Съдът и присъдата на Васил Левски - митове и реалност

През 1998 г., превеждайки отново наличните османотурски документи по делото “Левски” и ползвайки консултациите на най-добрите български юристи, написах монографията “АРАБАКОНАШКИЯТ ОБИР И ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДРУГАТА ИСТИНА”. В процеса на изследването с изненада констатирах, че моите предшественици – автори на трудове по темата (като цяло), всъщност са писали... свободни съчинения. Основната причина за този феномен се оказа елементарна – османистите не бяха историци, а историците не знаеха османотурски език. Книгата навремето предизвика огромен интерес (беше буквално разграбена) и ми спечели много приятели, но и... врагове! По-долу в телеграфен стил ще се опитам да разясня някои от най-важните моменти, според мен, по темата.
Николай ПАНАЙОТОВ, доктор по история, ориенталист

Вече 136 г. темата за обесването на Васил Левски вълнува българите. Стотици са написаните трудове (книги и статии), чиито автори, колкото и парадоксално да звучи, непрестанно преповтарят недоказани предположения и се цитират един друг.

В резултат сред обществото вече трайно битуват схващания като:
а/ Априори се приема, че Левски е виновен – за обесване, б/ че е обесен едва ли не без съд и присъда, в/ законодателството в Османската империя (чиито поданици сме и ние българите) е било изостанало, шериатско или пък – въобще липсвало, г/ целият български народ предал Левски и ние сме били нацията на предателите,
д/ Левски можело да бъде освободен още от ареста, но никой не посмял да стори това, защото сме били страхливци и т.н.
Историческите извори в случая – административни османотурски документи – правилно разчетени и точно преведени, интерпретирани обективно и без предубеждения обаче, водят до съвършено различни от горните констатации! Научните им анализи пък налагат логически изводи – диаметрално противоположни на общоприетите. Поради естеството на публикацията тук ще маркирам само някои от моите безкомпромисни констатации по двата най-важни проблема: “СЪДЪТ” и “ПРИСЪДАТА” на Левски.

На основание приетия от конгреса на БРЦК в Букурещ през май 1872 г. терористичен курс за набиране на средства и решение на Ловешкия комитет – одобрено от Левски, на 22.ІХ.1872 г. Димитър Общи с 13 четници дръзко напада и обира османската поща в Арабаконак, задигайки 125 000 гроша. И понеже това е прецедент за Империята, още на следващия ден – петък (почивен за мюсюлманите!), Министерският съвет провежда извънредно заседание! На него е взето само едно решение – създава се Специална правителствена комисия с председател – дивизионен генерал-майор Али Саиб паша и членове: Иванчо хаджи Пенчович – член на Държавния съвет на Империята, и майор Шакир бей – от Генералния щаб. От доклада на министъра на вътрешните работи е видно, че Специалната комисия е имала конкретна задача – “да извърши всестранна и пълна а н к е т а на инцидента (обира) - на място”. Тя трябвало да сезира съответните органи и институции, които да извършат предвидените по законите мероприятия, за да бъдат подведени под съдебна отговорност доказаните виновни лица.

Как нашите “историци” четат документите
И въпреки че тези текстове са известни, въпреки тяхната съвършена яснота вече над 100 г. българските историци упорито наричат Специалната комисия “Съдът на Левски”, “Съдебна”, “Следствена” и т.н. А нейните членове пък нашите “левсковеди” безрезервно титулуват “съдии”! Например проф. Крумка Шарова пише, че хаджи Иванчо Пенчович е “член на правителствена-следствена комисия”!? За османиста Владимир Т. Хиндалов тя е “извънреден съд”, пък авторът на “правно-историческото” изследване на процеса “Левски” Никола Гайдаров смело определя комисията като “съд”! Безгранична е фантазията на Здравко Даскалов – той характеризира комисията... нещо като международен трибунал!
Най-заблуден в материята обаче се оказа несменяемият председател на Общонародния комитет “Васил Левски” проф. д-р и. н. Дойно Дойнов. В сборника “Левски пред съда на Портата” (Сф, 2007) още на с. 10 той твърди, че “хаджи Иванчо Пенчович е член на Софийския съд”, а на следващата страница пише, че комисията е “следствена”! Така читателят не може да разбере х. Иванчо съдия ли е или следовател?! В този дух са оценките на много мастити академици, професори, доктори и т.н.

По същото време случайно е заловен Левски
Междувременно, докато Специалната комисия изпълнява задълженията си по обира, край с. Къкрина е заловен, случайно, Васил Левски, който се оказва, че има конкретна връзка с Арабаконашкото събитие. Поради този факт висшите правителствени пратеници се занимават и с “делото Левски”.
Приключвайки работата си, комисията, по законите на бюрокрацията, прави обобщения на резултатите в два заключителни протокола. Първият (все още неизвестен за науката) вероятно е третирал Арабаконашкия обир, а вторият – “делото Левски”! Всъщност този – вторият – е единственият запазен, цялостен документ по “делото Левски”. Погледнато строго научно обаче – той не е оригинал! Преводът на самото му заглавие показва това – “Препис от протокола на комисията”.
И този прословут препис, също над век вече, българските историци “левсковеди” неуморно наричат “Присъдата на Левски”! А още през 1940 г. прецизният османист Гълъб Д. Гълъбов обстойно обяснява в пресата, че думата “Мазбата” – изписана най-горе на документа, означава единствено и само “Протокол”, а не “присъда”! Същото прави през 1947, 1967 и 1980 г. и авторът на най-хубавата книга за Левски – проф. Иван Н. Унджиев! Резултати обаче няма...
За да не излезе като заяждане, няма да цитирам имената на родните корифеи –“левсковеди”, но отново ще им препоръчам да прочетат поне една присъда от издадените томове “турски извори”. Там ще видят, че най-отгоре не пише “Протокол”, а “Присъда”. И тя се издава за конкретен човек, в името на Бог, владетел, народ и прочее, на основание закони, членове, алинеи и т.н. Присъдата се номерира, подпечатва и подписва от съдия! А тук – на прословутия “Препис от протокола”, няма нищо подобно! Даже подписи няма... Въпреки това нашите пишман “левсковеди” продължават да разпъват на кръст набедените за съдии членове на правителствената Специална комисия, “издали срамната присъда на Левски” – т.е. “Преписа от протокола на комисията”! Плод на тази папагалщина е образът на българския “Юда Искариотски” – Иванчо хаджи Пенчович, който, ако не беше българин, днес щеше да има паметник...

Това можем да оспорим
Процесът срещу Дякона е нелегитимен
За сведение, ще припомня само, че истинската присъда на Васил Левски е издадена от съдебен състав на извънреден, военно-полицейски съд. Самият процес е проведен по всички правила и юридически норми, на основание османотурското законодателство – едно от най-модерните в Европа по него време.
Друг е въпросът, че тя, според моите изследвания, е нелегитимна. Аргументите ми са много и главният е, че нейните членове, обуславящи смъртното наказание, фиксират консумирани деяния. А всички знаем, че примерно въстанието (бунтът), който организира Левски, е избухнал три години след обесването му.
Следователно неговите престъпни деяния би трябвало да се третират по други членове, най-обективно – такива, касаещи подготовка за бунт. При тях обаче смъртно наказание липсва – присъдите са различни години затвор, заточения и т.н. Това означава, че Левски при една обективна присъда щеше да дочака освобождението жив!
Поради тази причина главно в книгата си апелирах за помощ, търсех съмишленици, за да направим и ние за Левски КОНТРАПРОЦЕС, както чехите направиха за Ян Хус, поляците за Коперник, италианците за Галилей и т.н. Той щеше да има предимно морален смисъл... Вместо подкрепа - (по нашенски!) срещнах безразличие, присмех, злоба и завист, но това е друга тема...