Все­ки пе­ти българин стра­да от болестта на 21-ви век, сочи статистиката Депресията често се маскира зад други, обикновени болести.
Съ­щес­т­ву­ва мне­ние, че деп­ре­си­я­та е за­бо­ля­ва­не на хо­ра­та, ко­и­то се за­ни­ма­ват с ум­с­т­вен труд. Но не е точ­но та­ка. От т.нар. ен­до­ген­на деп­ре­сия стра­дат хо­ра от раз­лич­ни прфе­сии и социални групи.

И все пак ин­те­лек­ту­ал­ци­те са те­зи, ко­и­то са най-зас­т­ра­ше­ни от деп­ре­сив­ни ре­ак­ции след стрес. А те­зи със­то­я­ния мо­гат да про­дъл­жат ме­се­ци, до­ри и го­ди­ни. Стре­со­ва­та си­ту­а­ция от­ми­на­ва, проб­ле­ми­те се ре­ша­ват, а деп­ре­си­я­та ос­та­ва. И се ус­лож­ня­ва.

На все­ки по­ня­ко­га мо­же да се слу­чи да мах­не с ръ­ка на всич­ко и да ка­же: “Ос­та­ве­те ме на ми­ра, аз съм тъ­жен, ни­що не ме ин­те­ре­су­ва!”. Но ко­га­то то­ва за­поч­не да се случ­ва все по-чес­то, ко­га­то та­зи тъ­га и от­ча­я­ние се съп­ро­вож­дат с по­ви­ше­на раз­д­раз­ни­тел­ност, с лип­са на апе­тит - то­ва ве­че е деп­ре­сия. Най-ло­шо­то в слу­чая е, че стра­да­щи­ят за­поч­ва да се чув­с­т­ва ви­но­вен за всич­ко на­о­ко­ло. То­ва не е кап­риз, не е вре­мен­но със­то­я­ние на ра­ни­ма лич­ност, то­ва е ди­аг­но­за.

Пър­ви­те тре­вож­ни приз­на­ци на ис­тин­с­ка­та деп­ре­сия


Ня­кои бол­ни се зат­ва­рят в се­бе си, ста­ват тъж­ни и по­тис­на­ти. Те ви­на­ги са мрач­ни и от­да­ват го­ля­мо зна­че­ние точ­но на не­га­тив­на­та стра­на от жи­во­та си. Има и та­ки­ва, ко­и­то ви­на­ги са раз­д­раз­ни­тел­ни, из­бух­ват без при­чи­на или са обид­чи­ви ка­то мал­ки де­ца. Дру­ги за­поч­ват да го­во­рят мно­го и ви­со­ко - то­ва съ­що е един от приз­на­ци­те на раз­ви­ва­ща се деп­ре­сия. Про­дъл­жа­ва­ме с те­зи, ко­и­то гу­бят апе­ти­та и съ­ня си, ни­ко­га не са в нас­т­ро­е­ние, из­пит­ват ду­ше­вен дис­ком­форт.

В на­ча­лен ста­дий на деп­ре­си­я­та бол­ни­ят да­ва не­га­тив­ни оцен­ки на всич­ко оно­ва, ко­е­то се случ­ва око­ло не­го. Тъж­ни­те и тра­гич­ни случ­ки от жи­во­та за­поч­ват все по-чес­то да из­п­лу­ват от па­мет­та му. Те пре­диз­вик­ват чув­с­т­во на сил­на ду­шев­на бол­ка, на съ­жа­ле­ние, раз­ка­я­ние и оби­да. Ко­га­то въз­ник­не та­къв проб­лем, тряб­ва да се за­поч­не ле­че­ние.

Спе­ци­а­лис­ти­те раз­де­лят сим­п­то­ми­те на два ти­па. Пър­ви­ят ве­че го опи­сах­ме - пси­хи­чни пре­жи­вя­ва­ния в хро­нич­на фор­ма.

Вто­ра­та гру­па приз­на­ци на пръв пог­лед ня­мат от­но­ше­ние към пси­хи­ка­та. То­ва са бол­ки в ко­ре­ма, в ста­ви­те, в сър­це­то. Съ­що и по­лу­ча­ва­не на ди­а­рия или пов­ръ­ща­не. То­ва е т.нар. скри­та или мас­ки­ра­на деп­ре­сия, за­що­то се крие под мас­ка­та на дру­го за­бо­ля­ва­не. Стра­да­щи­те от скри­та деп­ре­сия са пос­то­ян­ни па­ци­ен­ти на те­ра­пев­ти­те, кар­ди­о­ло­зи­те и гас­т­ро­ен­те­ро­ло­зи­те. При те­зи хо­ра деп­ре­си­я­та се про­я­вя­ва по тол­ко­ва раз­ли­чен на­чин, че мо­же да заб­лу­ди до­ри най-доб­рия спе­ци­а­лист.

СПОКОЙНО! ЗАБОЛЯВАНЕТО Е НАПЪЛНО ЛЕЧИМО

Деп­ре­си­я­та е ед­но от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те пси­хи­чни за­бо­ля­ва­ния. Мно­го хо­ра се пла­шат, от­чай­ват се и за­то­ва се заб­луж­да­ват. А истината е, че деп­ре­си­я­та се ле­ку­ва поч­ти 90 % при всич­ки бол­ни.

Вед­на­га ще по­бър­за­ме да от­бе­ле­жим, че та­зи ди­аг­но­за хем пла­ши хо­ра­та, хем те се от­на­сят мно­го чес­то бе­зот­го­вор­но към нея. Мнозина я при­е­мат ка­то бе­зо­бид­но със­то­я­ние. А тя от­не­ма по­ве­че чо­веш­ки жи­во­ти от ко­рем­ния тиф и чу­ма­та. За­що­то го­лям брой от стра­да­щи­те за­вър­ш­ват със са­мо­у­бий­с­т­во.

Деп­ре­си­я­та се ле­ку­ва с всич­ки кла­си­чес­ки ме­то­ди - ле­кар­с­т­ва, пси­хо­те­ра­пия, а съ­що и со­ци­ал­на те­ра­пия. Ан­ти­деп­ре­сан­ти­те мо­же да под­бе­ре са­мо спе­ци­а­лист. Не тряб­ва да се при­тес­ня­ва­те да се до­ве­ри­те на пси­хо­лог, не тряб­ва да се сра­му­ва­те да се под­л­ожи­те на пси­хо­те­ра­пия. Близ­ки­те съ­що тряб­ва да се вклю­чат в те­ра­пи­я­та - да по­мог­нат на бол­ния да раз­бе­ре, че и той е лич­ност. То­ва всъщ­ност е со­ци­ал­на­та те­ра­пия.

Най-ле­ки­ят дос­тъ­пен и ефи­касен ме­тод за про­фи­лак­ти­ка на деп­ре­си­я­та са ре­дов­ни­те фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния. Те по­ма­гат за из­ра­бот­ва­нето на ен­дор­фи­ни­те - то­ва по­доб­ря­ва пси­хи­ка­та мно­го по-добре от вся­как­ви хи­ми­чни ан­ти­деп­ре­сан­ти. Ни­що че фар­ма­цев­тич­ни­те ком­па­нии вся­ка го­ди­на бъл­ват на па­за­ра все но­ви и но­ви пре­па­ра­ти.

ТРИКОВЕ СРЕЩУ ДЕПРЕСИЯ

За ан­ти­деп­ре­сан­ти­те е яс­но. Аз съм ги из­п­роб­ва­ла ня­кол­ко пъ­ти. Вяр­но, че по­ма­гат, но се при­вик­ва. Как­во дру­го мо­же­те да пре­по­ръ­ча­те, по-бе­зо­бид­но?

Рад­ка Ко­ле­ва
, Хас­ко­во

Ед­но ново откритие на уче­ни­те по­ма­га да се об­лек­чи жи­во­тът на склон­ни­те към деп­ре­сия хо­ра, без скъ­пи­те ле­кар­с­т­ва, ко­и­то ос­вен всич­ко дру­го имат ре­ди­ца стра­нич­ни ефек­ти. Спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те при те­зи, ко­и­то са склон­ни към деп­ре­сия, се наб­лю­да­ва не­дос­тиг на фо­ли­е­ва ки­се­ли­на. А точ­но тя по­ма­га да се из­ра­бот­ва в ор­га­низ­ма хор­мо­нът се­ро­то­нин. Не е тай­на, че то­ва е хор­мо­нът на щас­ти­е­то. Той се из­ра­бот­ва в глав­ния мо­зък и вли­яе по­ло­жи­тел­но на емо­ци­и­те. Ка­ра чо­век да се рад­ва по­ве­че, да се чув­с­т­ва спо­ко­ен и щас­т­лив. Фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на оба­че не се ус­во­я­ва, ако чо­век се хра­ни неп­ра­вил­но или има бо­лес­ти на хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма.

За да се из­ле­ку­ва деп­ре­си­я­та, бри­тан­ци­те пре­по­ръч­ват да се съв­мес­ти тра­ди­ци­он­на­та пси­хо­ло­ги­чна те­ра­пия с при­е­ма на пре­па­ра­ти, ко­и­то съ­дър­жат ви­та­мин В9. Жи­вот­ни­те и чо­ве­кът не син­те­зи­рат фо­ли­е­ва­та ки­се­ли­на, по­лу­ча­ват я с хра­на­та или бла­го­да­ре­ние син­те­за на мик­роф­ло­ра­та на чер­ва­та. Тя се съ­дър­жа в лис­т­ни­те зе­лен­чу­ци, в бо­бо­ви­те про­дук­ти, в пъл­но­зър­нес­тия хляб, дрож­ди­те, чер­ния дроб. В мно­го стра­ни про­из­во­ди­те­ли­те на тес­те­ни и зър­не­ни из­де­лия ги обо­га­тя­ват с фо­ли­е­ва ки­се­ли­на. Ето и ня­кол­ко по­лез­ни съ­ве­та:

Ве­чер ка­то си лег­не­те, опи­тай­те да из­ле­зе­те от деп­ре­си­я­та със след­ния тре­нинг. Пред­с­та­ве­те си, че се на­ми­ра­те на го­лям ска­лист ос­т­ров сред мо­ре­то, а на най-ви­со­ко­то мяс­то има фар. Не­го­ви­те сте­ни са здра­ви и де­бе­ли и сил­ни­ят вя­тър не мо­же да ги съ­бо­ри. Фа­рът е сим­вол на бе­зо­пас­ност за хо­ра­та, ко­и­то са в мо­ре­то. Пред­с­та­ве­те си, че вие сте то­зи фар. Опи­тай­те се да от­к­ри­е­те вът­ре в се­бе си из­точ­ни­ка на та­зи сил­на свет­ли­на, ко­я­то ни­ко­га не гас­не. След то­ва на­ме­ре­те си­ли у се­бе си да прос­ти­те на те­зи, ко­и­то са ви оби­ди­ли. Нап­ра­ве­те пър­ва­та крач­ка на по­ми­ре­ни­е­то, ма­кар и са­мо мис­ле­но.

Но­ви­ят ден ще ви до­не­се доб­ро нас­т­ро­е­ние. За­поч­не­те сут­рин да ста­ва­те пре­ди раз­съм­ва­не и наб­лю­да­вай­те съ­буж­да­ща­та се при­ро­да през ши­ро­ко от­во­ре­ния про­зо­рец. Пов­та­ряй­те си, че днеш­ни­ят ден ще ви до­не­се доб­ро нас­т­ро­е­ние. Ед­на от при­чи­ни­те за по­я­вата на деп­ре­сия е хор­мо­нът ме­ла­нин. Из­ра­бот­ването му се уве­ли­ча­ва през нощ­та и на­ма­ля­ва с по­я­ва­та на пър­ви­те слън­че­ви лъ­чи.

Си­ла­та на ес­тес­т­ве­на­та свет­ли­на по­ма­га да се на­ма­ли съ­дър­жа­ни­е­то на то­зи хор­мон в кръв­та.

За­поч­не­те да пра­ви­те уп­раж­не­ния. Нам­ръ­ще­те се та­ка, че ко­жа­та на че­ло­то ви да се сбръч­ка ка­то хар­мо­ни­ка, а след то­ва вър­не­те ли­це­то си в пре­диш­но­то със­то­я­ние. След ка­то пов­то­ри­те то­ва уп­раж­не­ние ня­кол­ко пъ­ти, ще усе­ти­те ус­по­ко­е­ние. Нап­ра­ве­те го по­не де­сет пъ­ти през де­ня. Та­ка деп­ре­си­я­та ще от­с­тъ­пи и с вре­ме­то пос­те­пен­но ще из­ле­зе­те от нея.

ПИТАТЕ-ОТГОВАРЯМЕ!

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НАТРАПЧИВИТЕ МИСЛИ

Моля да ми по­мог­не­те! Пос­тоя­нно ме из­мъч­ва страх, че ще за­губя ума си и то­ва ще се от­ра­зи на близ­ки­те ми. Страх ме е, че няма да мо­га ве­че да се кон­тро­ли­рам и ще на­раня же­на си и дъ­щеря си. Прос­то из­пит­вам див ужа­с от то­ва, че губя реал­на пред­ста­ва за всич­ко нао­ко­ло. Ле­че­ние­то потиска деп­ре­сия­та и сил­на­та тре­во­га, но мис­ли­те ос­та­ват. Ни­къ­де не пи­шат за то­ва. Моля вие да ми от­го­во­ри­те, мо­же ли за­ра­ди пос­тоя­нни­те нат­рап­чи­ви мис­ли да за­губя раз­съ­дъ­ка си и на под­съз­на­тел­но ни­во да из­вър­ша не­що ужа­сно?

Пе­тър Пе­нев, Вар­на

Вед­на­га ви от­го­вар­яме на въп­ро­са. Не, не­въз­мож­но е от нат­рап­чивчи мис­ли да за­гу­би­те раз­съ­дъ­ка си.

А се­га мал­ко по-под­роб­но. Нат­рап­чи­ви­те мис­ли са лъ­жа, коя­то ние са­ми си из­мисл­яме, и за­поч­ва­ме да се стра­ху­ва­ме от нея. С дру­ги ду­ми на­шият мо­зък е та­ка ус­троен, че не е в със­тоя­ние да раз­ли­чи ис­ти­на­та от неис­ти­на­та. Всяка ин­фор­ма­ция вли­за в не­го ка­то ис­ти­на. Мо­зъ­кът на свой ред из­пра­ща съот­вет­ни­те сиг­на­ли в ор­га­низ­ма, кои­то влияят на на­ши­те чувс­тва.

За да прогони­те нат­рап­чи­ви­те лъж­ли­ви мис­ли, трябва да ги раз­поз­нае­те, т.е. да си пос­та­ви­те няка­къв въоб­ра­жаем фил­тър, през кой­то да не ги про­пус­ка­те в мо­зъ­ка си. Ако те не съот­ветс­тват на ис­ти­на­та, трябва да не им поз­вол­ява­те да се раз­ви­ват. Ето как.

1. Нат­рап­чи­ви­те мис­ли за­поч­ват да губят си­ла­та си, след ка­то прес­та­нем да се стра­ху­ва­ме от тях.
2. А стра­хът из­чез­ва, след ка­то на­шият мо­зък прес­та­не да из­пра­ща в ор­га­низ­ма съот­ветс­тва­щи­те тре­вож­ни сиг­на­ли.
3. Мо­зъ­кът прес­та­ва да из­пра­ща те­зи сиг­на­ли, след ка­то по­лу­чи прав­ди­ва ин­фор­ма­ция.
4. Прав­ди­ва­та ин­фор­ма­ция се из­ра­бот­ва по пътя на про­вер­ка­та.


ФИЗИЧЕСКОТО НАТОВАРВАНЕ ПРЕМАХВА ПАНИЧЕСКИТЕ АТАКИ

Здра­вей­те! Аз съм са­мо на 22 го­ди­ни, стра­дам от ве­ге­то­съ­до­ва дис­то­ния и па­ни­чес­ки ата­ки. Из­мъч­ва ме сил­но сър­це­бие­не. По вре­ме на прис­тъп се стра­ху­вам до за­дъх­ва­не. Мо­же ли да се ум­ре от та­ко­ва сър­це­бие­не?

Диа­на Ди­мит­ро­ва, Ста­ра За­го­ра

Ни­кой до­се­га не е ум­рял от сър­це­бие­не при прис­тъп на па­ни­ка. Ко­га­то из­пад­не­те в та­ко­ва със­тоя­ние на страх, за­поч­не­те да хо­ди­те, да бяга­те до­ри, въоб­ще да се дви­жи­те. Фи­зи­чес­ко­то на­то­вар­ва­не ще поз­во­ли по-бър­зо да се неут­ра­ли­зи­ра из­ли­шъ­кът от хор­мо­ни­те на стре­са. А точ­но те пре­диз­вик­ват ва­ше­то сър­це­бие­не.

ЛЕКИТЕ АНТИДЕПРЕСАНТИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ

Моят съп­руг си за­гу­би ра­бо­та­та и ско­ро след то­ва из­пад­на в деп­ре­сия. Няма же­ла­ние да ра­бо­ти, за­гу­би ин­те­рес към всич­ко нао­ко­ло. Мо­же ли да прие­ма из­вес­тно вре­ме някак­ви ле­ки ан­ти­деп­ре­сан­ти?

Ваня Пет­ко­ва, Ди­мит­ров­град

Да. То­ва ще му по­мог­не, но не­ка се кон­сул­ти­ра с ле­кар. Ле­ки­те ан­ти­деп­ре­сан­ти наис­ти­на по­ма­гат, но и към тях настъпва при­вик­ва­не. Ос­вен то­ва има и дру­ги ме­то­ди за из­ли­за­не от то­ва със­тоя­ние.
Мо­же­те да се объ­рне­те и към пси­хо­лог след то­ва, ако се на­ла­га, раз­би­ра се. Пси­хо­ло­гът до­ри въоб­ще не е ле­кар. Мо­жем по-ско­ро да го на­ре­чем из­сле­до­ва­тел на чо­веш­ка­та пси­хи­ка. Той не се за­дъл­бо­ча­ва на ме­ди­цин­ско ни­во и не осъ­щест­вява ле­че­ние, а са­мо ана­ли­з и про­фи­лак­ти­ка. На ва­шия съп­руг мо­же би точ­но то­ва му е нуж­но, за да из­ле­де от със­тоя­ние­то си. А вие трябва да му по­мог­не­те. На­ка­рай­те го да се по­чувс­тва зна­чим.

ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ В ЖИВОТА СЪЩО ВОДЯТ ДО СТРЕС

В жи­во­та ми нас­тъ­пи гол­яма пром­яна, но тя е ху­ба­ва. Не знам за­що оба­че, ми се поя­ви чувс­тво на без­по­кой­ство, тре­во­га и вът­реш­но нап­ре­же­ние. Как да се справя с то­ва?

Ва­лен­ти­на Ди­мит­ро­ва, Со­фия

Трябва да на­ма­ли­те ни­во­то на стре­са. То­ва е при­чи­на­та за ва­ше­то със­тоя­ние. Всякак­ви про­ме­ни в жи­во­та на чо­ве­ка, вкл. и по­ло­жи­тел­ни­те, съ­що водят до по­ви­ше­но ни­во на стре­са. А без­по­кой­ство­то, тре­во­га­та и нап­ре­же­ние­то - то­ва ве­че са пос­ледс­твия.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ОТ ПСИХОТЕРАПЕВТА

Моля да ми по­мог­не­те. Аз съм на 45 го­ди­ни. На­пос­ле­дък пре­живях мно­го стре­со­ве. Пре­ди три ме­се­ца по­чувс­твах някак­ва стран­на тре­во­га, ис­ка­ше ми се да ри­дая. Нас­трое­ние­то ми е по­ни­же­но. Страх ме е да не си за­губя ума, то­ва не ми да­ва по­кой. Как­во е то­ва и как да се справя с не­го?

Ива­нка Ди­мит­ро­ва, Сли­вен

Стра­хът на чо­век, че мо­же да си за­гу­би ума, е чест сим­птом на тре­вож­ни­те разс­трой­ства. Вие трябва да по­се­ти­те пси­хо­те­ра­певт, за да оп­ре­де­ли как­во име­нно е ва­ше­то на­ру­ше­ние - тре­вож­но-деп­ре­сив­но, ге­не­ра­ли­зи­ра­но-тре­вож­но или някак­во дру­го. На­пъл­но ве­роя­тно е при­чи­на за ва­ше­то със­тоя­ние да е теж­кият стрес, за кой­то го­во­ри­те. Но не е въз­мож­но да из­гу­би­те раз­съ­дъ­ка си от то­ва. Повя­рвай­те, бъ­де­те си­гур­на, че то­ва е са­мо страх.

БЛИЗКИТЕ ХОРА СА НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕКАРИ

Мо­я­та съп­ру­га е са­мо на 19 го­ди­ни, но за­гу­би ро­ди­те­ли­те си, а за­ед­но с то­ва из­чез­на ин­те­ре­сът є към жи­во­та. Чес­то до­ри сти­га­ме до скан­да­ли, тя пос­то­ян­но е в ло­шо нас­т­ро­е­ние, ня­ма апе­тит, ле­жи до къс­но. Мно­го я оби­чам и ис­кам да є по­мог­на, но не знам как. Тя от­каз­ва да оти­де при ле­кар, об­ви­ня­ва ме, че се опит­вам да я из­ка­рам не­нор­мал­на. Мо­ля, по­мог­не­те ни!

Ве­се­лин Ва­си­лев, Плов­див

Най-нап­ред нор­ма­ли­зи­рай­те се­мей­ния кли­мат. Пос­та­рай­те се да про­я­вя­ва­те по-го­ля­ма твър­дост към же­на си, но в съ­що­то вре­ме бъ­де­те и сниз­хо­ди­те­лен. Тя мо­же на­ис­ти­на да стра­да от нев­ро­за или деп­ре­сия, но вие тряб­ва да се она­ся­те към нея та­ка, ся­каш стра­да от обик­но­ве­но за­бо­ля­ва­не - прос­ту­да нап­ри­мер.

След то­ва тряб­ва да я убе­ди­те, че раз­с­т­рой­с­т­во­то на по­ве­де­ни­е­то е съ­що тол­ко­ва се­ри­оз­но за­бо­ля­ва­не ка­то гри­па. То­га­ва тя ще раз­бе­ре, че ня­ма ни­що срам­но в то­ва да по­тър­си ле­кар­с­ка по­мощ за­ра­ди пси­хи­чни­те на­ру­ше­ния. То­ва е съ­що­то ка­то при ин­фек­ци­я­та - чо­век се за­ра­зи с грип и оти­ва при ле­кар. Мно­го е важ­но да го пос­тиг­не­те. И ще ус­пе­е­те. Прос­то я раз­бе­ре­те, за да ви раз­бе­ре и тя.

ПОЛЕЗЕН ТЕСТ

СТРАДАТЕ ЛИ ОТ ДЕПРЕСИЯ

Пред­ла­га­ме ви въп­рос­ник със спи­сък от твър­де­ния, ко­и­то се от­на­сят до деп­ре­сив­ни­те със­то­я­ния. Про­че­те­те пос­ле­до­ва­тел­но твър­де­ни­я­та и оп­ре­де­ле­те кол­ко чес­то те опис­ват на­чи­на, по кой­то сте се чув­с­т­ва­ли през пос­лед­ни­те 7 дни.

1. Чув­с­т­вам се по­тис­нат, мра­чен и тъ­жен.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

2. Сут­рин се чув­с­т­вам най-доб­ре.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

3. Не­о­чак­ва­но зап­лак­вам или чес­то ме из­би­ва на плач.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

4. Но­щем спя ло­шо.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

5. Ям тол­ко­ва, кол­ко­то по-ра­но.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

6. Сек­су­ал­ни­ят жи­вот все още ми дос­та­вя ра­дост.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

7. За­бе­ляз­вам, че от­с­лаб­вам на тег­ло.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

8. Стра­дам от за­пек.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

9. Сър­це­то ми бие по-бър­зо от пре­ди.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

10. Умо­ря­вам се без при­чи­на.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

11. Мис­ля тол­ко­ва яс­но, как­то и пре­ди.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

12. Из­вър­ш­вам по-бав­но от пре­ди всекид­нев­ни­те си за­дъл­же­ния.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

13. Чув­с­т­вам се нес­по­ко­ен и не мо­га да стоя на ед­но мяс­то.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

14. Гле­дам с на­деж­да в бъ­де­ще­то.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

15. Ста­нал съм по-раз­д­раз­ни­те­лен от­ п­ре­ди.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

16. Лес­но взе­мам ре­ше­ния.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

17. Мис­ля, че съм по­ле­зен и се нуж­да­ят от мен.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

18. Жи­во­тът ми е пъ­лен и пол­зот­во­рен.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

19. Имам чув­с­т­во­то, че за дру­ги­те би би­ло по-доб­ре, ако бях мър­тъв.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 1 точ­ка;
б) по­ня­ко­га - 2 точ­ки;
в) чес­то - 3 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 4 точ­ки.

20. Не ме удов­лет­во­ря­ва то­ва, ко­е­то вър­ша, не ми дос­та­вя ра­дост.
а) ни­ко­га или ряд­ко - 4 точ­ки;
б) по­ня­ко­га - 3 точ­ки;
в) чес­то - 2 точ­ки;
г) мно­го чес­то или ви­на­ги - 1 точ­ка.

РЕ­ЗУЛ­ТА­ТИ­ТЕ:

- Ако су­ма­та от на­ши­те точ­ки е под 40, то­ва зна­чи, че не сте в деп­ре­сив­но със­то­я­ние.
- От 41 до 47 точ­ки - вие сте в със­то­я­ние не ле­ка деп­ре­сия.
- От 48 до 55 точ­ки - то­ва е със­то­я­ние на уме­ре­на и теж­ка деп­ре­сия.
- Над 55 точ­ки - то­ва ве­че е теж­ка деп­ре­сия.


Ако сте съб­ра­ли по­ве­че от 47 точ­ки, не се ко­ле­бай­те да се свър­же­те със спе­ци­а­лист. Той ще нап­ра­ви по-де­тай­л­на кли­нич­на оцен­ка и ще пре­це­ни да­ли за вас ня­ма да се ока­же под­хо­дя­що пред­пис­ва­не на ле­че­ние, нап­ри­мер с ан­ти­деп­ре­сан­ти. Не­ка на­пом­ним - деп­ре­си­я­та се ле­ку­ва.