Николай Добрев държеше връзката с мафиотските структури и с хората с куфарчетата с пари на БКП.
"Уважавам вашия вестник заради липсата на цензура, чета го в електронния сайт „Блиц“. Повече от 20 години мълчах... Реших, че е време да разкрия истината от онова време и избрах вашия вестник, както обещах още в първото си интервю за вас", - изповядва Петър Бояджиев, който живее в Тулон, Франция.

- Какво точно се случи, господин Бояджиев с вашето провалено премиерство с мандата на БСП?
- През 1992 г. вече хората в България почувстваха, че от много страни ги лъжат, за да ги оберат и вече стигаха до убеждението, че БКП се преименува в БСП и СДС, за да ги лъже и да граби.
В СДС и в БСП съществуваха клановете на тъй наречените перестройчици – горбачовисти. В СДС този клан се водеше от Желю Желев, Луджев, и шефа на канцеларията му Ивайло Трифонов... В БСП Андрей Луканов беше техен безспорен лидер. Те не бяха истински противници, още по-малко врагове. Те взаимно се подпомагаха. Без това сътрудничество бяха обречени на гибел. Техни истински врагове бяха съответно истинските “десни” в СДС и истинските “леви” в БСП.
Знаех за плановете на Желев да завземе изпълнителната власт в страната. Още много преди да проведе т.нар. Боянски ливади за свалянето на правителството на Филип Димитров...
Планът на Желев беше авантюристичен, той нямаше да получи властта, тя щеше да отиде при “Мултигруп “ и при Луканов. Което и стана след провала на моя мандат – по време на правителството на Беров.

- Познавате лично и Луканов, и д-р Желев, и Жан Виденов?
- С Луканов сме обядвали един-единствен път по негова инициатива в Дипломатическия клуб в Горна баня... Предложи ми да си сътрудничим, да си партнираме, както правел това с Желев, но аз отказах. Казах му, че той по мое мнение ще свърши зле.

Луканов възприе тези мои думи на нокти: “Ти заплашваш ли ме?,

сопна се той. Обясних му, че просто се опитвам да му кажа, че при неговата авантюристична политика и забъркването му с бандите може да очаква всичко.
Виденов беше млад, не му достигаше опит... Той изповядваше автентични леви идеи... Знам, че

името на Виденов се счита в България за мръсна дума,

но аз съм длъжен да кажа истината... Виденов ми споделяше, че превръщането на комунистическата номенклатура в мафия го отвращава. Беше председател на тази партия, но още беше далече от реалното й управление. Напълно съзнаваше, че старите влъхви в БСП не се интересуват от нищо друго, освен от собственото си оцеляване и от кражби до дупка. Пред мен той разкриваше, че е наясно за по-голямата част от криминалните схеми на Андрей Луканов и неговия клан... Имаше желание да освободи партията си от криминално-мафиотските окови, които й беше сложила Лукановата банда... В крайна сметка тази задача се оказа нереализуема.
Често

Виденов казваше: „Ще освободя партията от тези мафиоти или ще я взривя!“

По моему беше искрен...
Нито успя да я освободи, нито успя да я взриви. Те го изкараха най-черния, овладяха я и днес вече крадат не само бедния българин, но и европейския данъкоплатец.

- Какво беше отношението на Жан Виденов към премиера на СДС Филип Димитров?
- По онова време, за да постигне целта си, Виденов беше готов и на съгласувани действия с Филип Димитров. Той го уважаваше, защото Филип не беше крадец... В цяла Европа автентичните леви и автентичните десни съжителстват и се конкурират. И това е нормално. Виденов като мен изпитваше неприязън към Желю Желев, знаеше за постоянните контакти между Желев и Луканов и техните групи... Знаеше, естествено, и че Желев е избран за президент със споразумение с Андрей Луканов. В онзи момент Виденов беше готов да поеме много рискове и инициативи за излизането от мафиотското тресавище, в което беше въвлечена България от авантюристите перестройчици. В мое лице той срещна разбиране. Естествено, неговите възможности бяха много по-ограничени, отколкото отвън може да се допусне. Виденов знаеше, както и аз, че президентът Желю Желев гори от желание час по-скоро да свали кабинета на Филип Димитров. Знаехме и двамата, че при Желев е организиран постоянен щаб, който работи по този въпрос. В него участваха ген. Стоян Андреев, Бриго Аспарухов, началникът на НСО Димитър Владимиров и шефът на канцеларията му Ивайло Трифонов. Дори се опитах да предупредя за това самия Филип Димитров... Около четири месеца преди да падне, му казах в неговия премиерски кабинет, че няма да издържи и 6 месеца, защото Желев, “Мултигруп” и Радослав Ненов и “Подкрепа” работят за неговото сваляне... Той ме изслуша като паметник и каза: “Взимам го под внимание!” Всъщност Филип също беше наясно какво става...

- Нима искате да кажете, че Виденов е бил загрижен за оцеляването на кабинета на Филип Димитров?...
- Да, в този момент Виденов нямаше интерес от свалянето на правителството на Филип Димитров. Първо: Виденов все още не управляваше реално партията си - това чудовище БСП с неговите стотици разклонения не се овладява така лесно. Второ: Той си даваше сметка, че перестроечно-мафиотският клан в БСП беше още много силен и връщането на БСП във властта ще бъде влизане в нея на зараждащата се мафия... Което и стана по време на правителството на Любен Беров.
Както всички знаят,

Филип Димитров падна от власт и с “помощта” на Иван Костов,

който си точеше зъбите за премиерското място. Той се надяваше кабинетът да се провали при гласуването в пленарната зала, да се стигне пак до мандат на СДС и той да бъде посочен за премиер.

- Как се стигна впоследствие до връчването на премиерския мандат на вас?
- След вота на доверие, което Филип Димитров поиска на кабинета си и неговото падане, проведох среща със Стефан Савов, с когото винаги сме се уважавали. Информирах го, че ще направя всичко възможно да взема мандата, за да попреча на Желев и Луканов. Бай Стефан каза: „Не мога много да направя, но оценявам по достойнство доверието, което ми гласувате, споделяйки това!” Поисках среща и с Георги Марков, депутат от СДС. Каза ми: “Благодаря за доверието, Петьо, но от мен не зависи нищо. Говори с Филип и със Стефан Савов!” Бях говорил и с със Стефан, и с Филип, но не му казах.
Нора Ананиева с нейния екип направи списък с най-малко 20-ина имена. Отива при Желев и му казва: “Всеки от тези, който ти харесва, сме готови да подкрепим...” Желев поглежда списъка, задрасква моето име: “Този никога!” Нора Ананиева ми вика после: “Защо такава злоба към тебе, нали сте франкофони, седесари!” Тренчев също реагирал по този начин, като видял моето име като кандидат-премиер: ”Този ще го убия!”

- Защо Тренчев е реагирал така?
- По време на правителството на Филип Димитров Тренчев бе купен от “Мултигруп”, Илия Павлов го води в Америка, плаща му... Тренчев се продаде... Отидох и му казах, че това, което прави, е престъпление... Оттогава не може да ме понася...
Дотогава бяхме постоянно заедно... Жена му - Кояна, преди 10 ноември 1989 година беше при мен в Марсилия. Обадих му се, като станаха промените: ”Константине, комунистите вече си вдигат чукалата, да се връща жена ти, ако искаш...” А той ми отговори: ”Не, предпочитам да замине за Америка, защото в България още не е сигурно...” И аз се обадих на Панайот Панайотов, бивш дипломат преди 9 септември 1944 г. и уважаван емигрант: Казвам му: “Бай Панайоте, можеш ли да приемеш жената на Константин при теб?” “Никакъв проблем!”, отговори ми той. Посрещна я в Щатите и пое всичките й финансови разноски през първите няколко месеца...
Според мен Лилов не хранеше големи надежди, че БСП ще направи кабинет... Освен това БСП не разполагаше с мнозинство... Моят мандат би се реализирал успешно, защото аз си бях подсигурил минимум 15 гласа извън БСП... Жан Виденов знаеше това, Лилов – не...

Лилов беше употребен от мен, за да подпомогна Жан Виденов...

За това ми послужи доверието, което той имаше в Благовест Сендов... Без съгласието на Александър Лилов нямаше да бъде издигната моята кандидатура...
На сутринта научих от новините, че са ме номинирали... По-късно разбрах, че след като се разчува, на Николай Добрев му прегрели телефоните от ченгета от ДС... Казвали му: “Вие луди ли сте? Той ще ни избие, без да му мигне окото!.. Това всъщност го е казал генерал Тодор Радулов, който беше началник на следствен отдел на ДС през 1968 г., който лично ме е разпитвал, преди да ме тикнат в затвора, както вече съм ви разказвал... А Кольо Добрев само мънкал и викал: ”Не съм аз, не съм аз, гласувах против, мисля като вас...”
След провала на мандата ми заради двойното гражданство Лилов се уплаши, скри се и остави всички удари в партията им да ги поема Жан Виденов... Жан до този момент го уважаваше, но тогава видя грозното му лице...

- Кандидатурата ви не се прие безрезервно от парламентарната група на БСП тогава? Кой от БСП беше срещу вас?
- Кольо Добрев беше твърдо против...

Николай Добрев беше най-върлият лукановист в БСП, а не Нора Ананиева,

както се говори... Николай Добрев осъществяваше през цялото време връзката с мафиотските структури и с всичките бивши генерали от Държавна сигурност, както и с хората, на които Луканов раздаде прословутите куфарчета с пари... Най-близкият съветник на Николай Добрев през всичките години беше Димитър Иванов, бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС...
Велислава Дърева също беше против мен – другата лукановистка и желевистка... На моя среща с парламентарната група на БСП Велислава Дърева се обърна към мен с думите: „В България битува мнението, че вие сте френски шпионин ...“ Аз й отговорих: “Госпожа, ако ви кажа, че не съм, ще ми повярвате ли? Ами, ако ви каза, че съм - сериозно ли е?... Вашата партия ме осъди на 10 години затвор с обвинение, че съм френски шпионин... Защо не го доказаха...” Тогава Захари Захариев, също депутат от БСП, се намеси шеговито:

“Е, толкова години съветски шпиони ни управляват, нека сега да видим какво ще стане, ако ни управлява френски шпионин...”

- Кой повдигна въпроса с двойното ви гражданство?
- Въпросът за двойното гражданство през цялото време не се повдигаше. Отидохме при президента Желев с председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева и той официално ми връчи мандат да съставя правителство. Едва на втория, третия ден след това Ивайло Трифонов казва на Нора Ананиева, че има вероятно проблем с двойното ми гражданство...
А всъщност Желев през цялото време знаеше, че съм с двойно гражданство... Държал е френския ми паспорт в ръцете си при едно наше пътуване, но си траеше... Нора Ананиева казва за проблема на Жан Виденов. Жан ме извика в неговата стая в хотел “Рила”... Каза ми: „Петре, явява се един проблем с твоето гражданство - какво ще кажеш?” Отговарям: “Това не е мой проблем! Твойта партия е гласувала конституцията на тази държава, в по-голямата част на Европа се приемат двойните гражданства... Намерете начин да се оправите...”
По това време в Сърбия имаше премиер с двойно гражданство, в Армения - също... Жан разбра и каза: “Каквото стане!”
И СДС праща Петър Стоянов в Париж в българското посолство, започват да ровят, за да извадят копие от публикацията във френския Държавен вестник, която да им послужи като доказателство, че съм натурализиран... Три години по-късно самият Петър Стоянов ми призна: “Аз изкарах копието от Държавен вестник в Париж!”
След това тръгна слухът, че Александър Йорданов, председателят на НС, ще обяви, че съм с двойно гражданство...
Отивам при Сашо. Той ми казва: “Желю ме притиска аз да го обявя! Но аз няма да се меся... Това си е ваша работа!”
Прибрах се в щаба и чакаме да видим какво ще направи Желю... И така... Говорителят на президента Валентин Стоянов обявява, че кандидатът за премиер Петър Бояджиев има двойно гражданство и мандатът е противоконституционен...
Отиваме при президента двама човека – аз и Благовест Сендов... Посрещат ни Желев и юридическият му съветник Пламен Богоев...
Желев едва ли не ме разцелува...

- Защо антикомунистът Бояджиев прие да се кандидатира с мандат на бившите комунисти?
- За да спра, ако мога, мафиотското настъпление на Желев и Луканов... Защото началото на ужаса, който последва оттам нататък, се постави с правителството на Любен Беров, което беше на Желев, Луканов и “Мултигруп”...
Моите приятели антикомунисти разбраха постъпката ми... Разбраха защо исках да взема мандата... Подкрепиха ме... Кой с телеграми, кой по телефон... От цял свят – Щатите, Франция, Австрия, България, Турция... Това е беше най-скъпата подкрепа за мен...
Имаше и нещо друго - СДС и БСП през 1992 г. нямаха нищо общо с това, което хората си мислеха... Всъщност те олицетворяваха илюзиите на двете големи части от българите... Истинският им образ беше много различен...
Денем се нападаха, едва ли не се псуваха, а нощем се договаряха... Основната пиаца, където се правеха пазарлъците между тях, бе ресторантът на Дипломатическия клуб в Горна баня... И аз съм присъствал там, канен и от двете страни – и Луджев ме е канил, и Луканов... Там

Луджев е плакал пред мен като дете, за да докаже, че е истински седесар...

Приятелката ми тогава, която сега е моя съпруга - Елисавета Ковачева, мой шофьор и бодигард по това време, е свидетелка на много от тези срещи...
Всички видяха по-късно, че СДС е било тъпкано от агенти на ДС... Първият, който направи грешката да каже, че е имало добри и лоши агенти, за съжаление беше Филип Димитров... Как стана това? В Националния координационен съвет, много късно вечерта беше, аз не знам как стана - принудих Христо Иванов, който тогава беше зам.-председател на предизборния щаб на СДС, да си признае, че е бил агент. Филип беше ми предложил и на мен да стана зам.-председател на предизборния щаб на СДС... На това заседание обясних, че не мога да бъда там, заедно с агент на ДС, какъвто е Христо Иванов... Тогава Христо Иванов си призна, че е бил сътрудник на научно-техническото разузнаване и че не се срамува, защото е служил на държавата... Всички много се притесниха... Христо Иванов обяви, че си подава оставката... Разотидохме се...
На сутринта Филип дойде и каза, че не приема оставката на Христо Иванов, защото му имал доверие...
Пак без да искам в началото на 1992 г. разбрах, че Венцеслав Димитров е агент на ДС. Водим с него първия и последния си разговор в бюфета на Народното събрание. До този момент той беше за мен едно от “слънцата” на СДС. Изведнъж Венци започва да говори за едно лице от СДС и аз изтървавам: “Абе, остави го, той е прононсиран агент на ДС!” Като казах това, Венци се изчерви целият, инстинктивно смачка в ръката си кутията с бира, която пиеше, и почти извика: “Че кой смееше да откаже, ако откаже първия път - след втория шамар ще приеме!” Оттогава Венци Димитров питаеше неистова омраза към мен...

Едно интервю на Айра МУРАД