Джордж (Джоко) Росич е роден на 28. II. 1932 г. в гр. Крупан, Сърбия. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономическия институт "Карл Маркс" през 1956 г. 17 години работи като журналист в радиото. Играл е в 107 филма. 27 от тях са снимани в Унгария, където го имат за своя кинозвезда. През 1999 г. получава награда за главна мъжка роля на 29-ия национален кинофестивал в Унгария за филмите "Законът на циганите" и "Страст". Семеен, с две деца и четирима внуци.

На 8 февруари получи награда от Унгарската кинематография за цялостен принос в унгарското кино. А министърът на културата Вежди Рашидов му връчи наградата „Златен век” за принос в развитието на българското кино.

................................
- Чувала съм, че винаги носиш нож в себе си, истина ли е?
- Да. Но казвам, че имам, защото ме попита. Аз изобщо не мисля за това. То просто е съставна част от тоалета ми, от дрехите ми. Често като облека друг панталон или друга дреха и тръгна от къщи, като усетя, че съм го забравил, се връщам, защото иначе се чувствам все едно съм гол.

- Откога започна това?
- В родния ми край в Сърбия има култ към ножа, към хладното оръжие. Град Крупан се намира в западната част на Сърбия на границата с Босна, на река Дрина. Обичаят при нас е такъв - когато едно момче навърши около 6 години, баща му подарява първото ножче. Това не означава просто: “На ти ножче! Смисълът е: “Детството е дотук, оттук нататък започват отговорностите!” Когато баща ми тръгна на войната, в която и загина, нямаше в джоба си ножче, аз му дадох това мое ножче, което той ми беше подарил, с него и загина!

- За какво си употребявал нож?
- За различни неща. Докато пишехме с моливи, си подострях молива, рязал съм хляб, сланина.

- Ставало ли е нужда да се отбраняваш с него?
- Никога, за отбрана

имам пистолет. И него нося всеки ден. Той е за отбрана, ножът е за лукс.

- Кой е най-скъпият ти нож?
- Този, който е в мен в момента. /Изважда го и показва/. Той е от дамаска стомана, която е прековавана страшно много пъти. Самата стомана е много скъпа, а чирените му отстрани са от кост от мамут, на 15 000 години. Ножът струва около 1000 евро. Подари ми го един мой приятел.

- Колко ножа имаш общо?
- Около 150-200. На стената вкъщи са поставени – саби, щикове, ятагани. Това е просто любов.

- Вярно ли е, че си сукал от три жени?
- Мама беше учителка, а тогава даваха само 40 дни отпуск по майчинство. Като тръгнала на работа, била принудена да вземе помощница, тя взела една циганка, която се казваше Фатима. Циганите в Крупан бяха много чисти хора. Подовете на къщите им бяха с цвят на дюля. Повечето бяха ковачи.
Фатима скоро била родила и имала много кърма - кърмеше както своето дете, така и мен. Леля, сестрата на баща ми, също ме кърмеше, защото пък по същото време беше родила братовчедка ми. Три майки са ме кърмили, то си ми личи! Сукал съм и циганско мляко!

- Защо емигрира от Югославия?
- Не харесвах режима на Тито, мислех, че бърка нещо, че изкривява комунизма. Но

като дойдох в България, видях, че тук е още по-лошо.

Но нямаше връщане назад. Това не е екскурзия, а емиграция!

- Не замина за Америка, а за България...
- В далечния социализъм имах югославски паспорт за цял свят. Колегите ми ми викаха: “Ти що правиш тук!? Що не се дигнеш, иди в Америка!” Казвах им: “Вие луди ли сте? Добре, аз отивам в Америка! И като дойдат Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Джак Никълсън, ще рекат: Леле, дойде Джоко!” И ще се разбягат! Глупости – отиваш там и ставаш ваксаджия, разхождаш кучета!

- Снимали сте заедно с Гойко Митич, били ли сте приятели?
- Бяхме. Казвам бяхме, защото отдавна не сме се виждали. Знам, че е в Берлин, но къде е точно, не знам. Ние сме връстници с него.

- Кой от двамата ви беше по-добър ездач?
- Гойко можеше да направи с коня си, каквото си поиска.

Единствен него признавам като ездач над мен в Средна и Източна Европа.

- Гласът ти не може да бъде сбъркан с друг?
- Бас съм от юноша, баща ми е имал същия глас. 10 години съм бил говорител в Българското радио, след това 50 години съм бил актьор, това е работа с гласа...

- Не си въздържател?..
- Не съм въздържател, но не съм и пияница. Един жълт вестник беше написал, че съм се разхождал по пазара пиян като мотика. Нито един път в живота си не съм бил пиян! Никой никога и никъде не ме е видял пиян! И се гордея с това! Не бях пиян, когато почина мама и отидох в Сърбия да я погребваме. А бях изпил литри! Е, в този случай става въпрос за мобилизация! Но също така не се напих на сватбата на дъщеря ми, не се напих, когато ожених внука си, когато кръщавахме правнука ми от Канада. Просто знам докъде да пия!

И не стига това, ами в този вестник пишеше, че в торбичка съм носил долнопробна водка да си допия вкъщи. Боже господи! Никога не съм пил долнопробна водка!

- Ти какво пиеш?
- Аз пия главно уиски.

- Каква марка?
- Не съм сноб, само те пият определена марка. Аз пия добро уиски.

- А рекламираш ракия... Обичаш ли да снимаш реклами?
- Поканиха ме, не смятам, че това е истинско снимане. Снимал съм само 3-4 реклами.

- С колко пари живееш? Усещаш ли кризата?
- Мразя да хленчи – има криза, мрачно е, дупки по улиците, не знам какво! Това го правите вие, медиите... Ако цял живот се вглеждаме в лайното, цял живот ще ни смърди...

Моята пенсия е 280, на жена ми Лиляна е 250 лв. Има една българска приказка, че човек може и с 2 и с 200. Аз се помествам в това, което имам.
И не съм нещастен, а щастлив.

- Каква кола караш?
- 20-годишен мерцедес 190. Купих го на 10 години и го карам още 10.

- В с. Бойковец имаш къща?
- Имам там, в етрополския Балкан една малка дървена къщичка. Много приятно и уютно сме си го направили. Повече от половин година сме там.

- Влюбвал ли си се често?
- През целия си живот съм бил влюбен. Когато престанеш да си влюбен, вече няма смисъл. Мъжът през целия си живот прави всичко, за да се хареса на някоя жена. За какво ти е да направиш нещо, ако няма до теб една хубава жена, която да ти каже: “Страхотен си!”

- Къде са децата ти, с какво се занимават?
- Имам дъщеря от покойната ми първа съпруга Зина и син от втората – Лиляна. Стоян ми е доведен син, но го имам за свой, защото от 3-4-годишен живее с мен. Когато виждам маниерите му, начина му на живот, слушам разсъжденията му, виждам себе си. Взел е всичко от мен, така че ми е като роден син. Дъщеря ми Ирина завърши ВИТИЗ, беше страхотна актриса, аз съм никой в сравнение с нея. Тя се роди актриса. Но през трудните години след промените й падна черно перде пред очите и заминаха с мъжа си и единия си син за Америка, сега е в Канада. Работи като медицинска сестра, всички са канадски поданици.

- Какво още искаш да ти се случи?
- Никога не съм се стремял към нищо, не съм кандидатствал за нищо! Нещата в моя живот са се случвали, просто са идвали при мен!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА