Михаил Михайлов е роден преди 54 години в София. Завършил е ВИТИЗ.
От 1981 до 1988 г. е част от актьорския състав на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов". Година преди 10 ноември вече е на сцената на Държавен пътуващ театър. Става заместник-директор на трупата, а също и зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите в България. В периода 1990-1992 г. е мениджър на театър „Сфумато" и изпълнителен директор на международния театрален фестивал „Театър в куфар". Името му е свързано и с предаването „Вариант М" в БНТ, където е автор и водещ, както и с рубрика в икономическото предаване „Плюс Минус".

Следващите 3 години от биографията му вече са свързани с политиката. Става секретар на Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали, експерт на Комисията по радио и телевизия към 36-ото Народно събрание. В периода 1995-1997 г. е съветник към Комисията по радио и телевизия в 37-ото НС. Следва бурната 1997-а , когато Михайлов става съветник на премиера Стефан Софиянски по медийните въпроси в служебното правителство.

През юли същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. През 1998 г. е директор на национална кабелна телевизия „София кабел". От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността" в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Бил е и артконсултант на вече несъществуващия увеселителен парк “Софияленд”.

............................................
- Г-н Михайлов, намирам ви в НДК, където Миро репетира песента по ваш текст “Ангел си ти”. А аз си мислех, че не сте в България...
- Аз от над четири години и половина не живея със семейството си в България, а в Испания. Това е факт. Също така е факт, че идвам често, защото тук имам работа, която трябва да свърша. И въпреки че си казвам, че всеки проект ще е последен и ще имам повече време за семейството си, се явява нещо ново.

- А с какво се занимавате в Испания?
- Почти с нищо. За това говори самият факт, че прекарвам повечето от времето си в България. А и имам усещане, че специално аз съм роден и направен за тук. Отивайки в Испания – това беше в един момент от живота ми, когато се чувствах предаден от близки хора, аз го направих не като разумен ход, а като акт на спасение.

Но така и не можах да пусна корени там в смисъла, в който моите деца го правят – те са малки, адаптивни... А аз бях на възраст, в която човек е горе-долу изграден. Аз съм специалист по комуникации – във всичките им форми на човешко общуване, а не на технологии. Смятам, че за да се занимаваш с такива неща, трябва да знаеш не само езика на хората, а езика на техните души.

- Толкова се надявах да чуя, че в Испания се чувствате добре!
- За по-добре, се чувствам по-добре. Просто там гледам друг свят, защото гледам други хора.

- Вашата съпруга практикува ли професията си?
- Тя си стои почти неотлъчно вкъщи заради децата. Завършила е английска филология и ако трябва да кажа по какво е специалист... по отглеждането на деца. Уникална е в това отношение. Има някакъв неин си, страхотен подход към децата. Затова е всеобща любимка на съучениците на децата ни.

Докато аз съм правил пари, тя е правила смисъл.

Докато аз строя къща, тя от нея може да направи дом.

- Не показвате, че сте обиден от наш материал, публикуван в един от последните броеве. Умеете да криете емоциите си.
- Не, аз се чувствам обиден от този материал – по-скоро от това излияние на човек, който видимо, меко казано, не ме харесва и затова е готов на всичко, само и само да го покаже. В тази история няма нищо смущаващо в частта “има един човек, който не те харесва”. Смущаващото е, че такава медия като вашата, която е толкова четена, е дала възможност на една омраза да се излее под формата на толкова откровени лъжи. Аз не бих обърнал внимание на това, защото и друг път съм ставал обект на такива “доброжелатели”. Когато става въпрос за теб самия, всеки е свободен да взима решение. Но в този материал бяха намесени майка ми и съпругата ми. Ако те са прочели този материал, това изключително ги е изненадало и обидило.

Смея да твърдя, че не мога да се гордея с всеки ден от своя живот, но няма ден, от който да се срамувам. 

- Във въпросния материал пише, че сте били партиен секретар на Софийския окръжен театър. И това ли не е вярно?
- Аз не съм партиен член и затова няма как да съм бил партиен секретар. Истината е, че никога не съм бил член на никаква партия и след 10 ноември. Както е истина, че и повечето членове на политическата сила, за която съм работил като убеден демократ, са били бивши членове на тази партия. Нищо чудно авторът на този текст да е обиден партиен член.

- Как станахте творчески тандем с Миро?
- Познавам го от 10 години. Запознахме се благодарение на наша обща приятелка, която аз много обичах и продължавам да държа на нея. През годините сме се зареждали взаимно с положителни нагласи и емоции. И когато преди близо година и половина се видяхме, тогава той се беше отделил от “Каризма”, седнахме и си говорихме сериозно, ама наистина сериозно, какво смята да прави. Защото Миро е един от истински талантливите българи, или, както аз ги наричам, от тези неосъзнати таланти, а не от ония, които си знаят стойността и се държат тежкарски. Той е един абсолютно истински, стихиен талант, който е признат, защото е приет от хората. Нашият късмет тази година в “Евровизия” е, че имаме човек, който може да ни обедини. Защото на нас, българите, ни трябва емоционален успех.

- Като злонамерена клюка ли ви звучи твърдението, че сте се запознали със Стефан Софиянски на футболното игрище?
- Със Стефан се познаваме и сме приятели от 20 години. В зората на така наречената демокрация аз се занимавах с кампанията на в.”Демокрация”, а той беше директор на фондация “Демокрация”. Времената бяха толкова емоционални и истински, че, естествено, много скоро открихме общата си слабост – футбола. Освен това със Стефан през годините ни свързваха общи проекти. Аз бях с него в Комитета за пощи и далекосъобщения, на който той беше председател. Бях с него в първата му кампания за избор на кмет, бях негов съветник в Министерския съвет, когато беше служебен премиер... А ми беше и кум.

Няма идеални хора, но Стефан Софиянски е човек с безспорни държавнически качества. И един ден, когато мине проверката на времето, ще разберем истинската му стойност.

- Но нали историята се пише с гняв и пристрастие...
- Да, така е, но не може да се отрече, че тогава бяха положени основите на валутния борд, беше овладяна хиперинфлацията... Появи се, ако щете, бензин по бензиностанциите и хляб по хлебарниците. Аз в качеството си на съветник на премиера

съм носил на гръб чували с брашно в кюстендилски села,

където хората по 4-5 дни не бяха виждали брашно. На някого може да звучи като патетична романтика, но това е част от моята история, която съм преживял и с която се гордея.

- Да се върнем малко назад във времето, към един неприятен момент от вашата биография – а именно, когато известен синдикален лидер ви обвини, че сте поискал подкуп за издаване на далекосъобщителен лиценз. И тогава вие си подадохте оставката. Това само акт на възмущение ли беше?
- Този синдикален лидер се казва Константин Тренчев. Обвинението, от което той се отказа, беше тиражирано по медиите. Излязох един месец в отпуск и предизвиках проверка в прокуратурата. И тя извика всички хора, свързани по един или друг начин с този слух, защото това се оказа слух. Те бяха разпитани. А до самото тиражиране се стигна, защото това беше атака срещу правителството на Иван Костов.

Тогава нямаше медия, която да не участва в тази атака. Веднага, след като излезе постановлението по случая, дадох пресконференция, в която представих текста му. В него дословно се казва, че във връзка с тиражирани в печата думи са разпитани този, този и този, и всеки от тях е отказал да има каквото и да било общо с този случай, както и да ме познава и да е говорил с мен по какъвто и да било повод. Тогава прокуратурата и МВР бяха свършили гигантска работа. Бяха издирили неколкостотин човека.

- Откъде дойде този запис, или по-скоро този фалшификат?
- Точно така - фалшификат. Обвинението беше, че един човек е казал на друг човек, че аз съм бил казал... Д-р Тренчев тиражира запис, за който, след като мина през технически експертизи, се доказа, че не съм аз.

Според мен държавата трябваше да осъди д-р Тренчев

за това, че си беше позволил да направи един държавен служител жертва на спекулации и инсинуации.

Всички изводи сочеха оневиняването ми, въпреки че аз много мразя този термин. Защото какво означава “оневиняване”? Един месец мен ме разнасяха...

- ... което е пагубно за всяка кариера...
- ... и слава Богу, че стана така, тъй като аз отидох в Министерския съвет при Иван Костов да работя като директор на “Информация и връзки с обществеността”, само защото наивно вярвах, че медиите изключително добросъвестно и искрено желаят да разбират всичко за работата на правителството и да го предават в този вид, в който са го разбрали. Не тенденциозно, не тълкувайки го, не жонглирайки с него... Аз създадох ситуация и атмосфера в Министерския съвет, при които журналистите можеха да пият кафе всяка седмица с Иван Костов и да разговарят с него на каквито си искат теми.

А преди мен те не можеха и да си помислят за такова нещо. В крайна сметка обаче аз не съм имал политическа кариера. Винаги съм казвал, че се занимавам с политици, а не с политика. За да се занимавам с политика, нямам както необходимите качества, така и необходимите недостатъци.
Но това, което ме потресе и ме накара да сложа край не на кариерата си, а на работата си в Министерския съвет, не бе д-р Тренчев, който е един от най-старите и въртящи се в политическия бульон. Той си има своята съдба и своя път. С него сме на едни години. Като ни видите двамата, какво ще кажете? Аз напуснах Министерския съвет заради журналистическата гилдия, която отказа да чуе истината. И то само защото тя в този исторически момент не й вършеше работа.

- Вършела е може би работа на хората, които стоят зад журналистите?
- Вероятно, защото и годините го доказаха, че безпристрастната журналистика не е нито безпристрастна, нито журналистика. Но това е въпрос на личен избор. Човек сам избира играта, която да играе. Аз видях, че играя вратар, а останалите 10 пред мен - колегите от медиите, всъщност са продали мача.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА