Тежка травма прекрати кариерата ми, споделя двукратният олимпийски шампион
Петър КИРОВ е роден на 17 септември 1942 г. в село Калчево, Ямболско. Състезател по борба класически стил. Има златни медали от олимпийски игри (Мексико`68 и Мюнхен’72) и е трикратен световен шампион (Едмънтън`70, София`71 и Катовице`74). Четири пъти е печелил европейското по борба, има един сребърен и един бронзов медал от първенствата през 1968 и 1972 година. Единадесет пъти е носител на златния пояс “Никола Петров”. Обявен е за Спортист на годината на България за 1971 и 1972 година. Днес проф. Киров е лектор в треньорската школа към Световната асоциация по борба.

- Проф. Киров, какви травми сте имали по време на борцовата си кариера?
- Бях се устремил към трета олимпийска титла в Монреал през 1976 година. Срещу мен играеше Джинга от Румъния. Преди го бях побеждавал много пъти. Но още в първата среща той се опита да направи едно поясно хвърляне. За да не дам никаква точка, подпрях ръката си на лакътя. В резултат тя излезе от раменната става. Проф. Димитър Шойлев и неговият екип наместиха ръката ми. Наложи се да престоя 40 дни в гипс.

- Имаше ли последствия?
- За съжаление - да. Като махнаха гипса, се оказа, че имам сраствания. Те се бяха получили от дългото обездвижване.

Не можех да мръдна ръката си

В ИСУЛ успяха да я раздвижат - първоначално под наркоза - процесът на срастването беше доста усложнен.

- Искате да кажете, че травмата е била много сериозна.
- По-сериозна от това не можеше да бъде. След свалянето на гипса нямах никаква двигателна активност. Можех да движа частта от китката до лакътя. Но раменният пояс бе блокиран напълно.

- Как сте със здравето днес?
- Лично на мен много ми е помагал селският живот. Обичах да наблюдавам животните. Баща ми имаше коне, волове и крава. Но мина време, тя застаря и започна да куца. Мисля, че и при хората е така. Имам болки в областта на лявата тазобедрена става.

- Правили ли сте си изследвания?
- Разбира се. След като спрях да се състезавам активно, мускулатурата ми започна да губи от своята еластичност и пластичност. Имал съм и други травми, но болките са били поносими. Изследванията показаха, че седалищният ми нерв е притиснат.

- Днес спортувате ли?
- Не. Наблягам на разходките. Рядко се опитвам да правя кросове. Правя упражнения на шведска стена. Искам да събудя мускулатурата си и да раздвижа ставите си. Майка ми, Бог да я прости, не беше учена жена. Все я питах защо става. Отговаряше ми: “Да се раздвижа малко. Като се застоя, се схващам”.

- Спазвате ли диета?
- Докато я спазвах, всички я наричаха спартански режим. С ръст 164 см да запазя 52 килограма беше много трудно. Днес не спазвам диета. Отново подчертавам, че съм човек от село. Селянинът съжалява най-много, когато конят или волът му умрат не от глад, а от преяждане. Така е и при хората.

Не обичам да преяждам

Много хора споделят, че не се хранят особено много, а пълнеят. Щом пълнееш, значи консумираш повече от това, което изразходваш. От храните обичам всичко, не съм махнаджия.

- Какво мислите за хората в бяло?

- Прекланям им се! Към тях храня огромна почит и уважение. Лекарят е този, който връща човека, дори да е на път за онзи свят. Днес обаче времената са по-различни. Има много оплаквания - на лекари от пациенти, на пациенти от лекари.

- В какво състояние са нашите болници?
- Повечето - в окаяно. Бил съм много пъти в чужбина и знам какво е здравеопазването там... За съжаление нашето здравеопазване не е на висота.

- Чували ли сте нещо за Здравната каса?
- Само лоши работи.

Главно злоупотреби

Следя внимателно действията на д-р Андрей Кехайов. Той доста време беше шеф на БЛС. Единственото, което направи, бе, че внесе смут в лекарската организация и донесе редица разочарования на колегите си. Ако се съди по делата на д-р Кехайов, как човек да очаква между лекарите да има добри взаимоотношения?!

- Вие лично бихте ли отишъл да ви прегледа д-р Андрей Кехайов?
- Никога!

- Високи ли са според вас цените на лекарствата?
- Лекарствата, които приемам, ги няма в България. Има само техни аналози. В България лекарствата са много по-скъпи, отколкото в Швейцария! Несъответствието между цените на лекарствата и стандарта на живот у нас е пълно. Не става дума само за лекарства. В САЩ например храната е много по-евтина, отколкото в другите държави. Просто виждам кое колко струва.

- Стресът вадил ли ви е от равновесие?
- Моментно мога да се разтревожа. Но бързо преодолявам напрежението. Според мен олимпиецът трябва да притежава олимпийско спокойствие.
Аз съм емоционален човек

- Чувствителен ли сте?
- Да. Но чувствителността не ме води до състояние, което да ме вади от равновесие.

- Какво е стресът според вас?
- Стресът не е травма, не е рана. Следователно при него е ангажирана мисълта. Нарушено е психичното равновесие. В такива случаи медитирам, разсъждавам. Чрез мисълта си отивам до последствията.

- Как точно медитирате?
- Затварям очи и вярвам, че мога да отида по-надалече. Когато медитирам легнал, съм в състояние да напиша половин книга.

- А какво правите с отворени очи?
- Размишлявам. Обикновено го правя сред природата и в усамотение.

- Вие сте двукратен олимпийски шампион. Коя от двете олимпийски титли цените повече?
- Как да ви отговоря? На Великден всички боядисани яйца са хубави. Но най-хубаво е първото. Отговорът ми е - първата титла. Втората титла те задължава. След като я спечелиш, става още по-значима.

- Защо?
- Защото си поставям нови цели - повече да се трудя, повече да се обогатявам и т.н. При втората ми титла случаят бе уникален. Победих шестте си противника, без да позволя да ми вземат нито една точка. Две олимпийски титли като моите не е печелил никой.

- Коя е най-голямата ви награда?
- Семейството ми. Имам дъщеря, син и две внучета.

- В какво вярвате?
- Почитам всички религии. И до днес помня как майка ме хващаше за ръка и ме водеше в църквата. Доставяше ми удоволствие да гледам иконописите, светците. Слушах внимателно литургиите. Майка ми често оставяше в църквата нещо - например риза или нещо друго. Купи ми от църквата златно кръстче. В правилата на борбата има една особеност.
Ако ти потече кръв например, в трикото си трябва да имаш носна кърпичка. На всички състезания си носех кръстчето. На третата олимпиада не можах да го намеря и загубих. Не съм фаталист, но това е факт. Днес вкъщи имам много икони - на Св. Петър, на Св. Богородица, на Св. Георги, на Св. Мина. Мисля, че религията крепи вярата на хората.

- Здрав ли е българинът?
- Бил е здрав. Днес е ленив. Ленивостта и наркоманията според мен най-много увреждат здравето. Искам да кажа нещо за цигарите. Някои колеги пушачи са ми казвали, че цигарите не им пречат. Не им пречат две или три години. Пушенето намалява спортното дълголетие наполовина.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА