Всенародният любимец Кондьо, който излежа присъда за сводничество, е на път да върне старата си звездна слава. Затворничеството, по думите му, го е променило за добро – освен че е затвърдило вярата му в Бог, е променило и възгледите му за любовта, приятелството и за смисъла на „живота, вселената и всичко останало”. Ето изповедта на „новия Кондьо” пред “ШОУ”:

.........................................
- Кондьо, винаги си твърдял, че беше в затвора невинен. Кажи нещо повече, изчисти името си...
- Виж сега, има силни хора, които, като пожелаят да си “вътре”, те ще го направят. Може да съм проявил наивност, може и страх да съм проявил за близките си, но както и да бях постъпил, резултатът щеше да е същият. Някои хора ме искаха “вътре” и го постигнаха. Лежах в затвора и това е – пито-платено.

- За какво намекваш, кои са тези хора? Имаше версия за заплаха над семейството ти от страна на сливенския сутеньор Васил Василев-Бастуна, роднина на друг сутеньор - Тодор Минов-Цигането, когото го убиха през 2000-та...
- Виж сега, за мъртъв човек, нали знаеш – или добро, или нищо.

Затова – нищо.

- Други версии имаш ли?
- Само ще ти подскажа какво ми казват хората, откакто съм излязъл, и ти също помисли. Преди да ме вкарат в затвора, аз бях на върха на славата си. Продажбите ми скочиха до небесата, народът беше луд по мен. За албума ми “Мъни, мъни” има документирано, че е минал в пъти продажбите на Лили Иванова. Може и да не се е харесвало това на някои хора, които може мен да са мразили – да са ми завиждали, може пък и компанията, към която работя, да са мразили. Така или иначе, Ненчо Касъмов остана с мен докрай. Той и още двама приятели само не се отказаха от мен, докато бях в затвора.

- И близките ти...
- Е, на жена ми шапка й свалям. Тя беше до мене плътно. Децата ми – също. Сега синът, той стана на 23, се събра с едно момиче – живеят вече заедно, но сватба не сме правили още. Дъщерята не е омъжена.

- Ти лежа в Бургаския затвор и знам, че там добре са се отнасяли с тебе. Нещо не научи ли отвътре – кой може да те е натопил?
- Само едно ще ти кажа, а пък ти си направи разследването. Тая Златка, свидетелката, явно си е проститутка не само по професия, ами и… де да знам как да се изразя. Тя, доколкото чувам, цяла България е ударила тая.

И други хора е „изгорила”

– знам за един от Перник и един от Сандански, дето са ги тикнали в затвора. Явно в “национален” мащаб работи.

- Да не би да намекваш, че може да служи като “мюре” и да снася на полицията? Да я подхвърлят нарочно – за клопка, така ли?
- Не знам, ти си по разследването, аз ти давам само фактите. Загърбил съм миналото и не искам да се връщам към него. Заклел съм се да не търся виновници, но знам, че рано или късно, това ще се разбули – Господ не оставя скрити злосторниците. Приех и затвора като изпитание от Бог. Засили ми се вярата в него.

Пророчески сън сънувах вътре –

видях Господ, в образа на баща си го видях.

- Това означава, че вече трябва да внимаваш и с текстовете на песните си...
- Тъй е. Оттук нататък няма да ме чуеш пошли текстове да пея. Мръсни текстове – не! Мале-е-е, като се сетя за някои песни, чак срам ме хваща! А словото е Божие дело.

- Хваща те срам за някои песни, които си пял, така ли? Според колежката ти Сашка Васева хитове ставали най-тъпите й песни...
- Ами то май може и за мен да се каже същото. Аз имам много песни – хората не познават цялото ми творчество. Пея песни на гръцки – знам над 300, цигански песни много знам. На Шабан песните – целия му репертоар. Горан Брегович откъде мислиш ги прави неговите – всичките са на Шабан. А той умря ей-така – 50 марки му даваха в чужбина на вечер, колкото взимах и аз. Но сега има голям интерес към циганската музика по света. И аз имам едни интересни предложения от чужбина, ама за тях е рано да говорим още. Ще изненадам и българската публика с нещо наскоро.

- Кога се научи на автомонтьорството, че работи като автомонтьор, докато беше затворник?
- Ами, нали знаеш - неволята учи.

- Създаде ли приятелства зад решетките?
- Виж какво, и в затвора има хора – и те имат души, и те имат близки, за които болеят. Затуй сега на тоя от Сандански хич не му заблазявам. Не знам как ще я кара в затвора. Да посегнеш ти на детенце, на бебенце – умът ми не го побира това нещо, откакто го чух! За такъв трябва да има смъртна присъда – аз съм за това. Иначе в затвора е пълно с кокошкари,

големци няма вътре и няма и да има.

- С Митьо Очите станахте ли авери?
- Не. Това са измислици, дето ги пишат. Виждали сме се – той беше на моя концерт в затвора, но не сме близки. Иначе за него има много добро мнение сред затворниците. Раздавал храна, помагал човекът. Изобщо съвсем друго е мнението за него от това, дето пишат из вестниците.

- Как живееш в Сливен?
- В една къща сме всички. Майка ми от 20 години е сляпа. Ходих още навремето да търся специалисти, но не можахме да направим нищо – ретините й са увредени от диабета, пък и хора с тая болест не ги оперират. Баща ми се разболя тежко от Паркинсон – ужасна болест. Затворът ми ги съсипа моите родители. Добре че бяха жена ми и сестра ми да ги гледат, докато ме няма, и сега – също. Тежко ми е много заради близките, но така се случи. Семейството ми много преживя. Тежко живя, докато бях в затвора... На никого не го пожелавам. Аз вътре заработвах по 100 лева и пращах, каквото мога.

- Бил си републикански шампион по бокс при юношите. Не ти ли идва понякога ей-така, отвътре, да си отмъстиш с бой, по мъжки?
- Спортът е мъжество, не биячество. А и религията ми забранява юмручно правосъдие – възмездието е на Бог.

- Защо не остана боксьор?
- В казармата много наедрях – вдигнах десетина килограма над категорията си и не можах да ги сваля. И като пях на една сватба, дето ме извикаха на бис, това промени изобщо живота ми – тръгна се вече с пеенето, то ми стана хляб.

- Е, как така те накараха да пееш на оная сватба – знаеха ли, че пееш хубаво?
- Не. Просто свърших парите и приятели взеха да викат на майтап: “Като няма пари, дайте му да изпее една песен!” И оркестърът, който свиреше, като видяха как лудна публиката по мене, ме взеха да пея с тях. Така стана. От шега тръгна. Ама, дето викат, няма нищо случайно. Оттам вече тръгна всичко, както си го знаеш.

Публиката, хората ме направиха известен. В Сливен имаме страхотни музиканти. Моят клавирист има студио – в него работим. А едно момче – Миле, то ми е гордост. Такъв саксофонист няма не в България, в света няма – гарантирам. Кръстник съм му аз – ожених го. Има си група сега. Ивана го ползва, Глория – абе, много от големите, които са сега на върха.

- Сливналии са талантливи. Краси Аврамов и Азис са родени в Сливен...
- Краси ще го разберат каква класа е след десетина години. Ама той грешка прави, че пее на фалцет. Тука не са дорасли за това пеене. Аз съм му казвал: да напипа пулса на нашата публика, да пее нормално. Той може да пее като другите, те не могат като него. А за сливналии, че сме талантливи, талантливи сме. Ти, ако видиш как танцува една Лили, ума ще ти вземе! Знаеш ли за кого говоря? За племенничката на кмета Лечков. Огън момиче, не си виждала такава танцьорка!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА