако съм искрена, не ме боля повече от Хаити. Ще ви призная, че просто човек понякога се заблуждава.

Едновременно ми се обаждаха болежките от южна и северна тихоокеанска Латинска Америка в лакътя - около пета степен, наблюдавах ги, нарочих си Чили и буквално локализирах зоната в сайта си. Но не писах Чили, защото не исках много да го “разклащам” като район. Ето сега имаше шеста степен в Индонезия. Часове преди това го качих в сайта на английски, дни преди това в Тайван също го извъртях в прогноза на 6,4. Беше 1 март и се случи много силно - шест и седем и нагоре... После станаха в Индонезия, писах и за трусовете между Тайван и Япония... Това са документираните ми прогнози за последните дни и месеци.

- А за България... прословутите ви болежки подсказват ли бъдещи опустошителни трусове?
- Не. Засега не. Българите няма от какво да се боят в близко бъдеще.

- Вярно ли е, че вашият покровител е сеизмологът Бойко Рангелов? Вярно ли е, че той къта най-богатата колекция от всякакви кандидат-феномени от цял свят, предсказващи земетръси, но отсякъл, че единствено Мая Попова има екстрасензорни сетива за подобни бедствия?
- Вярно е, но става въпрос не за цял свят, а само за България. Впрочем има хора, които непосредствено преди труса качват необяснимо високо кръвно или пък обратно. Лошото е, че никой досега не е успял да даде научно обяснение нито на моите усещания, нито на каквито и да било други подобни усещания. Неслучайно американците, които хвърлиха милиарди за подобни и други изследвания, вече ги забраниха, защото установиха, че са безполезни.

- Чувал съм, че Людмила Живкова има пръст в отключването на дарбата ви да предсказвате трусове?
- Тя не се е отключила, дремела е в мен. Спомням си рождения ден на Людмила Живкова в резиденцията в Шабла три години преди смъртта й, мисля, че беше 1977-ма или и 1978-ма. Бяхме горе вечерта, а рано сутринта, когато всички още спяха, слязох долу, в нещо като старобългарския двор на резиденцията. Там се озовахме аз, сестра ми и Тошко. Изпърпорихме някакъв скутер, аз се съм се пльоснала във водата, другите се разбягали, излизам, отърсвам се в тоя вътрешен двор и... Людмила ме среща мокра като кокошка. Това, което ме втрещи, беше, че веднага спомена името ми, а ние дотогава не сме имали никакви контакти.

Минаха години и за втори път ме удиви, когато ме покани на първия филм за Ванга.
Това беше нейният активен период – 1973, 1974-1975 г., малко след брака й с Иван. Между катастрофата и смъртта й.

Знам само, че според най-близките й е сложила белия тюрбан, защото акумулирал енергия. Това, че под него криела откритата си фонтанела са само слухове. Всъщност тя се запознава с баща ми в Лондон, когато с Иван минават там на сватбеното си пътешествие. Това е преди катастрофата й.

- Ако се върнем преди и след 1994 г., има ли нещо, което криете от свян или нещо друго?
- Ще ви призная. Сънувала съм, че Костов ще се върне в активната политика. Сънувала съм, че Костов и Надежда Михайлова ще се разделят. И това още преди 2000 г.,т.е. още през миналия век.
Помня ги точно, за разлика от други сънища, които избледняват още сутринта.

Да ви разкажа и за друго съновидение. Преди Софиянски да се кандидатира за втория си мандат, вече се познавах с майката му Елена от една екскурзия, много симпатичен човек, мисля, че беше адвокат. Сънувам два дни преди да обяви, че се кандидатира за кмет, аз, тя и той сме в двора на една детска градина с решетки на оградата. Това беше детската градина, в която израснах. Разтълкувах го, че е нещо като затворено място, но не точно затвор, а по-скоро решетки на следствие. Беше малко преди местните избори през 1998 г. По късно се разбра, че това е фаталният му втори мандат, след който Филчев го разкарва по следствия и съдилища, но така и не можа да го вкара в затвора. Софиянски излезе чист.

- Все си мисля, че това отключване на пророчествата ви със закъснение се дължи на ранните ви преживявания около баща ви. Всъщност що за "престъпник" беше той по Живково време? Вярно ли е, че лично бившият шеф на Шесто - Митко Иванов, го измъкнал по най-криминалния начин от Софийския централен затвор, за да го използват при съставянето на “оня списък”, който трябваше да срути първото демократично правителство на Филип Димитров?
- Не е вярно. Нищо, ама нищо общо няма с “оня списък”. Той беше изваден и за втори път вкаран в затвора.

Истината е следната. Знаете ли кой го запозна с Митко Иванов? Аз. Бременна съм и нося втората си рожба, това става през 1988-ма, възловите години, май бях в отпуска по майчинство. А баща ми гние в Централния софийски затвор и до последно го държаха на усилено строг режим. Когато му ходехме на свиждане, той “рендосваше” по мъжки и Милко Балев и самия Тодор Живков, така пред надзирателите и пред всички. А аз ходих при Григор Шопов два пъти. Първия път заради баща си, за да се помоля да го преместят на нормален, облекчен режим, защото той просто умираше. С Григор Шопов баща ми беше семеен приятел. Вътрешният министър беше много гузен и изпълни молбата ми чрез Димитър Иванов, който явно му беше не приближен, а доста приближен.

Вече беше на смъртно легло по онова време, но не забрави да се поинтересува дали Димитър Иванов е изпълнил заръката му. Това го знам от самия Иванов. Беше я изпълнил. За “награда” за попръжните му обаче преместиха баща ми в Старозагорския затвор при политическите. Никой не го е вадил от Софийския затвор. Просто имаше амнистия за политическите затворници и го освободиха от Старозагорския между 10 ноември и декември 1989 г. Мен пък ме върнаха на рабата в БНТ в “Информационния отдел”, където си бях, още в първия работен ден след падането на Живков, на 13 ноември.

Второто връщане на баща ми в Софийския затвор беше благодарение на Луканов.

Просто чрез свой приятел му беше задал доста неудобни въпроси във ВНС и отново го върнаха да си доизлежи присъдата. В единочка – просто гола циментова килия като хладилник, където няма нищо друго освен цимент и хлебарки.

Върнаха го в затвора просто за да го убият, за да се замаже заедно с него и информацията за злоупотребите около “Фонд 1300 години България” Вече беше прекарал много бронхопневмонии и стигна до астма. В такова състояние могат да те убият или като не ти дават лекарствата, или като ги предозират. При баща ми беше второто. Бяха го заварили в двора на снега, паднал, в коматозно състояние, явно предозиран, не знам дали е минал “през тунела”, но добре, че докторът и сестрата от медицинското отделение към затвора го намират паднал и татко ми е разказвал, че като се свестил, първото, което видял, е била сестрата, надвесена над него, която му повтаря “Дишай, Живко, дишай!”. Добре, че успял да разкъса ризата си, преди да припадне, и затова не се е задушил.

Така че втория път излиза на свобода не по нечия воля и заради някаква задача, а по здравословни причини, за да не умре като астматик в затвора след осеммесечен престой за втори път. До днес не се разделя с апаратчето си за кислород. А прословутото мазе, където се бил съставял “оня списък” под ръководството на баща ми, беше моята фотолаборатория. Нека някой дойде да ми каже, че там се е вършила конспирация.

Мен пък, след като ме върнаха като репортер в “Отзвук”, ме изхвърли Хачо Бояджиев.

След десет покани да му гостувам в дома му

съкрати предаванийцето ми до нищо и накрая просто ме уволни. Така беше и с всички колежки, които не му “гостуваха”. Защото стъпиш ли у дома му за 24 часа, готова си за порнофилм. Извинявай, не съм монахиня, но имам чест, все пак не съм проститутка. Така уволни и най-красивата асистент-режисьорка, която имаше тяло на гимнастичка. Просто една седмица преди официалното уволнение й скъса демонстративно пропуска. Защо? Защото и тя не се отзовала на прословутите му секспокани...

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ