5 февруари, 15:02

Владо Даверов: Аз пишех книгите на Георги Стоев!

Рекетираше Христо Калчев за 100 000 лв.
прочитания: 966 | коментари: 11
Георги Стоев

Писателят Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия “Чудовището ДС”, както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия филм "Вчера". По негови сценарии са направени още и филмите "Царска пиеса ", "Живот до поискване", "Суламит". Владо Даверов е продуцент и на тв сериалите "Дунав мост" и "Хайка за вълци", както и редактор на нашумялата поредица “Свидетели на времето”. Даверов има четири деца от два брака. Скандалните романи на тъй наречения от медиите „писател на мутрите” Георги Стоев видяха бял свят именно под редакцията на Владо Даверов. След по-малко от две седмици на пазара ще се появи и прелюбопитната най-нова книга на Даверов – „Групов портрет с Георги Стоев”, в която лъсва цялата истина за „медийното явление Георги Стоев”, както самият автор го нарича.

- Г-н Даверов, след по-малко от две седмици на пазара ще се появи най-новата ви книга „Групов портрет с Георги Стоев”. Какво ново казвате за него?
- Георги Стоев е един от главните герои в книгата, а тя е за творческия процес в издателството. Говоря и за периода след неговото убийство, защото тогава е далеч по-интересно, отколкото преди. За това как се създаде този медиен продукт, наречен „Георги Стоев”. Описвам истините за него, както и за хората, свързани по един или друг начин с процеса. Има неща, които единствено аз и издателят Огнян Младенов знаем и можем да афишираме.

- Как всъщност пишеше книгите си Стоев?
- Ами как – в този кабинет, където се намираме, Георги Стоев седеше с гръб към стената, а аз стоях срещу него. Разказваше ми разни случки, които трябваше да пресъздавам литературно, да облека в думи. Безспорно той не беше писател! Имали сме доста спорове, защото Жоро държеше на своите си истории, които на мен често ми звучаха неправдоподобно. Измислени ми изглеждаха и квалификациите, които даваше за известни хора в България. Обичайната му фраза беше: „Аз съм си заложил главата, няма да променяш нищо от съдържанието, ти си гледай думите”. Така излязоха и тези 8 книги.

- А как се запознахте с него? Разбрах, че вие не сте го търсил, даже не сте знаел, че съществува?!
- Вярно е. Не знаех кой е, той ме намери. Помогна ми с едни свои записки да довърша редакцията на поредната книга. Записки, които притежаваше единствено той. Тогава нито съм знаел кой е точно, нито съм имал намерение да работим заедно. Веднъж ми заяви съвсем изненадващо:

Мен ще ме убият, затова, ако е възможно, да започваме по-скоро!” –

много преди да излязат книгите му. По това време аз все още мислех, че Жоро е някакъв гангстер, понеже не познавам този свят, но ми мина през ума, че има някакви разправии. Иначе ще ти кажа, че нямаше нито един ред, излязъл с името на Георги Стоев, нито един! Защо беше толкова убеден, че ще го убият, нямам никаква представа?!

- По думите ви може се заключи, че всъщност не Георги Стоев, а вие сте автор на книгите му?!
- Аз ги пишех, но съдържанието си беше негово. Редактирах историите му, обличах ги в думи. Разказвачи има много, а Жоро беше такъв. Разказвал е и на Христо Калчев, но самият той никога не ми е говорел за Стоев. Калчев си подписваше книгите сам. Жоро не познаваше нито един бос от тези, за които е писал и твърдял, че лично познава – нито един. А и нито един от тях не потвърди, че го познава.

- А какъв е бил този голям конфликт, който са имали Георги Стоев и Христо Калчев, след който са преустановили всякакви взаимоотношения?
- Имаше такова нещо. Скарали са се, когато Христо работеше по книгата „Сънят на изморения лъв”. Не успели да се разберат за съдържанието и излязла само частта на Калчев. Тя беше 50 страници, а тази на Стоев – 150. В крайна сметка тези на Жоро не се издадоха. После, разбира се, когато беше при мен и правехме „Свидетели на времето”, донесе въпросните 150 страници. И са оказа всъщност, че Стоев е рекетирал Христо Калчев за въпросните страници.

- За каква сума го е рекетирал?
- Доколкото съм осведомен, Георги Стоев е искал 100 000 лв. от Христо Калчев, за да включи той в книгата си неговите писания.

Нелепо, но факт! Целта на Стоев беше да стане известен, независимо на каква цена. А тя се оказа най-скъпата.

- Споменахте, че не сте искал да продължите да работите с него. Тогава защо го направихте?
- Факт! Аз наистина не исках, защото първоначалната ни уговорка беше за една книга. Пък те станаха 2-3 и т.н. Накрая даже чух с ушите си думите:

„Кой те чете теб, всички четат мен!”,

представяте ли си? Онемях! Това беше абсолютна нелепост, защото хората всъщност са чели мен, не него. Продължих, защото така се получи с книгите, бяха нещо като поредица и вече се бях хванал на хорото. А аз съм човек, който безкрайно държи на думата си. Пък и в началото много му вярвах, защото предполагах, че наистина е от този свят – на мафията. Точно по това време бяхме измислили с Огнян поредицата „Свидетели на времето”, за която ни бяха нужни истински участници в “прехода”. В този момент случайно или не се появи Георги Стоев. За нас беше като манна небесна. Повярвахме му безрезервно. А той дотолкова не беше в час, че ако му бяхме предложили книгата му да излезе в библиотека за жената, щеше да се съгласи, само и само да си види името на книга.

- В предварителния ни разговор ми споменахте, че са ви взели шофьорската книжка за цели 9 месеца?! А също и че Стоев ви е предлагал кола на старо, която така и не сте получил?
- Така е, вярно е. Наложиха ми глоба от 600 лв., а Жоро ми помогна с адвоката си и дори присъства лично в съда. Това се случи, защото употребих алкохол, когато не трябваше. Тогава стоях 9 месеца без книжка. После пък дъщеря ми катастрофира. На нея нищо й нямаше, но колата беше напълно смачкана. Тогава Стоев постоянно ми обясняваше, че ще ми уреди на старо някаква кола, за да могат жена ми и децата да я карат. Питаше ме с колко врати да е – 2-4?! В крайна сметка и аз не знам защо ги говореше тези неща, при положение че нищо не правеше. Така и не се появи. Обаждаше ми се по телефона с думите: „Чакай ме днес, чакай ме утре, ще дойда”, а не идваше...

- Кога напусна издателството Георги Стоев? Кога прекратихте отношенията си?
- Може би 9 месеца преди да го убият. Но самият аз престанах да работя с него доста отдавна. Причините са много, не съм ги обяснявал до този момент. Започнах да възприемам Жоро като човек, който силно желае да е в тези среди, но не е и никога не е бил. После научих за някои неща, които бяха откровени лъжи. Например

той ми каза, че е бил в училище „Олимпийски надежди”, а кракът му никога не е стъпвал там.

И много други подобни...

- Може ли да се твърди, че „Кръстникът” е настолната книга на всеки уважаващ себе си мафиот?
- Напълно. С Жоро правехме книгата „Свещени сватби”. Питам го аз кое е най-характерното за ъндърграунда, за да знам как да го напиша и той ми отговаря: „Най-характерното е, че всеки е кум на всеки”. А и те всичките до един копират “Кръстникът”! Това им е учебникът и за поведение, и за прически, и за отношение към света, за всичко. Филмът и книгата – те друго не са чели. Самият Георги Стоев четеше и много други книги безспорно, но тази му беше настолно четиво. Той неслучайно кръсти поредицата си “БГ Кръстникът”?! Гледа, чете и копира след това.

- Преди време бяхте казал в едно интервю: „Имам чувството, че сам се е убил”, „сам е търсил смъртта си”. Така ли е наистина?
- Така е наистина, защото останах с впечатлението, че Георги Стоев беше готов да плати всяка цена, за да стане известен. Постоянно говореше за това. Даже адвокатът му Добрин Додев ми спомена, че след всяко появяване по телевизията, след всяко участие, Жоро му е казвал, че много иска да го познават по улицата, да го спират за автографи, да го заговарят. Той и затова беше толкова активен и все участваше наляво и надясно. Жоро и без друго си беше по цял ден на улицата. А нощно време не спеше – четеше и гледаше филми.

Беше параноик, не знам по каква причина, и гълташе много хапчета.

Страшно много хапчета – с шепи. След всяка изява даже се е обръщал към Добрин и с думите: „Сега ще ни убият ли?”.

- Като редактор на книгите на Георги Стоев можете ли да ми кажете беше ли той жертва на хората, които го лансираха всъщност – неговите издатели?
- Жоро беше много упорит, защитаваше такива невероятни глупости, че единствен той можеше да им вярва. Точно те ме и отделиха от него. Това е и най-голямата заблуда около Георги Стоев, защото на негов гръб никой нищо не можеше да изкара, напротив – точно обратното.

Жоро тероризираше издателите си! Той не беше наивен, а изключително брутален човек.

Нямаше пари и все натискаше някого, все правеше някакви сметки. Конфликтите му, когато ги имаше, бяха или за по-големи тиражи, или за повече пари. Жоро се държеше умишлено като гангстер, никога не спазваше думата си. Даже с Оги сме си говорили, че може би в тези среди е така – уважават те, ако не си държиш на приказката?!

- А за какви лъжи ми говорехте преди интервюто, свързани с дъщеричката на Стоев – Жаклин?
- Коя от коя по-големи. Просто той ги умееше тези неща. Веднъж ме беше попитал къде е по-добре да запише Жаки на училище – в държавно или в частно училище. Дали е хубаво за нея да дойде в София или да си остане в Берковица, където живееше?! Давал съм му най-добронамерени съвети. Предложих му да я прати в частно училище не за друго, а за да не развие комплексите на провинциално дете. И той го направи. Обаче, когато беше учителската стачка, му викам: „Къде е Жаки?”, а той ми отговаря: „Ааа, вкъщи си е и си играе, и чака стачката да мине”. „Чакай бе, частните училища не стачкуват?!”- изненадах се аз, а той смотолеви: „Ами тя заедно с другарчетата си, защото те не ходят на училище” – тогава веднага ми стана ясно, че ме лъже. Изобщо не беше записал Жаки в частно училище и те лъжите просто се насложиха. Спрях да се занимавам – нямаше смисъл.

- На какво ниво в йерархията на ъндърграунда е бил според вас Георги Стоев, ако може да се говори изобщо за нива при него?
- На никакво. Веднъж му зададох същия въпрос. Викам му: „Жоро, ти на какво ниво си, за да знам с кого си имам работа?”, а той отвръща:

„Малко под Маджо съм!”.

Обаче съдбата ме срещна с един от най-приближените до Маджо, който ми каза, че такъв човек никога не е имало около Маджо.

Тогава бях длъжен да му вярвам, защото още не го познавах. Правеше някои ненужни панаири. Например идвал е тук, в издателството с охрана, за да се покаже колко сериозен бос е. А дали наистина са му били охрана или приятелчета от квартала, е отделен въпрос?! Друго – на мен ми беше казал, че живее сам във вила над Камбаните. Оказа се, че живее в една малка къщичка заедно с майка си и баща си над Камбаните и няма никаква вила.

- Малко след убийството на Георги Стоев Петър Христозов си позволи да ви обвини директно в убийството му, наричайки ви „един от неговите убийци”?
- Аз? Ами, както виждате, не се разхождам с пистолет в ръка?! Не знам, за да го каже Петър Христозов, значи наистина съвсем е изкуфял. Той никога не е бил особено умен, но с това вече е попрекалил.

- В този ред на мисли, тогава трябва ли според вас Петър Христозов да се чувства заплашен за живота си?
- Не, няма как. Че кой ще иска да го убие, безсмислено е. Него уискито ще го убие, ако не – водката. Идваше тук и пиеше, каквото му купи Оги.

- Бил ли е наистина Георги Стоев член на бригада за поръчкови убийства?
- Според мен не е бил никъде в тези структури, а и да е бил, сигурно са го взели за пазач.
Нищо повече.

- Да се върнем за малко пак на Георги Стоев – известно е, че той е имал пръстен, личен подарък от Поли Пантев, който е носил на ръката си. Къде е сега този пръстен?
- Нямам представа къде е сега този пръстен. Оги Младенов обаче го е държал в ръката си, даже го имаме сниман на корица. Жоро боготвореше Поли Пантев, той му беше любимец, респектираше го по някакъв начин. Може и да го е познавал, но вече няма кой да потвърди. На погребението на Георги Стоев, малко преди да го сложат в ковчега, жена му Светла му свалила пръстена от ръката. Аз не присъствах.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Добави в Facebook



11 коментара

Напиши коментар