Зденка Тодорова: България е напълно абдикирала от националните културни интереси

Тази година се навършват 90 години от подписването на Ньойския договор. Как се чувстват сънародниците ни в Сърбия, и по-специално в Западните покрайнини, за които знаем, че са останали в чужда страна именно заради условията на този договор?
- Всяка годишнина, свързана с Ньойския договор, е трагедия за всички българи, без значение къде живеят - в България или в Западните покрайнини. Тази година обаче е по-особена, защото ще трябва да отбелязваме нещо, което все още не е приключило. Югославия се е разпаднала, официално вече е Сърбия, в която процесите на доразпадане още не са приключили. Сръбската мегаломания от началото на 20 век, част от която е и откъсването на териториите, известни като Западни покрайнини, вече дава своите горчиви резултати и за самите сърби. Видяхме какво стана само преди една година с Косово, а в момента Белград е притеснен от факта, че политическите партии в областта Войводина си искат връщане на автономния статут отпреди 90-а година. В Западните покрайнини също се случват процеси, които, от една страна, удовлетворяват Белград, че контролира част от българите с помощта на политическите партии, а от друга страна - не може да контролира процесите в онази част от българската общност в Цариброд и Босилеград, където все повече се поставят въпроси, касаещи правата и свободите на българите в Сърбия и незачитането им от страна на официален Белград. Това, че в България все повече се повдига въпросът за статута на Западните покрайнини след разпадането на бивша Югославия, означава, че тепърва този въпрос ще трябва да се решава между Белград и София.

Какво е твоето мнение по отношение на евентуалното връщане на Западните покрайнини на България?
- На всички нас много ни се иска историческите несправедливости да бъдат коригирани, разбира се, в наша полза. Това обаче нито може да стане лесно, нито е възможно без силно международно лобиране за нашата кауза. Преди всичко трябва да се накара Сърбия да зачита правата и свободите на българите в Западните покрайнини и по възможност да се отърси от своето враждебно отношение към всичко българско. Сърбия премълчава факта, че преди 90 години е нанесла ужасен удар върху своята съседка България с цел да я унижи, отнемайки й изконни български земи. Това е свързано с асимилацията, унищожаването и прогонването на около 100 000 българи, живеещи там. Преди 90 години в Западните покрайнини живееха 120 000 българи, а сега те са само 20 000, официално декларирали се след последното преброяване.
В момента от страниците на официалните български вестници научаваме, че вече самите сръбски историци, общественици и писатели обсъждат колко е било полезно за Сърбия след Първата световна война да присвоява толкова много територии, които, както виждаме през последните 19 години, поетапно губи. Когато сръбските министри попитали своя министър-председател Никола Пашич възможно ли е Сърбия да запази толкова много чужди територии, той им отвърнал: "Ако трябва да връщаме, ще връщаме чуждо". Чуждото винаги е чуждо и това проличава много добре в Цариброд и Босилеград, където въпреки асимилаторските процеси българското си остава българско.

Когато говориш за своя роден град, ти винаги използваш старото име на града - Цариброд, а той все още се нарича Димитровград. И другите българи ли го наричат Цариброд?
- За мен и за всички българи в Западните покрайнини Цариброд си остава Цариброд. През 50-те години по идеологически съображения градът беше преименуван в Димитровград. От 90-а година насам разни сдружения, група граждани и общинските съвети гласуваха решения с цел да бъде възстановено старото име на града. Белград почти винаги отговаряше: "Не му е дошло времето". Даже и правителствата след Милошевич, както виждаме, отказват да върнат името на града. Според думите на един сръбски министър "Цариброд" звучало много български. Сръбските власти се преструват, че не виждат процесите в Западните покрайнини, но те са факт и рано или късно ще станат такива, каквито най-малко биха искали да бъдат. Кой е мислел, че ще си върнем името на основното училище в Цариброд - "Христо Ботев" - или че в центъра на Босилеград българи ще отиват на поклонение пред паметника на Васил Левски?

Запазен ли е българският език в Западните покрайнини?
- Отчасти - да. Имам предвид - книжовният език. Диалектната форма (или т.нар. западен български говор) е запазена най-добре в селските райони, включително с обичаите и идентичността на българите в крайграничните райони. Що се касае до градовете, там вече нахлуването на сръбски думи в местния говор е много голямо. Това е разбираемо поради факта, че повече от 50 години българите целенасочено са били подлагани на асимилация с помощта на сръбските медии. И още нещо, в момента българският език се изучава с 2 часа седмично в училище, което съвсем не е достатъчно, за да овладеят учениците книжовните форми на българския език. Но въпреки всичките тези подмолни камъни, които Белград използваше като механизъм за отчуждаване на българите от техния майчин език, в Босилеград бяха създадени 3 паралелки, в които учениците получават цялостно образование на майчин език.

През последните 2 години Хелзинкския комитет поде една културна инициатива за популяризиране творчеството на автори от Западните покрайнини в България и съответно от България - в Западните покрайнини. Какви са резултатите?
- Мога да кажа, че резултатите са удовлетворяващи. След двете срещи на поетите в Цариброд и София вече имаме налице един сборник с творби на 22 автори от Цариброд, Босилеград, София, Молдова и волжките българи. Това, че издаваме този сборник, показва, че сме едно цяло. Не е важно къде живеем, важно е какъв език говорим и какви ценности изповядваме. Ако разгънете корицата на книгата, няма как да не ви направи впечатление, че композицията е разделена на две, но всъщност е едно цяло, нещо като метафора как Великите сили са поднесли на Сърбия Западните покрайнини, които, макар и отделени, си остават неразривна част от българската държава.

Много ми харесаха стиховете на поетесите от Цариброд. Как са успели да поддържат на такова ниво своя художествен език?
- Точно това е целта на моята мисия - да обединявам българите... Най-възрастната царибродска поетеса Снежана Илиева Виданович е бивша преподавателка по български език, авторка на няколко учебника по български език, преводачка от сръбски на български. Елизабета Георгиева е филоложка по образование, писателка по призвание, тя е библиотекарка в градската библиотека в Цариброд. Двете починали поетеси Деница Илиева и Биляна Цветкова не можаха да видят издаването на сборника, но оставиха след себе си няколко чудесни книги със свои стихове на български език. Милка Христова е босилеградска поетеса, която е издала няколко стихосбирки на български и сръбски език и която, въпреки че живее в Ниш, продължава да пише и да се бори, доколкото може, за чистотата на българския език в Сърбия. Интересно явление е и Вукица Стоименова от Босилеградско, която също вече не е между живите, но остави след себе си няколко книги с поезия и един сборник с народни песни и обичаи от Босилеградско. През 2009 г. ще продължаваме нашата мисия с нови книги, срещи и концерти от двете страни. Сега разчитаме на спонсори от частни фирми за издаване на следващия сборник, тъй като държавата е напълно абдикирала от подобни културни мероприятия и цели, като се стреми единствено да запази властта.